№ 4640
гр. Варна, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502029 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
61837/31.07.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от П. Х. М. и Д. Д. Г., чрез
процесуалния им представител срещу Решение № 2534/04.07.2024г. постановено по гр.д.
№ 7233/2023г. по описа на ВРС, 20-ти състав, с което съдът Е ОТХВЪРЛИЛ предявените
от жалбоподателите срещу Д. С. М., ЕГН ********** и Й. Г. М., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че
ответниците не са собственици на реална част от ПИ ....... по КККР на гр. Варна с граници:
север - ПИ ........., запад - пътека, юг и изток - останалата част от поземлен имот ПИ .......,
заключена между точки а2, а3, а6 и а7 на комбинирана скица № 6 на л. 133 от делото,
приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като неоснователни
и ги Е ОСЪДИЛ да заплатят на Д. С. М. и Й. Г. М. сумата от 1700 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Въззивниците – П. М. и Д. Г. заявяват становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, както и за постановяването му при
допуснати съществени процесуални нарушения. Считат за недоказани заявените от
ответниците възражения за придобиване на процесната реална част от ПИ с ид. ....... по
Кадастралната карта на гр.Варна по давност поради недоказаност на елементите на
придобивното основание, момента на завладяването на частта, както и непрекъснатостта на
владението. Твърдят, че първоинстанционният съд е допуснал правни и фактически грешки
като е приел, че промяната на отразяването на имотите на страните в кадастралните планове
не е извършено на основание на някакъв акт, а също и че П. М. е признал пред държавен
орган неизгоден за себе си факт, а именно, че е разрушил съществуващата ограда между
неговия и съседния имот. Излагат, че не е съобразено от съда доказаното прекъсване на
1
владението на ответниците над процесната реална част с факта на навлизане на ищците в
тази територия и трасирането й по тяхна инициатива, което е довело до промяна на
междусъседската граница, а също и прекъсването на давностното им владение с факта на
снабдяване на праводателя на ищците с констативния нотариален акт за собственост от
2020г. Считат, че в производството по повод подадената жалба на ответниците за
самоуправство, в което П. М. е давал обяснения, са събрани доказателства за това, че между
двата съседни имота не е имало ограда, а реалната част е била запусната, напълно обрасла и
превърната в сметище, което възприемат като доказателство за липса на осъществявана
фактическа власт и стопанисване от страна на ответниците. Посочват, че съдът е следвало да
даде вяра на свидетелите на ищците, чиито показания установяват състоянието на
процесната реална част, а показанията на свидетелите доведени от ответниците е следвало
да се ценят с оглед на чл.172 от ГПК предвид наличието на данни за водено между
ответниците и свидетеля Драгомир Петков дело, както и поради липсата на ясни
впечатления за процесната реална част към 2000г. Отделно от това се позовават на
заключението на проведената СТЕ, според която през 2008г. границата между двата съседни
имота е заснета там, където минава и сега, след трасирането.
Излагат, че владението, което ответниците са осъществявали в следствие на
навлизането в чуждия имот преди 2021г. не е било непрекъснато и продължително в
законоопределения срок, за да е довело до придобиване на права. Позовават се и на
забраната по чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на урегулирана реална част от имота.
На това основание молят съдът да приеме, че ответниците не са придобили по
давност процесната реална част от имота, да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови ново, с което да се уважат предявените отрицателни установителни искове за
собственост. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Д. С. М. и Й. Г. М., чрез процесуалния им представител. Считат
обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото
доказателства. Извършват анализ на заявените права от ищците, установените по делото
факти, включително установените чрез проведената СТЕ и ангажирани гласни
доказателства, както и влязлото в законна сила решение по предявения от Д. и Й. М.и иск за
защита на отнетото им владение по чл.75 от ЗС постановено по гр.д.№ 6764/2022г. по описа
на ВРС. Посочват, че въз основа на него са образували изпълнително дело, по което ЧСИ им
е възстановил владението върху отнетата от ищците реална част от собствения им имот.
Позовават се и на издадените прокурорски постановления от 13.04.2022г. и от 28.10.2022г., в
които е обективирано даденото от П. М. признание за премахване на съществуващата между
неговия и имота на ответниците ограда.
Считат заявените във въззивната жалба оплаквания срещу обжалваното решение за
неоснователни, предвид доказаното им право на собственост по отношение на процесната
реална част придобито въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност начиная
2
2000г., когато са закупили имота по нот.акт № 129/2000г. и са установили владение върху
цялата неговата площ, в това число и процесната реална част. Посочват, че изводите на съда
за това, че са упражнявали трайно, явно и необезпокоявано владение върху процесната част
за установено от ангажираните гласни доказателства, които съдът е кредитирал като
достоверни.
Излагат, че влязлото в законна сила решение по успешно проведения иск с правно
основание чл.75 от ЗС срещу ищците е формирало сила на пресъдено нещо по факта на
владението, което е продължило повече от 6 месеца, а така също и по факта на нарушението
му от ищците на 17.03.2022г., когато са премахнали съществуващата ограда и са поставили
нова навътре в имота на ответниците. Възразяват срещу твърденията на ищците, че
протоколът за трасиране, както и издаденият в полза на праводателя им констативен
нотариален акт за собственост са обстоятелства, които са довели до прекъсване на
давностното владение на ответниците, като считат, че смущаване на владението е настъпило
едва с предприетите на 17.03.2022г. самоуправни действия от ищците. Уважаването на иска с
правно основание чл.75 от ЗС считат, че обосновава извод, че владението им не се счита
отнето, а давността им прекъсната.
Поддържат заявеното в хода на първоинстанционното производство становище за
неприложимост на забраните по чл.16, чл.17 и чл.200 от ЗУТ за придобиване по давност на
реални части в границите на населените места и селищни образувания по отношение на
неурегулираните с дворищнорегулационен план имоти, каквато считат, че се явява
процесната реална част към момента на изтичане на изискуемия от закона срок на
придобивната давност.
Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
oт ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 61837/31.07.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от П. Х. М. и Д. Д. Г., чрез процесуалния им представител
срещу Решение № 2534/04.07.2024г. постановено по гр.д. № 7233/2023г. по описа на ВРС,
20-ти състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2029/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 27.11.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез
пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4