Решение по дело №1216/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 62
Дата: 15 януари 2016 г. (в сила от 16 май 2016 г.)
Съдия: Соня Иванова Гешева
Дело: 20155300501216
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р     Е  Ш   Е  Н   И    Е  № 62

                                                  Гр. Пловдив , 15.01.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито  заседание  на 19.11.2015 в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ ГЕШЕВА                                                                ЧЛЕНОВЕ  : ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

                                                                    СТЕФКА МИХОВА

 

като разгледа докладваното от председателя  гр.д. 1216  по описа за 2015, година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е  по чл. 460 от ГПК.

          Обжалвано е действие на частния съдебен изпълнител –Петко Илиев с рег. № 821 с район на действие  Пловдивския окръжен съд   по изп. дело 404/2013 година против Разпределение от 12.03.2015 година  на постъпили  по изпълнителното производство парични суми, предявено на 21.03.2015 година .

          Твърди се в жалбата, че  действията на съдия- изпълнителя  касаещи  изготвеното разпределение  на парична сума  в размер на 229 999 лв.  постъпила по изпълнението от извършена публична продан на недвижим имот  е  неправилно. Жалбоподателят Т.Щ.- длъжник  излага съображения  за неправилност действията на съдебния изпълнител  ,поради това че при разпределение събраната сума в изпълнението  от продажба на недвижим имот,собственост на жалбоподателя  била нарушена императивната разпоредба на чл. 136 ал.1 т.1-2 от ЗЗД ,поради  не  удовлетворяване държавата ,предпочитателно за вземания  от данъци.Неправилно били  определени и коефициентите на   кредиторите  и неправилно били определени дължимите разноски по ТТЗЧСИ,като били налице математически грешки. Иска се отмяна на  разпределението ,както и изготвяне заключение от вещо лице за определяне дължимите разноски съобразно извършените действия от ЧСИ ,както  и дали същите съответстват по вид и размер коефициентите  на взискателите.

          По делото е  постъпило възражение от”Алфа-Банк –Клон България „ АД ,като  се развиват доводи и за неоснователност на същата. Подробни съображения за неоснователност  на жалбата излага в писменото възражение, като се иска оставяне без уважение жалбата .

          Останалите страни по делото – К.Щ., Т.Щ. и В.Щ., ипотекарни длъжници  не са взели становище по жалбата.

          Становището на ЧСИ  Петко Илиев  по чл.436 ал.3 от ГПК е ,че жалбата е подадена в срок  и е допустима. Разгледана по същество неоснователна по изложените съображения в становището.

          Пловдивският окръжен съд преценявайки доказателствата по делото намира за установено следното:

          Жалбата е подадена от страна имаща правен интерес да обжалва разпределение на получени суми от продажба на недвижими  имоти, собственост на длъжника – жалбоподател Т.Щ.  и на ипотекарните длъжници , същата е в срок и  като такава е допустима и следва да се  разгледа по същество.

          От приложеното копие от изп. дело 304/2013 година  на ЧСИ Петко Илиев и проследявайки същото по хронология  се установява,че  изпълнителното производство  образувано по молба от „Алфа Банк Клон  България „АД въз основа на Заповед по чл.417 от ГПК  и издаден изп. лист срещу длъжника Т.Щ. по ч.гр.д. 2177/2013 година по описа на ПРС.Към посоченото дело е присъединено и изп. дело 335/2013 година  по описа на ЧСИ Петко Илиев ,образувано въз основа на издаден изп. лист ,на основание  Заповед по чл. 417 от ГПК  по ч.гр.д. 2176/2013 година  по описа на Пловдивския районен съд ,както и изп. дело 542/2013 година ,също образувано по описа на  ЧСИ Петко Илиев , последното образувано въз основа на изп. лист издаден по Заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.4142/2013 година на ПРС. След предприети принудителни действия от страна на ЧСИ   е наложена възбрана и опис на недвижим имот , върху който за обезпечаване на вземанията  на взискателя е вписана договорна ипотека.След проведена публична продажба на  недвижимия имот и възлагане същия е изготвено разпределение на сумите получени от продажбата в размер на 229 999 лв.

          Разпределението е акт на съдебния изпълнител , с който  се определя кои притезания  подлежат на удовлетворяване ,какъв  е редът на удовлетворяването им и каква  сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях.

          І.Именно във връзка с предмета на спора и същността на разпределението  и възраженията  направени от жалбоподателя ,съдът ще следва да се произнесе  за  приложението на  чл.136 ал.1 от ГПК относно предпочитателното  удовлетворяване на  разноски по принудителното изпълнение.

          Разпоредбата  на чл.136 т.1 от ЗЗД  предвижда,че  с право на предпочитателно удовлетворяване се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение,както и вземания за разноските по   исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД. Публичните  вземания,за каквито  се твърди  в настоящата жалба да не са отчетени от ЧСИ  безспорно  се ползват от привилегиите на  чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД. При извършване публична продажба  на недвижим имот,  от чиято стойност се удовлетворяват  вземания за данъци дължими за конкретния имот,същите  се ползват с  приоритет  от втори ред и такива вземания се удовлетворяват от стойността  на конкретния имот .  В настоящия казус  е видно ,че ЧСИ изпълнител не е включил вземания на държавата ,произтичащи от задължение за конкретния имот изнесен на публична продан за такса”битови отпадъци” в размер на 5307,13 лв. Макар таксите да са вземания на държавата, същите не са данъци и не попадат в реда на привилигировани вземания по смисъла на чл. 136 ал. т.2 от ЗЗД. Не би могло да се постави знак за равенство между данъци,които са публичноправни взимания  и такси „битови отпадъци” ,поради което обосновано ЧСИ не е включил посочената сума  вземания от  5 307,13 лв.  в реда на привилигировани вземания по чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД  , а е  отнесъл същите  в реда  на чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД. С оглед на горното , постановеното  разпределение от  ЧСИ в тази част е правилно  съобразено с разпоредбите на закона в частност с чл. 136 ал.1 т.6 от ЗЗД и в тази част жалбата е неоснователна.

          ІІ. По отношение  твърденията в жалбата за неправилно изчисляване таксите  по ТТРЗЧСИ ,включени в разпределението следва да се има предвид следното:

          От депозираното  по делото заключение на вещото лице – М.М.  се установява,че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ  е определена  и съобразена с извършеното разпределение ,като са отчетени привилегиите от първи, втори и трети ред  на основание чл. 136 ал.1т.1,2 и 3 от ЗЗД . Според вещото лице  за вземанията на всеки един взискател , в това число и на присъединения такъв –„Юробанк България „ АД ,пропорционалните такси  по  чл. 26 от ТТРЗЧСИ са правилно определени и тъй като в настоящата жалба не е посочено конкретно кои такси  по ТТР към ЗЧСИ  и включени в процесното  разпределение  са неправилно определени , то   с оглед на  заключението на вещото лице  и посочените  в разпределението  основанията за определянето им , жалбата в тази част е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

          ІІ. Неоснователна е жалба и в частта, с която се твърди  за неправилно определяне на коефициентите  на кредиторите ,предвид  това че видно от доказателствата по изпълнителното дело , взискателите са  кредитори, чиито удовлетворявания за вземанията им не са от един и същи ред . Установено е по делото,че   дългът на „Алфа Банк” АД е с привилегия на основание чл. 136 ал.1 т.1 ЗЗД,както и  на основание чл. 136 ал. 1 т.3 от ЗЗД ,дългът на  Държавата и Община Пловдив е  с привилегия на основание  чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД и  на основание чл. 136  ал.1 т.6 от ЗЗД, и без привилегия на присъединения взискател- „Юробанк „АД ,тоест няма кредитори,които са от един и същи ред , поради и което не е необходимо определяне от ЧСИ на коефициентите  на взискателите по  вид и размер.

          С оглед горното,атакуваното  разпределение  е съобразено с разпоредбата на чл. 136 ал.1 т.1,т.2,3 и т.6 от ЗЗД ,пропорционалните такси  по чл. 26 от  ТТРЗЧСИ са правилно определени и не е необходимо определяне коефициенти   на взискателите по вид и размер,така че жалбата е неоснователна и като такава ще се остави без уважение.

          Мотивиран от изложеното Пловдивският окръжен съд

 

 

                              Р   Е    Ш     И     :

 

 

          ОСТАВЯ  без уважение жалбата на  Т.П.Щ. ,ЕГН ********** ***  против действие на ЧСИ Петко Илиев , с рег. № 821 с район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело 304/2013 година ,касаещо изготвено Разпределение  на получена сума в размер на 229 999 лв.  от публична продан на недвижим имот  от  12.03.2015 година ,предявено на страните на 21.03.2015 година.

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд с частна жалба  в едноседмичен срок от получаването му от страните.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :