Р Е Ш Е Н И Е
№155
гр.
Русе, 02.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА
ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Димана
Стоянова, като разгледа докладваното
от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 121 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от З.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 1876/7.11.2019
г., постановено по гр.д. № 2254/2019 г. по описа на Русенски районен съд, с
което са отхвърлени предявените от З.С.М. срещу Районен съд – Ш. искове за
заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за имуществени вреди,
представляващи наложена глоба по НЧХД № 850/2017 г. на Районен съд – Ш., и
обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, представляващи
уронване на престижа и доброто име, които вреди са настъпили в резултат на
въвеждане на З.С.М. в заблуждение от Районен съд – Ш. по НЧХД № 850/2017 г. на
същия съд. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението,
поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
първостепенният съд е приел, че отговорността на РС – Ш. е по чл. 49 от ЗЗД, но
не е финализирал процедурата с решение по изложения
казус. С въззивната жалба се
иска обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено
друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и
като такава, следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията
си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за
НЕДОПУСТИМО, поради следните съображения:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по иск срещу Районен съд – Ш. за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева и 5000 лева
неимуществени вреди, причинени при разглеждането на НЧХД № 850/2017 г. по описа
на Районен съд – Ш.. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е
изложил като основание на своя иск действия на магистрат при ответното
дружество, разглеждащ процесното дело, изразяващи се в изпращането на
съобщение, заедно с мотиви по постановената присъда, в което било посочено, че
ищецът като подсъдим има право да обжалва присъдата в 15-дневен срок, но когато
депозирал жалба в указания му срок, тя се оказала просрочена.
В българската правна
система отговорността на държавата може да се реализира чрез два способа - по
общия ред на чл. 49 от ЗЗД и по специалния
ред на ЗОДОВ, който специален ред по ЗОДОВ е приложим само в конкретно
уредените в него случаи - чл. 1, чл. 2, чл. 2а и чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно чл. 2 ЗОДОВ, отговорността на
държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, възниква само по отношение изчерпателно изброените в тази разпоредба
хипотези, между който обаче не попадат изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, което изключва
приложението на чл. 2 ЗОДОВ и води до недопустимост на предявените на това
основание искове. Квалифицирането на иска по
чл. 49 ЗЗД също налага извод за неговата недопустимост. Изложените в
исковата молба твърдения за причинени вреди сочат на действия и/или бездействия
на съда, попадащи в кръга на служебните задължения, за които съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р.
България съдията не носи наказателна и гражданска отговорност, освен за
извършено умишлено престъпление от общ характер, признато с влязла в сила
присъда. В случая твърдяното поведение на съда попада в обхвата на
функционалния имунитет по чл. 132, ал. 1
от Конституцията и спрямо него не може да се търси отговорност за вреди по чл.
45 ЗЗД, което води до невъзможност за ангажиране отговорността на Районен съд –
Ш. по чл. 49 ЗЗД.
Отговорността на
държавата, чрез съответните нейни органи, за вреди причинени на гражданите е
функционална и съответно ако длъжностно лице от чиито действия е пострадал
гражданина не носи отговорност, няма основание да се ангажира отговорността и
на държавата. Не подлежи на разглеждане иск срещу възложител, ако искът срещу
изпълнителя на работата е недопустим.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено
и производството по делото прекратено.
При този изход на
делото право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е направила искане за присъждане, поради което съдът не дължи
произнасяне по реда на чл. 78 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1876/7.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2254/2019 г. по описа на Русенски районен съд, с което
са отхвърлени предявените от З.С.М. срещу Районен съд – Ш. искове за заплащане
на обезщетение в размер на 3000 лева за имуществени вреди, представляващи
наложена глоба по НЧХД № 850/2017 г. на Районен съд – Ш., и обезщетение в
размер на 5000 лева за неимуществени вреди, представляващи уронване на престижа
и доброто име, които вреди са настъпили в резултат на въвеждане на З.С.М. в
заблуждение от Районен съд – Ш. по НЧХД № 850/2017 г. на същия съд. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушения на
материалния и процесуалния закон.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, поради
недопустимост на иска.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.