№ 91
гр. С.З., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001299 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на "К.-**" ЕООД
против решение № 260563/21.06.2021 г., постановено по гр.д. № 6915/2019г.
по описа на Районен съд – гр.С.З., с което въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата 468,72 лева за главница от неплатено възнаграждение за
приета работа по обработка на 1116 броя 1 облекла по фактура от 25.04.2016г.
със 140,62 лв. мораторна лихва от 20.12.2016г. до 20.12.2019г., както и
законна лихва върху главницата от 23.12.2019г. до изплащането й, сумата 286
лв. за разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 19598 по описа
за 2019г. на Пловдивския районен съд и по изпълнителното дело, както и
сумата от 508,26 лв. за разноски по делото, съразмерно с уважената част на
исковете. Отхвърлено е възражението на въззивника за съдебно прихващане
със сумата 634.67 лв. претендирано от въззивника вземане за разходи
необходими за повторна изработка за негова сметка по посочените фактури
1
на повредените от въззиваемия 55 броя облекла. В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, необоснованост и
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Изложени са
подробни съображения и оплаквания във връзка с тези развити доводи.
Направено е искане да се отмени изцяло решението като неправилно и вместо
него да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
главница и лихва. Евентуално, ако обжалваното решение е правилно в
осъдителната част, да се отмени решението в частта, в която е отхвърлено
възражението за прихващане и да се уважи това възражение, като се извърши
съдебно прихващане между сумите, присъдени по осъдителния иск в размер
на общо 609,34 лв. за главница и лихва и сумите, дължими по възражението
за прихващане в размер на 634,67 лв., като моли да се извърши и прихващане
на разноските на страните по делото. Претендират се разноските по делото.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият счита, че решението е
правилно, законосъобразно и следва да се потвърди от въззивната инстанция.
Изложени са съображения. Направено е искане да се потвърди обжалваното
решение. Доказателствени искания не са направени от страната. Също така, е
постъпила молба от въззиваемия от 12.10.2021г., с която заявява, че не
възразява да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба. Поддържа
отговора. Няма доказателствени искания. Взема становище по същество на
спора, като прави искане да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди
първоинстанционното решение.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
СтРС е приел, че през април 2016 г. страните са сключили устен договор
за изработка, по силата на който ответникът е поръчал, а ищецът се е
задължил на свой риск да извърши обработка - пране и омекотяване на 1116
броя от ушитите от ответника преди това, по поръчка на - дружество М.М.
ООД, извършена с допълнителното им споразумение от 29.03.2016 г. към
2
договора им за изработка от 16.10.2014 г. при общи условия – 2375 броя
облекла модел 516603, а ответникът – да му заплати възнаграждение от
468.72 лева с ДДС.
Безспорно между страните е предаването от ищеца на ответника през
април 2016 г. на изпраните и омекотени от първия 1116 броя облекла модел
516603. Безспорно е установено по делото още, от представената от ответника
с отговора и неоспорена от ищеца кореспонденция по електронната поща
между ответника и контролиращото го трето лице Б.м. ЕООД по договора му
за изработка на тези облекла с - фирма М.М. ООД, че последната е направила
по електронната поща на 19.04.2016 г. рекламация, че 55 от ушитите от
ответника облекла са върнати от пералнята с изтеглени нишки, поради което -
дружество е отказало да ги приеме и върнало на ответника същите
за ушиването на нови за негова сметка, както е уговорено в чл. 11.1, б. „б“ от
общите условия на договора им. Заедно с тези рекламации ответникът е
представил с отговора си и две фактури от 17.05.2016 г., неоспорени от
ищеца, за ушити общо 55 броя облекла със същия модел 516603, на обща
стойност 351.50 евро, равностойни на 687.47 лева по фиксинга на БНБ.
Въз основа на същите ответникът поддържа с отговора, че за своя
сметка е отстранил с ушиването им недостатъците на изпраните от ищеца 55
броя облекла и след това ги е изпратил на италианския поръчител. За тази
обща сума от 687.47 лева, които не са му платени за повторното им ушиване
от - дружество, ответникът е предявил с отговора си възражение за
прихващане.
Ответникът е оспорил с отговора си и автентичността на подписите на
управителя си под тези представени с исковата молба от ищеца, в заверен
препис, фактура и стокова разписка, а съдът е открил производство по чл. 193
ГПК за проверка на тяхната автентичност, като е задължил и ищецът да
представи оригиналите им, поради непредставяне на които в дадения му срок,
същите са изключени от доказателствата по делото, на основание чл. 183, изр.
3
2 ГПК.
От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа
експертиза, се установява, че ищецът е осчетоводил редовно в счетоводството
си, на датата на издаването й, посочената в исковата му молба, фактура №
2683/25.04.2016 г.. При ответника фактурата не е осчетоводена и не са
налични в счетоводството на ответника, заедно със стоковата разписка.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. В случая решените
е обжалвано от въззивника изцяло.
За да постанови този резултат СтРС е приел, че страните са обвързани с
устен договор за изработка, по който ответникът е приел изработеното от
ищеца, защото при получаването от него на изпратените и омекотени облекла
през април 2016 г., не е направил никакви възражения за некачествено
изпълнение и на тези посочени сега в отговора му 55 броя облекла (чл. 264,
ал. 3 ЗЗД).
В конкретния случай ищецът твърди в ИМ, че между него и ответника
има сключен договор за изработка обективиран във фактура №
2683/25.04.2016 г. и приемно предавателен протокол. Същите обаче са
изключени от съда, поради което следва да се направи единствения възможен
извод, че липсва договорно правоотношение между страните установяващи
вземането на ответника по изключената от съда фактура и приемно
4
предавателен протокол.
С оглед разпределената от съда обща доказателствена тежест, именно
ищеца следва да установи наличието на договорно правоотношение между
страните, както твърди в ИМ, което с оглед на горното е останала напълно
недоказано от него. Или извода в случая е, че между страните е имало
договорни отношения, включваща нормална размяна на счетоводни
документи, но не и по отношение на процесните.
За пълното, с оглед мотивите на съда следва да се отбележи още и
следното: Видно от приетото за безспорно от съда Б.м.“ ЕООД е
контролираща страна за ответника по отношение на ушиването. Последния
обаче контролира и ищеца като същата е установила недостатъците по плата
на облеклата. Поради тази причина през месец ноември 2016г. е извършено
последващо изпиране, за което е издадена и разплатена фактурата, описана от
вещото лице в експертизата.
Предвид горното, съдът намира, че решението е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по
същество на спора, с което предявения иск бъде отхвърлен. Поради тази
причина не следва да се разглежда направеното възражение за прихващане,
тъй като е направено в условията на евентуалност.
По разноските: с оглед изхода на делото, следва да се осъди въззиваемия
да заплати на въззивника направените разноски в размер на 325 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 281, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260563/21.06.2021 г., постановено по гр.д. №
6915/2019 г. по описа на Районен съд – гр.С.З., включително и в частта за
разноските, като постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „О.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. П.**, против К-***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С.З.**, иск за сумата от 468.72 лева за главница по
фактура № **********/25.04.2016 г., ведно със мораторната и законна лихва,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П.** да заплати на К-***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З.**, сумата 325 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6