МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 289/18г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Спрямо
подсъдимия Д.А.С. ЕГН
**********,*** е
предявила обвинение и е внесен обвинителен акт в съда за престъпление наказуемо
по
чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК
за това, че
на 13.11.2017г. при условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи: - мобилен телефон марка
„Енджой",модел "V50A-SM", карта памет 3GB, стъклен протектор, прозрачен гръб на обща
стойност 156,15 лв. от владението на М. Н. К., собственост на Н.А.К.;- мобилен
телефон марка „Нокиа 7230", на стойност 59,50 лв. от владението на Атанас К.
Д., собственост на К.А.Д.;- мобилен телефон марка „Самсунг" модел „Галакси
Тренд", на стойност 125,30 лв. от владението на А. Д. К., собственост на Д.
К. К.;-мобилен телефон марка „Хуавей" модел „У5", на обща стойност
161,10 лв. от владението на И. С. Н., собственост на П.Н.Н.; -мобилен телефон
марка „УМИ" модел „Ромекс",монета от 1 лев, СИМ-карта на обща
стойност 116,20 лв. от владението на Д. Е. К., собственост на Н.С.К.;-мобилен
телефон марка „Лоджиком", на стойност 104,40 лв. от владението на М. М. М.,
собственост на М. С. М., всички вещи на обща стойност 722,65 лева, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
И по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 от НК, за това, че
на 11.11.2017 г., в гр. Варна, в
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- чантичка от плат, мобилен
телефон марка „Нокиа Р6", флаш-памет, автомобилен ключ,
сумата от 250 лева, всички вещи на стойност 345,85 лева от владението на С.В.С.
с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, касаещи предявеното обвинение по чл.196 ал.1 т.1,
вр. чл.194 ал.1 от НК по реда на глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл.
371 т. 2, по другото предявено обвинение подс. С. не се признава за виновен.
С
определение по реда на чл. 372 ал. 4, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията касаещи обвинението по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. чл. 194 ал. 1 от НК, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обвинителния акт, тъй като самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Разпитан
на досъдебното производство подс. С. е отказал да дава обяснения. В съдебно
заседание признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт по
отношение обвинението по чл. 196, по обвинението за извършено престъпление
наказуемо по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 от НК не се признава за виновен,
дава обяснения, че действително между двамата е имало спречкване и размяна на
удари, но на личностна основа и не с цел грабеж, по-късно е искал да върне
вещите. В последната си дума, моли за справедливо наказание.
В
пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа така
внесеното обвинение срещу подсъдимия, прави анализ на доказателствата, предлага
на съда да го признае за виновен, като му наложи наказание към средния размер,
с приложението на чл. 24 от НК.
В
пледоарията си по съществото на делото, защитата на подсъдимия не оспорва
приетата от обвинението фактическа обстановка, касаеща обвинението по чл. 196,
по отношение обвинението по чл. 199 ал.1 т. 4, счита, че обвинеието не е
доказано.
След
анализа на събраните по делото доказателства, Варненският окръжен съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.С. се познавал със св. С.С.
***, където и двамата изтърпявали наказание лишаване от свобода. На
11.11.2017г. около 17.20ч св. С. се намирал до автомобила си марка „Опел
Астра" с ДК № * **** **, паркиран пред бар „Дежа вю" на ул. „Братя
Миладинови" в гр.Варна, когато към него се приближил подс. С., двамата се
качили в автомобила и потеглили в посока ж.п. гара, където св. С. имал
уговорена среща с познати. По пътя двамата разговаряли, станало въпрос за техни
познати за които имали противоположно мнение, скарали се, запознали размяна на
обидни думи. Стигнали до ул."Дръзки" № **, където С. паркирал, тъй
като уговорената среща била в заведението „Чинарите". Двамата излезли от
автомобила и тръгнали към заведението, като продължили да се карат. Свидетелят С.
носел в ръка торбичка, а през рамото му била преметната чантичка от плат, в
която носел мобилен телефон марка „Нокиа Р6" със СИМ-карта, флаш-памет,
автомобилен ключ, лична карта и сумата от 250 лева . В един момент подс. С. му
препречил пътя с тяло, като първо го избутвал, след което му нанесъл удар с
лява ръка в областта на корема. От удара св. С. изпуснал торбичката, която
носел в ръце, а подс. С. я ритнал с крак, след което ударил св. С. втори път с
ръка в областта на лявата скула, вследствие на което свидетеля С. паднал на
колене. Тогава подсъдимият издърпал чантичката от плат, която била преметната
през рамото на свидетеля и хукнал да бяга по улицата. Свидетелят С. се изправил
и хукнал да го гони, но го изгубил в района на подлеза на ЖП гарата. Действията
на двамата случайно били записани от охранителна камера поставена на фасадата
на сграда на ул. „ Дръзки” № **, с обхват част от тротоара и пътното платно.
Веднага след случилото се св. С. ***,
където в 20 часа и 15 минути дал показания по образуваното д.п. № 2324/17, в
които разказал за случилото се, описал и изброил отнетите вещи.
Два дни по-късно, на 13.11.2017г,
около 15,30 часа, подс. С. влязъл в Седмо СОУ „Найден Геров". Учениците от
шести Б клас имали час по физическо възпитание във физкултурния салон, дрехите
и вещите им били оставени в класната стая на третия етаж. Подсъдимият влязъл в
помещението, започнал да пребърква дрехите и чантите на децата, като отнел
намерените мобилни телефони – телефон марка „Енджой" модел "V50A-SM", телефон марка „Нокиа 7230", телефон марка
„Самсунг" модел „Галакси Тренд", телефон марка „Хуавей" модел
„У5", телефон марка „УМИ" модел „Ромекс", телефон марка
„Лоджиком" и монета от 1 лев, след което напуснал сградата.
Действията му били записани от
монтираните в училището, включително и в класната стая охранителни камери,
записите от които по-късно били предадени за нуждите на образуваното досъдебно
производство от директора на училището.
На 14.11.2017г. св.Ж.Ж. - оперативен
работник в отдел „Криминална полиция" при ОДМВР Варна, видял подс. С. да
седи на пейка в градинката под бул. „Сливница". Тъй като, че подсъдимият
се издирва по досъдебно производство на Първо РУП Варна, той се приближил и го
поканил до го придружи до полицейското управление. Подсъдимият С. отказал да
тръгне доброволно, поради което бил задържан по ЗМР, за което била оформена
заповед и извършен личен обиск на лице на основание чл.80 от ЗМВР, за който е
съставен протокол. Видно от съдържанието на протокола, у подсъдимия са намерени
два мобилни телефона - мобилен телефон марка „Лоджиком" и мобилен телефон
марка „Самсунг", лична карта на св. С.В.С., документи за самоличност на
още три лица; две портмонета; банкови карти, издадени на други лица; писмени
документи, касаещи автомобила „Опел Астра", управляван от св. С.. За
вещите обвиняемият е заявил, че двата телефона и двете портмонета са негови, а
другите вещи ги бил намерил.
От заключението на назначената и
приета от съда видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза,
изготвена от изследването на видео-запис от охранителна камера, монтирана на
сграда, находяща се на ул."Дръзки" №13, се установяват действията на
подс. С., свързани с упражненото насилие, както и установяването на фактическа
власт върху вещите предмет на предявеното обвинение. На записа ясно се вижда
нанасянето на ударите и как подсъдимия тича носейки отнетата чантичка,
преследван от пострадалия.
От
назначената на досъдебното производство и приета от съда съдебно-оценителна
експертиза се установява стойността на вещите отнети от подс. С..
От
назначените на досъдебното производство и от съда съдебнопсихиатрични
експертизи се установява, че подс. С. не страда от психично заболяване и
зависимост към алкохол или наркотични вещества. Налице е вредна употреба на
марихуана. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Приетата
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
от съда свидетели С.С., Б.П., както и приобщените от досъдебното производство
свидетели С.С., св. Б.П., св.Н.К.,
св. К.Д., св. М. Д., св.П.Н., св.Н.К., св. М.М., св. Ж.Ж., СОЕ, СПЕ,
видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, протоколи за
доброволно предаване, писмените доказателства - материалите от досъдебното производство -
съобщение за извършено престъпление от ОХ, свидетелство за съдимост;
Като
цяло така изброените доказателства се подкрепят и допълват взаимно, като установяват
една безспорна фактическа обстановка.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е искал и не е отнел вещи
собственост на св. С., но по-късно, връщайки се
на мястото да търси свои вещи, е намерил част от отнетите вещи,
собственост на св. С., които взел за да му ги върне. Първо при задържането и
намирането у него на вещи, част от които собственост на св. С., той не казва,
че са негови. Второ, тези вещи – лична карта, ключ за автомобил „Опел Астра”,
договор за покупко продажба на л.а. „Опел Астра , приходна квитанция за платен
данък на автомобил „Опел Астра” и удостоверение за застрахователна стойност на
автомобил „Опел Астра” са били важни за свидетеля С. и подсъдимият, ако
действително е имал намерение да ги върне, щеше да стори това преди
14.11.2017г, когато е бил задържан. Трето, на записа ясно се вижда нанасянето
на ударите и как подсъдимия бяга носейки чантичката с отнетите вещи, преследван
от С., за когото очевидно вещите в чантичката са били важни. Това се потвърждава
и от показанията на св. П.. Не на последно място следва да се отбележи, че
показанията на св. С. са дадени непосредствено след извършване на деянието и
напълно възпроизвеждат записа от охранителната видеокамера.
Подсъдимият Д.А.С. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер,като
последните му две осъждания са по НОХД 1472/2014г, на Районен съд Варна, в сила
от 11.06.2014г. за престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1,т.2 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.26,ал.1 от НК, извършено в периода 28.02.2013-04.04.2013г. като на
основание чл.58а от НК му е наложено наказание: лишаване от свобода за срок
от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. С присъдата
е извършено групиране с предходни шест присъди като му е определено общо
наказание четири години лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е
било увеличено с лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С присъда по НОХД № 169/15 на Районен съд
Провадия, в сила от 07.05.2016г. подс. С. е бил призна за виновен в извършване
на престъпление наказуемо по чл. 297, ал.1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ МЕСЕЦА при строг режим. С определение по ЧНД
№ 204/2016г. на PC Провадия към това наказание е присъединено изцяло
определеното общо наказание 4г. и 8 м. лишаване от свобода по НОХД №1472/14 г.
на PC Варна
На 22.09.2017г. е изтърпяно
наказанието по ЧНД № 204/2016г. на PC Провадия, като подс. С. е бил УПО с
остатък 6 (шест) месеца.
Тези осъждания на подсъдимия обуславят
квалификацията опасен
рецидив по смисъла
на чл. 29, ал.1, б. „А" и „Б" от НК на извършените от него
престъпления, предмет на настоящото производство и са извършени в срока на
условното предсрочно освобождаване.
След
като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимия Д.А.С.
в това, че
1. на 11.11.2017 г., в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- чантичка от плат, мобилен
телефон марка „Нокиа Р6", флаш-памет, автомобилен ключ,
сумата от 250 лева, всички вещи на стойност 345,85 лева от владението на С.В.С.
с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила, с което от обективна и субективна
страна осъществил състав на престъпление наказуемо по чл. чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.
2. на 13.11.2017г. при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи: - мобилен телефон марка „Енджой",модел "V50A-SM", карта памет 3GB, стъклен протектор, прозрачен гръб на обща
стойност 156,15 лв. от владението на М. Н. К., собственост на Н.А.К.;- мобилен
телефон марка „Нокиа 7230", на стойност 59,50 лв. от владението на Атанас К.
Д., собственост на К.А.Д.;- мобилен телефон марка „Самсунг" модел „Галакси
Тренд", на стойност 125,30 лв. от владението на А. Д. К., собственост на Д.
К. К.;-мобилен телефон марка „Хуавей" модел „У5", на обща стойност
161,10 лв. от владението на И. С. Н., собственост на П.Н.Н.; -мобилен телефон
марка „УМИ" модел „Ромекс",монета от 1 лев, СИМ-карта на обща
стойност 116,20 лв. от владението на Д. Е. К., собственост на Н.С.К.;-мобилен телефон
марка „Лоджиком", на стойност 104,40 лв. от владението на М. М. М.,
собственост на М. С. М., всички вещи на обща стойност 722,65 лева, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присво, с
което от обективна и субективна страна осъществил състав на престъпление
наказуемо по чл. чл.196 ал.1, т. 1 вр. с чл. 194 ал.1 от НК.
От
обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез активни действия от
подсъдимия който е употребил сила нанасяйки удари с ръце и крака спрямо св. С.
и му е отнел носената чантичка, съдържаща вещите предмет на престъплението и е
отнел чужди движими вещи от владението на дееца, с намерение за своене на
всички вещи.
От
субективна страна: и двете деяния са извършени от подсъдимия при условията на
пряк умисъл - съзнавал е обществено
опасния характер на извършеното деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал, целял, тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието – незачитане
на установения в страната правов ред.
За
да наложи наказание на подсъдимия С., съдът прецени степента на обществена
опасност на деянията – сравнително висока и дееца – също висока, взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата му възраст, сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението, тежко семейно положение, съдействието
му за установяването на част от фактическата обстановка, самопризнанията и
искрено разкаяние, както и отегчаващите обстоятелства - осъждания извън тези
обуславящи квалификацията опасен рецидив.
Всичко
изложено по-горе, мотивира състава на съда да определи наказание на подс. С.
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода
за срок от три години за деянието по чл. 196 и лишаване от свобода за срок от
пет години за деянието по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл. 371 т2 от НПК, са само за едно от предявените му
обвинения.
На
основание чл. 23 ал. 1 от НК съдът наложи на подс. С. да изтърпи най-тежкото от
така определените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ПЕТ
ГОДИНИ, което на осн. чл. 57 ал. 1 т. 2 б. А от ЗИНЗС да търпи при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ.
На
осн. чл. 70 ал. 7 от НК, подс. С. следва да изтърпи и неизтърпяната част от
наказанието по НОХД № 169/15 в размер на шест месеца, също при първоначален
строг режим.
На
осн. чл. 59 от НК, съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия,
считано от 15.11.2017г.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, тъй като прие, че така определения
размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен за постигане целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства след
влизане на присъдата в законна сила следва да бъдат унищожени.
С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подс. С. да
заплати направените по делото разноски.
Според
състава на съда с така постановената присъда ще се изпълнят в пълен обем целите
на генералната и най-вече на специалната превенция.
Водим
от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: