№ 2
гр. П., **.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
2021**2201002**** по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени искове с материалноправна
квалификация по чл.4** и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 2000лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждане – 20.01.2019г. до
плащането.
Ищцата ЦВ. А. ИВ. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.М.Л.“ №**, ет**,
ап.** твърди, че на 20.01.2019г. около 20.00ч. в гр.П. била нападната пред
входната врата на жилището й от ответника М. ИВ. Т. с ЕГН ********** от
гр.П., ул. „К.М.Л.“ №**. По време на нападението ответникът я стиснал силно
за гушата и започнал да я души, крещейки: „ще те убия, защо си подала жалба
в полицията, ще те убия!“. След това я пуснал и избягал. Поддържа, че по
случая било образувано наказателно производство по ДП 2**6/2020г. по
описа на РУ на МВР – П. за престъпление по чл.144, ал** НК, което е
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК.
Ищцата твърди, че в резултат от нападението е получила кръвонасядане
и болезненост на шията при преглъщане, което нараняване съставяла лека
1
телесна повреда по чл.**0, ал.2 НК. По време на самото нападение изпитвала
страх и болка, задушавала се, чувствала, че умира. Веднага след това и
станало зле, главата я боляла, не можела да стои на краката си, виждала
замъглено, имала световъртеж. Твърди, че продължава да изпитва
притеснение и страх от ответника да не я нарани отново.
Ищцата твърди, че за описаните неимуществени вреди ответникът й
дължи обезщетение в размер на 2000лв., ведно със законната лихва за забава
от датата на увреждането. Поддържа, че за събиране на вземането се е
снабдила със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
**2**8/2020г. на РС – П., срещу която ответникът е подал възражения по
чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на вземането в размера
по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото
и в заповедното производство.
Ответникът оспорва иска при твърдение, че не е извършил описания
деликт. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на иска:
Според твърденията в исковата молба, описаният от ищцата състав на
непозволено увреждане е осъществен посредством две престъпления, които
са извършени в условията на идеална съвкупност, а именно: лека телесна
повреда по чл.**0, ал.2 НК и закана с убийство по чл.144, ал** НК. Тези
престъпни обстоятелства са от значение за претендираното от ищцата
гражданско субективно материално право на обезщетение за претърпени
болки и страдания и преживян страх. Престъпните деяния, които имат
значение за разрешаването на един гражданско-правен спор могат да бъдат
установени по реда на ГПК, било то с нарочния установителен иск по чл.124,
ал.** ГПК, или инцидентно в делото, чиито предмет е правото, обусловено от
престъплението. И в двата случая обаче трябва да е налице законна пречка за
възбуждане на наказателно производство или същото трябва да е прекратено
на някое от основанията по чл.24, ал.1, т.2-** НПК или да е спряно на някое
от основанията по чл.2**, т.2 или чл.26 НПК, както и когато извършителят на
деянието е останал неоткрит. Тези изчерпателно изброени хипотези на
недопустим наказателен процес са процесуална предпоставка за допустимост
2
на установяването на престъпното обстоятелство от гражданския съд чрез
иска по чл.124, ал.** ГПК или инцидентно при разрешаването на самия спор
за неговите граждански последици.
В настоящия случай наказателно производство за престъплението по
чл.**0, ал.2 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия /чл.161, ал.1
НК/, не може да бъде възбудено, тъй като към момента на предявяване на
иска е изтекъл срокът по чл.81, ал** НПК за подаване на тъжбата.
Наказателното производство за престъплението по чл.144, ал** НК е
прекратено от прокурора на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, която хипотеза не
е сред посочените в чл.124, ал.** ГПК.
От гореизложеното следва правния извод, че в настоящото
производство е допустимо съдът да установява само неимуществените вреди,
които са настъпили в резултат от престъпното деяние по чл.**0, ал.2 НК, но е
недопустимо да установяват такива вреди, причинени от деликт, чийто състав
включва деянието по чл.144, ал** НК. Отделен иск за вреди от до такъв
деликт не е предявен, поради което и не се дължи изричен диспозитив в
решението, но при установяването на правопораждащите факти на
претендираното обезщетение в мотивите на решението съдът следва да се
ограничи до вредите от леката телесна повреда по чл.**0, ал.2 НК.
По основателността на иска по чл.4** ЗЗД:
За основателността на този иск ищцата следва да установи извършено
от ответника противоправно деяние, стоящо в причинна връзка с описаните
неимуществени вреда, както и самото увреждане. На основание чл.4**, ал.2
ЗЗД вината на извършителя се предполага до доказване на противното.
Тежестта за оборване на презумпцията е на ответника.
От показанията на свидетелите А.Л.И., който е съпруг на ищцата, и В.
ЕВЛ. Т. се установява, че пред тях ищцата е разказала за описаното в
исковата молба нападение над нея от страна на ответника, при което
последният я е стискал за шията. Установява се, че още в деня на нападението
20.01.2019г. ищцата и свидетелят И. са потърсили съдебен лекар за нейното
освидетелстване, но денят е бил почивен, поради което съдебномедицинското
удостоверение е издадено на следващия ден. Дълго време след това ищцата
изпитвала болка при преглъщане и при завъртане на главата.
От представеното съдебномедицинско удостоверение №12-
3
І/21.01.2019г. е видно, че при освидетелстването ищцата се е оплакала от
силни болки в шията при преглъщане, а по дясната част на шията й в средната
трета е открито окръглено светлосинкаво кръвонасядане с размери 1 х 1.**
см. Установява се, че травматичните увреждания са резултат от действието
на твърд тъп предмет, чрез удар или притискане и добре отговарят да са
причинени по описания от пострадалата начин – при душене.
Изводите в СМУ се потвърждават от заключението на приетата
комплексна съдебна медицинска и психологична експертиза. От него се
установява още, че кръвонасядането по шията на ищцата най-вероятно е
причинено от палеца на дясната ръка. Липсата на увреждане от останалите
пръсти по срещуположната част на шията показва, че силата на въздействие
не е била голяма. Подобно увреждане може да причини болка при
преглъщане, както и спонтанна болка в рамките на **-6 дни. След 10-12 дни
вече няма видими увреждани по кожата. Липсват медицински данни за
продължително или трайно увреждане на здравето на ищцата.
Психологическата част от комплексната експертиза се обляга
единствено на заканата с убийство и заключението в тази част следва да се
изключи от доказателствения материал, тъй като това престъпно
обстоятелство не може да се установява по реда на ГПК по изложените вече
съображения.
От материалите по приложеното досъдебно производство се установява,
че пред разследващите органи ответникът е признал, че е стиснал ищцата за
шията, но е заявил, че това е станало в жилището му, където тя по своя
инициатива дошла, за да разговарят. Заявил е още, че е бил провокиран към
това действие от нейното агресивно поведение, защото тя го обиждала и го
ритнала с крак.
Въз основа на посочените доказателства съдът формира извод, че
ответникът е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане на
ищцата по чл.4** ЗЗД, включващ в себе си престъпно деяние на лека телесна
повреда по чл.**0, ал.2 НК. Обстоятелството къде точно е осъществен
деликтът – пред жилището на ищцата или в дома на ответника, не е сред
правопораждащите факти на претендираното субективно материално право на
обезщетение. От значение са наличието на увреждащо деяние в причинна
връзка, с което стоят описаните от ищцата болки и страдания. За уважаването
4
на иска е достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (в случая
правото на физическа неприкосновеност), а характерът на увреждането на
здравето и продължителността на страданията имат отношение към размера
на обезщетението.
Съгласно чл.**2 ЗЗД, размерът на обезщетението следва да се определи
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В случая следва да бъдат съобразени вида и характера на
телесните наранявания, съпътстващите ги болки и страдания, какво е
необходимото време за тяхното отшумяване, както и дали е налице трайно
увреждане на здравето на пострадалия. Според доказателствата по делото се
касае до леко нараняване, предизвикващо спонтанна болка при преглъщане,
което има период на оздравяване в рамките на няколко дни. Липсват трайни
вредни последици за физическото здраве на ищцата.
Въз основа на така установените факти съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на нанесената й от ответника лека телесна повреда е 1000лв.
Липсва възражение на ответника, че пострадалият е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредите, поради което въпросът за
съпричиняване на може да се разглежда в настоящото производство с оглед
принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК.
По изложените съображения искът за обезщетение за неимуществени
вреди от лека телесна повреда по чл.**0, ал.2 НК следва да се уважи до
размера на 1000лв. и да се отхвърли за разликата до предявения размер от
2000лв.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск ищцата следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. При
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът се счита в
забава от момента на възникване на вземането, което пък възниква в момента
на откриване на дееца – аргумент от чл.114, ал** ЗЗД. В настоящия случай
деецът е известен, поради което двата момента съвпадат.
Установи се наличие на главен дълг и изпадането на делинквента в
5
забава, считано от датата на увреждането – 20.01.2019г. /чл.84, ал** ЗЗД/.
Затова същият дължи обезщетение в размер на законната лихва от този
момент до плащането.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените от нея съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищцата е представила доказателства за направени разноски в размер на
12****.**6лв., включващи 41**0лв. – внесена държавна такса, **00лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение и 714.26лв. – заплатено възнаграждение
за вещи лица. От тях следва да се присъдят 627.78лв.
На основание чл.78, ал** ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е представил доказателства
за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., от които следва
да се присъдят**00лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/20** г.,
ОСГТК за разноските на страните в заповедното производство. В него
разноските на ищцата възлизат на**40лв., от които следва да се присъдят
170лв. Ответникът не е направил разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът М.
ИВ. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.М.Л.“ №** дължи на ищцата ЦВ. А.
ИВ. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „К.М.Л.“ №**, ет**, ап.**, на основание
чл.4**, ал.1 ЗЗД, сумата от 1000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
лека телесна повреда, причинена на 20.01.2019г. в гр.П., ведно със законната
лихва за забава от датата на увреждане - 20.01.2019г. до плащането, за което
вземане е издадена заповед №1**6**/2**.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. **2**8/2020г., по описа на РС-
П., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000лв. до предявения размер от
2000лв.
ОСЪЖДА ответника М. ИВ. Т. с ЕГН ********** да заплати на ищцата
6
ЦВ. А. ИВ. с ЕГН ********** съдебни разноски в исковото производство в
размер на 627.78 лв. и съдебни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. **2**8/2020г. по описа на РС-П. в размер на 170лв.
ОСЪЖДА ищцата ЦВ. А. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на ответника
М. ИВ. Т. с ЕГН ********** съдебни разноски в исковото производство в
размер на**00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7