Решение по дело №508/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 201
Дата: 31 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20243100600508
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Варна, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20243100600508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз
основа на въззивна жалба, депозирана от адв. И. А., в качеството му на
защитник на подс. Т. И., срещу присъда №247 от 02.10.2023г. по НОХД №1558
по описа за 2022г. на Районен съд – Варна.
С атакуваната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на
неустановена дата през 2019г., след дата 13.05.2019г. в гр. Варна,
противозаконно присвоил чужда движима вещ – полуремарке, марка „КРОНЕ
SDF 27”, с номер на рама ***********, на стойност 12 626,44 лева,
собственост на „ТС – Лизинг Ауто“ ООД, гр. София, с представляващ
дружеството Т. Н.а Ц. – Г., която владеел - престъпление по чл. 206, ал.1 от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изтърпяването на което на осн. чл. 66 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години.
На осн. чл. 304 от НПК, съдът е признал подсъдимия Т. И. за невиновен
в това да е присвоил чужда движима вещ на стойност 12 736,44 лева, поради
което и го оправдал по първоначално възведеното му обвинение.
На осн. чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е
извършил групиране на така наложеното на подс. И. наказание, с наказанието
по НОХД №1441/2021г. на Районен съд – Варна, като е наложил най-тежкото
1
от тях, а именно една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на
осн. чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
На осн. чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гр. ищец „Т.С.
Лизинг - Ауто“ ООД сумата от 12 626,44 лева, представляващи претърпени в
резултат на деянието му имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата,
като е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от „Т.С.
Лизинг - Ауто“ ООД против подсъдимия Т. Д. И. гр. иск за обезщетение на
претърпени имуществени вреди за горницата над 12 626,44 лева до
претендираните 12 736, 44 лева.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са
определени в тежест на подсъдимия.
С подадената въззивна жалба се претендира, присъдата да е постановена
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се нейната отмяна
и отхвърляне на предявения граждански иск. В подкрепа на искането се
развиват доводи в следните насоки: Подсъдимият е пълномощник на фирмата
представлявана от майка му, поради което било недопустимо той, в качеството
си на упълномощено лице да носи отговорност за това къде се намира
лизинговата вещ, която е собственост на лизингодателя. Според защитата,
подсъдимият многократно е предоставял възможност на собственика да
прибере сам вещта си, тъй като неговите права, като пълномощник били
прекратени, договорът за наем също. Сочи се, че ремаркето не било
обслужвано, нямало технически преглед и платена застраховка „Гражданска
отговорност“, нямало и гуми, поради което било невъзможно придвижването
му до гр. София. Твърди се, че подсъдимият не е възпрепятствал прибирането
на вещта от лизингодателя. Възразява се срещу кредитираните от съда
показания на св. И Оспорва се посочения от този свидетел период, за които се
твърди, че инкриминираната вещ е била на паркинга на „Транскар”, тъй като
в този период свидетелят е бил извън пределите на Р. България, съответно
няма как да е възприел действителното му местонахождение. В подкрепа на
тези твърдения, се посочват приложени по делото фактури, от които се
установявало, че ползването на този паркинг било преустановено месеци
преди посоченият от св. И..
Изразява се несъгласие със заключението изготвено по съдебно-
оценителната експертиза, съгласно която стойността на вещта била завишена.
С допълнение към въззивната жалба, се излагат пространни твърдения,
че процесното ремарке не било в изправно техническо състояние, поради
което не е имало възможност да бъде придвижено. Излага се, че продължение
2
на една година активът бил изоставен, както от лизингополучателят, така и от
лизингодателят. Лизингодателят бил информиран за състоянието на
ремаркето, като лизингополучателят е заявил готовност да посочи мястото,
където е изоставено ремаркето. Собственикът не е обявил вещта за открадната
и не е поискал да получи застрахователната й стойност. Дружество „Транскар
България“ ЕООД, не разполагало с никакви документи или права – не е
вписано в талона на ремаркето, като лизингополучател, нямало сключен
договор за застраховка, уведомил е лизингодателя за щетата. При финансов
лизинг, сключен за процесното ремарке от „Коосен Ауто“ ООД, същият е
следвало да придобие собствеността върху него. Сочи, се че активът е останал
за ползване от „Коосен Ауто“, което било ясно за всички страни. „Т.С. Лизинг-
Ауто“ ООД, не е предавал на подс. И. процесния актив, тоест не му е предаван
за пазене или управление, поради което не е изпълнен състава на чл. 206, ал.1
от НК. Оспорва се приемно-предавателния протокол, който удостоверявал
неистински обстоятелства - предаване, но на „Транскар България“ ЕООД, а не
на подс. И.. Не ставало ясно, как при остатъчен размер на неплатените
лизингови вноски от 3 354, 64 лева, щетата за лизинговото дружество е
определена на 12 626, 44 лева. Не са провеждани оперативно-издирвателни
мероприятия. Иска се отмяна на постановената присъда, отхвърляне на
гражданския иск и осъждане на гр. ищец да заплати сторените съдебно-
деловодни разноски.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С. Лизинг -
Ауто“ ООД, чрез адв. М. Т. от АК – Бургас, с който счита въззивната жалба за
неоснователна. Моли присъдата, като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена. Излага се, че е неоснователно твърдението, съдържащо се във
въззивната жалба, че инкриминираната вещ е предоставена на търговското
дружество, собственост на майката на подсъдимия, тъй като това
обстоятелство не е от значение за факта, кое е лицето, което действително е
упражнявало владение и е пазело вещта, а именно подсъдимия, действайки
като пълномощник. Намира заключението по изготвената съдебно-
оценителна експертиза за обективно, пълно и извършено от компетентно вещо
лице. По категоричен начин било установено, че не са налице плащания в срок
и в цялост на лизонговите вноски, което след уведомяване на подс. И. е
наложило връщане на вещта на лизингодателя, което не е сторено. Намират за
несонователни твърденията на защитата за липса на задължения, вменени в
полза на подсъдимия, тъй като е сключен договор за лизинг, сключен с
„Транскар“ ЕООД, видно от който подсъдимият е бил солидарен длъжник по
него и на това основание е владял процесната вещ.
Моли се присъдата да бъде потвърдена изцяло, както и за присъждане
3
на направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание подс. Т. И. участва лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. А., който поддържа изцяло
въззивната жалба по наведените в нея обстоятелства и преповтаря част от
изложеното в нея. Прави анализ на събраните по делото доказателства и
изразява становище, че от тях не може да се направи извод за виновно
поведение от страна на подсъдимия.
Представителят на ВОП изказва становище, че постановената присъда
е мотивирана и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Повереника на гражданския ищец се присъединява изцяло към казаното
от представителя на прокуратурата. Счита, че пред първоинстанционния съд е
доказана и установена в пълен обем вината на подсъдимия, поради което моли
за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт.
В правото си на лична защита, подс. И., не се признава за виновен и не
счита, че е извършил нещо незаконосъобразно. Оспорва факта да е бил
информиран на 09.05.2019г. за прекратяването на договора и предоставения
му тридневен срок за връщане на активите. Твърди, че липсват доказателства
да се е разписвал на такъв документ, а това е сторено от неговата майка. Не
бил информиран за прекратяването на договора и за връщането на активите.
Сочи, че това се е случило две седмици по-късно, когато заедно с нея отишли
на среща с „Т.С. Лизинг - Ауто“ ООД, на която станало ясно, че
лизингодателят не си търси активите, а паричните средства. Посочва, че в
мотивите на съда е пропусната кореспонденция по Вайбър, в която той ясно е
заявил, че няма пари с които да докара камионите, всички активи се намират
на паркинга и ако искат да пратят човек да си ги вземе. Възразява, срещу
приетото от съда за намерението да се разпореди с процесното ремарке, което
обстоятелство се извеждало единствено от показанията на св. И. И който обаче
бил заинтересован от изхода на делото поради влошените им отношения.
Твърди, че през цялото време е съдействал на лизингодателя за връщането на
активите, но нямал шофьори и фирмата била изпаднала в
неплатежоспособност. Оспорва към дата 25.06.2019г. да е имал информация
къде се намира процесното ремарке.
Подсъдимият в последната си дума моли да бъде оправдан поради липса
на престъпление.
Съобразявайки посоченото по-горе и доказателствата по делото
настоящият състав на окръжния съд намира въззивната жалба за
4
неоснователна.
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.206, ал.1 от
НК. Наведените фактически обвинения са били подложени на проверка в
първоинстанционното съдебно следствие, въз основа на което, както и на
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства,
настоящият състав на съда се солидаризира с безспорно установена от
първоинстанционният съд фактическа обстановка, която е следната:
Дружество „Транскар България“ ЕООД било регистрирано на
16.06.2014г., със седалище и адрес на управление в гр. Белослав. През 2016г.
за негов управител и едноличен собственик на капитала била вписана св. И.
И.а. Основната дейност на дружеството била свързана с извършване на
превози на товари с автомобилен транспорт, а дейността се ръководела от
сина на свидетелката - подс. Т. И.. Той действал като пълномощник при
сключване на съответните сделки, намирането на шофьори и други
работници. Във връзка с дейността на фирмата и престоя на товарните
автомобили до месец септември 2018г. дружеството ползвало наети
паркоместа в обект в Западна промишлена зона, стопанисван от „Марк 777“
ЕООД, управлявано от св. К. П., в периода 29.09.2018г. – 03.05.2019г. места в
обект, намиращ се в района на стария домостроителен комбинат, стопанисван
от „Ви Ем Ес Партнърс“ ЕООД, собственост на св. В. П., а след това две
паркоместа в обект в гр. Девня, стопанисван от „ДАД Инвест 2016“, с
управител св. Д. А.. За осъществяване на транспортната дейност на
дружеството, в качеството си на пълномощник подс. И., сключил няколко
договора с лизинг, като взел на изплащане товарни автомобили – влекачи и
ремаркета, които използвал.
Подсъдимият се познавал със св. С. П., който бил управител на „Коосен
Ауто" ЕООД. Дружеството било закупило на лизинг от „Т.С. Лизинг - Ауто"
ООД - гр.София, хладилно полуремарке, марка „КРОНЕ SDF 27", с номер на
рамата ***********, и с регистрационен номер № *******. Съгласно
сключения договор, след изплащане на лизинговите вноски собствеността на
ремаркето трябвало да премине от „Т.С. Лизинг -Ауто" ООД към „Коосен
Ауто" ЕООД. Дружеството изплатило всички вноски, но реална промяна на
собствеността не била направена и като собственик на ремаркето в сектор
„Пътна полиция“ - София продължавало да бъде лизингодателят. Св. П. от
своя страна имал други задължения към лизинговото дружество, поради което
решил формално да продаде ремаркето на „Т.С. Лизинг - Ауто" ООД -
гр.София, като с получените средства да погаси другите си задължения.
5
Правоотношения със същия лизингодател съществували и за подс. И., който
който взел на лизинг товарните превозни средства ползвани от „Транскар“
ЕООД.
Поради тази причина, той и св. П. се договорили, че след като стане
продажбата на ремаркето от „Коосен Ауто“ ЕООД на „Т.С. Лизинг Ауто“
ООД, то да бъде взето отново на лизинг, но от „Транскар България“ ЕООД и
ползвано от св. П., който трябвало да заплаща и дължимите вноски.
Така на 17.05.2018г. св. П. и подс. И. били в гр.София, в офиса на „Т.С.
Лизинг Ауто“ ООД, като самото ремарке не се намирало там. Между
лизинговото дружество и „Коосен Ауто“ ЕООД бил сключен договор за
покупко-продажба на превозното средство, като реално заплащане на парична
сума нямало, а било направено прихващане на текущи и забавени плащания
на св. П..
На същата дата между „Т.С. Лизинг - Ауто" ООД - гр.София и
„Транскар България" ЕООД, чрез пълномощника подс. И., като
лизингополучател и подсъдимият, като физическо лице - солидарен длъжник,
бил сключен Лизингов договор № 92 –FF/2018г. / л.228/. По силата на този
договор лизингодателят „Т.С. Лизинг-Ауто" ООД - гр.София предоставял на
лизингополучателя „Транскар България" ЕООД полуремарке марка „КРОНЕ
SDF 27", с номер на рамата *********** и с регистрационен номер
№*******, за сумата от 6 512, 04 евро, която следвало да се заплати с двадесет
и четири вноски. Към договорът бил приложен погасителен план на вноските.
На същата дата - 17.05.2018г. бил съставен и приемо-предавателен протокол за
предаване владението на ремаркето на дружеството лизингополучател. В
протокола било вписано, че са били предадени и приети регистрационни
номера - 1бр., регистрационни талони - 1 бр., както и застраховка „Пълно
автокаско“, общи застрахователни условия на ЗАД „Алианц България“ и
застраховка „Гражданска отговорност“. За състоянието на превозното
средство било посочено, че е без забележки в движение.
След сключването на договора за лизинг св. С. П. ползвал описаното
ремарке, като плащал на подс. И. вноските, който пък от своя страна ги
превеждал на лизингодателя. Тези техни отношения не били обективирани в
писмени договори. По време на използването на ремаркето за извършване на
превози на товари по същото възникнала техническа неизправност,
изразяваща се в деформация на пода му в областта на задното дясно колело.
Това обаче не пречело на движението му, както и не се отразило негативно на
предназначението му. На 18.12.2018г. за последно св. П. ползвал ремаркето,
като заедно с украинския гражданин Н. С. и влекач с рег.№******* напуснали
6
страната през ГКПП - Дунав мост, за товарен курс до Русия. На 07.01.2019г.,
се върнали отново през същия граничен пункт с хладилното ремарке и
влекача.
Няколко дни след това. поради невъзможност да плаща в пълен размер и
навреме лизинговите вноски, св. П. върнал ремаркето на подсъдимия.
Предаването се осъществило на паркинг в гр.Търговище. След това с влекач, с
участието на св. К. Х. и св. Б. Х., които по това време работили в „Транскар
България“ ЕООД, то било откарано от гр.Търговище до гр. Варна, където било
оставено на паркинг в района на стария домостроителен комбинат, който се
ползвал от „Транскар България" ЕООД.
Процесното ремарке било възприето от св. П., наемодател на
паркоместата, който възприел, че то е в движение и има нужда от минимален
ремонт в областта на задната лява врата. С техническото състояние на
полурерамаркето бил запознат св. Р. Р., който работел като автомонтьор в
„Транскар България“ ЕООД и според него то се нуждаело от ремонт, но такъв
не му бил извършен. В последствие, преди 15.04.2019г. подс. И. решил да
премести полуремаркето на неустановен по делото паркинг, като св. Р.
разбрал от подсъдимия, че то е откарано при негови приятели извън града за
да не плаща наем за паркомясто за него.
Подс. И. не плащал лизинговите вноски, както за въпросното
полуремарке, така и за други пет полуремаркета и три влекача, също
предоставени от лизингодателя „Т.С. Лизинг -Ауто" ЕООД - гр.София по
силата на сключени с „Транскар България“ ЕООД лизингови договори. По
тази причина било изпратено уведомление до „Транскар България“ ЕООД,
отправено на вниманието на св. И.а и подс. И.. С него те били уведомени, че
към 07.05.2019г. имат неплатени просрочени задължения към „Т.С. Лизинг-
Ауто“ ООД в общ размер на 42 403,56 лева., касаещи сключени девет
лизингови договора. Сред тях бил и Лизингов договор № 92 –FF/2018г.,
сключен за полуремаркето и дължимата по него сума била в размер на 3
354,64лв. Било посочено, че задълженията следва да се изплатят доброволно в
тридневен срок от получаване на уведомлението, като в противен случай
действието на договорите за лизинг ще бъде прекратено, считано от деня,
следващ срока за доброволно изпълнение. След този ден „Т.С. Лизинг - Ауто“
ООД посочил, че оттегля издадените пълномощни за управление на
предоставените на лизинг превозни средства, сред които било и
полуремаркето. На основание чл.10, ал.3 от общите условия на лизинговото
дружество, св. И.а и подс. И. били информирани, че са длъжни в 3 –дневен
срок от получаване на писмото да предадат автомобилите, предмет на
7
лизинговите договори на представител на дружеството, заедно с всички
принадлежности и съпътстващи ги документи на адреса на дружеството в гр.
София. Уведомлението било изготвено на 07.05.2019г. и получено от св. И.а
лично на 09.05.2019г.
След това между подс. И., неговата майка и св.М. Т. - служител на
„Т.С.Лизинг-Ауто“ ООД била проведена среща. На нея първоначално
подсъдимият посочил срок, в който може да направи необходимите плащания.
След като това не се случило и след като станало ясно, че задълженията не
могат да бъдат изплатени, то превозните средства, взети на лизинг следвало
да се върнат.
На 29.05.2019г. св. М. Т. приел всички активи, които били предмет на
договора за лизинг, освен процесното ремарке. За всички предадени превозни
средства били изготвени приемо-предавателни протоколи / л.304-л.307.
Междувременно, от 05.06.2019г. св. Т. започнал да праща имейли на подс. И.,
тъй като установил , че върнатите до него момент превозни средства не са с
пълно оборудване, поради което уведомил подсъдимия, че ако вещите не
могат да бъдат продадени във вида, в който са били върнати и не покрият
стойностите по лизинговите договори, остатъка ще бъде търсен от него. В
имейл от 05.06.2019г. / л. 299/ свидетелят изразил очакване да бъде
информиран къде се намира хладилното ремарке, както и адрес и телефон на
лицето, при което се намира. След това св. Т. изпратил и други имейли до
подс. И. на 11.06.2019г., 12.06.2019г. и 28.06.2019г. /л.116-л.118, л.296-л.298/, в
които поискал да бъдат изпратени координати на хладилното ремарке, за което
имало неплатени лизингови вноски и за което бил уведомен, че е било
отдадено на друг човек и не може да се движи. Кореспонденция между подс.
И. и св. Т. била водена и по „ вайбър“, и по телефона, като в крайна сметка
подсъдимият не върнал на лизинговото дружество плуремарке „КРОНЕ SDF
27", с номер на рамата *********** и рег.№ *******, като не посочил и къде
се намира. Поради това „Т.С. Лизинг-Ауто“ ООД подало жалба и след
извършена проверка, било образувано настоящото досъдебно производство.
Подс. И. от своя страна предложил на св. И. Иот гр. Търговище
полуремаркето за продажба. Св. Иго бил виждал и преди, тъй като се познавал
със св. П. и го бил виждал паркирано на паркинг. Свидетелят, след уговорка с
подс. И. пристигнал в гр. Варна и подсъдимият му показал ремаркето, което
било оставено на паркинг на „ крайезерния път“. Поради не доброто му
състояние свидетелят отказал да го купи. В последствие със св. Исе свързал
св. М. Т., като представител на „Т.С. Лизинг -Ауто" ООД, който го помолил да
му съдейства за открИ.е на ремаркето. Св. Иму обяснил това което знаел.
8
Междувременно подс. И. се разпоредил с ремаркето, като и към настоящия
момент местонахождението му е неизвестно въпреки проведените
оперативно-издирвателни мероприятия.
В хода на образуваното досъдебно производство била назначена и
изготвена съдебно-оценителна експертиза, поддържана от вещото лице в
съдебно заседание. От заключението й е видно, че стойността на
полуремаркето „КРОНЕ SDF 27" е 12 736, 44 лева. С оглед събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства за състоянието на
полуремаркето, първоинстанционният съд е назначил допълнителна съдебно-
оценителна експертиза, чието заключение е че стойността на
инкриминираната вещ, при съобразяване с доказателствата за неговото
състояние, възлиза на 12 626, 44лв.
Производството по настоящото дело пред първоинстанционния съд
протекло по реда на чл.371, т.1 НПК, като страните са дали съгласие да не се
разпитват лицата И. И.а, К. П., В. П., Р. Р., К. П., Н. Й., Л. Л., Ж. С., Д. А., Б.
Х., П. С. и К. Х., като техните показания са били приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Горните обстоятелства се установяват също: частично от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите М. Т., Т. Г., С. П. и И. И дадени в
хода на съдебното следствие, както и от свидетелските им показания
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщените по реда на чл.
281 от НПК, от заключението на съдебно-оценителната и допълнителна
експертизи, както и от останалите писмени доказателства приобщени по реда
на чл. 283 от НПК и приети от въззивния съд.
Въз основа на така посочената фактическа обстановка, верен е извода на
съда относно материално правната оценка на деянието, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 206, ал.1от НК. ВРС е изложил подробни мотиви за обективната и
субективна страна на деянието, които настоящият състав напълно споделя.
Всички посочени доказателства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Безспорно за да бъде престъплението обсебване налице, е необходимо
лицето да е получило чуждо движимо имущество на правно основание, да
владее или пази полученото имущество и да извърши с него неправомерен акт
на имуществено разпореждане, в свой личен или в чужд интерес, за което
разпореждане не е имал право, като по този начин недвусмислено външно
изразява отношението си към чуждата вещ, като към своя. От обективна
9
страна се изисква деецът противозаконно да е извършил разпореждане с
имуществото без знанието и съгласието на собственика му, като отказът за
връщане на вещта също се счита за разпореждане, стига да е противозаконен.
Разпореждането, без значение дали е извършено, чрез активни действия или
чрез бездействие /каквото е налице в настоящия случай/, трябва да е
извършено със съзнанието у дееца, че вещта се намира у него на годно правно
основание, но му е чужда и не разполага с правата, които упражнява.
Видно от сключения на 17.05.2018г. лизингов договор /л. 228 от д.п./
между „Т. С Лизинг – Ауто“ ООД от една страна и „Транскар България“
ЕООД, представлявано от И. И.а, чрез пълномощника си Т. И., последния и
като физическо лице, в качеството му на солидарен длъжник, страните са
сключили договор за финансов лизинг, с предмет – полуремарке, марка/модел
„КРОНЕ SDF 27“, шаси № ***********, със срок на договора 24 месеца, при
определени финансови условия.
С т.7 от договора, подс. И. е декларирал, че се задължава безусловно
спрямо лизингодателя да отговаря за изпълнението на всяко задължение, което
лизингополучателят, в случая „Транскар Бълагария“ ЕООД, по договора за
финансов лизинг е поел, или ще поеме, е възникнало или ще възникне, и което
произтича или е свързано с договора за лизинг. С подписването на договора,
подсъдимият е бил запознат изцяло с клаузите му и общите условия към него,
включително условията за плащане на паричните задължения по него, и
обстоятелството, че носи солидарна отговорност за изпълнението на
задълженията към лизингодателя. Поради липса на постъпили плащания,
лизингодателят е обявил задължението за предсрочно изискуемо и след като
не последвало цялостно плащане, прекратил действието на горепосочения
лизинг и оттеглил издаденото пълномощно за управление на процесното
полуремарке. По делото не се оспорва, че св. И.а и подсъдимият провели
среща с представител на „Т. С. Лизинг – Ауто“ ООД, на която е даден срок за
изпълнение на задълженията, което не е осъществено. Липсата на постъпило
плащане не се оспорва от защитата, поради което на осн. чл. 345, ал.1, пр.2 от
ТЗ за лизингополучателят е възникнало задължението да върне вещта след
прекратяване на договора.
С оглед на изложеното, недостоверни се явяват твърденията на подс. И.,
че имал желание да върне полуремаркето, но поради липса на средства и
изрядна документация това не се е случило. В закона ясно е посочено, чие е
задължението за връщане, още повече, от кредитираните свидетелски
показания се установява, че от страна са лизингодателят са последвали
многократни опити да получи информация къде се намира процесното
10
ремарке, за да може да си го прибере, но такова съдействие не е оказано от
подсъдимият. Обявяването в несъстоятелност на лизингополучателя, също не
освобождава от отговорност солидарния длъжник, тоест подсъдимият, за
връщане на ремаркето. Същите тези твърдения законосъобразно са оставени
без кредит на доверие и са намерени единствено на защитна теза. В случая
подсъдимият вместо да се възползва от предвидените в чл. 97 ЗЗД способи да
се освободи от задължението си да върне чуждата вещ, ако не му е оказано
съдействие от собственика за предаване на тази вещ, както той твърди, а се
разпоредил противозаконно с нея, като в хода на наказателното производство
и въпреки проведените оперативно – издирвателни действия
местонахождението му остава неизвестно. Твърдението, че за подс. И. не е
възникнало задължение да върне ремаркето се опровергава още от
обстоятелството, че фактически е управлявал дружество „Транскар България“
ЕООД. Обстоятелството, че не е направена промяна в свидетелството за
регистрация на превозното средство, при която в сектор „пътна полиция“ да
бъде вписан като ползвател „Транскар“ ЕООД, поради това, че не е
представена част втора на свидетелството / малък талон /, не се отразява на
факта, че лизингополучателят е ползвал превозното средство и то на правно
основание – сключен договор за лизинг. След фактическото предаване на
ремаркето от св. П. на подс. И. през м. януари 2019 г., последният е бил наясно
с техническото му състояние и местонахождението му, като през различни
периоди от време, същото е било местено на различни паркинги, ползвани от
„Транскар България“ ЕООД, чиято дейност той лично е ръководел.
Пред въззивната инстанция подсъдимият оспорва приетото от
първоинстанционния съд, към дата 25.06.2019г. да е знаел къде се намира
полуремаркето, като твърди, че предоставените снимки са „скрийншот“
направен от телефона му, а действително снимките датират от по-рано през
януари, когато приел ремаркето от св. С. П.. Това обстоятелство от една
страна остана недоказано по настоящото дело, а от друга, съдът намира за
ирелевантно по настоящото дело, до колкото след прекратяване на договора,
за длъжника е възникнало задължението да върне вещта, а преди това да си
служи с вещта с определеното в договора ползване, като е длъжен е бил
длъжен при възникване на повреди и/или посегателствата върху лизинговото
ремарке, да съобщи незабавно на лизингодателя.
По изложените съображения, въззивният съд намира, за безспорно
установено, че подсъдимият е присвоил чужда движима вещ – полуремарке,
марка „КРОНЕ SDF 27“, която владеел на правно основание, сключен договор
за лизинг, чиито условия не изпълнил, и без да търси съгласие от
лизингодателя, се разпоредил с нея, като първоначално я предоставил за
11
ползване на св. И., а след това съвсем целенасочено не информирал „Т. С.
Лизинг- Ауто“ ООД, за нейното местонахождение, като до приключване на
делото пред първоинстанционния съд, както и във въззивната инстанция също
не предостави информация къде се намира процесното полуремарке, като по
този начин е лишил от възможност лизингодателят да си прибере вещта. В
случая, чрез своето бездействие, подсъдимият е осъществил състава на
вмененото му престъпление по чл. 216, ал.1 от НК. Налице са безспорни
доказателства за извършена присвоителна дейност на подсъдимия по
отношение на процесното полуремарке, както и за наличие на интелектуалния
момент за умисъла за обсебване, чрез които се доказа по несъмнен начин
осъществяване на престъплението както от обективна, така и от субективна
страна. Всички обстоятелства от състава са били осъзнавани от дееца при
извършване на деянието – че предметът на престъплението е чужда движима
вещ, че той я владее на конкретно основание, даващо му ограничени права и
че по отношение на нея е възникнало задължение за връщане.
При индивидуализацията на наказанието, правилно районния съд е взел
предвид чистото съдебно минало на подсъдимото лице, към момента на
извършване на деянието, а отегчаващи не е отчел. При констатирания превес
на смекчаващите вината обстоятелства, ВРС е определил наказанието
„лишаване от свобода“ при условията на чл.54 от НК на минимума предвиден
в закона, т.е. една година, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години. Така наложеното от
първоинстанционния съд наказание се явява справедливо, поради отсъствието
на протест в тази насока.
Неоснователен е упрека към решаващия съд и относно
незаконосъобразно определяне на размера на обезщетението на
имуществените вреди. Тъй като основанието на гражданския иск е деянието
като деликт, а съдът е приел за безспорно доказано, че подсъдимият е
осъществил вмененото му престъпно деяние, то правилно е било установено,
че са налице основания за ангажиране на гражданската му отговорност, в
размер на 12 626,44 лева, като посочената сума се явява стойността на
присвоената вещ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата
на извършване на деянието до окончателното й изплащане.
Правилно с присъдата наказанието по настоящото делото е било
групирано с наказанието по НОХД №1441/2021г. на РС Варна – предвид
условия налични за такова групиране.
При служебната проверка настоящия съдебен състав не установи,
процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното
12
производство, които да обосновават отмяна или корекция на съдебния акт.
С оглед изхода на делото, правилно са били възложени в тежест на
подсъдимия сторените разноски в досъдебното производство, както и тези
пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения, постановената присъда е правилна и
законосъобразна, и следва да бъде потвърдена, при което и на основание чл.
338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №247/02.10.2023г. по НОХД
№1558/2022г. на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13