СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Йорданка Петрова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 3556 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 190069
от 02.09.2020 г., поправено с решение № 20231795/20.10.2020г., и с решение № 20032586/04.02.2021г.,
и с решение № 20212990/25.05.2021г. и с решение № 20146161/25.06.2021г.,
всичките по гр. д. № 4745/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав УПРАВЛЕНИЕ
НА Д.НА В.И Г.Д.към ДП Национална
компания „Ж.И.“ БУЛСТАТ *********, е осъдено на основание чл. 200, ал.1
от КТ да заплати на Д.И.Г., ЕГН ********** сума в размер на 20 811,80 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова
злополука на 18.06.2018г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.06.2018г.
като искът в останалата част за сумата над 20 811,80 лева до размера от 28 000
лева е отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението
в осъдителната част е подадена въззивна жалба с вх. № 25144928/13.10.2020г. на У.Д.НА
В.И Г.Д.към ДП Национална компания „Ж.И.“
БУЛСТАТ *********. Изтъква допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения по допускането и събирането на доказателствата, които ограничили
правата на ответника. Счита че съдът неправено не е уважил направеното
възражение за съпричиняване доколкото ищецът е проявил небрежност като не е
предприел уместно препоръките на медицинските специалисти за като по този начин
е допринесъл за настъпилите усложнения. Счита че от присъденото обезщетение
следва да бъдат приспаднати сумите платени като обезщетение от НОИ.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от Д.И.Г., ЕГН **********
с който оспорва въззивната жалба. Сочи че правилно съдът не е допуснал исканите
от ответника доказателства, доколкото отговорността на работодателя е
невиновна, обективна и гаранционно-обезпечителна. Освен това трудовата
злополука е установена с административен акт – разпореждане на НОИ и всяка
форма на оспорване на този административен акт в гражданското производство е
недопустима. Сочи, че ищецът не е допуснал груба небрежност. Оспорва
направеното възражение за съпричиняване.
Съдът, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2001918/30.01.2020 г. по регистъра на СРС от
Д.И.Г., ЕГН **********, срещу УПРАВЛЕНИЕ НА Д.НА В.И Г.Д.към ДП Национална компания „Ж.И.“ БУЛСТАТ *********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ и на основание чл. 86
от ЗЗД сумите от 28 000 лв. ведно със законната лихва
от увреждането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова
злополука, настъпила на 18.06.2018г. Навел е твърдения, че работел при
ответника на длъжност постови стрелочник като на дата 18.06.2018г., извършвайки
обход в района на жп гара Курило бил нападнат от неизвестни лица като му бил
нанесен тежък побой. Получил множество наранявания и фрактура на десния крак в
областта на глезена. Лицето му било обезобразено. Бил транспортиран в УМБАЛ
Царица Йоана – ИСУЛ ЕАД където бил диагностициран със счупване на други части
на подбедрицата. Извършила се манипулация изразяваща се в закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация – тибия и фибула, патела. Кракът му бил
иммобилизиран с гипс. В продължение на една година бил в състояние на
нетрудоспособност. Поради придружаващи заболявания при него оздравителния
процес бил забавен. Не бил в състояние да се обслужва сам. Сочи че и в момента движенията му са силно
ограничени кракът му е подут и болезнен,
а походката нарушена.
Ответникът УПРАВЛЕНИЕ
НА Д.НА В.И Г.Д.към ДП Национална
компания „Ж.И.“ БУЛСТАТ ********* в предоставения му срок за отговор е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца били обвързани от
валиден трудов договор. Сочи че дългия период на нетрудоспособност на ищеца се
дължи на обстоятелството, че същият отказал оперативно лечение. Поради което
намира, че същият е допринесъл за трудовата злополука. Счита че заявената претенция е прекомерно
висока. Счита че следва да бъде направено прихващане на суми изплатени от
работодателя, застрахователно обезщетение от ЗАД Д.З.и приспадане на суми
платени от общественото осигуряване.
По делото са
приети и неоспорени от страните заповед
за назначаване от 11.02.2000г., уведомителни писма допълнителни споразумения
към трудов договор съгласно които ищецът е работил при ответникът на длъжност
„вр. стрелочник постови“ в гара Курило към ПТП София. Основната заплата на
ищеца към датата на инцидента съгласно допълнително споразумение от
30.01.2018г. била в размер на 675 лв.
Приети са неоспорени от страните декларация, протокол за трудова
злополука и разпореждане № 22304/11.07.2018 г. на НОИ, според които на 18.06.2018
г. ищецът е претърпял трудова злополука, като по време и по повод на
извършваната работа – „стрелочник – постови“, чул шум от чупене и тръгнал по
първи перон към багажна магазия когато бил нападнат от непознат и след удар бил
повален на земята, получил наранявания по десния крак.
Приети са болнични листове, съгласно които в периода от 18.06.2018 г.
до 14.06.2019 г. ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност с
диагноза "счупване на други части на подбедрицата".
По делото е прието експертно решение от ТЕЛК съгласно което ищецът е с
50% трайно намалена работоспособност до 01.07.2022г.
По делото е прието и неоспорено от страните платежно нареждане съгласно
което ищеца е получил от Д.З.АД застрахователно
обезщетение в размер на 1 188,20 лв.
Разпитана е по делото свидетелката М.Р.Г., съпруга на ищеца. По нейни
показания на 18.06.2018г. ищецът позвънял на жена си и й казал че го пребили,
тя се обадила на племенника си и те отишли с колата в ИСУЛ гр. София. Твърди,
че ищецът бил откаран в спешно отделение, бил с превързан крак и превръзка на
главата, не можел да говори. Бил изплашен. Един месец бил на легло не можел да
става, изпитвал болки, пиел обезболяващи. Бил обслужван от съпругата си и
от дъщеря им. След това започнал да
става с патерици да ходи до тоалетната с помощ от съпругата му. Понеже бил
диабетик и след консултация с други лекари отказал операция. Наела жена
рехабилитатор, която го раздвижвала десет дни после почнала да го раздвижва
съпругата му. Имал затруднения с ходенето като три месеца ходил с патерици.
С приетите по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице след
запознаване с документите по делото е посочило, че на 18.6.2018 г. ищецът
получил увреждания с травматичен характер, които включват двуглезенно счупване
в областта на дясна глезенна става причинило на пострадалия трайно затруднение
на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Получил също
оток и хематом в дясна челна област, оток и хематом в областта на горна устна в
дясно причинили на пострадалия болка и страдание за 10-15 дни. След инцидента
пострадалият бил транспортиран в КОТІУМБАЛ „Ц. Йоанна – ИСУЛ“ Направени били
изследвания предложено е спешно
оперативно лечение, което лицето отказало, и било извършено закрито наместване
на двуглезенното счупване. Изписан бил с подобрения и препоръки да не натоварва
увредения крайник 2 месеца. Била изписана противосъсирваща терапия аспирин
протект и обезболяващи.
Болките и страданията
причинени от увреждането били най силни непосредствено след увреждането и в
първите 25-30 дни след това. Според вещото лице ищецът се нуждаел от чужда
помощ 3-4 месеца. Вещото лице на база информацията от приложеното експертно
решение на ТЕЛК заключва, че пострадалият бил една година временно
нетрудоспособен, а след това с трайно намалена работоспособност за 3 години.
Лицето има приружаващи заболявания, които не са в причинно следствена връзка с
процесната злополука но могат да забавят оздравителния процес.
По делото във въззивната
инстанция е приета съдебно-счетоводна експертиза съгласно която ищецът е
получил от НОИ обезщетение във връзка с трудовата злополука в размер на 9295,05 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 200 във връзка с чл. 358, ал. 1, т. 3 вр.
с ал. 2, т. 1 от КТ (в сила от 01.01.1987 г.) за вреди от трудова злополука,
причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се
предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено.
Разпоредба на чл. 200 от КТ е с материално-правен характер и урежда
взаимоотношенията между работодател и работник занапред, тоест за всички вреди,
настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г., в сила от
01.01.1987 г.), отговорността на работодателя се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл. 200 от КТ (В този смисъл т.
1 и т. 2 от ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д. № ЗЗ/1989 г.). Дали претенцията
следва да се разгледа като такава по чл. 49 от ЗЗД или по чл. 200 от КТ и дали
следва да се приложи давностния срок по чл. 358 от КТ или този по ЗЗД зависи от
момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава претенцията
за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е решението на
компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това е така,
защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да претендира
обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната
давност и от този момент може да се претендира основателно законната лихва
върху обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение № 1401/15.12.1992 г.,
Решение № 290/20.06.1989 г. по гр. д. № 257/1989 г., ІV ГО; решение №
115/17.02.1992 г. на ІVГО; Решение № 1712/05.11.2002 г. по гр. д. № 2064/2001
г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995 г. по гр. д. № 565/94 г. на ІV ГО; Решение №
917/17.08.1999 г. на ІІІ Г№; Решение № 605/06.06.1995 г. по гр. д. № 2462/1994
г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от трудова
злополука, настъпила на 18.06.2018 г., тоест след влизане в сила на КТ, то
съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност
с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната
отговорност по ЗЗД. За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между
страните, факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени,
в причинна връзка със злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от вреди,
вкл. пропусната полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг. по чл.
200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размера
на вредата се съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би
получил, ако не беше увреден от трудовата злополука.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи от приетите
по делото неоспорени от страните писмени доказателства, заключение по
съдедбно-медицинска експертиза, че през време на трудово правоотношение между
страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов договор, ищецът по
време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника като "стрелочник-постови"
е претърпял трудова злополука, като е получил двуглезенно счупване в областта
на дясна глезенна става и временно нетрудоспособен в периода от 18.06.2018 г.
до 14.06.2019 г., Основната заплата на ищеца към датата на инцидента съгласно
допълнително споразумение от 30.01.2018г. била в размер на 675 лв.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по
чл. 200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите предпоставки от
фактическия състав по чл. 200 от КТ, тоест че ищецът е претърпял конкретни
вреди от тази трудова злополука.
По претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.; Решение
0917/1999 г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000 г. по гр. д. № 1265/99
г. на ВКС; Решение № 764/10.12.1999 г. по н. д. № 695/1999 г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото епикриза, болнични листове,
заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло
като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото,
подкрепено от свидетелски показания, които съдът кредитира в тази им част, като
резултат от личните впечатления на свидетел, по делото се установява, че в
следствие на процесната трудова злополука ищецът е претърпял двуглезенно
счупване в областта на дясна глезенна става, както и оток и хематом в дясна
челна област, оток и хематом в областта на горна устна в дясно, бил е временно
нетрудоспособен в периода от 18.06.2018 г. до 14.06.2019 г., три месеца ходил с
патерици. Бил на легло един месец като е имал нужда през този период от чужда
помощ в ежедневието си, включително за битово и хигиенни нужди, имал е нужда от
рехабилитация. Ищецът е с намалена работоспособност 50% до 01.07.2022г.
Разпитаната по делото свидетелка е посочила, че при ищеца са проявени
онези ограничения в движението и болки, които вещото лице в писменото
заключение е посочило като типични за общия случай при такъв тип тежки
счупвания. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доведена от ищеца, като
логични и последователни, резултат от личните им непосредствени впечатления от
ежедневните контакти с ищеца, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства.
При така възприето, съдът приема, че справедливото обезщетение на
вредите е 22 000 лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази наличието на
придружаващите заболявания които е имал ищеца, към момента когато е претърпял
травмата, дългия период на интензивните болки, удължения период на възстановяване,
болките при рехабилитацията, дългия период на необходимост от чужда помощ за
елементарни битови нужди, както и че към момента все още няма пълно
възстановяване на ищеца и такова се очаква 4 години след травмата след
рехабилитация. За да определи този размер, съдът съобрази
социално-икономическите условия в страната към периода 2018г. - 2019г.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 от КТ:
При така депозирания отговор и при така направени възражения от
ответника, вкл. и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ в негова тежест е да
установи по несъмнен начин наличие на съпричиняване от страна на ищеца, тоест
да ангажира доказателства, че ищецът е проявил груба небрежност и е провел
поведение, което обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
като не проявил грижа за безопасността си.
За да има основание за прилагане на института на чл. 201, ал. 2 от КТ
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
злополуката, на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите, като
поведението на пострадалия следва да е противоправно и проведено при условията
на груба небрежност. Грубата небрежност на работника е неговото субективно
отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния
резултат, тоест работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за
вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати – модел на
поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
при наличие на такова субективно отношение на работника, установяващо се от
обективните му прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл.
200, ал. 2 от КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност
на труда.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от
приетите по делото писмени доказателства, гласни доказателства, които съдът
кредитира като неопровергани от останалите доказателства по делото, че след настъпване
на трудовата злополука ищецът бил транспортиран в УМБАЛ Царица Йоана – ИСУЛ,
където му било предложено оперативно лечение, но той отказал след консултация с
личния си лекар и поради опасения, че заради множеството придружаващи
заболявания тази операция е могла да доведе до гангрена на крака му. Тези
обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелката М.Р.Г. които
съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните впечатления
на свидетелката, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Действително
ищецът отказал да му бъде извършено оперативно лечение, но само по себе си това
обстоятелство не е от естество да обоснове извод за груба небрежност от ищеца,
тоест неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Нещо повече отказът му се дължи на обективната възможност неговото
състояние да бъде влошено след операцията.
Доколкото по делото доказателства за конкретно поведение на ищеца,
което да позволи извод, че ищецът не е положил елементарна грижа за правилното
и бързото възстановяване на здравето си, то правилно районният съд е приел, че
поведението на ищеца не е било проява на груба небрежност.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера
на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите, а съгласно определението, дадено в ал. 3 на чл. 200 КТ, дължимото
обезщетение е разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
вкл. пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Следователно дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука
се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и
пропуснати ползи) и неимуществените вреди. Имуществените вреди се установяват
по вид и размер и са кумулират, а неимуществените вреди се определят по
справедливост, и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение
и/или пенсията по общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото
обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато
пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори
за задължително застраховане на работниците и служителите за риска
"трудова злаполука" за сметка на работодателя при условията на чл. 57
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В случай на изплатено
застрахователно обезщетение от набраните вноски, които работодателят е превел в
интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие,
изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение
би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът
предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената
парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения
начин се намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда
намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции само или и
за имуществени вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 227/25.10.2016 г.
по гр. д. № 1405/2016 г. на ВКС, IV г. о., в което е даден положителен отговор
на въпроса "следва ли заплатеното обезщетение по задължителната
застраховка "трудова злополука", сключена от работодателя, да се
приспада от обезщетението, определено по иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди", по подобен начин е прието и в решение №
125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №
67/22.07.2021 г. по гр. д. № 562/2020 г. на ВКС, IV г. о. От представеното по
делото платежно нареждане приложено от „Д.З.“ АД е видно, че ищецът е получил застрахователно
обезщетение в размер на 1 188,20 лв., която следва да се извади от присъденото
обезщетение.
Спорен въпрос по делото е
дали от така определената сума следа да се приспаднат получени от ищеца суми
като обезщетение за временна нетрудоспособност и пенсия. Такива суми по делото
се установи от прието неоспорено от страните писмо от НОИ, че ищцата е получила
, като не се спори, че те са с основание
претърпяната от нея трудова злополука.
В тази връзка следва да бъде съобразено и че във връзка с трудовата
злополука ищецът е получавал суми в от общественото осигуряване.
Съгласно приетото заключение на допуснатата по делото във въззивна
инстанция съдебно-счетоводна експертиза ищецът е получил обезщетение в размер
на 9 295,05 лв. в периода 18.6.2018 – 15.06.2019г. Съдът кредитира изцяло
заключението като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства
по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази разпоредба е
въведена от законодателя като развитие на правилото за недопускане на
неоснователно обогатяване - да не се
плаща два пъти за едно и също нещо. Разопредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не
допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди - веднъж от работодателя и втори път от
общественото осигуряване. Получаването на обезщетение за временна нетрудоспособност
има за цел да обезщети работника за времето, в което не е в състояние да полага
труд и не получава трудово възнаграждение, а лична пенсия за инвалидност поради
трудова злополука и професионална болест се дължи на осигуреното лице заради
загуба на работоспособността. Пропусната полза за временна или трайна
нетрудоспособност по чл. 200 от КТ се изразява в разликата между трудовото
възнаграждение, което работникът би получил, ако беше работил и получените по
реда на общественото осигуряване обезщетения за временна нетрудоспособност или
загуба на работоспособността. Такова обезщетение/пенсия следва да се приспадне
от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука, които пропуснати ползи представляват
неполучено трудово възнаграждение. Обезщетението за неимуществени вреди
не коменсира загуба на трудово възнаграждение. То компенсира причинените болки
и страдания чрез предоставяне на други блага. Обезщетението за неимуществените
вреди няма връзка с обезщетението/пенсията по общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото
възнаграждение. Последните вреди са с имуществен характер. Така получаването на двете обезщетения- за
неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и
обезщетението/пенсията от общественото осигуряване, компенсиращо загубата на
трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до неоснователно
обогатяване. (В този смисъл Решение № 54/23.04.2019г. по гр.д. №3649/2018г. на
ВКС, ІІІ-то Г.О., Решение № 413 ОТ
19.03.2013 г. По гр.д. № 334/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. , Решение № 741/30.12.2010г. по гр.д. №
143/2010г. на ВКС, ІІІ-то Г.О. по реда на чл. 290 от ГПК).
При така възприето съдът
приема, че от определеното обезщетение за неимуществени вреди не следва да се
приспадат сумите, получени от ищеца от държавното обществено осигуряване.
Настоящият състав е запознат с практиката на ВКС и в обратен смисъл - Решение
№ 41 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 227 от 25.10.2016
г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК и други, чиито изводи обаче не
споделя.
При тези обстоятелства обезщетението от 22 000 лв., намалено с
полученото застрахователно обезщетение до размера от 20 811,80 лв. не следва да
бъде намалено със сумите получени от държавното обществено осигуряване.
С оглед гореизложеното първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемият,
доколкото обаче на него му е оказвана безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. З.Н. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1154,35 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190069 от 02.09.2020 г., поправено с решение
№ 20231795/20.10.2020г., и с решение № 20032586/04.02.2021г., и с решение №
20212990/25.05.2021г. и с решение № 20146161/25.06.2021г., всичките по гр. д. №
4745/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА УПРАВЛЕНИЕ НА Д.НА В.И Г.Д.към
ДП Национална компания „Ж.И.“ БУЛСТАТ *********
на основание чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 38, ал.2 от ГПК да заплати на адв. З.Н.
1154,35 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.