РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107252 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от М. Ж. В., ЕГН ********** и
К. П. В., ЕГН **********, двамата от *** против Д. К. В., ЕГН ********** и Р. Т. В., ЕГН
**********, двамата от *** за осъждане на ответниците да освободят и предадат на ищците
ползвания от тях апартамент, находящ се в ***.
Твърди се, че ищцата В. е собственик на жилището. Двамата ищци, които са съпрузи,
заедно с техните деца са живеели в апартамента от 1991г. и на този адрес е и тяхната
регистрация. През 2008г. ищците напуснали апартамента и го предоставили за ползване на
двамата си сина, един от които е ответникът Д.. Уговорката им била в бъдеще синовете да
освободят жилището. След години синът П. заминал за чужбина, а в жилището останал да
живее синът Д., заедно с неговата съпруга Р.. Те двамата и понастоящем живеят там. Преди
няколко години ищците поискали ответниците да освободят жилището и да им го върнат.
Въпреки водените разговори и изпратените писма, ответниците не освободили имота.
Според ищците, в случая е налице заем за послужване, като имотът е предоставен
безвъзмездно за ползване и временно – до поискване. Договорът за заем за послужване е
вече прекратен, поради което се предявява искане да бъдат осъдени ответниците да върнат
имота на ищците. Искът е по чл.310, ал.1, т.2 ГПК и чл.243 ЗЗД.
Ответниците са подали отговор, в който оспорват иска. Отричат да има сключен
заем за послужване за имота. Не се сочи имотът да е върнат от двамата сина и да е предаден
отново на ответниците. Заявява се също, че имотът е бил с недостатъци и негоден за
ползване. Имало дефекти по ВиК и ел. инсталациите, дограмите били в много лошо
1
състояние. Ето защо ответниците трябвало да извършват неотложни ремонти, за да може
имотът да се преведе в състояние да бъде обитаван. Затова ответниците имат претенция за
обезщетение в размер на 5000 лева, понеже извършените ремонти съставляват вреди за тях,
поради скритите недостатъци на вещта. Освен това ответниците са извършили множество
подобрения на имота, като подмяна на настилки, инсталиран климатик, подмяна на
интериорни врати и входна врата, измазване и боядисване на стени и тавани, изолация, като
общата стойност на подобренията е 10000 лева. На основание чл.91 ЗЗД ответниците
упражняват право на задържане на имота до заплащане стойността на подобренията и
заплащане на вредите. Моли искът да се отхвърли.
На основание чл.314, ал.3 ГПК в настоящото производство, което е бързо
производство, не може да се разглеждат насрещни искове, възраЖ.я за собственост и за
извършени подобрения в имота, поради което възраЖ.ята в отговора досежно претендирани
суми не могат да бъдат предмет на делото.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Няма спор, че ищците са родители на ответника Д. В.. Той е в граждански брак с
другата ответница Р. В..
Безспорно е също, че към настоящия момент ответниците държат и обитават
жилище, представляващо апартамент в ***. Този имот е собственост на ищцата М. В., за
което също не се спори. В тази връзка съдът съобразява допълнителна заповед от 1988г.,
издадена по чл.100 ЗТСУ /отм./, с която на Ж. И. П. за М. Ж. В. е бил определен процесният
апартамент. Следователно, с тази заповед М. е станала собственица.
Ищците имат две деца – Д. /ответник по делото/ и П. /разпитан като свидетел/.
Твърди се, че ответниците обитават имота по силата на неформален договор за заем
на послужване, доколкото ищците са предоставили апартамента на двамата си сина преди
години, за да живеят те там, а родителите са се изнесли и заживели извън града в една
стопанска постройка. Тези твърдения се доказват по делото, а някои от тях са и безспорни.
Разпитаният св. В., син на ищците, е заявил, че той, брат му и техните родители са
живели в жилището до 1991г., когато родителите им се преместили по свой избор в една
стопанска сграда в м. ***. След това двамата братя останали да живеят в апартамента
заедно с техните половинки. Имало разбирателство двамата братя да живеят в жилището,
докато родителите решат какво да го правят. Такава била волята на родителите им, а двамата
братя били съгласни с това. Наем за ползването на жилището не бил заплащан. Свидетелят
напуснал окончателно апартамента през 2014г., когато заминал за Англия. Така вътре
останал да живее само ответникът – негов брат. Брат му също не плащал наем за това, че
живее в имота. И към момента само ответникът ползва жилището. Според свидетеля, сега
родителите му си искат имота от неговия брат.
При това положение съдът намира за доказано, че между ищците и ответниците е
2
имало сключен договор за заем за послужване по повод на апартамента – чл.243 ЗЗД. Според
тази разпоредба, с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на
заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.
Ищците имат двама сина, като преди време са решили да напуснат жилището и да го оставят
за безвъзмездно ползване на децата си. Синовете им са продължили да живеят там заедно с
приятелките си до 2014г., когато единият от тях, П., е напуснал имота и го е оставил на
разположение изцяло на брат си – ответник по делото. Тези факти се установяват от
показанията на разпитания свидетел. Ответникът и към момента живее там със своето
семейство, който факт е безспорен по делото.
Тези обстоятелства сочат на сключен устен договор за заем за послужване относно
жилището. Ищците са предоставили апартамента на двамата си сина, за да живеят там, т.е.
предоставили са им го за безвъзмездно послужване. Години по-късно единият син е
напуснал жилището, но ответникът е останал там с жена си. Договорът за заем на
послужване е останал действащ между родителите и ответника, защото той е продължавал
да живее там. Договорът безспорно обвързва и съпругата на Д., която също обитава
апартамента. Такъв вид договор може да се сключи и устно, както е в случая или с
конклудентни действия.
След време обаче ищците са поискали да си възвърнат ползването върху имота.
Уговорката за ползване е била докато родителите не решат друго. Те са променили волята си
и са изискали първо от ответника да им плаща месечен наем. В тази връзка са му пратили
покана за плащането. Наем явно не е бил плащан, като съдът намира, че наемно
правоотношение всъщност не е и възникнало, понеже ищците само са предложили да почне
да им се плаща наем, но няма данни за съгласие от насрещната страна. След това ищците са
пратили до ответниците и уведомително писмо, с което са изискали на 01.05.2024г. да им се
предаде ключът от апартамента и владението на същия. Така че с това писмо ищците са
прекратили договора за заем за послужване, на което те винаги имат право /чл.249, ал.2 ЗЗД/.
Дори и писмото да се игнорира, то самата искова молба също играе ролята на
заявление за прекратяване на устния договор.
Така че към настоящия момент, предвид прекратяване на заемното правоотношение за
послужване, ответниците ползват имота вече без основание и при явното противопоставяне
на ищците. Това налага искът да се уважи, като се осъдят ответниците да опразнят имота и
да го предадат на ищците.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците съдебно – деловодни разноски в размер на 1030 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН ********** и Р. Т. В., ЕГН **********, двамата от *** да
3
освободят и предадат на М. Ж. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН **********, двамата от
*** държането на недвижим имот, представляващ апартамент в ***, който е ползван от
ответниците по прекратен договор за заем за послужване.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН ********** и Р. Т. В., ЕГН **********, двамата от *** да
заплатят на М. Ж. В., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН **********, двамата от *** сумата
от 1030 лева /хиляда и тридесет лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 23.01.2025г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
4