№ 209
гр. Плевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
в присъствието на прокурора Искра Стефанова Ганева (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600854 по описа за 2021 година
при секретаря Ивайло Цветков и с участието на прокурора И.Г. като
разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВНЧД № 854 по описа на
съда за 2021г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 163 ал.1 от ЗЗ.
Плевенски районен съд с решение № 593/ 06.12.2021г., постановено по
ЧНД № 2180/21г., настанил на задължително стационарно лечение К. Г. Н. от
гр.***, ЕГН ********** за срок от три месеца, от които 1 месев в Отделение
по обща психиатрия към Първа психиатрична клиника на УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“-Плевен и 2 месеца в ДПБ-Карлуково.
Със същото решение приел за налична липсата на способност у К. Г. Н.
за изразяване на информирано съгласие и назначил на основание чл.162, ал.3
от ЗЗ майка и М.К. Н., като лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението на въззивната жалбоподателка.
Недоволна от така постановеното решение останала К. Г. Н., която в
1
законният 7-мо дневен срок е депозирала чрез служебният си защитник адв.
П.П. жалба против него. В същата се излагат твърдения, че не са налице
основанията по чл.155 от ЗЗ, тъй като до настоящият момент
освидетелстваната не се е водила на диспансерно наблюдение и не е
настаняване за лечение на психиатрични болести. Твърди се, че същата не
представлява опасност за себе си или за обществото, не е извършила
престъпление, нито застрашава здравето на околните или собственото си.
Моли решението на районния съд да бъде отменено или алтернативно –
да бъде изменено, като се постанови лечението да бъде проведено
амбулаторно, за по-кратък период, или за 1 месец в Отделението по обща
психиатрия към първа психиатрия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ –
гр.Плевен.
В съдебно заседание въззивната жалбоподателка се явява лично и с
адв.П.П. от ПлАК. Поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.
Защитата пледира да бъде уважена депозираната жалба.
Прокурора изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства,
обжалваният съдебен акт, изложеното в жалбата, както и след съобразяване
становищата на страните, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в законният 7-модневен срок от
процесуално легитимирано лице, поради което разглеждането и е допустимо.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, изцяло се
подкрепя от доказателствения материал, събран в хода на съдебното
следствие.
Установено е по делото, че К.Н. страда от параноидна шизофрения, с
неясно начало, по –видимо през последните 3-4 години. До настоящият
момент не е постъпвала на лечение в психиатрична клиника и не се води на
диспансерно наблюдение. Не е приемала амбулаторна терапия в дома си.
Живее при родителите си, с които е в неразбирателство и чести пререкания,
лесно раздразнима, карала се с хората, активно подавала жалби за мишки и
2
плъхове в дома, за незаконни сметища, неправилно хранене на децата,
проявявала вербална агресия към служителите от администрацията при
Община – ***. Напоследък станала още по-агресивна, карала се с родителите
си, замеряла баща с камъни, хвърляла камъни по колата му. Отказвала да се
прегледа и да бъде лекувана.
В производството пред РС-Плевен е допусната, изслушана и приета
СПЕ, която е дала заключение, че освидетелстваната страда от параноидна
шизофрения, което е психическо заболяване по смисъла на чл.146, ал.1 т.1
или т.2 от ЗЗ. Според вещото лице д-р Т., заболяването е в пристъпно-
проградиентен ход с доминиращи дезорганизационни, позитивни и негативни
симптоми, които са пряко доказателство за обостряне на състоянието.
Проявява некритичност по отношение на психичното си заболяване, липсва
съзнание за болест и опитите да бъде лекувана доброволно се оказват
безуспешни. Вещото лице е установило също така, че към настоящият момент
освидетелстваната е опасна за себе си, за близките си и за обществото, тъй
като реагира импулсивно и с агресия и неадекватно поведение в ежедневието
и на всички външни опити за комуникация и лечение. В тази връзка е
необходимо се проведе лечение за по-продължителен срок – 3 месеца с оглед
стабилизиране на състоянието и. Счита, че с оглед пълната липса на
критичност освидетелстваната следва да е на денонощен стационар, както и
че дневен стационар не е уместен. Счита, че лечението следва да се извърши
един месец в Отделение по обща психиатрия към Първа психиатрична
клиника на УМБАОЛ „Д-р Г.Странски“-Плевен, а останалите два месеца в
ДПБ-Карлуково, поради необходимостта от продължително лечение в
затворен тип лечебно заведение.
Първоинстанционнят съд е провел в съдебно заседание разпит на К.Н.,
на свидетелката М. Н. – майка на Н., Е. Н., П. Т.а и обсъдил тези гласни
доказателства, които потвърждават безкритичното отношение на К.Н. към
нейното състояние и липсата и на желание да се лекува.
Установената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
доказателствените материали, събрани по делото, като първоинстанционния
съд е обсъдил изчерпателно събраните доказателства и е изложил
аргументирано съображенията си за единствено правилния и обоснован
извод от тях, че по отношение на К.Н. са налице двете кумулатинви
3
предпоставки по чл.155 от ЗЗ за задължителното и настаняване на лечение.
Правилно районният съд е преценил, че освидетелстваната страда от
психично заболяване, следствие на което представлява опасност за околните
или сериозно да застраши себе си.
Изложените от защитата доводи , че до момента Н. не е била
настаняване за лечение и не се води на диспансерно наблюдение и че
единствено е налице конфликт с родителите и, по никакъв начин не може да
промени преценката на РС-Плевен. Видно от събраните по делото
доказателства Н. не желае да се лекува или преглежда е била лекувана, са
проведени различни режими на лечение. Настоящото и състояние
представлява опасност за близките и околните. Не може да стане настаняване
в Отделението по обща психиатрия при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ –
гр.Плевен за целия период на лечението, поради факта, че това заведение не
може да предостави такъв вид лечение и условия, ответни на състоянието на
болния.
По изложените по-горе съображения, въззивният съд приема, че
решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и е правилно и обосновано.
Водим от горното и на основание чл.163, ал.1 от ЗЗ, Плевенски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 593/ 06.12.2021г., постановено по ЧНД
№ 2180/2021г. по описа на Плевенски районен съд.
Страните са уведомени в съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4