РЕШЕНИЕ
№ 3219
гр. В., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110100448 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А. Б.“, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. № * срещу М. Г. А., ЕГН **********, адрес:
гр. В., ул. „О. № * иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7314,74 лв. (след допуснато
изменение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *9 за настъпило на 09.05.2021 г. в гр. В.
застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на исковата молба - 17.01.2022 г., до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба чрез адв. А. Б. от САК ищецът сочи, че по силата на
застрахователна полица № * е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № *
НН. Поддържа, че на 09.05.2021 г., в гр. В. на кръстовището на ул. „Ц. Б." срещу дом 50,
водачът на застрахованото при ищеца МПС - М. А., поради неосъществяване на достатъчен
контрол и неспазване на достатъчна дистанция по нейна вина реализира ПТП, при което
уврежда л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35" с ДК № *, паркиран на ул. „Ц. Б.“ срещу №50.
Поддържа, че съгласно съставения Протокол за ПТП № * г. произшествието е настъпило по
вина на ответницата, която е управлявала лекия автомобил с наличие на алкохол в кръвта
над 0,5 промила. Поддържа, че по образуваната щета № *9 е извършен оглед на процесния
автомобил, като са констатирани следните увреждания концентрирани основно в задната
лява част: броня облицовка задна горна част - нова; броня облицовка задна долна част -
нова; бленда светлоотразителна - ремонт; подкалник заден ляв - нов; държач - облицовка
броня - нов; вежда декоративна - панел ляв заден мат - нов; панел ляв заден - нов; задна лява
врата - ремонт; декоративна лайстна на задна лява врата - нов; рамка над леви врати -
ремонт; облицовка на ляв праг - ремонт; ляв праг - нов; основа ляв праг - ремонт; заден ляв
метален подкалник - ремонт; под на купе заден ляв - ремонт; греда/мост окачване ос - нов;
носач - окачване на колело - преден ляв - нов; носач - окачване на колело - ляв заден - нов;
носач - окачване на колело - ляв преден горен - нов; носач - окачване на колело - ляв заден
горен - нов; алуминиева джанта задна лява - нов; заден ляв тръбопровод спирачки - нов;
задна лява гума - нов; задна лява планка жило ръчна спирачка - нов; ляв заден датчик ръчна
1
спирачка - нов; ляв шенкел - нов; заден ляв маншон прахозащитен на каре - нов; заден ляв
лагер колесен в шенкел/главина - нов; ляв заден датчик ABS; тониране; камера бояджийска.
Поддържа се, че на собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно
обезщетение в общ размер на 7 314,74 лв. - 6 771,93 лв. с преводно нареждане от 12.07.2021
г. и 542,81 лв. с преводно нареждане от 24.08.2021 г. До виновния водач М. А. била
изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 7314,74 лв., но това не било сторено в
дадения срок. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. Г. А., чрез адв. Ц. Д. е депозирал
писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва
обстоятелствата изложени в исковата молба. Счита, че не са налице доказателства
ответникът да е виновен за процесното ПТП. Излага, че описаните в Протокола за ПТП
щети по процесното МПС - марка „Хюндай“ са значително по-малко от описаните шест
месеца по късно с Опис на щета № *. Поддържа, че възстановените и заплатени щети не
отговарят по брой и вид на описаните един месец по-късно след ПТП в Уведомление за
щети по МПС с №*/* г. Излага, че в него са описани подробно вредите по автомобила:
броня - облицовка - зад., панел - зад. л., джанта алуминиева - зад. Л., гума - зад. л.,
подкалник пластмастов - зад. л. Оспорва се да са настъпили увреждания по всички останали
детайли описани в Опис на щета № ** г.: броня облицовка задна горна част - нова; броня
облицовка задна долна част - нова; бленда светлоотразителна - ремонт; подкалник заден ляв
- нов; държач - облицовка броня - нов; вежда декоративна - панел ляв зада г мат - нов; панел
ляв заден - нов; задна лява врата - ремонт; декоративна лайстна на задна лява врата - нов;
рамка над леви врати - ремонт; облицовка на ляв праг - ремонт; ляв праг - нов; основа ляв
праг - ремонт; заден ляв метален подкалник - ремонт; под па купе заден ляв - ремонт;
греда/мост окачване ос - нов; носач - окачване на колело - преден ляв - нов; носач - окачване
на колело - ляв заден - нов; носач - окачване на колело - ляв преден горен - нов; носач -
окачване на колело - ляв заден горен - нов. Оспорва се Опис на щета № ** г. по съдържание
и авторство. Твърди, че не е ясно дали описаните щети не са нанесени по автомобила по-
късно, тъй като описът е извършен шест месеца след ПТП. Неясно сочи да е и
обстоятелството, дали ПТП не е настъпило в следствие на виновно поведение от страна на
Участник 2, който е възможно да не е спазил ЗДвП и Наредбите на Община В., като е
паркирал в нарушение и е станал съпричинител в ПТП. Излага, че в качеството си на
застрахован е уведомила застрахователя за покриване на имуществени вреди на трето лице.
Поддържа, че пострадалият е уведомил застрахователя в много късен момент и описът на
щетите девет месеца след настъпване на застрахователното събитие е незаконосъобразен и
не доказва, че щетите са в следствие на процесното ПТП. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания страните поддържат изразените
позиции по спора чрез процесуалните си представители.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ застрахователят има
право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма. Разпоредбата е ясна и изчерпателна, като
законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако
концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не
винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка
приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
С оглед на горното за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 500,
ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, в тежест на ищеца - застраховател е да установи при условията
на пълно и главно доказване, 1) наличието на валидно облигационно правоотношение по
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Поло“ с ДК № * НН; 2) обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, вина за което има ответника, който е управлявал МПС с
2
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, 3) както и че вследствие на
събитието са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер върху л.а. марка
„Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *; 4) наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат, 5) както и че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в резултат на реализираното ПТП.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Фолксваген", модел
„Поло“ с ДК № * НН, обективирана в полица № *, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 09.05.2021 г.
На следващо място не е било спорно и се установява от доказателствата по делото
също и възникването на процесното ПТП от 09.05.2021 г., както и че вследствие на него при
ищеца застраховател е образувана преписка по щета № *9, по която е изплатена сумата от
7314,74 лв. за отремонтирането на л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *.
На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП.
В тази връзка съдът намира, че отговорността на ответницата за реализиране на ПТП
се установява на първо място от представените по делото писмени доказателства, в частност
от съставения от дошлите на място контролни органи протокол за ПТП № * г., в който e
отразено, че ПТП е настъпило в гр. В., кв. „В.“, бул. „Цар Борис III“, срещу дом 50, като
управляваният от М. Г. А. л.а. „Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № * НН при разминаване
не оставя достатъчно странично разстояние и блъска паркирания успоредно на булеварда
л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *, вследствие на което и двата автомобила
получават щети.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на
ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.),
констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му
задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящия,
изготвен от младши автоконтрольор при V РУ при ОД на МВР – гр. В., след осъществено
задължително посещение на мястото на ПТП), съставлява официален документ, който се
ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и за възприети от съставителя факти
при огледа, пряко относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Следва да се има предвид и че
съставителят на протокола е възприел визираните факти, не само лично, но и само минути
след сблъсъка.
Вярно е, че съставителят на процесния протокол не е възприел непосредствено
обстоятелствата преди и по време на реализиране на ПТП-ие, доколкото контролният орган
е посетил местопроизшествието в последващ, отдалечен от удара момент. Поради това и
протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно наличието или липсата
на вина за причиняване на ПТП на някой от участвалите в него водачи, в случая на
ответницата М. А., отразена в протокола като участник 1. Същевременно видно от
приложения по делото препис последната е подписала протокола без възражения и по този
начин по конклудентен начин е признала за осъществени фактите, при които е реализиран
инцидента, така както са вписани от контролния орган в попълнения образец на протокол за
ПТП.
На следващо място посоченият в протокола механизъм на настъпване на
произшествието е потвърден и от приетото заключение на допуснатата по делото
автотехническа експертиза изготвена от експерт притежаващ специални познания, което
съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. В тази връзка видно от констативно-
съобразителната част на заключението, същото е изготвено на база съвкупния анализ на
всички доказателства по делото, включително приложения снимков материал на увредените
автомобили. Заключението не е оспорено от ответницата, едновременно с което в
преклузивните срокове по ГПК от страната не е поискана нова тройна експертиза,
посредством която евентуално да се опровергаят изводите на експерта по първоначалната,
потвърждаващ твърдяния от ищеца механизъм за реализиране на ПТП, независимо от
липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено
искане към съда.
3
Че сблъсъкът при ПТП на 09.05.2021 г. е настъпил поради противоправното
поведение на ответницата се установява всъщност най-вече от извънпроцесуалното
поведение на самата страна.
В тази връзка видно от предствения препис от Наказателно постановление № 21-
0460-000375/03.06.2021 г. на ответницата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лв., за това, че е причинила именно процесното ПТП на 09.05.2021 г. гр. В.,
по булевард „Ц. Б.“ срещу дом номер 50, посока центъра на града, при управление на л.а.
„Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № * НН, като при маневра разминаване не е оставила
достатъчно странично разстояние, с което виновно е нарушила чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и
блъска паркираният л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35" с ДК № *, при което са настъпили
незначителни материални щети. За това, че е управлявала МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 до 0.8 (0,76% съобразно кръвната проба), с което виновно е нарушила чл.5 ал.
3 т.1 от ЗДвП, на ответницата е наложена и друга глоба от 500,00 лв. с НП № 21-0460-
000363/03.06.2021 г.
Вярно е, че посочените наказателни постановления нямат обвързващата силата на
пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 от ГПК относно правнорелевантните за настоящия
спор факти дали водачът М. Г. А. е извършил описаното в тях виновно деяние съставляващо
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, което да е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие, както и дали при управлението на МПС е била под
въздействието на алкохол с концентрация в кръвта извън допустимата по закон.
Същевременно видно от приложените като доказателство по делото НП, същите са
редовно връчени на ответницата още на 07.06.2021 г., която не е навела твърдения, нито по
делото са налице данни (включително при извършената от съда служебна справка в
деловодната система на ВРС) те да са били обжалвани, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила като необжалвани. В тази връзка не съществува правна и житейска
логика ако ответницата действително не беше извършила визираните административни
нарушения, да прояви подобна процесуална пасивност и съзнателно да пропусне
възможността да инициира чрез жалба до съда административно-наказателни процеси по
оспорване на НП, в хода на които евентуално да отрече пред държавата посредством
позитивни за нея съдебни решения обвързващата сила на тези индивидуални
административни актове относно фактите, че именно тя е причинила процесната катастрофа
и то под въздействието на алкохол и така да избегне понасянето на финансовата тежест от
наложените глоби в общ размер от 700,00 лв. Страната обаче не е обжалвала наказателните
постановления, което обстоятелство следва да се тълкува като конклудентно, но сигурно
извънсъдебно признание на неизгодните за ответницата факти, че именно тя носи
отговорност за реализиране на процесното ПТП, както и че е сторила това при концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон от 0.5 промила.
До извод за обратното не води нито едно доказателство по делото, както и за това, че
увреденият от ответницата автомобил е бил неправилно паркиран по начин, който да е в
причинно-следствена връзка с възникването на ПТП. Напротив. Констативният протокол за
ПТП, снимковият материал към административно-наказателната преписка, както и
събраните гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетеля Д. И. Г., които
съдът кредитира като обективни, последоватлени и корепоснидращи на останалите
доказателства, по несъмнен за съда начин установяват, че увреденият л.а. „Хюндай“, модел
„ИХ 35“ с ДК № * е бил паркиран на обозначеното за целта място.
В обобщение съдът намира, че събраните по делото писмени доказателства, САТЕ и
извънсъдебното поведение на ответницата, преценени в съвкупност, непротиворечиво сочат
на виновно извършено от нея противоправно деяние – нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП,
при концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, в резултат на което на
09.05.2021 г. е настъпило процесното ПТП с нанесени имуществени вреди на л.а. марка
„Хюндай“, модел „ИХ 35“ с ДК № *. Следователно по делото е установен фактическият
състав на регресния иск по чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ на застрахователя срещу
делинквента, чиято „Гражданска отговорност“ като водач на МПС е била обект на
застраховане, и същият се явява доказан по основание.
Спорен по делото се явява и въпросът за размера на дължимото застрахователно
обезщетение, предвид правонамаляващото възражение на ответницата, че действителните
вреди възникнали от ПТП по л.а. марка „Хюндай“ са значително по-малко от описаните
шест месеца по късно с Опис на щета № *, както и че възстановените и заплатени щети не
отговарят на описаните един месец по-късно след ПТП в Уведомление за щети по МПС с
4
№*/* г.
Посочените възражения съдът намира за неоснователни.
В тази връзка действително приетият като доказателство по делото Опис на щета № *
е изготвен едва на 23.11.2021 г., т.е. повече от шест месеца след настъпване на ПТП, наред с
което в него са посочени много повече увредени детайли, от тези декларирани в
уведомлението, подадено от ползвателя на увредения от ответницата автомобил, а именно :
броня – облицовка – задна, панел – заден – ляв, джанта – алуминиева – задна – лява, гума –
задна – лява, пластмасов подкалник – заден – ляв.
От друга страна неоспореното заключение на САТЕ, изготвено на база снимковия
материал и протоколът за ПТП, съставени от посетилите местопроизшествието контролни
органи, е установило като вреди от ПТП следните: броня облицовка задна горна част, броня
облицовка задна долна матиране, бленда светлоотразителна облицовка броня задна лява,
подкалник пластмасов ляв заден, държач облицовка броня заден ляв, вежда декоративна
панел ляв заден матиране, панел заден ляв, врата лява задна , лайстна декоративна врата
лява задна матиране, рамка над врати лява, облицовка праг пластмасова лява матиране, праг
ляв, основа ляв праг лява средна част, подкалник метален заден ляв, под на купе ляв заден,
греда/мост окачване ос задна, носач окачване колело ляв преден, носач окачване колело ляв
заден, носач окачване колело ляв преден горен, носач окачване колело ляв заден горен,
джанта алуминиева задна лява 17", тръбопровод спирачки ляв заден, гума задна лява
Bridgestone 17", планка жило ръчна спирачка лява задна, датчик ръчна спирачка ляв заден,
планка горна ръчна спирачка лява задна, шенкел ляв, маншон прахозащитен на каре заден
ляв, лагер колесен в шенкел/главина заден ляв, датчик ABS ляв заден. Така констатираните
от експерта увредени детайли от ПТП напълно кореспондират на посочените в описа по
щета съставен от застрахователя, противно на твърденията в отговора на исковата молба.
Отделно от горното следа да се държи сметка за обстоятелството, че уведомлението за
щета е документ, целящ единствено отпочване на рекламационното производство пред
застрахователя на деликвента, като го извести за настъпването на застрахователно събитие и
приблизителните му параметри, но не и да фиксира в отношенията на застрахователя и
увредения точния вид и размер на настъпилите щети или да ги доказва пред трети лица,
каквото именно е предназначението на впоследствие съставеният опис на щета.
Наред с това посочените в уведомлението за щети увредени детайли са открити,
едрогабаритни и отразяват единствено видимите с просто око вреди от ПТП. От друга
страна допълнително установените от описа и заключението на САТЕ увредени детайли са
такива, които или са скрити в конструкцията на автомобила (датчици, лагери, планки,
маншони, носачи, тръбопроводи, греда/мост, държачи) и не могат да се установят без
разглобяване от неспециалист, какъвто е ползвателят на увреденото МПС, или са такива,
които са съставна част на посочените в уведомлението едрогабаритни детайли
(светлоотразителна лайстна, подкалник, вежда и др.).
В обобщение съдът намира за установено от доказателствената съвкупност, че
настъпилите вреди по л.а. „Хюндай“ вследствие на процесното ПТП, по вид и размер
кореспондират напълно със заявените в исковата молба.
На следващо място във връзка с остойностяването на дейностите по отстраняване на
вредите, настоящият състав съобразява константната съдебна практика, че стойността на
ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните
условия (в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.,
Решение № 209/ 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 165/
24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г., на ВКС, ІІ т.о.). Поради това за действителен следва да се
приеме размерът на обезщетението за вредите от ПТП, съобразен със средните пазарни цена
на труда.
В случая размерът на претендираното обезщетение за отремонтиране на процесния
автомобил от 7314,74 лв. е инкорпориран и в двата варианта на заключението на САТЕ за
стойността на вредите, а именно 18697,01 лв. и 17128,18 лв., поради което съдът не следва
да излага нарочни мотиви, кой от тях кредитира като меродавен, а следва с оглед
диспозитивното начало в процеса да уважи иска по чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ до
пълния претендиран размер.
Поради основателността на главната претенция основателна се явява и акцесорната за
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г.,
до окончателното ѝ изплащане.
5
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право да репарира сторените
в процеса разноски има ищеца съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства, а именно: 292,59 лв. – държавна такса, 838,44 лв. – заплатено по банков път
адвокатско възнаграждение с ДДС и 250,00 лв. – депозит за експертиза. Или с решението на
ищеца следва да се присъди общо сумата от 1381,03 лв. Доколкото внесеният от ищеца
депозит от 50,00 лв. за призоваване на свидетел не е изплатен, същият не съставлява сторени
разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 от ГПК и не следва да се възлага в тежест на ответника,
а връщането му може да бъде поискано с нарочна молба, подадена в сроковете по чл. 82 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. А. , ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „О. № * ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „А. Б.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. № * сумата от
7314,74 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *9 за
настъпило на 09.05.2021 г. в гр. В. застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2022 г.,
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ.
ОСЪЖДА М. Г. А. , ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „О. № * ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „А. Б.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. № * сумата от
1381,03 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6