№ 575
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500316 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Бигбанк АС“, Естония, код 10183757, чрез
„Бигбанк АС - клон България“, ЕИК - *********, подадена чрез пълномощник
адв.Мартин Петков против разпореждане № 15189/22.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 7848/2022 г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено подаденото от частния
жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника А. Д. К., ЕГН - **********, за следните суми:
8756,22 лева, представляваща сбор от главниците по вноска от 6 до 36 по договор за
потребителски кредит CL-BGC-22000603 от 04.03.2022 г., обявен за предсрочно
изискуем; 191,03 лева, представляваща възнаградителна лихва по вноски от 6 до 9
включително за периода 10.08.2022 г. - 21.11.2022 г. по договор за потребителски
кредит CL-BGC-22000603 от 04.03.2022 г.; законната лихва върху главницата от
03.12.2022 г. (датата, следваща датата на подаване на заявлението в съда, както е
поискано в заявлението) до окончателното изплащане на вземането; 113,03 лева,
представляваща лихва за забава за периода 24.08.2022 г. - 08.12.2022 г.; 15 лева,
представляваща такса за уведомяване; 195,91 лева разноски по делото - заплатена
държавна такса.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното
определение. Счита се за неправилен извода на съда, че длъжникът не е уведомен за
обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита, като се посочва, че
уведомлението е изпратено до длъжника както чрез електронна поща и адрес за
съобщения, обевени от последния в сключения между страните договор за кредит, като
уведомяването предхожда по време подаването на заявлението, поради което се счита,
че са налице всички предпоставки на чл.418 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
и изпълнителен лист. Относно твърдението, че клиентът се счита уведомен с
изпращането на уведомлението за предсрочна изискуемост се позовава се на общи
условия на банката, за които макар и изменени след сключването на договора за
кредит, твърди, че са съобщени на клиентите на банката. Моли, въззивния съд да
1
отмени обжалваното определение и да върне делото на БРС за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника за посочените в заявлението суми. Навежда, че след като
заповедният съд е счел, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост е следвало да издаде заповед за падежиралите вноски, а не да
отхвърля цялото искане, като счита, че в този случай заявлението подлежи и е следвало
да бъде частично уважено.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има
интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 7848/2022 г. по описа на РС-Бургас е образувано
по подадено от „Бигбанк АС“, Естония, код 10183757, чрез „Бигбанк АС - клон
България“, ЕИК – ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК против А. Д. К., за заплащане на посочените в по-
горе суми, съобразно приложеното извлечение от счетодовните книги на банката,
дължими въз основа на договор за потребителски кредит CL-BGC-22000603 от
04.03.2022 г. за отпуснат кредит от 10 000лв. за период от 36 месечни вноски, обявен за
предсрочно изискуем, както и направените в заповедното производство разноски.
В заявлението е посочено е, че поради неплащане на кридитните вноски
съобразно приложения погасителен план към договора за кредит кредитатъ е обявен за
предсрочно изискуем на 21.11.2022г.. Относно настъпването на предсрочната
изискуемост в заявлението се сочи, че банката е изпратила уведомление както на
адреса на електронна поща на длъжника, така и на адреса по местоживеене на
длъжника, посочени в договора за кредит.
С обжалваното определение районният съд е отхвърлил подаденото заявление,
като е приел, че от представените към заявлението доказателства не се установява
изпратените уведомления да са достигнали до знанието на длъжника, респ.последният
не би могъл да се счита за уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Посочено, е че уведомлението изпратено по куриер е върнато като
невръчено, като липсват доказателства за получаване на уведомлението и по ел.поща
от длъжника. Отчетено е също така и че процесният договор за кредит е сключен
04.03.2022г. при едни ОУ, докато банката се позовава на клауза 9.6 от ОУ, /съгласно
които изявлението на банката ще се счита достигнало до насрещната страна с
изпращането му и без фактически да е получено/, които е отразено че са в сила от
26.08.2022г. и няма данни длъжникат да е уведомен за настъпилата промяна, чрез
връчване на съответното уведомление, съгласно т.2.11 от самите ОУ. Предвид това,
съдът е приел, че е налице нарушаване на правилата за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост по реда на чл.47 ГПК и изискванията за удостоверяване на
изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК не са изпълнени, поради което заповед за
изпълнение и изпълнителен лист не следва да бъдат издавани.
Въззивният съд споделя извода за нередовност на връчването на изявлението и
на обявяването на предсрочна изискуемост на цялото вземане, по следните
съображения.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
2
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът
е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като трябва да е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката-
кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени
в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. Кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би
могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов
пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 от ЗННД) или от
частен съдебен изпълнител (чл. 43 от ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 от ГПК, като отказът за получаване по чл. 44
от ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се удостоверят от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени /така, Решение №148/02.12.2016 г. по т.д.
№2072/2015 г., I т.о. ВКС; Решение №25/03.05.2017 г. по гр.д. №60208/2016 г., II г.о.;
Решение № 176/31.10.2017г. по т.д. 2299/2016г. II т.о./.
Предвид на последиците, които законодателят свързва с обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит, презумпцията за
недобросъвестно неизпълнение на задълженията на длъжника (укриване или отказ да
получава съобщения) следва да може да се изведе от договора между длъжника и
кредитора. Допустимо е в договора между страните да са уредени способи за връчване
на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната
от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е
получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение
като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа,
както и ако според договора опитът за предаване на съобщението /на адрес или на
адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В конкретния случай, в
договора няма уговорки относно връчването на съобщения, включително такива, които
позволяват неполучено фактически изявление да се счита достигнало до страната, а
кредиторът желае да се възползва от подобен начин на връчване, то следва да избере
друг способ за връчване, който позволява прилагане на установена със закон фикция /в
този смисъл Решение №148/02.12.2016 г. по т.д. №2072/2015 г., I т.о./. Такава фикция е
предвидена едва в извършеното последващо сключването на договора изменениена
ОУ, за което изменение правилно е прието от заповедния съд, че липсват доказателства
длъжникът да е уведомен съгласно императива на чл.147б, ал.1 ЗПК, инкорпорирано и
в изменените от банката общи условия. В частната жалба е представена екранна
снимка на текстово съобщение без адресат с с посочен автор- банката, за изменението
на ОУ, но от външния вид не се установява, това текстово съобщение нито да е
изпратено, нито да получено от длъжника по делото.
По делото е извършена служебна справка в НБД“Население“ и е установено, че
посоченият в договора адрес на длъжника е и негов постоянен и настоящ адрес. Видно
от приложената разпечатка за проследяване на пратка на куриера, адресът е посетен
3
еднократно на 22.11.2022г./вторник/ в 14,56ч.-когато е отразено-„неуспешна доставка;
непълен адрес; не отговаря на тел.;насочен към офис поради липса на връзка“. При
тези данни удостоверителното изявление на куриера не презумира недобросъвестното
поведение на получателя /например укриване или отказ за получаване или узнаване на
съдържанието на съобщението/.
Съгласно съдебната практика – Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д.№ 601/2014
г. на ВКС, I т.о., упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил
усилия за откриване на длъжника. В този смисъл е и практиката на Съда на ЕС,
изразена в Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011 г., в което е прието, че при
прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва
дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от
принципите на дължимата грижа и добросъвестността.
Ето защо в настоящия случай, от приложените документи не се установява
длъжникът да е уведомен за волеизявлението на банката да обяви предсрочна
изискуемост на вземането, както правилно е приел и районния съд.
В частната жалба е направено основателно възражение, че при неуважаване на
настъпила заявлението с аргумент че предсрочна изискуемост не е редовно обявена, то
заповедният съд е бил длъжен да издаде заповед за падежиралите вноски.
Съгласно приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК. В този случай разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въпреки, че се отнася за исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, в
мотивите на тълкувателното решение е указано, че предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, обуславяща възможност на кредитора да иска изпълнение на цялото
задължение, но ако се установи, че такава възможност се е породила само за част от
задължението (вноските с настъпил падеж), искът не следва да се отхвърля изцяло, а да
се уважи до размера на вземането, чиято изискуемост е настъпила.
Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезите когато същият се е снабдил
по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен
размер и изпълнителен титул за провеждане на принудителното изпълнение, не може
да изключи дължимостта на онези неизпълнени вноски за погасяване на кредита до
момента на подаване на заявлението по чл.417-чл.418 от ГПК, нито възможността за
снабдяване с изпълнителен титул по посочения ред – по арг. на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
/Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г., II г.о. ВКС/.
За да може да присъди падежиралите вноски, заповедният съд трябва да изхожда
изцяло от документа по чл. 417, т. 2 от ГПК, и тъй като в заповедното производство не
се събират доказателства, издаването на заповед за изпълнение за падежиралите до
произнасянето на съда вноски ще бъде възможно, само ако в извлечението от сметка се
съдържат достатъчно данни за тях.
4
В настоящия случай, в заявлението и в частната жалба своевременно и
добросъвестно е посочено, че за част от вноските вече е подадено заявление по чл.417
ГПК, което е уважено по ч.гр.д. № 5460/2022г. по описа на БРС. При служебна справка
се установи, че по заявление на частния жалбоподател е издадена заповед №
2885/28.09.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5460/2022г. по описа на РС-Бургас за падежирали вноски от 2
до 5 включително по погасителния план към процесния договор за потребителски
кредит № СL-BGC-22000603 от 04.03.2022г. сключен между банката като кредитор и
посочения в настоящото заявление като кредитополучател. Настоящото заявление е
подадено на 02.12.2022г., като към тази дата за периода от 12.09.2022г., е настъпил
падежа на вноски от 6 до 8вкл.-която е с падежна дата 10.11.2022г., съставляващи
главница от общо 770,10лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението-02.12.2022г., възнаградителна лихва от общо 171,75лв.; лихва за забава от
107,02лв. за периода от 24.08.2022г. до 01.12.2022г. и общо 15лв.-такса уведомяване,
съгласно посоченото в приложеното извлечение от счетоводни книги на банката по
чл.417, т.2 ГПК за задълженията по договора за кредит към 08.12.2022г., включително
и за разноски в размер на 23,09лв. за разноски за заплатена държавна такса, съобразно
уважения размер, за които следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната
жалба е частично основателна. Разпореждането следва да бъде отменено в частта, в
която заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
е отхвърлено за горните суми, поради падежиране на вноските по погасителния план, а
в останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 15189/22.12.2022г. по ч.гр.д. № 7848/2022г. по описа
на РС-Бургас в частта, с която заявлението на „Бигбанк АС“, Естония, код 10183757,
чрез „Бигбанк АС - клон България“, ЕИК – ********* за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д. К., ЕГН –
********** е отхвърлено за вземане в размер на 770,10лв. – вноски от 6 до 8вкл. с
настъпил падеж за периода от 12.09.2022г. до 10.11.2022г. съгласно погасителен план
към договор за потребителски кредит № СL-BGC-22000603 от 04.03.2022г. и
извлечение от счетоводните книги на банката кредитор към 08.12.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-
02.12.2022г., възнаградителна лихва от общо 171,75лв. за периода от 10.08.2022г. до
10.11.2022г.; лихва за забава от 107,02лв. за периода от 24.08.2022г. до 01.12.2022г. и
общо 15лв.-такса уведомяване, съгласно посоченото в приложеното извлечение от
счетоводни книги на банката по чл.417, т.2 ГПК за задълженията по договора за кредит
към 08.12.2022г., включително и сумата от 23,09лв. за разноски за заплатена държавна
такса, съобразно уважения размер, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и
изпълнителен лист по заявлението на „Бигбанк АС“, Естония, код 10183757, чрез
„Бигбанк АС - клон България“, ЕИК – ********* за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д. К., ЕГН –
********** за следните суми: 770,10лв. – вноски от 6 до 8вкл. с настъпил падеж за
периода от 12.09.2022г. до 10.11.2022г. съгласно погасителен план към договор за
потребителски кредит № СL-BGC-22000603 от 04.03.2022г. и извлечение от
счетоводните книги на банката кредитор към 08.12.2022г., ведно със законната лихва
5
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-02.12.2022г.,
възнаградителна лихва от общо 171,75лв. за периода от 10.08.2022г. до 10.11.2022г.;
лихва за забава от 107,02лв. за периода от 24.08.2022г. до 01.12.2022г. и общо 15лв.-
такса уведомяване, съгласно посоченото в приложеното извлечение от счетоводни
книги на банката по чл.417, т.2 ГПК за задълженията по договора за кредит към
08.12.2022г., включително и сумата от 23,09лв. за разноски за заплатена държавна
такса, съобразно уважения размер от заявлението, както и 15лв. за заплатена държавна
такса за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15189/22.12.2022г. по ч.гр.д. № 7848/2022г.
по описа на РС-Бургас в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6