№ 230
гр. гр.Велинград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.А
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело №
20245210100992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
Предявени са от И. Ш. К., ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.**********, против С. Ш. К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ************* и с адрес за
призоваване: кв.Крушата, общ.Сърница, кумулативно съединени искове с
правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС, за определяне на реалното ползване на
следния недвижим имот, находящ се в град Сърница, ул.“******, а именно:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на застроена площ от 90
кв.м., ведно с СТОПАНСКА СГРАДА - плевня на 40кв.м., които сгради са
построени в парцел IV, отреден за имот пл.№ 316, кв. 36 по плана на град
Сърница, и с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС, за осъждане на ответника
С. Ш. К. да им заплати обезщетение за ползването на 7/8 ид.части от
процесните имоти, считано от 17.11.2022 г. в размер на 350лв. месечно, от
които 50 лв. месечно, представляват обезщетение за ползването на 1/8 ид.ч.
лично притежание на ищеца, а останалите 300 лв., представляващи
обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч. или за 20
месеца, до датата на подаване на настоящата искова молба в общ размер на
7000 лв., от които 1000 лв., представляващи обезщетение за ползването на 1/8
ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 6000 лв., представляващи
1
обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО 6/8 ид.ч., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на иска.
Ищците излагат, че притежават 7/8 ид.части от процесния недвижим
имот, който е построен в поземлен имот общинска собственост. Твърдят, че са
собственици на 6/8 ид.части от процесните сгради, придобити в режим на
СИО, а 1/8 ид.част е придобита от първия ищец по наследствено
правоприемство от Ш.Х. К.. Излагат, че останалата 1/8 ид.част от жилищната
сграда и стопанската постройка е собственост на ответника по наследство от
общия наследодател на първия ищец и ответника. Сочат, че жилищната сграда
се състои от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж.
Стопанската постройка се ползва като складово помещение за инвентар и
отоплителни материали. Твърдят, че до края на 2021 г. в жилищната сграда на
първия етаж е живяла Е.С. К.- майка на ищеца И. Ш. К. и ответника, която
след това се преместила в семейното жилище на двамата ищци, защото имала
нужда от ежедневни грижи до смъртта си настъпила на 24.09.2023 г.. Сочат, че
на втория етаж живее ответникът, а след като Е. К. се преместила при тях,
ответникът е заел и две от стаите в първия етаж, обитавани до тогава от нея, в
които поставили свои вещи. Излагат, че взаимоотношенията между страните
са обтегнати и си кореспондират само писмено. Твърдят, че през ноември 2022
г. изпратили на ответника писмена покана да им заплати обезщетение за
ползването на 7/8 ид.части от имота в размер на 350 лв. месечно, които части
са тяхно притежание. На 17.11.2022 г. ответникът им отговорил, че ползва
само една стая от жилището и 3 кв.м. от стопанската постройка и затова не им
дължи обезщетение, като заявеното от него не отговаря на истината. Предвид
изложеното молят предявените искове да бъдат уважени. Ангажират
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
счита, че исковата молба е нередовна. Заявява, че обитават една стая от втория
жилищен етаж, съставляваща северозападната част от етажа, и че ищците
имат ключ за стаите от целия първи етаж от къщата, от входната врата, както и
от стопанската сграда-плевня, а той ползва около три кв.метра за складиране
на гумите за колата и инвентар, т.е. той ползва ид.част в рамките на
притежавания от него дял. Нещо повече той и съпругата му живеят и работят
в Исландия от 6 /шест/ месеца и реално през този период жилището е
2
необитаемо. Счита, че исковата претенция по реда на чл.31, ал. 2 от ЗС за
обезщетение при ползване лично е неоснователна и моли да се отхвърли.
Твърди, че ползва една стая от втория жилищен етаж от жилищната сграда,
т.е. ползва вещта в неговия обем и права, а именно в рамките на 1/8 ид.част, а
за останалите помещения от втория и от първия жилищен етаж той няма
достъп до тях, тъй като са заключат от ищците и ключовете са в тях.
Поддържа, че първият етаж от къщата е негоден за обитаване, тъй като няма
ток, вода и е с паднала мазилка. Ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
За безспорно между страните е обявено обстоятелството, че ищците
притежават общо 7/8 ид.части от процесния недвижим имот, като са
собственици на 6/8 ид.части в режим на СИО, а 1/8 ид.част е придобита от
първия ищец по наследствено правоприемство от Ш.Х. К., като останалата 1/8
ид.ч. е собственост на ответника по наследство от Ш.Х. К..
С протоколно определение от проведеното на 01.07.2025 г. открито
съдебно заседание, е допуснато намаляване на предявените искове от И. Ш.
К., ЕГН **********, и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с адрес: град
Сърница, ул. „*****“ № 3, против С. Ш. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Сърница, *************, с правно основание по чл.31, ал.2 от ЗС,
за осъждане на ответника С. Ш. К. да им заплати обезщетение за ползването
на 7/8 ид.части от процесните имоти, считано от 17.11.2022 г. в размер на
350лв месечно, от които 50 лв. месечно, представляват обезщетение за
ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 300 лв.,
представляващи обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО
6/8 ид.ч. или за 20 месеца, до датата на подаване на настоящата искова молба в
общ размер на 7000 лв., от които 1000 лв., представляващи обезщетение за
ползването на 1/8 ид.ч. лично притежание на ищеца, а останалите 6000 лв.,
представляващи обезщетение са притежаваните от ищците в режим на СИО
6/8 ид.ч. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска, на
299.82лв месечно, от които 42.83лв. месечно - обезщетение за 1/8 ид.част,
притежавана от И. Ш. К. по наследство и 256.99лв. месечнообезщетение за
притежаваната от ищците в режим на СИО 6/8 ид.части от процесния имот, до
3
датата на подаване на настоящата искова молба в съда общия размер на
горната претенция възлиза на 6425.44лв, от които 917.92лв. - обезщетение за
1/8 ид.част, притежавана от И. Ш. К. по наследство и 5507.52лв.обезщетение
за притежаваната от ищците в режим на СИО 6/8 ид.части от процесния имот,
ведно със законната лихва, считано о т датата на подаване на иска, като на
основание чл. 233 ГПК производството по гр.дело № 992/2024 г. за разликата
между първоначално предявения размер до така намаления, поради отказ от
исковете е прекратено.
От разпита на свидетеля А. И.ов К.- син на ищците, племенник на
ответника, се установи, че повече от три години баща му няма достъп до
процесния имот. От показанията му се установява, че ответникът пречи на
ищците да влизат в къщата и че нямат ключове за нея. Свидетелят излага, че
къщата е двуетажна къща с по четири стаи на етаж. Твърди, че на втория етаж
две стаи са заключени от ищците, а другите две стаи са заключени от
ответника. На правия етаж в две от стаи живеела баба му, а другите две стаи
били пълни с неща на ответника- кашони, печки, покъщнина и т.н.. Излага, че
последно е влизал с майка си в самата къща на 23.09.2023 г.. Сочи, че след
като баба му се разболяла ответникът заявил, че имотът е негов и казал, че
нищо никой не може да му направи.
От разпита на свидетелката Ф.С.А. дъщеря на ответника, се установи, че
към момента родителите й от една година работят и живеят в Ирландия.
Свидетелката твърди, че преди да отидат в Ирландия родителите й живеели в
процесния имот, като използвали на втория етаж две стаи. Сочи, че къщата е
на два етажа- на първия етаж са четири стаи, като една от стаите е обособена
като мазе и родителите й използват 1/3 от нея където си държат буркани,
консерви и такива неща. Излага, че на втория етаж са четири стаи, като
родителите й използват две стаи на този втори етаж, в едната стая спят, а
другата я използват за багаж. Твърди, че родителите й живеят в процесната
къща по този начин откакто са се оженили. Сочи, че стаята, в която спят има
печка и мивка, която ползват за готвене и баня и тоалетна. Излага, че се
заключва външната врата на жилищната сграда, за която има два ключа, като
ответника имат достъп до един от тях, който стои в електрическото табло за
общо ползване на всички. Твърди, че от една-две седмици ключа не е в
таблото и не може да го ползват. Излага по отношение на стопанската сграда,
че баща й има туби и резачка и не е абсолютно цялата сграда заета, но в
4
момента е заключена от родителите й.
От приетата без възражения съдебно-техническа експертиза се
установява, че предмет на разпределяне ползването им са Двуетажна масивна
сграда с ограждащи стени от тухла, дървен гредоред на подовете и покривната
конструкция, с функционално предназначение Жилищна сграда - със
застроена площ от 90,00 кв. м. Същата е с обособени два надземни жилищни
етажа с общ вход и представляващи- първи надземен етаж от коридор, три
помещения обособени за живеене и помещение за склад, с начин на достъп от
външен вход към дворното място и полезна площ от 65,05м.кв.. Втори
надземен етаж от коридор и четири помещения обособени за живеене, открита
тераса, с начин на достъп от вътрешно дървено стълбище от дъното на
коридора на първия етаж и полезна площ от 65,46м.кв.. Втората сграда
представлява Двуетажна полумасивна сграда с функционално предназначение
- обор на I етаж и плевня на II етаж със застроена площ от 40,00кв. м. и
състояща се от -първи етаж, обор с ограждащи стени от каменна зидария и
дървен гредоред на тавана, с начин на обслужване от един външен вход от към
дворното място и полезна площ от 28,70м.кв. и втори етаж, плевня с
ограждащи стени от дъсчена обшивка и двускатен дървен покрив, покрит с
ламарина с достъп от летвена врата към западната улица и полезна площ
38,22м.кв.
Възможни варианти, които експертизата предлага за разпределение на
реалното ползване на Двуетажна масивна сграда с функционално
предназначение - Жилищна сграда, построена в УПИ-1У-316 - общински в
кв.36 по плана на гр.Сърница:
I вариант Обща разгъната полезна площ - 130,51 м.кв.(7/8 ид.ч. =
114,19м.кв. 1/8 ид.ч. = 16,32м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 111,27 м.кв. за ищците - в по
малко от квотата си с 0,07м.кв.
Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 13,54 м.кв. за ответника-в
повече от квотата си с 0,07м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 5,70м.кв.
II вариант
Обща разгъната полезна площ - 130,51 м.кв.(7/8 ид.ч. = 114,19м.кв. 1/8
5
ид.ч. = 16,32м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 90,88 м.кв. за ищците - в по
малко от квотата си с 11,36м.кв.
Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 15,72 м.кв. за ответника-в
повече от квотата си с 11,36м.кв.
В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 23,91 м.кв.
Експертизата предлага един възможен вариант за разпределение на
реалното ползване на Двуетажна полумасивна сграда с функционално
предназначение - обор на I етаж и плевня на II етаж със застроена площ от
40,00кв. м., построена в УПИ IV-316 - общински в кв.36 по плана на
гр.Сърница
Обща разгъната полезна площ - 66,92 м.кв.(7/8 ид.ч. = 58,56м.кв. 1/8
ид.ч. = 8,36м.кв.)
А/ Реално ползване, оцветено в синьо от 57,56 м.кв. за ищците
Б/ Реално ползване, оцветено в червено от 7,36 м.кв. за ответника
В/ Общо ползване, оцветено в жълто от 2,00м.кв.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че
процесния имот представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, със застроена площ от 90 кв. м, ведно със СТОПАНСКА СГРАДА -
плевня от 40 кв. м., находящ се в гр. Сърница, ул.“Свобода “ № 37, които
сгради са построени в имот № 316, кв. 36 по плана на гр. Сърница, който имот
е общинска собственост. Жилищната сграда се състои от четири стаи на
първият етаж и четири стаи на втори етаж. Къщата е масивна тухлена сграда с
гредоред и дървено стълбище между двата етажа, от което стълбище се излиза
до сервизно помещение - тоалетна. В коридора на първият етаж се съхранява
багаж на ответника. Варовата мазилка от тавана на една от стаите е паднала. В
една от стаите на вторият етаж се съхранява имущество на ответника. В двора
на недвижимият имот се съхраняват дърва на ответника, паркиран е и лекият
му автомобил. Стопанската сграда е дървена, заключена с катинар. Месечната
наемна цена на 7/8 ид.част от процесният имот възлиза общо на 299.82 лв. и се
образува от: Месечна наемна цена на 7/8 ид.част от Първи етаж -126.00 лв;
Месечна наемна цена на 7/8 ид.част от Втори етаж-136.50 лв.; Месечна наемна
цена на 7/8 ид.част от Стопанска сграда-37.32 лв.. Общ размер 299,82 лв..
6
Размерът на обезщетението за ползване на процесният имот за периода от
17.11.2022 год. до 09.08.2024 год. възлиза на 6 425.44лв..
По искове с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС
Производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява спорна съдебна
администрация и цели да предостави правна защита на съсобственици на
недвижими имоти, които не могат да постигнат съгласие как да ползват
общата вещ съобразно правата си в съсобствеността. Съдът замества
мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за
разпределяне ползването на общия имот, т. е. съдът е компетентен да се
произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството
съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на
съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение
до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната
администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и
с предназначението на вещта.
За да бъде уважено отправеното до съда искане разпределяне на
ползването е необходимо кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото
на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска;
2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за
ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение ползване на
общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на
вещта.
Разпределението на ползването е временно решение при съсобствени
имоти, предвидено, когато съсобствениците не могат сами да стигнат до
решение как общата вещ да се ползва от всички, които имат право. В рамките
на съдебната практика са изведени няколко критерии, които трябва да се
съблюдават при извършването на преценката за целесъобразност. Водещо при
определянето на това кой колко от вещта да ползва е първо, фактическото
положение – кое лице кой имот обитава, второ, кой каква част има право да
ползва, и дали при някой от вариантите някой от съсобствениците не е ощетен
твърде много, въз основа припадащите му се идеални части. Водещо е и
разпределението да се извърши по начин, че да не води до бъдещи съдебни
7
спорове между страните, например защото една от страните е ощетена с дяла
си и има право на обезщетение, търсимо отново по чл. 32, ал.2 ЗС.
Разпределението на ползването, което извършва съдът по реда на чл. 32, ал. 2
ЗС, следва да е съобразено с квадратурата на общия имот и идеалните части
на съсобствениците. Съдът при определяне начина на ползване на съсобствен
имот се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата
на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най-
целесъобразното ползване на имота от съсобствениците, и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при
наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други
постройки.
Изхождайки от приетите по делото съдебно-технически експертизи
съдът приема, че по отношение на Двуетажна масивна сграда с функционално
предназначение - Жилищна сграда, построена в УПИ-1У-316 - общински в
кв.36 по плана на гр.Сърница единствено II вариант, определя подходящи
дялове за страните, отговарящи на фактическото положение, на квотите им в
съсобствеността, на приспособените за живеене от страните стаи в имота. По
тези съображения съдът счита, че именно това разпределение ограничава
възможността от бъдещи конфликти между страните. Дяловете са определени
с незначителна разлика в големината им, като е съобразено и частите, които
обслужват фактически ползваната от тях страна на сградата. Ако бъде избран
другия вариант на разпределение на ползването е твърде възможно това да
доведе до бъдещи съдебни спорове между страните, поради голямото
неравенство в дяловете, което се получава и което не отговаря на правата им в
съсобствеността. Ето защо съдът счита, че най- удачен, като отговарящ на
всички цели на производството, е II вариант по съдебно- техническа
експертиза.
По отношение на разпределение ползването на Двуетажна полумасивна
сграда с функционално предназначение - обор на I етаж и плевня на II етаж
със застроена площ от 40,00кв. м., построена в УПИ IV-316 - общински в кв.36
по плана на гр.Сърница, от приетата съдебно-техническа експертиза е
представен само един вариант на разпределение, поради, което същия следва
да бъде приложен.
По иска с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС
8
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1) между страните е съществувала
съсобственост върху имота през процесния период при посочените квоти; 2)
че е отправил до ответника писмена покана за плащане на обезщетение; 3) че
през процесния период ответника е ползвал имота или е ползвал площ, по-
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и 4)
размера на пропуснатата полза след поканата. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане, респ. че е предоставил достъп на ищците до съсобствения имот
съобразно дела им от него, както и възраженията си срещу възникването и
съществуването им.
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите
предпоставки, регламентирани в чл. 31,ал.2 от ЗС - страните по делото са
съсобственици на процесния имот при права 7/8 за ищците и 1/8 за ответника.
Ответникът е ограничил правото на ползване на ищците на целия имот, което
безспорно се установи, както от гласните доказателства, събрани чрез разпита
на св. А. И.ов К., така и от извънсъдебното поведение на ответника, който не
предоставя достъп на вещото лице за оглед на имота. В този смисъл съдът не
кредитира показанията на свидетелката Фейзе С.ова Атипова, като счита, че
заинтересуваността й от изхода по спора по смисъла на чл. 172 ГПК й е
попречила да предаде обективно фактите, за които свидетелства пред съда.
Въпреки това искът се подкрепя и частично и от тях, доколкото свидетелката
не отрича, че родителите й ползват две стаи на втория етаж и част от стая на
първия етаж. Безспорно се установи, че именно тя е осигурила достъп на
вещото лице за оглед на процесните имоти, което е станало в хода на
настоящия процес. Следователно не допускайки ищците да ползват
съсобствения имот през процесния период, заключвайки го и не
предоставяйки ключ от същия следва изводът, че ответникът е ползвал част
по- голяма от тази, която притежава в съсобствеността, ограничавайки
правото на ползване на ищците върху съсобствените имоти. По делото
безспорно се установи, че ищците са отправили писмена покана до другия
съсобственик, в която изрично претендират за обезщетение за ползване на
имота. Не се установява с категоричност датата, на която същата е получена,
но предвид отговора на нея, наречен „декларация“, изхождащ от ответника С.
К., с нотариална заверка на подписа с рег № 1457/17.11.2022 г. следва да се
приеме, че това е станало най- късно на 17.11.2022 г., от която дата се
9
претендира и процесното обезщетение.
Относно размера на обезщетението, от което са лишени ищците при
ползване на целия имот от ответника, респ., съдът приема заключението на
съдебно-икономическата експертиза, според което то е в размер на 6425,44 лв..
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените правни
съображения, с оглед на допуснатото изменение на иска, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС- за заплащане на
обезщетение в размер на 6425,44 лв., за периода от 17.11.2022 г. до 09.08.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска-
09.08.2024 г., за това, че съсобственият имот се ползва само от единия от
съсобствениците е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските
С определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.
о., е прието, че в производство по разпределение ползването на
съсобствен имот, страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда
технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато
съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата
вещ или взетото решение е вредно за вещта.
Съдебното решение ползва и двете страни и затова в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни
възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Поради
изложеното и разноските за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат
присъждани в полза на ищеца.
Останалите разноски, направени от ищците в производството в размер
на 80 лв., представляващи сторени разноски за държавна такса и 500 лв. за
изслушаната експертиза следва да се разпределят между страните, като
ответника бъде осъден да им заплати сумата от 10 лв. за държавна такса и
респективно 62,50 лв., за изслушаната експертиза.
10
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., за депозит за вещо лице в размер на 400
лв. по изслушаната експертиза, както и за държавна такса по иска в размер на
280 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ПОЛЗВАНЕТО между
И. Ш. К., ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: гр.********** и С. Ш. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Сърница, *************, на недвижим имот, находящ се в град
Сърница, ул.“******, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, на застроена площ от 90 кв.м., ведно с СТОПАНСКА СГРАДА -
плевня на 40кв.м., които сгради са построени в парцел IV, отреден за имот пл.
№ 316, кв. 36 по плана на град Сърница, по начина, отразен в Скица-Проект М
1: 100, Вариант II, на лист 75 от делото към заключението на вещо лице Б. Г.,
представляваща неразделна част от настоящото решение и приподписано от
съдията докладчик, както следва:
ПОСТАНОВЯВА ищците И. Ш. К., ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.********** ДА ПОЛЗВАТ
90,88 м.кв. кв.м., оцветени със син цвят в Скица-Проект М 1: 100, Вариант II,
на лист 75 от делото към заключението на вещо лице Б. Г., представляваща
неразделна част от настоящото решение и приподписано от съдията
докладчик, както и двуетажна полумасивна сграда с функционално
предназначение - обор на I етаж и плевня на II етаж със застроена площ от
40,00кв. м., построена в УПИ IV-316 - общински в кв.36 по плана на
гр.Сърница, от приетата съдебно-техническа експертиза с единствен вариант
на разпределение, представляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписано от съдията докладчик, оцветени в синьо.
ПОСТАНОВЯВА ответникът С. Ш. К., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр.Сърница, ************* ДА ПОЛЗВА 15,72 кв.м., оцветени с
червен цвят в Скица-Проект М 1: 100, Вариант II, на лист 75 от делото към
заключението на вещо лице Б. Г., представляваща неразделна част от
11
настоящото решение и приподписано от съдията докладчик, както и
Двуетажна полумасивна сграда с функционално предназначение - обор на I
етаж, от приетата съдебно-техническа експертиза с единствен вариант на
разпределение, представляваща неразделна част от настоящото решение и
приподписано от съдията докладчик, оцветен в червено.
ПОСТАНОВЯВА ищците И. Ш. К., ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр.********** и ответникът С. Ш.
К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ************* ДА
ПОЛЗВАТ ОБЩО Двуетажна полумасивна сграда с функционално
предназначение - обор на I етаж, от приетата съдебно-техническа експертиза с
единствен вариант на разпределение, представляваща неразделна част от
настоящото решение и приподписано от съдията докладчик, оцветен в жълто.
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, С. Ш. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Сърница, ************* ДА ЗАПЛАТИ на И. Ш. К.,
ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
гр.Сърница, ул. „*****“ №3, сумата в размер на 6425,44 лв., обезщетение за
ползването на 7/8 ид.части от процесните имоти, считано от 17.11.2022 г. до
09.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска
– 09.08.2024 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ш. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.Сърница, *************, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ш. К.,
ЕГН: ********** и С. А. К., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес:
гр.**********, сумата от общо 1 252,50 лева, представляващи сторените
разноски за държавна такса, експертизи и възнаграждение за вещо лице по
предявените искове и съобразно уважената част от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12