Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на десети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 15820 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от В.З.В., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. Р.Р. от ВАК срещу ЗАД ОЗК – З,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 1668 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на **.02.2018г.
в гр. Варна ПТП с увредения лек автомобил марка Субару
импреза, рег. № ****, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня; калник заден ляв; врата задна лява; джанта задна лява;
калник преден ляв; фар преден ляв; фар преден десен; броня предна; основа панел
ляв заден; водач долен предна броня; основа предна броня; водача под ляв фар;
водач предна броня ляв и десен; рамка радиатори; кондензатор климатик; сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от непозволено увреждане на
здравето, в резултат от настъпило на **.02.2018г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие, неимуществени вреди; сумата в размер от 40 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на заплатен медицински преглед и 20 лева за закупената шийна яка, ведно със законната лихва от депозиране
на иска до окончателното изплащане на главниците.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На **.02.2018г
. около 08:30 часа в гр. ****, управляваният от него лек автомобил
марка Субару импреза, рег.
№ ****, претърпял ПТП. Вината за това била на водача З.И. на автомобил Мерцедес 412 Д с рег.
№ ****, който
нарушил правилата за движение – отнемане на предимство. Последвал удар между
двата автомобила. За настъпилото ПТП били уведомени компетентните
органи, които посетили и регистрирали произшествието с КП № **/**.02.2018г.. На
виновният водач с влязло в сила НП е наложено административно наказание. От ПТП
настъпили щети по собственото на ищеца превозно средство/изразяващи се в
увреждане на облицовка задна броня; калник заден ляв; врата задна лява; джанта
задна лява; калник преден ляв; фар преден ляв; фар преден десен; броня предна;
основа панел ляв заден; водач долен предна броня; основа предна броня; водача
под ляв фар; водач предна броня ляв и десен; рамка радиатори; кондензатор
климатик/. Виновният водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника, обективиран в полица № ****. Ищецът завел щетата пред ЗАД ОЗК –
З. Предоставил на ответника превозното средство за оглед. Съставен бил опис на
щета № ****/2018г., в който били описани повредите. На 16.07.2018г. ищецът
получил изплащане на обезщетение в размер на 1631.76 лева. Твърди, че за
отстраняване на щетите по автомобила е необходима сума от 3300 лева, като след
изплащане на сумата 1631.76 лева дължими оставали 1668.24 лева. В резултат от
настъпилото произшествие, ищецът получил телесни увреждания, изразяващи се в
контузия на шията с травматичен оток в същата област. Заплатил сумата в размер
на 40 лева за медицински преглед. За нуждите на лечението закупил шийна яка, която носил около 20 дни. Изпитвал затруднения
при движение на тялото си. Освен посочените увреждания ищецът преживял и силен
стрес, като оздравителният период бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт
от преживяното. Поставена му е диагноза Тревожен синдром. Фобийни
изживявания. Съставен бил
опис на щета № ****/2018г., като му е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лева, който счита за несправедлив. Поради факта, че
виновният за произшествието водач имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника, обективиран в застрахователна полица № ****, валидна от 26.10.2017г. до 25.10.2018г., ищецът обективира искане за осъждане на дружеството да му заплати обезщетение за претърпените вреди в посочените
по-горе размери. Ето защо има
правен интерес да претендира обезщетение. Моли в тази връзка за постановяване
на положително решение по предявените искове.
В рамките на предоставения му срок по чл. **1 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявените искове по размер. Признава
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и И.К ЕООД по сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност” за процесния товарен автомобил Мерцедес модел Спринтер
с рег. № ***, обективиран в полица № ****, валидна от 26.10.2017г. до 25.10.2018г.. Не оспорва настъпилото на **.02.2018г.
ПТП с участие на автомобила на ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка
между претърпяните физически и психологични болки и
страдания и ПТП. Твърди, че определеното от него обезщетение съответства на претърпяните имуществени и неимуществени вреди. Признава
претенцията за неимуществени вреди до 1000 лева, като претендираната сума от 60
лева била включена в определеното обезщетение. В условията на евентуалност
твърди, че в случая самият ищец не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения
да се съобрази с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното
средство и по този начин е допринесъл за настъпването на ПТП. Навежда доводи за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото автомобилите са били на
нерегулирано кръстовище между равнозначни пътища. Оспорва по съдържание КП за
ПТП № ***/**.02.2018г. Навежда доводи, че обезщетението следва да се определи
по методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени от МПС
съгласно приложения № 1-6 от Наредба № 24 от 08.03.2006г., доколкото ищецът не
е представил фактури за извършен ремонт на МПС. Липсвали данни щетите да са
възстановени от пострадалия. В този смисъл счита предявените искове за
неоснователни, с изключение на иска за неимуществени вреди до размер на 1000
лева и моли за постановяване на решение, с което същите бъдат отхвърлени, а в
условията на евентуалност размерът на обезщетението да бъде намален при
отчитане на процент съпричиняване.
В о.с.з.
страните поддържат заявените с исковата молба и отговра
по нея становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните е прието, че към **.02.2018г. по отношение на товарен автомобил, марка Мерцедес, модел Спринтер
с рег. № *** е бил налице валидно сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективиран
в полица № ****, валидна от 26.10.2017г. до
25.10.2018г., че на **.02.2018г. е реализирано посоченото от ищеца
ПТП, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не
е спорно, че на 16.07.2018г.
/преди завеждане на делото/ на ищеца
е изплатена сумата 1631.76
лева - обезщетение за имуществени вреди по
щета № ****/2018г..
Не
е спорно, че на 01.04.2019г. /след завеждане на делото/ на ищеца е изплатена
сумата 1000 лева - обезщетение за неимуществени вреди по щета № ****/2018г..
Представен
е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/**.02.2018г.,
от който се установява, че на **.02.2018г. е реализирано ПТП с участие на три
автомобила Мерцедес 412Д с рег. № ***; Субару с рег.
№ ***и Пежо 307 с рег. № ***. В протокола са отразени видимите щети по трите
автомобила, настъпили в резултат на ПТП и пострадалото лице - В.З.В. с контузия на врат, водач на Субару с рег. № ***. Прието е, че причината за ПТП е в
поведението на участник № 1 /водачът на Мерцедес 412Д с рег. № *** /, който
отнема предимство на участник 2/ Субару с рег. № ***/,
който се блъска в участник 3 /Пежо 307 с рег. № ***/.
С
влязло в сила Наказателно постановление №***/16.03.2018г., на З.А.И. е наложена
глоба, за това че на **.02.2018г. около 08.30 в гр. ***като водач на товарен
автомобил Мерцедес 412Д с рег. № *** в посока ***на кръстовище между
равнозначни пътища с ***/нерегулирано кръстовище/ не пропуска и блъска
приближаващия от дясната му страна л.а. Субару импреза с рег. № ***. Вследствие на удара л.а. Субару се отклонява вляво по платното за движение и блъска
спрелия л.а. Пежо 307 № ***. ПТП е с материални щети по трите автомобила и
контузия на врата на водача на л.а. Субару.
За
доказване настъпилите уврежданията на здравето, ищецът е представил медицински
документи /лист за преглед на пациент от **.02.2018г.; фиш за спешна медицинска
помощ от **.02.2018г.; искане за рентгенологично
изследване от **.02.2018г.; допълнителен лист към лист за преглед на пациент
№970; медицинско удостоверение №**/2018г., ведно със заключение; амбулаторен
лист №***/16.02.2018г.; Амбулаторен лист №******/16.05.2018г.; рецептурна бланка №***/16.05.2018г; рецептурна
бланка /л.22/, от които се установява, че в резултата на ПТП е претърпял
контузия на шията.
Представена е касова
бележка №**/**.02.2018г. за извършен преглед на стойност 40 лева.
Представена е фактура №**/15.02.2018г.,
ведно с фискален бон за закупена шийна яка на стойност 20 лева.
Не
е спорно, че застрахователят е своевременно уведомен за настъпилото ПТП и са му
представени необходимите документи, като между страните е водена кореспондинция /Уведомление вх.№**/27.07.2018г.; Уведомление вх.№***/31.05.2018г.; Писмо изх.№ ****08.06.2018г.; Уведомление вх.№***/11.06.2018г.; Уведомление вх.№**/16.07.2018г.;
Протокол 1 от 26.07.2018г.; Доклад по щета №*****/26.07.2018г.; Писмо изх.№ ****/26.07.2018г.; Уведомление за
щета на МПС /л.57/; Опис техническа експертиза по щета №****/2018г. от 15.02.2018г.;
Опис техническа експертиза по щета №****/2018г. от 19.02.2018г./.
Видно от приложената кореспонденция, ответникът е
определил 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди.
Вещото лице по допуснатата СМЕ дава заключение, че от представената медицинска документация
и проведения клиничен преглед на ищеца се установява, че на **.02.2018год. в резултат на ПТП като водач на
лек автомобил, В.З.В. е получил контузия на шията, травматичен оток в областта
на шията и по окосмената част на главата. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети реализирани в гореописаните
анатомични област. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Непосредствено след произшествието В. е
транспортиран до Спешен център при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, проведени са консулти
и рентгенографии. Извършена е имобилизация на шията
за 2 седмици и
назначено лечение с аналгетик при нужда. Несъмнено
при такива травматични увреждания са налице болки в областта на травмите,
главоболие, болки, ограничено и затруднено движение в областта на шията. Травматични
увреждания и оплакванията от тях отзвучават в рамките на около 3 седмици. Към настоящия момент
оздравителният процес е приключил, като са налице оплаквания от болки в шията
при физически натоварвания и при промяна на времето. След инцидента са
провеждани консултативни прегледи на 16.02.2018год.. След получаване на такива
травматични увреждания се е наложило поставяне на шийна
яка за период от около 2
седмици, като през този период е налице дискомфорт, болки в движение на
гръбначния стълб в шийния отдел. Съобразно
изявленията на вещото лице в о.с.з, постоянното носене на шийна
яка води до дискомфорт свързан с обличането, с движението на гръбначния стълб в
шийния отдел, завъртането на главата в различни
посоки.
От заключението по СПЕ се установява, че към настоящият момент личностовата
структура на ищеца е дисхармонична. Забелязват се нарушения в емоционалното и
социално функциониране. Ищецът е споделил, че се е качил да шофира след повече
от месец след ПТП и то с молба да бъде придружен от своята съпруга. Към момента
се забелязва по-висока степен на тревожност, отколкото депресия, въпреки, че
депресията е в ниска към умерена степен на изразеност. Не се забелязват
психични разстройства в тесния смисъл на думата психични - не се изисква клинична намеса и прием
в стационар. С препоръчителен характер са провеждането на психологични
консултации за редуциране нивата на тревожност и възвръщане на нормалното
функциониране на личността, което към момента е нарушено.
Вещото лице
по допуснатата първоначална САТЕ дава заключение, че механизмът на
ПТП съответства на описани в протокола за ПТП и отразен в исковата молба. От извършения оглед на място на
произшествието и направените анализи в тази връзка може да се направи
заключението, че преди да настъпи ПТП, водачът на автомобил „Субару" В.В. не е имал пряка
видимост към автомобила управляван от З.И. ***. Причината за това е наличието
на къща, която отстои от пътното платно на ***** на разстояние от 2,5 метра, което е и ширината на
изградения тротоар, и нейната височина не позволява видимост наляво по
продължение на ул. „*****". От
установената фактическа обстановка става ясно, че В.В.
*** и като преминава през кръстовището образувано с ул. *****" е бил
с предимство пред движещите се по ул. „*****" в посока ул. „Кракра" ППС.
Обективна възможност да избегне удара е имало, ако поради някаква причина би
предприел спиране. В хода на изготвяне на експертизата такива данни липсват.
Той се е възползвал от това си право на предимство и е преминал през
кръстовището без да спира. В случая задължението за спиране е валидно за
водачите на ППС, които се движат по ул. Мануш войвода", а именно за водача
на МПС „ Мерцедес
412Д" с рег.№ **З.И..
Съдът не кредитира заключението в
частта относно стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените части и детайли на л.а. марка „Субару", модел „Импреза",
доколкото в о.с.з. вещото лице П.В. заяви, че не се е запознал при застрахователя със
снимков материал, не е специалист в отремонтирането
на тези детайли и има само общи познания.
По тези въпроси е допусната
допълнителна СТЕ. Вещото лице А.В. приема, че уврежданията по автомобила са
тези установени от представител на застрахователя, а именно: Броня задна - боядисване, Калник заден ляв - ремонт на степен 2
, Врата задна лява - ремонт на степен 1, Джанта задна лява 15
- боядисване, Калник
преден ляв -
ремонт на степен 2,
Капак преден -
ремонт на степен 1,
Фар ляв -
подмяна, Броня предна - ремонт и боядисване, Основа панел ляв - ремонт на степен 1,
Водач долен броня предна - ремонт, Фар десен (ел.) - подмяна, Основа броня предна -подмяна, Броня задна - ремонт, Водач под фар ляв - подмяна, Водачи броня предна - ляв и десен - подмяна, Рамка радиатор - ремонт на степен 1, А/С кондензатор -ремонт. Общата стойност на необходимите разходи за отстраняване на щетите по
автомобила, посочени в описа на застрахователя с оригинални резервни части и по
цени на сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават европейски сертификат за качество ISO 9***:2008, са в размер на 6 214.87 лв. Общата стойност на необходимите разходи за отстраняване на щетите по
автомобила, посочени в описа на застрахователя с алтернативни резервни части и
по цени на сервизи, не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9***:2008, са в размер на 2 972.40 лв.
По делото са допуснати гласни доказателства в полза на
ищеца за доказване размера на претърпените неимуществените вреди.
В показанията си св. М.М./приятелка
на ищеца/ установява, че познава В. от 10 год., а живеят
заедно от 9г. Минала година на **.02. претърпял ПТП. От ПТП В. получил травма
на врата си. Имал подутина отляво и изпитвал силна болка около три седмици. Имал
схващания и не можел да си движи главата и врата, защото носел яка. Носенето на
тази яка затруднявало неговото ежедневие вкл. работата му. Работел в автосервиз
като поставял газови уредби на коли. Травматичните увреждания му създавали затруднения
при монтажите на тези газови уредби, тъй като се изисква по-голяма гъвкавост. Не
можел да се навежда, трудно се хранел и не можел да играе с детето си. След ПТП
станал по-изнервен, страхувал се да шофира, бил напрегнат когато се вози в
кола, не се чувствал пълноценен на работа. Тези страхове продължили около 5-6
месеца. Към настоящия момент при влошаване на времето се оплаквал от болка в
областта на удара. Първите няколко дни пиел обезболяващи, но ги спрял защото му
се отразили зле на стомаха. За да стигне до работа трябва да използва
транспорт. Тъй като работел от месец в сервиза и имало много работа, шефът му
не му позволил да ползва болничен.
Св. Е.Г.установява, че
познава В. от около 5 год., колеги са. През месец Февруари 2018г. претърпял
ПТП, от което получил травми на врата от лявата страна. Изпитвал болки и дискомфорт
в работата и дома си. Носел яка за обездвижване. Забавял се в процеса на работа
и св. му помагал. Болките били интензивни около 2-3 седмици, след това започнали
постепенно да отшумяват. ПТП му се отразило психически, станал по-затворен,
изпитвал страх от шофиране. От травмата на врата и в момента имал оплаквания
при застудяване на времето.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
С оглед
разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно
чл.4**, ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането
на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за
да са допустими
и да се приемат
за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно
обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г.
на ВКС по ч. т. д.№
306/2017г., II т. о., ТК) В случая
тези
предпоставки се установяват и до
предявяването на иска са изминали
три месеца, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното
провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В случая ищецът претендира
както неимуществени, така и имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото
ПТП на **.02.2018г.
Не се спори, че за
автомобила, с който
е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата
на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество и относно действителното настъпване на ПТП. Всички останали обстоятелства от значение за
основателността на иска са спорни
и подлежат на доказване съобразно разпределената от съда по реда
на чл.154 ГПК доказателствена
тежест.
При наличие на договор
за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период на З към датата
на ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване на изискването
на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени
наличието на общите предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени доказателства,
вкл. от
заключението по допуснатата САТЕ, че водачът на л.а. Мерцедес 412 Д с рег. № *** при управлението му
на **.02.2017г. не е пропуснал ППС, движещо се по път с предимство на
кръстовище, което е довело до ПТП с материални щети по три МПС и пострадало лице.
На ищеца са причинени увреждания. В протокола за ПТП са посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1 – л.а. Мерцедес 412 Д с рег. № ***, застрахован със
застраховка ГО при ответника; участник № 2: Субару с
рег. № ***и водач В.В. - пострадало лице. В коментираните части протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че
отразените в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като
пострадало лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол
за ПТП № ***. Протоколът не се ползва
с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието
и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание
страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за обстоятелствата,
при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното
дружество не се доказа по
никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадало лице.
При така установените по делото безспорно факти,
спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на
разходите необходими за възстановяване на ищеца и МПС .
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва
да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ
и З по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 6214.87 лева. Това е така, защото принципът на
пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност
е реципрочна на тази на делинквента, изисква
обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е
стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. **0 ГПК, която
макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.20**г. по т. д. №
1586/20**г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Не се спори между страните, че ищецът е получил 1631.76
лева обезщетение, при което се получава остатък на дължимото обезщетение в
размер от 4583.11 лева. Претенцията следва да се уважи в заявения общ размер от
1668 лева.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът приема следното:
От всички доказателства по делото се установи, че във
връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в контузия на шията,
травматичен оток в областта на шията и по окосмената част на главата.
В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като
последица от получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя
на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация,
ангажираните специални знания и от гласните доказателства става ясно, че ищецът
се е възстановил за около 3 седмици от травматичните увреждания и около 5-6
месеца от дисхармоничното-емоционално състояние, резултат от ПТП. Претърпените травми са
възпрепятствали нормалния му начин на живот. Ищецът към настоящия момент
продължава да търпи негативни емоции от преживяното ПТП при застудяване на
времето. Освен
болките и страданията ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции,
които са дали отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при
ПТП, води до извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от
телесните увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта,
в която се намира ищецът би могъл да даде продължителен негативен отзвук и
проявление дори на по-късен етап през живота му.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване,
претърпените болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитаните
по делото свидетели. Макар единият да е в близки отношения с ищеца и да е
налице вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията
му съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Въз основа на горното,
и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента
на настъпване на ПТП /на 33 години/, обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото сравнително кратко /до 2 -3 седмици/ физическо възстановяване, с данни за психически
травми /установяват се до 5-6 месеца/, съдът намира, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
сумата от 4 000 лева. Преди всичко, съдът намира, че претендираният
от ищцата размер на неимуществените
вреди от 5 000 лева е
завишен с оглед твърдените
от него вреди и установените по делото факти и обстоятелства от значение за преценката
по чл.52 ЗЗД.
Съобразявайки характера и тежестта на получените
травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки, страдания и
неудобства, особеностите и продължителността на периода на лечение и
възстановяване, който не е приключил към момента за ищеца, предвид безспорно доказаните остатъчни
последици от преживяния стрес, настоящият съдебен състав приема, че ищецът В.
има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000
лева. След завеждане на делото /01.04.2019г./ застрахователят е изплатил на
ищеца сумата 1000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, поради което на
основание чл. 235, ал.3 ГПК този факт следва да бъде съобразен при
постановяване на решението.
Така определеното обезщетение е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера им и с установения в
чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесат за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума
на ищеца.
За разликата над сумата 3000 лв. до 4000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса, а
за разликата над 4000лв. до пълния размер на исковата претенция размер от 5000лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
В случая е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено, не и
изключено. Възражението
на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия е неоснователно и недоказано. Наведени са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото
автомобилите са били на нерегулирано кръстовище между равнозначни пътища.
Според констатациите и заключението на вещото лице по САТЕ, преди
да настъпи ПТП, водачът на автомобил „Субару" В.В. не е имал пряка видимост към автомобила управляван от З.И.
***. В.В. *** и като преминава през кръстовището
образувано с ул. „Мануш войвода" е бил с предимство пред движещите се по
ул. „*******"
в посока ул. „*****" ППС. С оглед на горното, съдът намира, че
по делото не се установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм,
изключващ допринасянето на водача на л.а. Мерцедес 412 Д с рег. № *** за настъпване на
ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца.
По иска за имуществени вреди: Съдът намира за
основателен и предявеният иск за имуществени вреди, които се установяват от
ищеца в претендирания размер от 40 лева,
изразяващи се в стойността на заплатен медицински преглед и 20 лева за
закупената шийна яка. Представени са документи за извършените разходи като
вещото лице по изслушаната СМЕ изрично е заявило, че след преглед на
доказателствата, установява връзката им с получените травматични увреди.
Описаните разходи за медицински преглед и закупуване на шийна
яка са във връзка с получените травми. След калкулиране на сумите по платежните
документи, съдът намира иска за основателен в исковия размер, на основание
чл.477 и чл.493 вр.чл.432 КЗ.
Върху определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъдат начислени законни лихви за забава. Претендират
се от исковата молба.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора, разноски се дължат в полза и на двете страни по делото на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил съответно искане и е
представил доказателства за сторени такива в размер на 272.70 лева – държавна
такса и 686.80 лева – депозити за вещи лица. Съразмерно на уважените части от
исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 816.89 лева.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на
адв. Р., осъществявал
безплатно процесуално представителство по делото, сумата от 716.40 лв. определена
съобразно минималното възнаграждение за адвокат по Наредбата
за минимални адвокатски възнаграждения – чл.7, ал.2, т.3 и
ал.8, който размер
съдът приема за приложим в случая. Представения договор сочи, че
услугите
са безплатни на основание на
чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв, което се приема за
достатъчно, без съдът да изследва
дали действително са били налице
основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита.
Наличието на основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски права от адвоката,
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.З.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата 1668 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
от настъпилото на **.02.2018г. в гр. ***ПТП с увредения лек автомобил марка Субару импреза, рег. № ****,
изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня; калник заден ляв; врата
задна лява; джанта задна лява; калник преден ляв; фар преден ляв; фар преден
десен; броня предна; основа панел ляв заден; водач долен предна броня; основа
предна броня; водача под ляв фар; водач предна броня ляв и десен; рамка
радиатори; кондензатор климатик; сумата в
размер от 40 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на заплатен медицински преглед и 20 лева за закупената шийна
яка; сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от непозволено увреждане на здравето, в резултат от настъпило на **.02.2018г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие, неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба - 23.10.2018г. до окончателното изплащане на
главниците, на основание
чл. 432, ал. 1 вр.чл.493 КЗ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 4000 лв., като погасен чрез плащане в хода на процеса и за разликата над 4 000
лева до претендираните 5 000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК – З, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.З.В., ЕГН **********,
адрес: *** сумата 816.89 лева, представляваща реализирани
разноски под формата на заплатени държавна такса и депозити за вещи лица,
съразмерно на уважените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.З.В., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД ОЗК – З, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата 196.79
лева, представляваща реализирани разноски под формата на
заплатени депозити за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.