№ 21937
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110108354 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
С искова молба ищецът „Т. С.“ ЕАД, е предявил против Г. И. И. и адрес: гр.
С., ж. к. „М. *" вл. ****, вх. **, ет. *, ап. ** положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1 879,56 лева (хиляда осемстотин
седемдесет и девет лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: С., ж.к. „М. *" вл. ****, вх. **, ет. *, ап. **, аб.№****** , за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периодот 12.09.2023 г.
До изплащане на вземането, сумата 316,36 лева (триста и шестнадесет лева и
36 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
29.08.2023 г., 37,35 лева (тридесет и седем лева и 35 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,73 лева
(осем лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК от
21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 50760/2023г. по описа на СРС, 178 състав. Ищецът
твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко- продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „М.*, бл. ****, вх. **,
ет. *, ап. **, аб. № ******, като за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 1879,56 лв., представляваща главница за топлинна
енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в
размер на 316,36 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 30.04.2022 г., като се
дължала и сумата от 37,35 лв. - главница за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. До 30.04.2022 г. и сумата от 8,73 лв. - лихва за забава за
1
периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г. Въз основа заявление на ищеца от
12.09.2023 г., на 21.09.2023 г. по ч.гр.д. № 50760/2023г. по описа на СРС, 178
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съгласно която
процесните суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание процесуален представител на ищеца не се
явява.
В открито съдебно заседание се явява назначения на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗП адвокат за осъществяване на предоставената на основание чл. 95, ал. 2
ЗЗП правна помощ. Не оспорва, че ответницата и брат живеят в имота, че
претендираните с исковата молба суми не са платени, както и доставянето на
твърдяното количество топлинна енергия в имота на претендираната стойност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови
нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на
ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за
дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния
период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице
– ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно
тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител
на право на собственост или ограничено вещно право на ползване. Именно то
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото
дружество.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот от
09.11.1994 г., с който И. И. И. и Р. Б. И. продали на дъщеря си Г. И. И.
апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. М., бл. ***, прим., вх. *, ет. *.
Представена е молба-декларация от Г. И. И. от 28.09.2000 г.за откриване на
п
партида при ищеца за имот с адрес: гр. С., ж. к. „М. *“ бл. ***вх. *, ет. *, ап.
**.
Представено е удостоверение за идентичност на адрес от СО, район
„Младост“.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-
2
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът
приема за установено, че между страните по делото в процесния период са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради -
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В разглеждания случай процесният имот е бил топлофициран и сградата –
етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа. По
делото е представен договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ от 09.06.2020 г., сключен
между „Т. С.“ ЕАД и МХ „Е.“ ООД за срок от три години.
Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за
топлинна енергия за процесния период са били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в разпоредбите на чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява
количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. Представена е обща фактура №**********/31.07.2021 г., съгласно
която за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в предоставена топлинна
енергия за отопление и подгряване на вода на стойност 1150,88 лв. За
посочения период е отразено плащане на сума за главници от 100,07 лв.,
3
поради което е формирано непогасено задължение в размер на 1050,81 лв. За
посочения период са издадени кредитни известия към фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия на стойност 1095,02 лв. Видно от обща фактура
№ **********/**.**.**** г. за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2022 г. е
доставена топлинна енергия за отопление и подгряване на вода на стойност
828,53 лв. За посочения период са издадени кредитни известия към фактури за
прогнозно начислена топлинна енергия на стойност 1377,25 лв.
Предвид изложеното и от съвкупната преценка на всички събрани по
делото писмени доказателства следва извод за реално доставеното в
процесния имот количество топлинна енергия, която възлиза на
претендираната стойност.
Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата
фактура по чл. 32, ал. 3 (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане
на 45 дни от издаването . Ето защо при действието на Общите условия от
2016 г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата,
касаеща изравнителната сметка. При наличие на предвиден в общите условия
срок за заплащане на дължимите суми отпада необходимостта от изпращане
на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в забава - чл. 84, ал. 1
ЗЗД. Обезщетението за забава възлиза в размер на 316,36 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.
С договора от 09.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД - възложител и „Т.
С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № **-
***/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства се установи, че през исковия период дяловото разпределение в
топлоснабдения имот, находящ се в сграда - етажна собственост, е
осъществявано от МХ „Е.“ ООД. Ето защо ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение и предявените искове за установяване на
дължимостта са установени по основание и размер.
Неоснователен е искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, доколкото по делото липсват данни за изпращане на покана до
ответната страна и поставянето й в забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съобразно уважената част от исковете ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има право на разноски за държавна такса 81,84 лв. и юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото) в общ размер на 131,33 лв. за
4
исковото производство и сумата от 94,47 лв. в заповедното производство,
които суми следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я." № *** срещу Г. И. И., ЕГН: **********, с адрес: село К., ул.
"П." № ** положителни установителни искове с правно основание чл. 150, ал.
1 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Г. И. И., ЕГН: ********** дължи на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я." № *** сумата от 1 879,56 лева (хиляда осемстотин седемдесет и девет
лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: С.,
ж.к. „М. *" вл. ****, вх. **, ет. *, ап. **, аб.№****** , за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периодот 12.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 316,36 лева (триста и шестнадесет лева и 36
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
29.08.2023 г., 37,35 лева (тридесет и седем лева и 35 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които има
издадена заповед по чл. 410 ГПК от 21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 50760/2023г. по
описа на СРС, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата 8,73 лева (осем лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г.
ОСЪЖДА Г. И. И. , ЕГН: **********, с адрес: село К., ул. "П." № ** да
заплати на Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я." № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 131,33 лв. за
разноски в исковото производство и сумата от 94,47 лв. за разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5