№ 965
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500966 по описа за 2025 година
, взе предвид следното:
С Решение № 8/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 751/2023 г. по описа на
ОС Перник Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на И. А. и О. А. - и
двамата с адрес в Белгия, сумата от по 20 000 лева на всеки един от тях, като обезщетение за
неимуществени вреди от деликт – настъпила на ******** г. смърт на сина им В. А., ведно
със законната лихва от дата 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като
исковете им са отхвърлени над уваЖ.я размер до пълния предявен такъв от 26 000 лева от
всеки един от ищците, като неоснователен.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната
на ответника - „Автомагистрали“ ЕАД.
Срещу него са постъпили три въззивни жалби.
От тях въззивните жалби на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
юрисконсулт С. Т. и на третото лице помагач „Автомагистрали“ЕАД, чрез изп.директор И.
С., са насочени против уважителната част на първоинстанционното решение.
Във всяка една от тях се поддържа неправилност на същото, поради
постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства
при установяване на фактите относно настъпването на механизма на процесното
произшествие, причините за това и относимото поведение на ответника към тях, а от там и
при определяне размера на присъденото обезщетение в полза на ищците-въззивници, вкл.
поради неправилно прилоЖ.е на относимия към казуса материален закон в нормата му на
чл.52 ЗЗД. ИзлоЖ.те нарушения довели и до неговата необоснованост.
По подробно излоЖ. доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се
иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение изцяло и по
съществото на спора се постанови пълно отхвърляне на предявените от въззивниците
1
физически лица искове.
Съвместната въззивната жалба на И. А. и О. А., чрез адв.Н. Д. от ШАК, е
насочена против отхвърлителните части на първоинстанционното решение, с които
предявените от тези въззивници осъдителни искове са отхвърлени над уважената част до
пълния предявен размер от по 26 000 лв. за всеки един от тях.
В тази въззивна жалба също са формулирани оплаквания за постановяване
на първоинстанционното решение в нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, касаещи определянето на справедлив размер за понесените от тези
въззивници неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина им, неправилно прилоЖ.е на
материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
Във връзка с тях се иска отмяна на решението в обжалваните му части и по
съществото на спора уважаване на предявените искове в пълен размер.
В отговорите си по въззивните жалби страните оспорват доводите на
насрещните такива.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на
правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. чрез трите жалби то
се обжалва изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на ОС Перник е валидно и допустимо, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и
в съответната форма, по редовно предявени искове.
При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното:
ОС Перник е бил сезиран с предявени в условието на активно субективно
съединяване осъдителни искове по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Въззивната инстанция приема, че дадена правна квалификация от
първоинстанционния съд на претенциите на ищците по чл.50 ЗЗД е неточна и неотговаря на
излоЖ.те от тях твърдения в исковата молба и формулирано искане към съда.
И. А. и О. А. са поддържали в исковата си молба, че на 23.11.2021 г., около 03:00 ч.,
на скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800 км, и съответно - част от
републиканската пътна мрежа, в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник, е
настъпило ПТП /самокатастрофа/ с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с
македонски рег. № ********.
Поддържат причините за настъпване на ПТП-то да са комплексни и да се състоят от:
1. управление на автобуса с леко завишена спрямо релефа на пътя /десен завой/ скорост,
обуславяща по - малко време за преценка на конкретната пътната обстановка и
предприемане на адекватна реакция от страна на водача и 2. състоянието на пътя, свързано с
неправилно изпълнение /изграждане/, обезопасяване и поддръжка на процесният участък от
пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за
магистрален път, неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна
носимоустойчивост и височина, липса на коректно поставена пътна сигнализация за наличие
на отбивка, което обуславя риск от объркване за водачите по отношение на главният път и
платното, по което следва да се движат, липса на надлежна и адекватна вертикална и
хоризонтална пътна сигнализация - изтрита маркировка, липса на работещи
светлоотразителни елементи и др., на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други.
Твърдят съвкупността от посочените обстоятелства да е довела до загубване на
2
ориентация на водача, а впоследствие - и на контрол над двиЖ.ето на автобуса в границите
на правилната пътна лента, като се е отклонил в дясно, реализирал е удар в дясна предпазна
мантинела по посока на двиЖ.ето, с последващ такъв в лява предпазна мантинела, което е
довело до цялостна деформация на МПС, вклиняване на автобуса между двете леви
предпазни мантинели и самозапалване.
Твърдят в самокатастрофиралия автобус да е пътувал синът им В. А., който в резултат
на ПТП е получил травми, несъвместими с живота и починал на място по мъчителен начин
от задушаване и изгаряне.
Твърдят отношенията им с него да са били основана на обич, привързаност,
разбирателство и задружност, а смъртта му да ги е лишила от най-близкия им човек и да им
е причинила силни страдания, на чиято висока интензивност се е отразила и
преждевременността и внезапността на загубата, както и ужасяващия начин на настъпването
и.
Поддържат да са лишени завинаги от подкрепата, помощта и моралната опора, на
които са разчитали за в бъдеще, вкл. че към настоящият момент продължават да страдат от
депресия и посттравматичен стресов синдром, съпроводени с нарушения в съня, главоболие
и тревожност.
Поддържат и че претърпените от тях неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо репарирани с обезщетение за всеки от тях в размер на 26 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увредата – 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Навеждат отговорност за причинените им неимуществени вреди да носи ответникът
Агенция „пътна инфраструктура“, защото процесното ПТП е настъпило в резултат на
неизпълнение на задълЖ.ята му, следващи от ЗП и ЗДвП да поддържа процесния пътен
участък, който е част от републиканската пътна мрежа, в изправно състояние и да осигурява
безопасността му при ползването му по предназначение.
Сочат считано от 23.07.2013 г. разрешената скорост по процесния път да е 120 км/ч.,
при полоЖ.е, че за същия не е издаден акт 16, позволяващ експлоатацията му, като при
липсата на посочения документ, както и предвид изграждането на пътя, сигнализирането,
обезопасяване и поддържане му по начин, създаващ дезориентация на водачите на ПТП,
ответникът е бил длъжен да не допуска преминаването на превозни средства по него.
Твърдят ответникът да е бездействал в продълЖ.е на повече от 14 години, като не е
извършил необходимите действия за надлежното въвеждане на пътя в експлоатация, а при
невъзможност за това - за ограничаване на достъпа на превозни средства до него.
Твърдят пътят да е бил изграден в разрез с т. 4 „Достъпност и безопасност при
експлоатация“ от ПрилоЖ.е № 1 „Основни изисквания към строежите“ към Регламент (ЕС)
№ 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти, съобразно която
„строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че да не създават
неприемливи рискове от инциденти или повреди при използване или експлоатация, като
подхлъзване, падане, сблъсък, изгаряния, токов удар, нараняване вследствие на експлозия и
кражби с взлом“ и затова ответникът е бил длъжен да приложи чл. 9, ал. 4 от Закона за
пътищата /ЗП/, като въведе забрана за общественото и специалното му ползване, за да
осигури безопасността на двиЖ.ето.
Поддържат и процесният пътен участък да не е конструиран правилно и да липсва
сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на
автомагистрала или е т.нар. скоростен път, тъй като към датата на процесното ПТП са били
налични табели, сигнализиращи, че участъкът е автомагистрала и други - че е скоростен път.
Отделно поддържат пътят да е изграден и да се поддържа некачествено, тъй като
3
маркировката не е съответна на нормативните изисквания - не са поставени знаци Д7а и Д8а
за начало и край на скоростни пътища, и знак Е22, съдържащ поле за скоростен път с
ограничение на скоростта до 120 км/ч., липсвали знаци Е18 „Вода за пиене“ за процесната
отбивка, съответно – 250 метра и 1 000 метра преди нея. В разделителната ивица,
непосредствено след площадката за отдих, не е бил поставен знак Г1 - „ДвиЖ.е само
направо след знака“, като веднага след това е налична табела "Кулата -129 км", която също
не предупреждава, че предстои отбивка. Не е бил изграден „буфер“, явяващ се елемент за
начало на ограничителната система, която се монтира при опасност с цел разделяне на
транспортните потоци и отбивки.
Твърдят още че светлоотразителните тела на мантинелите от двете страни на пътните
ленти по посока на движенето на автобуса от 1 км преди процесното място на ПТП до
намиращата се в дясно на посоката на двиЖ.е мантинела на 31 км са били с неправилно
местополоЖ.е и с влошено техническо състояние.
Освен това влоЖ.те строителни продукти при използваната в процесния пътен
участък пътна маркировка не са отговаряли на методите и изискванията за изпитване на БДС
ЕN 1436 „Материали за пътна маркировка, Експлоатационни характеристики на пътната
маркировка" и/или на БДС ЕN 1790 „Материали за пътна маркировка, готови материали за
пътна маркировка" и/или на БДС ЕN 1463 „Материали за пътна маркировка.
Светлоотразителни пътни кабари“ липсвали, вкл. липсвала надлъжна релефна шумна пътна
маркировка осигуряваща разлика от 1,00 до 3,00 dВ(А) между нивата на шума на
маркировката и на пътната настилка, която да сигнализира на водача, че напуска пътната
лента, която е задължителна съгласно чл. 20а, ал, 4 вр. ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Нов - ДВ, бр. 34 от 2015 г, в сила от
18.05.2015 г./.
Вън от горното пътната маркировка не е била изпълнена правилно, а с годините
използваните материали са се амортизирали и не е извършвана необхоД.та поддръжка на
състоянието й. Към момента на ПТП маркировката е била слабо виД. и не е била
светлоотразителна, като на 100 метра преди завоя се появяват остатъци от двойна
непрекъсната линия, която трудно би могла да бъде забелязана. Неправилно е бил
позициониран и единственият наличен предупредителен знак за място за отдих, а
едновременно с това е била налице и неясна маркировка с разделителен знак Г11
(„Преминаване отляво или отдясно на знака“) и С6.3 („Табела с направляващи линии“), като
върху него е залепена и рекламна обява за тегличи.
Предвид на тези твърдения е поискано да от съда да осъди ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 26 000 лв., представляваща справедливо според ищците
обезщетение за неимуществени вреди – страдание, депресия, посттравматичен синдром,
настъпили в резултат на смъртта на техния син – В. А., причинена при ПТП с пътнически
автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски рег. № ******** на 23.11.2021 г.,
ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането.
При тези твърдения и искания към съда въззивната инстанция приема, че
предявеният от ищците иск намира правното си основание в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Този извод се налага при съобразяване задължителните разяснения, дадени
в т.3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. /актуални и към настоящия момент/, според които налице е
отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато
такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. Ето защо и
собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в
случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са причинени от присъщите на
вещта свойства.
4
От подробно излоЖ.те твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба се налага ищците да поддържат вещта - пътят Е 79 Даскалово - Дупница /скоростен
път 1-1 Видин - София - Кулата/ да не е правилно обезопасена, респ. - да не е поддържана в
изправност и в съответствие с установените за това правила от ответника и причинените им
вреди да са произтекли именно от тези действия /бездействия/ на ответника.
Мястото на пътния инцидент се твърди да е част от републиканската пътна мрежа.
Ответникът Агенция „Пътна инфаструктура“ е специализирана агенция към
Министерството на регионалното развитие и благоустройство, която отговаря за
изграждането и поддръжката на автомагистралите и пътищата в страната от първи, втори и
трети клас, осигуряващи транспортни връзки от национално значение и образуващи пътната
мрежа на РБългария /чл.19 - чл.21 от Закона за пътищата/.
Следователно и нему е възложено по закон да отговаря за проектира, строи и
поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа /чл.19, ал.2, т.1, чл.30 от Закона за
пътищата - ЗП/.
И т.к не се поддържа в исковата молба процесното ПТП, настъпило на
скоростния път 1-1, част от републиканската пътна мрежа, да е в резултат на обективните,
присъщи качества на вещта – републиканския път, а да е резултат от неприсъщото качество
на вещта - неправилно урегулиране и поддръжка, липса на такава, отклонение в
изискванията за проектиране и изграждане на участъка от пътя, то отговорността на
ответника следва да се ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.
След като именно Агенция „Пътна инфрструктура“ изпълнява дейностите
по изграждане и поддръжка на републиканските пътища, чрез служителите си или други
лица, на които е възложила изпълнението на тези задълЖ.я, именно тя носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията или бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на същото.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. разрешение, собственикът на
вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяването
й, както е в случая и т.к. се твърди това да не е направено, докато отговорността му по чл.
50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са
причинени от присъщите й свойства.
Като не е съобразил горното първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на предявените пред него искове.
Независимо от това всяка една от страните в производство е провела
доказване на релевантните за вярната правна квалификация на спора факти, защото именно
те са твърдени от ищците и срещу тях ответника се е защитавал, навеждайки съответните
възраЖ.я и доводи и ангажирайки доказателства.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание
и размер.
Не е оспорил твърдените от ищците факти пътният участък от т.нар. АМ „Струма“,
на която е станало произшествието, да е част от републиканската пътна мрежа и като такава
се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура”, както и че на територията на Пернишка
област тази дейност се извършва чрез специализираното звено Областно пътно управление-
Перник.
Не оспорва и твърденията за процесния участък от същия път да няма
издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път, като отсечката
е пусната за двиЖ.е през 2007 г. на етап акт 15.
Оспорва всички останали твърдения в исковата молба - че в пътния участък
липсват пътни знаци или те са поставени неправилно, че яркостта и физичните свойства на
5
двете мантинели не са отговаряли на изискванията за техническа изправност по БДС „ EN
1436“, както и че не са се намирали на безопасно разстояние от пътната лента.
Поддържа от своя страна пътните знаци в процесния участък да са
поставени съгласно изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. и не са допуснати
сочените от ищеца нарушения, както и че сочения от ищците стандарт за мантинелите да е
неприложим за колове за прикрепване към земята на ограничителна система за пътища,
както и за яркостта и физичните свойства на самата ограничителна система.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП и причините за
последния, очертани от ищците, отнасящи се до характеристиките, маркировката и
поставените пътни знаци, довели до дезориентираност на водача на МПС и последвалото
тежко произшествие и поддържа вредоносният резултат да е изцяло причинен от
поведението на водача на автобуса. В условието на евентуалност се поддържа
съпричиняването от негова страна да е 1 % от стойността на вредите.
Въвел е възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, поради непоставен обезопасителен колан по време на настъпване на ПТП-то.
Оспорва предявените искове и по размер, ката неоснователно завишени.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
дружеството „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК ********* с оглед твърденията в отговора, че
поддържането на процесния участък – Автомагистрала „Струма“ при, км. 31+800 в посока
към отбивката за с. Боснек, област Перник, е било възложено с договор за възлагане на
обществена поръчка № РД – 38 - 1 от 01.03.2018 г., сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София и „Автомагистрали” ЕАД гр. София.
Според условията на договора на изпълнителя са били възлоЖ. дейностите
по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при
аварийни ситуации) на АМ „Люлин“ и АМ „Струма“ от км 0+000 до км 56+170,
включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръЖ.я и принадлежности
в обхвата на автомагистралата, на територията на ОПУ София, ОПУ Перник и ОПУ
Кюстендил, стопанисвани от АПИ, където попада и процесния участък – Автомагистрала
„Струма“, при км. 31+800 в посока към отбивката за с. Боснек, област Перник.
В отговора си по исковата молба третото лице помагач не е оспорило
твърденията на ответника относно договорната им обвързаност по договор за поддръжка на
процесния участък от пътя към датата на настъпване на процесното ПТП.
Поддържа да е изпълнил задълЖ.ята си по този договор.
Оспорва останалите твърдения в исковата молба касателно противоправното
поведение на ответника и навежда доводи в подкрепа на оспорването си.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния
съд доказателства въззивната инстанция приема за установени следните релевантните за
предмета на настоящето производство факти, част от които не са спорни между страните, а
именно:
На 23.11.2021 г. в участък от трасето на автомагистрала „Струма“ - част от
скоростен път 1-1 Видин - София - Кулата - км.31 + 800, е самокатастрофирал автобус
м„Мерцедес“, модел „7010“ рег. № ******** /на Северна Република Македония/. При
катастрофата е починал македонският гражданин В. А. (V. A.) - син на въззивниците-ищци.
Според заключението на неоспорената съдебно-медицинска експертиза,
смъртта му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, т.к. се дължи на
прижизнен престой в условията на пожар и е резултат от комбинирането и насложеното
въздействие на отравяне с продукти на горенето и термична травма.
6
Смъртта не е с травматичен произход и отговаря да е причинена от токсично
въздействие на продукти, отделени в обстановка на пожар и на пламъково изгаряне в
резултат на действието на висока температура. Смъртта отговаря да е причинена по време и
по начин, отговарящ на данните от последиците от настъпилото ПТП.
Експертизата сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на В. А. не са
описани травматично увреждания, които по характеристиката си да отговарят да са
получени в резултат на действието на обезопасителен колан.
Т.к. обаче смъртта му няма травматичен произход, а е причинена от
токсичното въздействие на продукти, отделени в обстановка на пожар и на висока
температура /термична травма/, неблагоприятният смъртен резултат не се влияе от
обстоятелството дали същият е бил при настъпване на ПТП-то с поставен или не
обезопасителен колан.
Същата експертиза е категорична, че и смъртта на водача на автобуса - Л. З.,
също няма травматичен произход и се дължи на термична травма.
Страните не спорят и по факта, че процесния пътен участък - от пътен възел
„Даскалово„ / Перник до с. Долна Диканя, е част от републиканската пътна мрежа и именно
на Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено от Закона за пътищата да го проектира,
изгражда и поддържа.
Няма спор и че същият участък с разрешение за строеж на автомагистрала и
че фактически функционира като такава, без обаче да има разрешение за експлоатация по
смисъла на чл. 177 ал. 2 от ЗУТ, поради което и правния й статут е на скоростен път.
Въведеното ограничение на максимално допустимата скорост в същия
участък е от 120 км/час.
По спорните въпроси относно механизма на настъпилото ПТП и причините
за това.
Според въззивната инстанция на тези спорни въпроси изслушаната пред
първоинстанционния съд комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи
лица със специалности „Пожарна и аварийна безопасност“, „Пътно строителство и
архитектура“ и „Транспортна техника и технология“ е дала обосновани, мотивирани и
основани на установените по делото факти и извършените самостоятелни проучвания и
изчисления на вещите лица отговори, поради което и доводите в обратната насока, развити
най-вече във въззивната жалба на въззивниците-ищци, са несъстоятелни. Заключението на
експертизата е изцяло съобразено с установените данни от приобщените писмени
доказателства /протокол за ПТП от 23.11.20211 г., протокол за оглед на местопроизшествие
№ 93/21 на Националан следствена служба и Доклад на работна група към МРРБ, изготвен
седмица след процесното произшествие/ и е обосновано и компетентно.
Експертите са докладвали въз основа на извършено проучване на
съхраняваната при въззивника-ответник документация, че участъкът от пътя, в който е
настъпило процесното ПТП, не е снабден с акт обр.16 поради две причини - проблеми с
отчуждаване на земите, засегнати от строежа, както и неизвършването на допълнителни
укрепителни мероприятия за укрепване откоси на пътя на четири места от трасето, за които
извършени проверки са установили, че са нестабилни и има потенциална опасност от падане
на каменни блокове и свличане на земни маси върху платното.
Според решаващият въззивен състав всяка една от посочените две причини са
ирелеванти за предмета на настоящето производство, доколкото процесното ПТП не е
настъпило поради това, че не са били разрешени проблемите с отчуждаването на земите за
строежа на участъка от пътя, нито поради паднали каменни блокове или земни маси върху
платното.
7
Ето защо и доводите на въззивниците-ищци за ангажиране отговорността на
въззивника-ответник поради посочените неизпълнения на неговите задълЖ.я по
изграждането и поддръжката на процесния участък от пътя, са неоснователни.
Експертизата е дала еднозначен отговор, че този пътен участък покрива
нормативните изисквания за републикански път клас „Скоростен път“, но геометричните му
характеристика към момента на настъпване на процесното ПТП /и към настоящия момент/,
не съответстват на нормативните изисквания за скорост от 120 км/ч /при установените
напречен и надлъжен наклони в участъка и максималния радиус на кривата на завоя/.
Установила е също, че към момента на настъпването на произшествието
-23.11.2021 г., около 02.00 ч., в зоната на км.32 от скоростния път 1-1 автобусът, в който е
пътувал починалия В. А. , се е движил със 107 километра в час в активната дясна лента за
двиЖ.е по високоскоростия път. Според вещите лица опасната зона за спиране в участъка е
около 165 км/ч. Автобусът е преминал плавен ляв завой и след прав участък от около 150 м.
е приближил десен завой. Преди началото на завоя лентата за принудително спиране
прекъсва до обозначен остров, ограден и очертан от пътна маркировка с „коси успоредни
линии“ - М15. След острова следва пътна лента отбивка, разположена по продълЖ.е на
аварийната пътна лента, вдясно от двете активни пътни ленти. По неустановена причина
/посочени са вероятности, но нито една сигурна/ същият е напуснал активната лента за
двиЖ.е и е навлязъл в т.нар. входящ шлюз (отбивка за зона за почивка ), ударил се е челно в
мантинела, разделяща зоната за почивка от пътното платно. При удара част от тази
мантинела се е откъснала и е навлязла в структурата на превозното средство, като се е
ударила в носещата напречна греда на автобуса, намираща се зад стълбите на предната врата
и резервоара, като челният й край разрушава резервоара, деформира предното дясно
окачване, удря се в предното дясно колело, разкъсва гумата, частично разрушава джантата и
разкъсва въздушната възглавница, след което се е нагънала в зоната на окачването и около
колелото. Общата дължина на навлизане на мантинелата в челната част на автобуса е около
8 метра. Експертите сочат, че водачът е предприел аварийно спиране на малко над 54 м.
преди челната част на мантинелата, но въпреки това удар е настъпил.
От удара автобусът е отхвърлен вляво, вследствие на което се е ударил в
срещуположната мантинела, която разделя двете пътни платна. Тя е двойна, с празно
разстояние между двете полоЖ. мантинелни линии, като също се е скъсала от удара. Така
автобусът е навлязъл между двете линии, като вследствие на проникването на мантинелата в
резервоара за гориво налягането рязко се е повишило, както и температурата, вследствие на
което и при настъпване на обилно искрене и силна струя въздух, която е проникнала през
отвора на вратата и от разрушената въздушна възглавница, горивото се е възпламенило и
автобусът е изгорял бързо. Причина за възникналия пожар е възпламеняването на горивото в
десния резервоар, който представлява и огнището на пожара. Удара на автобуса в
мантинелата и преминаването й през десния резервоар са създали идеални предпоставки за
възпламеняване на горивната смес - за много кратко време се повишава налягането и
температурата на въздуха и горивото в резервоара, върху която среда се насочва мощен
поток от искри и висока температура. Именно отделените в резултат на пожара газове,
пламъците и съпътстващата ги висока температура са причинили смъртта на В. А..
Невъзможността на всички пътници да напусната автобуса навреме е бързото развитие на
пожара /около 5 минути/, поради голямото горимо натоварване. Димът с високо съдържание
на токсични газове, отделен при горенето, е довел до дезориентация, задушаване и загуба на
съзнание на голяма част от пътниците и невъзможността им да се евакуират от автобуса.
Поради това и причината единствените оцелели пътници да са тези, пътували на последните
седалки в автобуса е, че пожара е възникнал в предната част на автобуса и се е
разпространил от предната към задната му част, както и димът.
Едновременно с това експертизата е дала заключение и че според отразеното
8
в протокола за оглед част от конструкцията на задната врата се наблюдава наклонена в дясно
от автобуса, подпряна на мантинелата в дясно до автобуса. Наличието на мантинелата
непосредствено пред задната дясна врата на автобуса е попречило на отварянето й в пълен
обем и до невъзможност пътниците да напуснат горящия автобус.
Вещите лица са категорични, че техническата причина за настъпване на
описаното произшествие е предприетото от водача на автобуса завиване на дясно в посока
към разделителната ивица, разположена отдясно на пътното платно за двиЖ.е, в частност
към челната част на монтираната в ивицата стоманена предпазна ограда.
Водачът на автобуса е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на произшествието, като при действителната си скорост от около 107 км/ч
запази двиЖ.ето си в дясната активна лента и не отклонява автобуса към намиращата се от
дясно на платното за двиЖ.е разделителна ивица с изградена на нея стоманена предпазна
ограда.
В заключението изрично е посочено, а този извод се поддържа и при
допълнително дадените обяснения на вещите лица в откритото с.з. от 24.09.2024 г., че
направеното заключение относно възможността на водача да предотврати настъпването на
произшествието важи в пълна степен и при скорост на двиЖ.е на автобуса от 100 км/ч или
90 км/ч.
И при трите скорости - конкретната от 107 км/ч., 100 км/ч. и/или 90 км/ч. при
правилни действия на водача с органите на управление на автобуса той е разполагал с
техническата възможност да премине безопасно по цялата дължина на кривата, като това е
било възможно и при по-висока скорост от посочените. Скоростта на двиЖ.е на автобуса е
била несъобразена обаче с реалната далечина на видимост при посочените време на
настъпване на произшествието и метеорологична обстановка. Технически съобразената
такава е била около 51 км/ч, при която водачът е могъл да спре пред всяко предотвратимо
препятствие. Водачът е предприел аварийно спиране, когато автобусът е бил на около 53,34
м. преди челната част на мантинелата, намираща се от дясно на платното за двиЖ.е.
Вън от поведението на водача на автобуса основните фактори, дали
отраЖ.е върху повишения риск от пътен инцидент са били - тъмната част от денонощието -
около 02.00 ч., неосветен участък от пътя и мокра настилка /преди това е валял дъжд/,
несъответстващите елементи на кривата на км 31 + 800 на нормативните изисквания за
скорост от 120 км/ч, недоброто поддържане на елементите от пътната маркировка, лошото
състояние на светлоотразителите, липсата на шумна маркировка и светло отразители /ако
средногодишната интензивност на двиЖ.ето е налагала такава/.
Недоброто поддържане на елементите от пътната маркировка се изразяват в
липсата на освежаването и обновяването на същата в процесния участък, като две седмици
преди произшествието е била обновена само в осовата линия М3. Останалите елементи от
маркировката - лява и дясна крайни линии М1, ограничаващи платното за двиЖ.е
защриховани площи с коси линии М15, прекъснатите шлюзови линии и двойните
непрекъснати заустващи линии са били износени и с намалена дневна и нощна видимост до
такава степен, че не са били възможни измервания на експлоатационните им показатели при
извършените такива. На места маркировката на тези линии е била напълно протрита и
изобщо не се е забелязвала, което състояние оказва неблагоприятно влияние на
безопасността на двиЖ.ето. Светлотразителите на мантинелата също са били с намалено –
недостатъчно нощно отраЖ.е поради корозия.
Вещите лица са категорични, че в процесния участък от пътя не е полагана
надлъжна или напречна релефна шумна маркировка, като данни налагало ли се е полагането
на така при спазване изискванията на чл.20а, ал.1 от Наредба № 2/17.01.2001 г. въззивникът-
ответник не им е предоставил.
По отношение организацията на двиЖ.ето в частта „Сигнализация на
пътищата с пътни знаци“ в процесния участък е посочено, че е била изпълнена сигнализация
с пътни знаци Е 18 - /вода за пиене/, Т1 за указване разстоянието до намиращата се чешма,
Г11 - преминаване отдясно или отляво на знака/, Г1 /само напред след стрелки/, В1 -
пропусни движещите се с предимство, Г1 само напред след знака/. От тях знаците,
9
монтирани през 2007 г. са били с нарушена четимост и разпознаваемост, поради признаци на
деелеминиране на буквите и символите по самите знаци, но измерените стойности на
експлоатационните им показатели за дневна и нощна видимост са над допустимите от
Наредба № 1/23.07.2001 г., а тези, измерени чрез коефициента за обратно отраЖ.е на белия
цвят на знаците Е18 и В26 са над допустимите, а на светлоотразителите - под допустимите и
това оказва неблагоприятно отраЖ.е на безопасността на двиЖ.ето.
По отношение стоманените предпазни огради /мантинели/ експертизата сочи,
че съществуващата такава към момента на инцидента е от типа ОСП 97 и отговаря на
изискванията на техническите правила и норми за прилоЖ.е на стоманени предпазни огради
по републиканските пътища ГУП 1994, приложим до 2011 г., от когато е в сила
хармонизиранrя европейски стандарт EN 1317 Ограничителни системи за пътища, приет
през 2010 г. Въззивникът ответник е изготвил утвърдил специални правила във връзка с този
стандарт, съобразно които изградената предпазна ограда на мястото на инцидента като
широчина, дължина на напречния профил и др. съответства на геометричните елементи по
стандарта БДС EN 1317 със степен на задържане № 2, което означава, че е била способна да
задържи превозно средство с маса до 1,5 това при скорост на удара 110 км/ч и ъгъл на удара
20 градуса. Както тя, така и съществуващите на място страната на площадката за отдих и на
разделителната линия предпазни огради обаче не отговарят на посочените правила, т.к. са
поставени на място с потенциална опасност от II степен и голям риск за пътуващите в
превозните средства и е задължителна предпазна ограда със степен на задържане H1, която
може да задържи товарен автомобил със скорост от 70 км/ч и маса 10 тона, при ъгъл на удара
15 градуса.
Освен това обезопасяването на началото и края на ограничителните системи
на пътищата, според БДCN 1317 е предвидено да става чрез Буфери, чрез краен терминал и
чрез зануляване /косо и дълго на шината/. Най-ефикасният и най-скъпият е този чрез буфери,
а най-евтиният и опасен - чрез зануляване.
На процесната ограничителна предпазна ограда такива елементи в началото
и края към датата на произшествието няма данни да е имало.
В допълнително дадените пояснения в о.с.з. вещите лица са посочили, че ако
мантинелите на място са отговаряли на посочените стандарти е щяло да се избегне
разкъсването на лявата мантинела и автобусът е нямало да се озове в разделителната ивица,
така че скъсаната мантинела нямало да затисне задната врата.
При тип буферна мантинела причината за възникването на пожара е щяла да
се намали, но нямало да се намали възможността за възникване на пожара по друга причина,
т.к. динамиката на удара може да стане по друг начин - може да възникне, може и да не
възникне. Последното, т.к. механизмът на възникналото ПТП е изключително сложено от
научна гледна точка и промяната или добавянето на какъвто и да е елемент в него променя
коренно ситуацията. Затова каквито и да е изводи са с голяма степен на вероятност /а не
категорични/.
Гореустановения механизъм на настъпване на процесното ПТП и
причините за него решаващият състав приема за безсъмнено установени, като основани на
всички налични обективни данни, съдържащи се в писмените доказателства и на
професионалната компетентност на вещите лица.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба на въззивниците-
ищци за неустановяване на всички релевантни факти във връзка с механизма на настъпване
на произшествието и причините за това пред първоинстанционния съд, вкл. и по отношение
липсата на т.нар. защитен буфер и влиянието му /при евентуалното му наличие/ върху
механизма на произшествието.
Както вече се посочи по-горе, фактът такива буфери на мястото на
процесния инцидента да не са били налични, е безсъмнено установен в хода на
първоинстанционното производство /протоколите за оглед, комплексната експертиза/.
Що се отнася до въпросите как евентуалното му наличие би се отразило на
механизма на настъпване на произшествието, на този въпрос експертите са дали отговор в
писменото си заключение и в о.с.з. в насока механизмът на възникналото ПТП да е
10
изключително сложен от научна гледна точка и промяната или добавянето на какъвто и да е
елемент в него /вкл. на вида на мантинелата и наличието на буфер/ да променя коренно
ситуацията. Затова каквито и да е изводи биха били не категорични, а само вероятни, т.к. не
може да се твърди със сигурност, че наличието им би водело до друг краен резултат.
По отношение понесените от въззивниците-ищци неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
В. А. /другия син на ищците/ и Р. М. - колега на въззивника О. А..
От тях В. А. е заявил, че в изгорелия автобус са пътували баща му и брат му,
като последният не е успял да се спаси. Това била голяма болка за баща му, който бил
съсипан. Преди катастрофата семейството му - родителите и двамата им синове, всички
живеели в едно домакинство и били щастливи - имали ресторант в Кралство Белгия,
работили заедно, били по 24 часа заедно, били много близки. Свидетелят продължавал да
живее с родителите си, но вече нищо не било същото. От момента на катастрофата всеки
ден споменавали брат му и се сещаме за него докато плачат, докато говорят. След
катастрофата баща му спрял да работи /вкл. и заради раните и уврежданията, които е
получил от катастрофата/, седял си в къщи, през цялото време си е спомнял за загубата на
брат му, потърсил и съдействието на психолог, за да му помогне да преодолее загубата. Бил
съсипан от вътре и това налагало срещите му с психолог - имал нужда да разкаже, да изплаче
болката. Майка му също спряла да работи след катастрофата - грижела се за баща му и всеки
ден споменавала брат му. Ежедневието им минавало както заедно, така и усамотени в
ъглите, да плачат за него, за да не се натоварват помежду си. Това продължавало и
понастоящем - щастието им изчезнало, нямала я хармонията, която имали до момента на
катастрофата. Сочи брат му да е бил много добър човек - правел път на мравката, много
спокоен, изключително работлив в готовност за семейството си във всеки един момент.
Както за него, така и за родителите му момента, в който е била катастрофата, е бил най-
тежкият за тях, но към настоящия момент болката им била силна и нямало как да се
притъпи.
От своя страна свидетелят Р. М. е заявил, че е колега на въззивника О. А. от
червения кръст в Белгия и го познава от 2010 г. познавам О.. Твърди за няколко месеца след
катастрофата и смъртта на сина му О. да се е състарил, като за пет години. По време на
нощните им смени нямало вечер да не говорят за това, което е станало със сина му. Било
много тежко за О. - свидетелят хиляди пъти съм слушал историята му, но не го прекъсвал,
защото психически не е добре, това да говори за инцидента му помагало. Споделял му, че е
безпомощен, самообвинява се за загубата си на сина, като всеки баща се чувства виновен,
много му липсва сина му, споделя, че загубата се приема много трудно. Преди това бил
много активен, сега се състарил и физически, бил съвсем друг човек.
Решаващият състав приема, че следва да кредитира показанията и на двамата
свидетели, вкл. при преценяване на тези на В. А. през призмата на чл.172 ГПК, т.к. са плод
на личните им възприятия, последователни и безпротиворечиви, и взаимно се допълват и
подкрепят.
Приема, че същите установяват основателността на предявените от
въззивниците искове до техния пълен размер.
Тези безсъмнени факти предпоставят следните правни изводи:
Предвид същността на въззивното производство като продълЖ.е на
първоинстанционното, задълЖ.ята на въззивния съд са аналогични на тези на
първоинстанционния относно правилното квалифициране на спорното право /арг. от т. 19 от
ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС/, като последният е длъжен да осигури правилното
прилоЖ.е на материалния закон дори във въззивната жалба да няма оплакване за
нарушаването му /както в конкретния казус - такова оплакване/, като извърши самостоятелна
проверка на правната квалификация и определи приложимата правна норма.
В случай като процесния, когато въззивният съд при непроменени
фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна от дадената в
обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той
следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата
11
претенция като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и
изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска.
Последното, предвид че неправилната правна квалификация е резултат от
неправилно прилоЖ.е на материалния закон и е основание за отмяна на
първоинстанционното решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по
основателността на предявения иск, а не води до недопустимост на решението като
основание за неговото обезсилване с последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
По предявения иск по чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от ищците- въззивнищи
против Агенция „Пътна инфраструктура“.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност
за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
По прилоЖ.ето й теорията и практиката са единни в разбирането си, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на изпълнителя й.
За да бъде ангажирана следва да се установят в кумулативна даденост
следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задълЖ.я, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
/арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на
доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
От посочените по-горе в случая е безсъмнено, че на въззивника ответник е
възложено по силата на специалния закон - Закона за пътищата /чл.30, ал.1 от същия/
осъществяването на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътищата
от републиканската пътна мрежа, какъвто се установи да е и процесния пътен участък, в
който е настъпило произшествието.
Отделно в чл.3 от ЗДвП е установено, че лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необхоД.та маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират двиЖ.ето по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване
и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. В ал.2 е конкретизирано, че за организиране на двиЖ.ето по пътищата се
използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за двиЖ.е и
крайпътните съоръЖ.я, които се поставят само след възлагане от собственика или
администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3.
Светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка върху платното за двиЖ.е и
крайпътните съоръЖ.я представляват единна система съгласно Конвенцията за пътните
знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да бъдат лесно разпознавани.
Самият въззивник-ответник пък е изготвил и утвърдил „Технически правила за
12
прилоЖ.е на ограничителни системи 2010 за пътищата от републиканската пътна мрежа“,
създаващи регулация на критериите за използване на различни видове и конструкции
предпазни съоръЖ.я за пътища /мантинели, буфери и т.н./, така че да са в съответствие с
общите изисквания и препоръки на Европейския парламент. Към момента на настъпване на
произшествието е била в сила и Наредба № ЛД-02-20-1 от 01.04.2024 г. , в сила от 16.04.2024
г./.
При тази нормативна база се налага на АПИ да е вменено задълЖ.е да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, вкл. пътната маркировка и пътните знаци
по него, както и ограничителните системи по тях. Тези си законови задълЖ.я той изпълнява
чрез своите служители или други лица, на които е възложил това изпълнение, поради което и
носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действия или бездействия на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.
В случая такива се установиха да са допуснати от служителите на АПИ, вкл.
чрез действия и бездействия, а именно: несъответстващите елементи на кривата на км 31 +
800 на нормативните изисквания за скорост от 120 км/ч, недоброто поддържане на
елементите от пътната маркировка /на места измерените стойности на нощна видимост чрез
коефициента за обратно отраЖ.е на светлоотразителите С14.1 са под допустимите/, лошото
състояние на светлоотразителите, нарушена четимост и разпознаваемост на част от пътните
знаци, липсата на шумна маркировка и светло отразители, предпазни съоръЖ.я, които не
отговарят на изготвените от самия ответник технически правила за това.
От изложеното се налага да е установено наличието на всеки един от
елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и
постановената впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на
основание чл. 49 ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите, причинени от техни работници,
служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на
граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените
лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
При така изложеното решаващият състав съобрази и другия релевантен за
предмета на производството факт, установен еднозначно от анализа на доказателствата по
делото, а именно - че основната техническа причина за настъпване на процесното
произшествие, респ. - за причиняване неимуществените вреди на въззивниците-ищци е
поведението на водача на автобуса, в който е пътувал починалия В. А..
Приема обаче с оглед установеното от комплексната СТЕ, че причините за
настъпилия пътен инцидент са комплексни /такива са и твърденията в исковата молба/, като
освен поведението на водача на автобуса включват и описаните по-горе
действия/бездействията на служителите на АПИ, вменени им по закон.
Макар и да не са причинили произшествието пряко, същите са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат, като са го
съпричинили, в каквато насока са и изводите на неоспорената комплексна СТЕ.
При съобразяване конкретните обстоятелства, довели до настъпване на
вредите, чиято обезвреда се търси, имащи отношение към поведението на водача на автобуса
и това на въззивника-ответник, решаващият състав споделя изводът на първоинстанционния
съд последният да отговаря за 10% от така настъпилите вреди.
Т.к. всеки един от въззивниците-ищци е предявил иск в размер на по 26 000
лв. /не като частичен, а като разликата между платеното обезщетение от застрахователя и
действително претърпените вреди/ , то ответникът АПИ следва да бъде осъден да им
13
заплати по 2 600 лв., която сума именно представлява 10% от претенциите им.
Същата е дължима ведно с лихвата за забава, считано от датата на
увреждането - 23.11.2011 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени изцяло и се
постанови ново, като предявените искове от всеки един от ищците се уважи до посочения
размер от 2 600 лв.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилото на
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК сторените от страните разноски във въззивното производство следва
да остане за тяхна сметка.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.271 ГПК, Софийският апелативен съд,
ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 8/07.01.2025 г., постановено по гр.д. № 751/2023 г. по
описа на ОС Перник същият съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ - БУЛСТАТ
********* да заплати на И. А. и О. А. - и двамата с адрес в Белгия на основание чл.50 ЗЗД,
сумата от по 20 000 лева на всеки един от тях, като обезщетение за неимуществени вреди
от деликт – настъпила на ******** г. смърт на сина им В. А., ведно със законната лихва от
дата 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете им са
отхвърлени над уваЖ.я размер до пълния предявен такъв от 26 000 лева от всеки един от
тях и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - БУЛСТАТ ********* да заплати на И.
А. - персонален № 730209-53266 и на О. А. - персонален № 760412-52560, и двамата с
адрес в Белгия, на основание чл.49 ЗЗД, сумата от по 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева
на всеки един от тях, като обезщетение за неимуществени вреди от деликт – настъпила на
******** г. смърт на сина им В. А., ведно със законната лихва от дата 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уваЖ.я
размер до пълния предявен такъв от по 26 000 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Агенция „Пътна инфраструктура“ - „Автомагистрали“ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14