РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Девня , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200059 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Б. Е. Ч., ЕГН: **********, срещу НП № 20 – 0253
– 000482 / 06. 11. 2020 г. на Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на
жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста
лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да
бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален
представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от
процесуален представител.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 01. 09. 2020 г. в с. Левски, обл. Варна, възз. Б. Е. Ч. управлявал моторно превозно
средство с ДК№ ***, негова собственост. Бил спрян за проверка от свид. С. А. И. - служител
при ОД – МВР – Варна. Проверяващият установил, че шумозаглушителното гърне на
1
автомобила в средната си част било с нарушена цялост, откъдето излизали изгорели газове.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан от въззивника с възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
свидетелските показания и приложените и приети по делото писмени материали. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи
с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и
НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал
моторно превозно средство, т. е. извършвал е фактически действия по „управление на л. а.“,
което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му“, по
път, част от пътната мрежа за движение. Същевременно пътното превозно средство е било
технически неизправно, в частност шумозаглушителното гърне на автомобила в средната си
част било с нарушена цялост, откъдето излизали изгорели газове, което се явява значителна
неизправност. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените
и приети по делото писмени материали.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда
от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и
последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса
относно размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по
пътищата и имат въздействие върху околната среда съдът намира, че формират сравнително
висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната
отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените
такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното:
действително моторното превозно средство е минало успешно технически преглед, но това е
станало в предходен период от време – на 10. 08. 2020 г., а самото нарушение е установено
на 01. 09. 2020 г., т. е. времево след това, от което следва резонния извод, че няма как
прегледа да доказва липса на техническа неизправност към 01. 09. 2020 г. Подробно и
обстоятелствено е развита теза относно ниво на шума, нормативна уредба в тази връзка,
начин на установяване на конкретни стойности, но следва да бъде уточнено, че
2
отговорността на въззивника не е ангажирана за ниво на издаван шум, а за техническа
неизправност, изразяваща се в „скъсано шумозаглушително гърне“, нещо което е изрично
изписано в АУАН и НП. В контекста на последното не следва да се прави връзка с други
нормативни актове, като правилно са изписани съответно чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 179, ал. 6,
т. 2, и двата от ЗДвП, въведени от 2018 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че пар. 6 от
ДР на ЗДвП, т. 72 дава легална дифиниция на понятието „значителни неизправности“, като
визираното напълно се припокрива с приетото, доколкото има въздейтвие върху околната
среда, като не се налага конкретизиране до каква степен и в какво се изразява това. Липса на
посочване на конкретни доказателства /ако са налице такива/ не е процесуално нарушение,
от категорията на съществените такива, обуславящи цялостна отмяна. Същевременно за
съда не съществуват съмнения, доколкото актосъставителя лично се е уверил в нарушената
цялост на шумозаглушителното гърне и излизането оттам на изгорели газове.
Предвид изхода на делото и искания / липса на такива относно направени разноски,
такива не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0253 – 000482 / 06. 11. 2020 г. на Началник РУ – Девня
– ОД – МВР – Варна, с което на Б. Е. Ч., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста
лева.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред
Варненски административен съд.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3