Р Е Ш Е Н И Е
№
19.10.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Р.К. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№5920/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1,
т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
Постъпила е искова молба от Г.Н.Б., чрез адв. К.Д.
от ПлАК, против ЧЕЗ Разпределение България АД, с правно основание на
предявените искове чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и
т. 3, вр.с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението му
и за отмяна на Заповед № CD-IND1801/5 от 13.07.2016г., за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, и за заплащане на обезщетение за времето
за което е останал без работа, в размер на 8 952.00лв., считано от
14.07.2016г. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е незаконосъобразна, че не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ и
не са му искани обяснения, нарушен е срока за налагане на дисциплинарното
наказание, работодателя не е установил по законния ред извършването на
дисциплинарните нарушения, както и че заповедта е без мотиви.
Въз
основа на така депозираната искова молба е изготвено Разпореждане №
15146/13.09.2016 г., в което е указана доказателствена тежест и допълнителни
указания до ищеца.
В срока за отговор по чл.131
от ГПК ответникът „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД е депозирал своето становище
по предявените искове. В с.з. на 05.10.2016г., Съдът е констатирал, че същото е
изпратено по пощата, депозирано е в деловодството на съда след изготвяне на
проекто-доклада в цитираното Разпореждане № 15146/13.09.2016 г., но с оглед
поставеното пощенско клеймо върху плика 09.09.2016 г., отговорът е в срок и е
приет от съда. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове,
като се твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
спазена, а именно нарушението е открито и констатирано в доклад от дата
08.03.2016 г., от която дата ответникът твърди, че тече двумесечния срок за
налагане на наказанието. Посочва, че за периода 08.03.2016 г. - 20.05.2016 г. и
за периода 06.06.2016 г. – 17.06.2016 г. вкл., ищецът се е намирал в отпуск
поради временна неработоспособност, поради което, срокът за налагане на
дисциплинарното наказание не тече. Излагат се твърдения, че срока за налагане
на дисциплинарно наказание изтича на дата 02.08.2016г., като наказанието е
наложено в рамките на този срок. Посочва се също, че е спазена процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ, като с писмо от дата 09.03.2016г., връчено на ищеца на
25.05.2016 г., са изискани обяснения от ищеца, като такива са дадени. Посочва
се, че служителят Б. е командирован на дата 16.02.2016 г. на обект в гр.***,
като след приключването на възложения ремонт, служителят не е вписал в
работната карта количеството на вложените и демонтираните материали, с което е
нарушил Заповед № 878/26.02.2013 г., за която се твърди, че работникът е
запознат. Твърди се, че това задължение за вписване на количеството на
вложените и демонтираните материали се съдържа и в инструкция на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, с която ищецът също е запознат. Посочва се, че работникът в
изготвената от него работна карта от 16.02.2016г., е попълнил неверни данни в
графата, касаеща времето на извършване на ремонта „от” - „до”. Излагат се
твърдения, че извършения ремонт на обекта е некачествен, не са монтирани 2 бр.
електромерни табла на обекта. Твърди се, че ищецът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 от КТ, което е
подробно описано в процесната заповед за дисциплинарно наказание, поради което
същата е мотивирана. Посочва се също, че ищецът Б. със заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от 17.03.2015 г., е наказан с наказание „предупреждение
за уволнение”.
С
протоколно определение от дата 05.10.2016г, съдът е приел за окончателен
измененият проекто-доклад, като е разпределил и доказателствената тежест между
страните.
В същото с.з., съдът е констатирал, че в даденият на ищеца
едноседмичен срок от получаване на разпореждането на съда, за насрочване на
делото и за проекто –доклад, ведно с указания, същият не е конкретизирал своите
искания до съда, и не е направил доказателствени такива.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Безспорно по делото се
установява, че страните са се намирали в трудово правни отношения, въз основа
на сключен трудов договор, въз основа на който ищецът е заемал длъжността „ел. монтьор,
изграждане /поддържане/ ремонт на ел. проводни линии и мрежи/ръководител
група”. По делото се установява също, че трудовият договор на ищеца е
прекратен, чрез налагане на дисциплинарно наказание ”уволнение”, със заповед №
CD-IND1801/5 от 13.07.2016г., връчена на ищеца на дата 13.07.2016г, при
условията на отказ, и считано от тази дата. Видно от съдържанието на процесната
заповед, дисциплинарното наказание „уволнение”
е наложено, за извършени от ищеца Б., нарушения на трудова дисциплина, на дата
16.февруари.2016 година.
С оглед на представените от
ответника писмени доказателства- искане, от дата 09.03.2016г, до ищеца, връчено
на дата 25.05.2016г,, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.193,
ал.1 от КТ, за изискване на обяснения от работника, преди налагането на
дисциплинарното наказание. Законът вменява в задължение на работодателя
изискването на обяснения от работника, преди налагането на наказанието, като
елемент от допустимостта на самото
дисциплинарно производство, което е скрепено със санкцията по чл.193,
ал.2 от КТ. От друга страна законът е предоставил на работника възможността за преценка дали да
се възползва от това свое право, и да даде обяснения- писмени или устни,
съобразно отправената му покана. В случая не се установява, че ищецът Б. е дал
своите писмени обяснения, представени по делото- л.65.
Съобразно нормата на чл.194, ал.1
от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му.
Видно от съдържанието на процесната заповед, работодателят, като дисциплинарно
наказващият орган, е посочил, че нарушението
е установено, на дата 08.03.2016г, въз основа на изготвен доклад вх. №
CD-IND-180/08.03.2016г. Чл. 194 от КТ
установява два срока за налагане на дисциплинарни наказания, които се
различават по своя начален момент и по продължителността си. Общото между тях е
тяхното естество -те са преклузивни и тяхното пропускане погасява
дисциплинарната отговорност на работника, респ. правото на работодателя на
дисциплинарно наказване. Краткият двумесечен срок тече от деня на откриване на
нарушението, а едногодишният - от деня на извършването му. Тези срокове се
намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
"поглъщането" на двумесечния срок от едногодишния, т.е. дисциплинарно
наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечния срок от откриването
на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишния от неговото извършване. Или
обратното - пропускането на едногодишния срок от извършването на нарушението
погасява дисциплинарната отговорност, макар същото да е било открито по-късно и
двумесечния срок още да не е изтекъл. Поради това, двата срока не могат да се
кумулират, а взаимно се изключват.
В настоящият случая ищецът в ИМ
изрично е направил възражение за изтичане на законовият срок за налагане на
дисциплинарно наказание ”уволнение”, съобразно на което съдът е дал съответни
указания, в тази насока до ответника. В тази връзка, с отговора на ИМ, е
посочено, че работникът е бил в болничен, поради временна нетрудоспособност,
като се представят болнични листове. От съдържанието на същите се установява,
че ищецът Б., е бил в болничен, за периода 08.03.2016-20.05.2016г. и за периода
06.06.2016-17.06.2016г. Съобразно нормата на чл.194, ал.3 от КТ, сроковете по ал.1
не текат през времето, през което работникът или служителят се намира в
законоустановен отпуск или участва в стачка. Изключението е изчерпателно
посочено от законодателя, и не подлежи на разширително тълкуване. В случая,
нарушението е открито на 08.03.2016г, а наказанието е наложено на дата 13.07.2016г., но с оглед на посочените по-горе
периоди, през които работникът се е
намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност, съдът намира,че наказанието
е наложено в рамките на преклузивният двумесечен срок, поради което спорът следва
да се разгледа по същество, като бъдат изследвани въпросите по чл.195, ал.1 от КТ, свързани с мотивираността на процесната заповед за уволнение и по чл.198, ал.1 от КТ-за тежестта на нарушението
и адекватността на наложеното дисциплинарно наказание.
Видно от съдържанието на
процесната заповед, се установява следната фактическа обстановка: ищецът Б. е
бил командирован на обект в гр. ***, на дата 06.02.2016г, въз основа на заповед
№CD-ORD-787/12.02.2016г, за която се
посочва, че същият е запознат- за извършване на ремонт на мрежа НН и изнасяне
на електромерни табла, на обекта.
Заповедта е посочено, че при извършена проверка на обекта, от служителя ***,
е установено, че служителя Б. не е вписал в работната карта на бригадата, в
чийто състав е записан под №1, количеството вложени и демонтирани материали,
като с това е нарушил Заповед № IND-878/26.02.2013г., с която е запознат, и Инструкция на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ,
за съхранение и предаване на демонтирани материали, за която се твърди,че също
е запознат. В процесната заповед е
посочено също, че Б. е попълнил неверни данни в работната карта от дата 16.2.2016г,
във връзка с часа на отпътуване и започване на работа на обекта, като е
посочено, че е отпътувал в 08,00 часа и е започнал работа на обекта в гр. *** в
09,00ч. Посочено е, че при проверка в GOS- системата за следене на служебните автомобили, Б.,
заедно с бригадата, са тръгнали от гр. Плевен в 09,46ч. и са пристигнали в гр. ***
в 10,15часа.; посочва се, че Б. е
нарушил с тези свои действия посочената
по.- горе заповед от 26.02.2013г. Посочва се също, че Б. е нарушил и
Заповед № CD-ORD
2455/12.05.2014г., и не е монтирал два боя електромерни табла на обекта и е
изпълнил некачествено повторния заземител на електромерното табло, монтирано на
стълб №3 и не е укрепил стълба. В процесната заповед е посочено също, че Б. е
бил наказан с дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение” със
заповед, връчена на 24.3.2015г.
От представените с отговора на ИМ
доказателства се установява, че ищецът Б. е запознат със Заповед № IND-878/26.02.2013г., установяваща
правилата за попълване на работните карти. Видно от съдържанието на цитираната
заповед, с нея конкретно се посочва какво е необходимото съдържание на
работната карта, по графи, което следва да се попълни от работниците, при
извършване на планови и аварийни дейности. Видно от представеният списък на
запозналите се със заповедта работници, ищецът е под №14. По делото се
установява също, че въз основа на
заповед № CD-ORO-4893/24.10.2014г.,
служителите са запознати с Инструкция на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ, за
съхранение и предаване на демонтирани материали, в сила от 23.10.2044г; в
представеният списък, Б. е под № 6. По делото се установява също, че въз основа на Заповед № CD-ORD 2455/12.05.2014г., е постановено всички служители, да се
запознаят с допълненията в Инструкция-методика при изнасяне на ЕТ по стопански
начин от служители на ЧЕЗ РБ, свързани с единично изнасяне на ЕТ на имотна
граница, и присъединяване на нови абонати по сключени ДПЕРМ, в сила от
12.05.2015г. В приложеният списък на запозналите се служители, ищецът е под №6.
По делото, от страна на
ответника, е представен и доклад за констатиране на нарушение на трудовата
дисциплина, вх.№ CD-IND180/08.03.2016г,
изготвен от ***, директор Дирекция „Експлоатация и поддържане”, за извършеният
от ищеца и неговата бригада ремонт на обект в гр. ***, на дата 26.02.2016г. В
доклада е посочено, че ищецът Б., е бил
командирован на обект в гр. ***, за изпълнение на планови задачи, в бригада, в
състав- Б.- ръководител група, и лицата ***, за изпълнение на възложени
дейности , по работна карта № 011602 на обект „ ремонт мрежа НН и изнасяне на
електромерни табла гр. *** ПТ
По делото, от страна на ответника
не е представена командировъчна заповед № CD-ORD-787/12.02.2016г, въз основа на която
ищецът Б. е бил командирован в гр. ***.
По делото като свидетели са
разпитани лицата ***, от показанията на които се установява следното: св. Св. ***
посочва, че на дата 16.02.2016г, при рутинна проверка на изпълнените на ремонта
на обект в гр. ***, извършена от него, е установил, че ремонта не е осъществен
по предвиденият начин. Посочва, че е установил,
че шината на зеземителния кол не е укрепена към стълба, а направеният изкоп не
е възстановен; посочва, че това създава опасност за преминаващите пешеходци,
тъй като стълба се намира на тротоарно пространство. Св. *** посочва, че за
установените от него нарушения,
при извършване на ремонта, е уведомил видната прекия ръководител- ***,
който е дошъл на място. Посочва също, че на следващия работен ден, след
предаване на работната карта, той, заедно с ***, са направили сравнение на
данните от GPS системата
и посочваното в работната карта, след което е изготвил доклад. Посочва,че отразеното
в работната карта, не съответства с данните от GPS системата, за движението на
служебния автомобил. Свидетелят посочва, че
в работната карта е било посочено, че
бригадата е тръгнала директно за гр. ***, а в последствие се е
оказало,че са ходили и до друго място,
което е следвало да бъде надлежно отразено. Св. *** посочва, че като пряк ръководител на
ищеца Б., на дата 16.02.2016г, сутринта е раздал задачите на бригадите, като за
бригадата на ищеца, задачата за деня е била
изнасяне на електромерни табла на обект ТП 19 в гр. ***.; бригадата на
ищеца Б. е включвала лицата ***. Свидетелят посочва, че след поставяне на
задачата, бригадата на Б. е следвало да отиде до склад в м. ***, в гр. Плевен,
да натоварят материали за обекта. Св. *** посочва, че към 16,30ч. на същия ден,
е посетил обекта, като е установил, че ел. таблото не е поставено по надлежния
начин, съобразно установената методика. Свидетелят посочва също, че лично е
установил, че работната карта не е попълнена по установеният ред, като в нея
няма посочени демонтирани и монтирани материали, както и несъответствия в
часовете на тръгване и пристигане в гр. ***. Свидетелят Д. *** посочва, че той
е връчил на ищеца процесната заповед, като ищецът е отказал да я получи, за
което той и други лице са се подписали.
Съдът констатира, че в процесната
заповед са посочени, като основание за налагане на дисциплинарното наказание, пет
отделни дисциплинарни нарушения- по чл.187, ал.1, т.3- неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; по т.7-неизпълнение
на законните разпореждания на работодателя; по т.8-злоупотреба с доверието и
уронване на доброто имена предприятието, и разпространение на поверителни за
него сведения; по т.9-увреждане на имуществото на работодателя, разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства и по т. 10- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони
и др. нормативни актове, в Правилните за вътрешен трудов ред, в КТД или определени
при възникване на трудовото правоотношение. Допълнително в процесната заповед е
посочено, че Б. е нарушил и
задълженията, вменени му по длъжностна характеристика. Длъжностната
характеристика на ищеца не е представена по делото. В мотивите на заповедта
обаче се съдържа описание само на извършените от ищеца нарушения, по т.3, т.7 и
т.10 на чл.187, ал.1 от КТ, които съдът намира за доказани и от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Съдът намира, че процесната
заповед отговоря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, а именно: съобразно
цитираната норма, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да е
мотивирана и да съдържа: нарушителя, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният тест, въз основа на който се налага. Това е предвидено,
с оглед възможността за осъществяване правото на защита на работника и на
съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в
рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. За законосъобразността на наказанието, от значение е текстовото
индивидуализиране нарушението – т.е. фактическото основание на дисциплинарното
наказание, чрез посочване на извършените от работника действия, респ. бездействия,
които са в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични
изисквания, при осъществяване на трудовата си функция, тъй като това е достатъчно
за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел. При преценка
законността на дисциплинарното уволнение, съдът извежда вида на дисциплинарното
нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за
уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е
посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение.
/арг. Решение 304/02.07.2010г. по гр.д.№ 723/2009г. на ІV г.о., Решение №
395/01.06.2010г. по гр.д.№ 1629/2009г. на ІІІ г.о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК/. Съдът приема, че описаните в процесната заповед дисциплинарни
нарушения и установени по делото, като извършени от страна на ищеца, при
осъществяване на трудовата му функция, с оглед на критериите по чл.189, ал.1 от КТ, обуславят налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Следва да се отбележи, че „тежко” нарушение по
смисъла на чл.190, ал. 7 от КТ, може да бъде всяко едно от нарушенията, по
чл.187, ал.1 от КТ/ като изброяването им е примерно/, и при преценка на
критериите по чл.189, ал.1 от КТ. Извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, по чл. 187, по т.3, т.7
и т.10 от КТ, преценени по отделно, по посочените критерии- тежест на
нарушението, обстоятелства, при които е извършено и поведение на работника, съставляват
основание за налагането на най- тежкото
дисциплинарно наказание.
На основание гореизложеното, съдът
намира, че издадената заповед за
дисциплинарно наказание е законосъобразна, а предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаването й за незаконосъобразна и нейната
отмяна, следа да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен
и искът с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ-като акцесорен, за възстановяване на ищеца на заеманата от преди
уволнението длъжност „ел. монтьор, изграждане /поддържане/ ремонт на ел. проводни линии и
мрежи/ръководител група”.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, за
заплащане на обезщетение за оставане без работа, като акцесорен, и следващ
изхода на главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че от страна на ищеца, дадените от съда
указания, във връзка с разпределената доказателствена тежест, в разпореждане № 15146/13.09.2016г.,
не са изпълнени, и ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Следва ищецът да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, в размер на 420лв- юрисконсулстко
възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.1, т.1 от КТ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от Г.Н.Б., ЕГН **********, против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване уволнение,
извършено със заповед № CD-IND1801/5 от 13.07.2016г., като
незаконосъобразно и отмяна на същата като незаконна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от Г.Н.Б., ЕГН **********, против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяването му на заемната преди
уволнението длъжност: “ел. монтьор, изграждане /поддържане/ ремонт на ел.
проводни линии и мрежи/ръководител група”, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от Г.Н.Б., ЕГН **********, против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, за присъждане на сумата от 8952лв.
обезщетение за периода 14.07.2016-14.01.2017г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г.Н.Б.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***,сумата от 420лв., съставляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от дата 19.10.2016г, обявена на страните в с.з. на
05.10.2016г, пред ПлОС.
.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: