№ 58
гр. Варна, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора П. М. К.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253000600076 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда рег.
№2/22.01.2025 година, постановена по НОХД №236/2024 година по описа на
Окръжен съд – Разград, с която подсъдимият А. И. М. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, наложено му е
наказание лишаване от свобода за две години и шест месеца и лишаване от
право да управлява МПС за три години, приложен е чл.66, ал.1 от НК в
минималния срок, приложен е чл.59, ал.4 от НК, деецът е осъден за разноските
по делото и е решен въпросът с веществените доказателства.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва по реда на чл.318, ал.6 от
НПК от повереника на частния обвинител и от защитника на подсъдимия. В
жалбата си адв.И. поддържа неправилно приложение на материалния закон с
постановеното оправдаване на подсъдимия по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и явна
несправедливост на наложеното наказание, мотивирайки искане за влошаване
положението на подс.А. М. с осъждането му по първоначално повдигнатото
1
обвинение и с увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и на
изпитателния срок. Доводите на въззивната жалба произтичат от момента на
възникване на опасността за движение - извън опасната зона за спиране на
подсъдимия, изисквал внимание и предпазливост към пешеходеца, от
наличието на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, подценени
при индивидуализация на наказанието, включително и неправилно оценяване
на степента на обществена опасност на конкретното деяние. От своя страна,
защитникът атакува правилността на присъдата с аргументи за
незаконосъобразност, неправилно приложение на материалния закон и
несправедливост. По поредността на въззивните оплаквания, адв.Ж. насочва
внимание най-напред към мотивите на присъдата - определя ги да са с
дефицит спрямо изискването по чл.305, ал.3 от НПК поради необсъждане на
защитните съображения и липса на анализ на противоречиви гласни
доказателства, на плоскостта на материалния закон защитникът поддържа теза
за случайно деяние - от гледна точка на невъзможността подсъдимият
своевременно да възприеме пострадалия в осветената зона на фаровете,
алтернативно се настоява за преоценка на приложимостта на чл.55 от НК при
наличие на данни за съпричиняване на общественоопасната последица и при
многобройност на смекчаващите отговорността на М. обстоятелства. На база
на съображенията, апелът на защитника е за въззивна намеса по чл.336, ал.1,
т.3 от НПК или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
В пренията по делото и двете въззивни жалби се поддържат. В
обвинителната си реч повереникът се позовава на данни за поведението на
дееца след деянието, които оценява в негативен план и които заедно с
високата обществена опасност на инкриминираното престъпление, влага в
разума на искането за изменение на присъдата с влошаване положението на
подсъдимия. Адв.И. се противопоставя на възможността при естеството на
доказателствената основа да се обсъжда приложение на чл.15 от НК,
припомняйки гласните доказателства за управление на дълги светлини от
страна на дееца, които са му позволявали да възприеме от значително
разстояние попътно движещия се на платното пешеходец и съответно да
реагира, към което задължение подс.М. фактически бездействал. От своя
страна защитникът в речта си по същество предлага друг прочит на гласните
доказателства – за движение на пострадалия по банкета, а и в аспекта на
пътната обстановка, за обективна невъзможност подсъдимият своевременно
2
да го възприеме в осветената зона на фаровете си до момента на внезапно
перпендикулярно навлизане на пешеходеца на пътното платно в опасната зона
за спиране на водача. На тази плоскост адв.Ж. обосновава тезата си за
случайно деяние с искане за оправдаване на подс.М. по повдигнатото му
обвинение. Представителят на държавното обвинение пледира за
неоснователност на въззивните жалби – по оплакванията във връзка с
неправилното приложение на материалния закон прокурорът припомня
доказателствената основа за местоположението на пешеходеца по пътното
платно, която не съответства на хипотезата по чл.15 от НК, солидаризира се с
присъдата за относимост на специалния състав на чл.20, ал.2 от ЗДвП пред
общата норма на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, изразява съгласие с приложението на
чл.54 от НК и с проведената индивидуализация на наказанието.
Подсъдимият не се ангажира с конкретна лична защита, в последната си
дума моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, и след
като обсъди доводите във въззивните жалби, съображенията на страните и
повереника по съществото на делото, както и след оценка на събраните
доказателства, прие следното:
Подс.А. М. е предаден на съд по обвинение за транспортно
престъпление, наказуемо по чл.343, ал.1, б.в от НК, тъй като на 24.08.2022 г.
на път I-2 между гр.Разград и с.Ушинци, при управление на л.а.“БМВ“ с рег.№
Р 2453 КМ, нарушил чл.5, ал.2, т.1, пр.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, и по
непредпазливост причинил смъртта на Т.Т..
До достигане на наказателното производство в текущия процесуален
стадий веднъж е постановена присъда по НОХД №418/2023 година по описа
на РзОС, отменена с решение №82/12.07.2024 година по ВНОХД №160/2024
година на Апелативен съд-Варна с последица по чл.335, ал.2 от НПК. При
повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд е проведено
съдебно следствие по общия ред, в което са проверени събраните при
разследването доказателства, приобщени са заключенията на назначени
съдебни експертизи, след което с обжалваната присъда са били разрешени
въпросите по чл.301 от НПК. Преценката на въззивния състав е, че по
предмета на чл.102 от НПК обективната истина е разкрита, при следните
фактически обстоятелства на деянието:
3
На 23.08.2022 година вечерта правоспособният подсъдим А. М.
управлявал л.а.“БМВ“ с рег.№Р2453КМ. С него и заедно със спътничката си –
св.А.И., подсъдимият се придвижил до гр.Шумен. Около 23.30 часа водачът и
свидетелката отпътували за гр.Разград по главен път I-2. Св.И. се намирала на
предна дясна седалка. Малко след полунощ подсъдимият преминал през
с.Ушинци и продължил да се движи по главния път в дясна за него лента в
посока гр.Разград, Пътният участък бил с много добра хоризонтална видимост
в двете посоки, пътното платно било организирано в три ленти от по 3.50м и
банкети от двете страни с ширина 1.20м, пътната настилка била суха,
движението се осъществявало в условията на нощна тъмнина.
Подсъдимият управлявал на дълги светлини със скорост около 70-
80км/ч, в един момент превключил на къси светлини и веднага усетил силен
удар в предна дясна част на колата и в дясната част на челното стъкло,
преминал после през тавана на автомобила. В резултат на удара предното
стъкло в дясната му половина се счупило и стъклата се посипали по св.И..
Подсъдимият веднага спрял колата, уверил се, че с момичето всичко е наред и
после продължил да управлява към с.Пороище, където окончателно
преустановил движението си, със съмнение за удар на човек. В това населено
място подсъдимият и св.И. се разделили, оттам М. отпътувал към РУ на МВР-
Разград, където съобщил за инцидента с уточнение, че не разбрал дали
блъснал човек, животно или нещо друго.
При обслужване на местопроизшествието бил намерен труп – тялото на
пострадалия Т.Т., което лежало в тревните площи извън пътното платно, в
района на км.75+000 по главен път I-2 от с.Ушинци към гр.Разград. Смъртта
на пешеходеца била предизвикана от тежка съчетана черепно-мозъчна и
гръбначно-мозъчна травма с обширен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки в тилната област на главния мозък с кръв в мозъчните стомахчета и
счупване с луксация на телата на първи и втори шийни прешлени,
травматичен излив на кръв под твърдата гръбначна мозъчна обвивка в шийния
отдел и възходящ мозъчен оток, довел до парализа на жизненоважни мозъчни
центрове – сърдечно-съдов и дихателен.
Горната фактическа обстановка се основава на резултатите от
извършените от настоящия състав проверка и анализ на основание чл.13,
чл.14, чл.18, чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК на всички доказателства и
4
доказателствени средства, релевантни към обстоятелствата по чл.102 от НПК,
сочещи следното:
Безспорни за предмета на доказване са времето и участниците в
транспортното деяние. Изводът е утвърден и в мотивите на проверяваната
присъда, вследствие на законосъобразна оценка на преки доказателства –
писмена справка от регистрите на Националното тол управление (ДПр, т.1,
л.170), еднопосочни данни в обясненията на подсъдимия и показанията на
св.И., както и данни въведени чрез протоколи за оглед на местопроизшествие,
на труп и на л.а.“БМВ“.
Защитата оспорва извода на окръжния съд относно мястото и условията
на транспортното деяние, поддържайки необоснованост на присъдата по тези
положения. Проверката по въззивното оплакване настоящата инстанция
проведе при собствена оценка на релевантните доказателства и техните
източници, придържайки се най-напред към обективните находки, оставени
при реализиране на инкриминираното ПТП. Първата група от тези находки се
формира от следите по пътното платно вследствие на удара - три тъмни на
цвят петна – едно върху десния банкет и две в десния край на пътното платно
по посока към гр.Разград. Доказателствата са фиксирани чрез способа по
чл.155 НПК, който способ по мнение и на въззивния състав, е законосъобразно
приложен в доказателствения процес (ДПр, т.1, л.86). Със същия
доказателствен способ (по оценката му се утвърждава отново извод за
законосъобразност от гледна точка на съблюдаването на чл.129 и чл.157 от
НПК, и на показанията на поемното лице Калоян Г. - НОХД №236, л.101) е
установено положението и състоянието на трупа на пострадалия пешеходец
(ДПр, т.1, л.56). Тялото на Т.Т. е било намерено в тревната площ извън пътното
платно в посока към гр.Разград и на 10м от края на уширение за аварийно
спиране – облечено в сива тениска и черни шорти, в положение по гръб, с
множество травми в различни анатомични области. Следите по тялото и
дрехите на пострадалия формират условно втората група независими
източници на информация за механизма на деянието. С друго действие по
чл.155 от НПК (също в съответствие с чл.156 и чл.129 от НПК) са установени
трета група следи от инкриминираната проява - увреждания по автомобила на
подсъдимия, ситуирани вдясно по фар, по преден капак, по челно стъкло, по
покрива и по предна дясна колона, намерени са находки от червена течност по
задния десен ъгъл на покрива, по задното стъкло и по спойлера над него, по
5
задната регистрационна табела до задната броня (ДПр, т.1, л.74). За
доказателствената основа няма съмнение, че част от фиксираните и събрани
следи са биологични – по пътното платно , по къси панталони на починалия и
по заден спойлер и задно стъкло на л.а.“БМВ“, като към проверката за
принадлежността им принос има заключение на СМЕ на ВД (ДПр, т.2, л.31),
което изцяло удовлетворява критериите за обоснованост и правилност, и
утвърждава извод, че се касае до находки от човешка кръв, произхождаща от
пострадалия Томчев.
Втората група доказателствени източници са от гласно естество и се
отразяват в обясненията на подсъдимия и показанията на разпитани по делото
свидетели. Отнапред е необходимо да се посочи, че част от гласните
доказателства нямат отношение към обстоятелствената част на обвинението,
т.к. те фиксират данни за време преди или след деянието, от които не могат да
се правят изводи за механизма на транспортното произшествие. Въззивният
състав конкретизира, че оценката касае на първо място показанията на
свидетелите Изворов, Стоянов и Шерифов. Тази група източници доказва
причината, поради която пострадалият Томчев се е прибирал пеша по главен
път І-2 към гр.Разград, както и местоположението му на пътното платно към
23.00 часа на 23.08.2022 година. За проследимост на анализа, настоящият
състав се позовава на приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК показания на св.Изворов (ДПр, т.1, л.132), в които се съдържат данни, че
групата е пътувала с лек автомобил с рег.№РР1111ВС - преминал през пътен
възел Белокопитово в посока към гр.Разград в посоченото по-горе време
(ДПр, т.1, л.169), явяващо се твърде отдалечено от момента на
инкриминираното произшествие, за да се правят някакви устойчиви
фактически изводи както за поведението на Томчев, така и за мястото му по
пътното платно към момента на катастрофата. Със същите аргументи
въззивният състав не приема за относими към обстоятелствата на деянието
показанията на св.Мехмед Абдулов (НОХД №236, л.171; НОХД №418, л.115 и
ДПр, т.1, л.115) и св.Зафер Нутфула (НОХД №236, л.98; ДПр т.1, л.120).
Анализът на обясненията на подсъдимия и показанията на св.А.И.
показва единомислие на доказателствените източници относно посоката и
причината на пътуването им на инкриминираната дата, и досежно
разположението им в превозното средство. С гласните доказателствени
6
средства се въвеждат данни за внезапно появяване на тъмен силует/петно
отдясно спрямо посоката на движение на л.а.“БМВ“и неизбежен удар.
Именно около тези остоятелства се организира и защитната линия по чл.15 от
НК. По друго съществено положение на транспортното деяние – светлините
на управление преди удара, обсъжданите два доказателствени източника
проявят известно противоречие. Прецизно е да се каже, че в обмисляната
насока и самите показания на св.И. също са вътрешно разнопосочни.
Окръжният съд е бил прецизен в установяване на фактическата колизия, като
за нейното разрешаване се е позовал на данни от показанията на св.С. (НОХД
№236, л.159 и ДПр, т.1, л.138). Оценката на въведените гласни доказателства с
този доказателствен източник по въпроса дали е имало други МПС в
инкриминирания пътен участък обаче е неточна и затова остава несподелена
от въззивния състав. При разпита на свидетеля са въведени данни за посоката
му на движение – към гр.Разград и за разминаване с насрещно движещ се
неустановен автомобил , пътуващ към с.Ушинци - „… на около 20-30 метра
след толаджийските камери…“ (ДПр, т.1, л.139). При съпоставка с писмено
доказателство (ДПр, т.1, л.170) следва изводът, че свидетелят говори за
времето около 00.09 часа на 24.08.2022 година без по-нататък в показанията си
да е бил разпитван дали след разминаването с Т.Т. попътно се е натъкнал на
други автомобили в посока към с.Ушинци.
Акуратно погледнато и в показанията си по НОХД №418, свидетелката
И. не съобщава с убеденост на какви светлини е управлявал М., нито пък
изразява сигурност по положението дали преди удара се е приближавало
насрещно пътуващо МПС. Значително по-последователни по разискваното
положение са обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното следствие по
НОХД №236 и това е съвсем логично, т.к. той като водач би следвало да е
много по-ангажиран към условията на пътната обстановка и затова да е в
състояние да възпроизведе нейни детайли.
Същевременно и подсъдимият, и св.И. са еднопосочни в спомена си за
въздействие на водача на л.а.“БМВ“ с уреда за светлините малко след изхода
от с.Ушинци и непосредствено преди удара. И като се има предвид
съобщеното от св.св.И. и С., че пътният участък след изхода на с.Ушинци е
бил много тъмен, както и че не са събрани опровергаващи доказателства за
насрещно движение, то тогава въззивният състав няма основание да отхвърли
достоверността на доказателствата в обясненията на подсъдимия,
7
установяващи обстоятелствената част на обвинението, а именно че след
напускане на с.Ушинци, М. управлявал на дълги светлини със скорост от 70-
80км/ч, в един момент превключил на къси светлини и веднага усетил силен
удар в предна дясна част на автомобила.
Защитата атакува фактическия извод за местоположението на
пострадалия по пътното платно непосредствено преди удара. По това
обстоятелство се е спорило и пред първата инстанция, която обосновано в
мотивите си е приела, че във времето преди съприкосновението с л.а.“БМВ“
пострадалият вървял в дясната лента по пътното платно в посока гр.Разград.
Изводът се споделя изцяло от този съдебен състав на базата: 1)на показанията
на св.С., в които същият съобщава за движение на Томчев в дясната лента по
посока гр.Разград малко след 00.09 часа на инкриминираната дата, 2)на
следите от деянието по пътното платно и по автомобила и 3)на травмите по
тялото на пострадалия.
Оценката на веществените доказателства е проведена чрез използване
на способа по чл.144 от НПК. Въззивният съд провери обосноваността и
правилността на тройната АТЕ (т.2, л.52), формирайки положителен извод за
съответствието й по тези критерии с чл.152 от НПК. Видно от
изследователската част на експертизата е, че тя се основава на всички следи от
деянието, пълноценно изследвани чрез надлежно верифицирани методи от
науката, със съответно обосновани изводи по възложените задачи на вещите
лица. На тази база въззивният състав счита, че окръжният съд правилно е
кредитирал заключението, влагайки резултатите му в изводите си за деянието
и авторството. Така не се очертава за спорно, че мястото на удара между
л.а.“БМВ“ и пострадалия е в лентата за движение на автомобила – на около
1.35м-1.40м вляво от десния край на платното за движение в посока към
гр.Разград, скоростта на движение на подсъдимия непосредствено преди ПТП
е между 70 и 80 км/ч, при опасна зона за спиране в диапазона между 63.2 и
76.8м. Не може да се подложи на критика изводът на АТЕ за дължината на
осветената зона от фаровете на инкриминираното МПС, като се имат предвид
данните от протокол за оглед на л.а.“БМВ“. Параметрите на осветената зона
на десния фар при къси светлини е около 80-90м с видимост на водача напред
на около 55м, докато при дълги светлини видимостта напред вече е с размер
от 140м. Тази видимост не се е усложнявала от характеристиката на пътя,
8
доколкото при огледа на местопроизшествието не е установен съществен
наклон.
Взаимното разположение между автомобила на подсъдимия и
пострадалия в момента на удара е извлечен по самостоятелен експертен път
както от основаната АТЕ, така и на база на травмите по тялото на пешеходеца,
оценени чрез заключение на СМЕ (ДПр, т.2, л.6). Няма разумна причина да се
обсъжда недостатък на СМЕ в аспекта на чл.153 от НПК (по отношение на
АТЕ извод вече беше ангажиран), поради което въззивният състав се съгласява
с извода на окръжния съд относно причината за смъртта на Томчев - тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма с травматичен излив
на кръв под меките мозъчни обвивки в тилната област на главния мозък, с
кръв в мозъчните стомахчета и счупване с луксация на телата на първи и
втори шийни прешлени и травматичен излив на кръв под твърдата гръбначно-
мозъчна обвивка в шийния отдел, и възходящ мозъчен оток, довел до парализа
на жизненоважни мозъчни центрове. Относно механизма на контактуване по
оста автомобил – пешеходец, съществени се явяват: 1)счупванията на костите
на двете подколеници на височина от 21 до 31см от петите, масивното
кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро, масивно
кръвонасядане външно странично по дясната гръдно-поясна област със
счупване на дясна раменна кост, кръвонасядане по дясна тилна област на
меките черепни покривки и счупване на телата на първи и трети шийни
прешлени и 2)повредите по л.а“БМВ“. На тази основа и независимо една от
друга еднопосочен механизъм обосновават АТЕ и СМЕ – удар в задната част
на тялото на пострадалия с предна дясна част на автомобила, което пък
съпоставено с мястото на съприкосновение, означава, че Томчев е вървял
попътно на движението на л.а.“БМВ“ и в дясната лента в посока към
гр.Разград. На основателно поставения от защитата въпрос колко време е
продължило това движение, отговор се намира чрез показанията на св.С., чрез
протоколи за оглед на местопроизшествие и труп, и чрез справка от
Националната тол система – пострадалият се е движил по указания начин
малко след 00.09 часа на 24.08.2022 година до настъпване на сблъсъка с
л.а.“БМВ“, управляван от подсъдимия. Иначе казано, подсъдимият е имал
видимост към пострадалия на 140м – разстояние, от което Томчев е попаднал в
зоната на осветеност на дългите светлини на л.а.“БМВ“ и именно от този
момент пешеходецът е станал опасност за движението на дееца,
9
предотвратима с намаляване на скоростта и спиране, каквито действия М. не е
предприел. Принос към пътното произшествие има и пострадалият, който с
поведението си е нарушил чл.108, ал.1 от ЗДвП.
Заетите дотук съображения по съвсем ясен начин отразяват позицията
на въззивния състав за отсъствие на каквито и да е фактически и процесуални
основания за назначаване на допълнителна АТЕ с цел изследване движение на
пострадалия пешеходец перпендикулярно спрямо осветената зона на
л.а.“БМВ“, за каквото положение не са били събрани достоверни
доказателства. Данните за подобен ход на Томчев се извличат единствено от
обясненията на дееца и показанията на св.И., но същите не могат и не биха
могли да се ползват с обективна истинност поради противоречието им с преки
доказателства в показанията на св.С. и следите от деянието. Самите вещи лица
– автори на допълнителната АТЕ, са посочили, че развиват хипотеза на
транспортното произшествие, която не се ползва с фактическа обезпеченост в
материалите по делото.
Правилно окръжният съд е кредитирал заключенията на СМЕ и СХЕ
(ДПр, т.2, л.21), установяващи липса на следи от алкохол или наркотични
вещества в кръвта на починалия пешеходец.
В оценката на въззивния съд попадат и показанията на св.св.Рейхан
Еюбов, Илиян Терзиев, Юсуф И. и Шакир И., които съдържат производни
доказателства във връзка с деянието. Същите се използваха за проверка на
първичните доказателства в обясненията на дееца и в показанията на св.А.И. -
те, заедно с обективните находки от деянието установяват, че подсъдимият не
е наблюдавал внимателно и концентрирано пътната обстановка, поради което
и не е предприел дължимата реакция по отношение на внезапно възникналата
опасност. Що се касае до показанията на св.Т., то напълно достатъчно е да се
констатира достоверност на въведените чрез тях доказателства за външния
вид на пострадалия при напускането на дома преди произшествието, по което
положение доказателственото средство кореспондира с протокол за оглед на
труп. Досежно показанията на св.Б., преценката на настоящия състав е за
обща информативност, но извън предмета по чл.102 от НПК.
Преминавайки към обобщение, въззивният състав установи
необоснованост на присъдата единствено по положението относно промяна на
светлините при управление на инкриминираното МПС непосредствено преди
10
удара, без констатацията обаче да е породена от доводите на обжалването от
страна на защитата. Извън казаното, несподелими са съображенията на адв.Ж.
за нарушение в оценката на доказателствата и източниците им, напротив
окръжният съд е спазил чл.107, ал.5 от НПК, анализирайки доказателствените
средства по вътрешната им последователност и обективност, и съпоставяйки
ги с останалите данни по делото, извличайки съответната фактическа
установеност на деянието и авторството.
При правилно установените положения на инкриминираната проява,
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, като е
приел съставомерно поведение на подсъдимия А. М. по чл.343, ал.1, б.в от НК.
Транспортното деяние на подсъдимия се изразява в нарушаване на чл.20, ал.2
от ЗДвП, т.к. при движение нощно време извън населено място е бездействал
да предприеме намаляване на скоростта и спиране при възникнала опасност
извън опасната му зона за спиране. Моментът на възникване на тази опасност
е фактически и в предметния казус той се определя от навлизане на
пострадалия пешеходец в осветената зона на дългите светлини на л.а.“БМВ“,
което е станало извън опасната зона за спиране на дееца. Условията на
транспортното деяние не предполагат приложение на чл.15 от НК, т.к.
опасността за движението не е възникнала внезапно и непредвидимо.
С присъдата подсъдимият правилно е оправдан за нарушение по чл.5,
ал.2, т.1, пр.1 от ЗДвП - общо правило, което не може да запълни бланкетната
диспозиция по чл.343 от НК поради липсата на причинно-следствена връзка с
общественоопасния резултат.
Първоинстанционният съд е приел субективната страна на
несъзнаваната непредпазливост, с който извод въззивният съд се съгласява.
Произшествието е било предотвратимо при внимателно наблюдение на
пътната обстановка от страна на подсъдимия и реакция по чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП при възникване на опасността за движение. В разрез с тези обективни
условия, подсъдимият не е бил достатъчно концентриран и внимателен,
вследствие на което не е предвиждал настъпването на общественоопасната
последица, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди.
За въззивната проверка на справедливостта на контролираната присъда
отношение имат следните положения:
Степента на обществена опасност на конкретното деяние не е прецизно
11
обмислена от окръжния съд - по мнение на настоящия състав тя не се
отличава от обичайните случаи на пътни произшествия със смъртен резултат.
Допуснато е нарушение на едно правило за безопасност в транспорта, налице
е и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. Т.Т.
е осъществил нарушение по чл.108, ал.1 от ЗДвП, което е безспорно в
причинна връзка с общественоопасната последица. Обсъждайки приноса на
пострадалия към съставомерния резултат, въззивният състав не споделя
защитните доводи за доказано психотично поведение на пешеходеца или пък
за преднамерен опит от негова страна да сложи край на живота си. В разрез с
тезата са показанията на св.С., в които не се съдържат данни в разискваната
насока. По пътя на логиката, ако би имало такова поведение, то съвсем
очаквано е то да привлече вниманието и на подсъдимия, но пътната ситуация
реално не се е развила по такъв начин. Следва да се има предвид и че с две
съдебни експертизи е опровергано съмнението пострадалият да е употребил
наркотични вещества и/или алкохол по-рано вечерта преди катастрофата.
За разлика от окръжния съд, настоящият състав прави малко по-
различна оценка на данните за личната опасност на подсъдимия,
съблюдавайки трайното становище на съдебната практика, че от съществено
значение при индивидуализацията на наказанието на виновния водач преди
всичко е тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение в
пряка причинна връзка с предизвиканото пътно произшествие и
съставомерния резултат, включително миналото поведение на дееца като
водач - от гледна точка на склонността му да пренебрегва законовите
изисквания. В контекста на казаното, на инкриминираната дата подсъдимият е
нарушил едно от най-важните правила за пътна безопасност. Същевременно,
видно от справката му за водач, М. не за пръв път подценява законовата
регулация за безопасно движение по пътища. В рамките на недългия си
шофьорски опит подсъдимият е бил санкциониран за нарушения по чл.28,
ал.1, т.2 и чл.133 от ЗДвП. Вярно е, че тези норми не са от ключово значение за
безопасността, но е вярно също така, че нарушенията са осъществени от дееца
през около шест месеца и то след предходно санкциониране за друго
административно нарушение, което илюстрира известна заниженост на
правосъзнанието. Изводът се потвърждава и от решението на подсъдимото
лице да напусне местопроизшествието, с което на инкриминираната дата е
реализирал и нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По отношение на
12
обмислените обстоятелства със значение към чл.54, ал.2 от НК
първоинстанционният съд е бил изчерпателен – подсъдимият М. е в млада
възраст, не е осъждан, учи и има трудови навици.
При горните положения и непредпазливата форма на вина във вид на
небрежност, въззивният състав приема, че наложеното с присъдата наказание
лишаване от свобода е явно несправедливо, т.к. не съответства на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на двете
цели по чл.36 от НК. Въззивната жалба на повереника в тази насока е
основателна, като присъдата следва да бъде изменена по реда на чл.337, ал.2,
т.1 от НПК с увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода на три години (с оглед развитото обжалване на присъдата по НОХД
№418, по принципа reformatio in pejus не се налагат изрични доводи).
Индивидуализацията се извършва при приложението на чл.2, ал.2 от НК - в
санкционните предели на чл.343, ал.1, б.в от НК преди изменението му.
Заетата позиция илюстрира становището на въззивния състав за
неоснователност на въззивната жалба на защитника досежно приложение на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, т.к. не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в чл.343, ал.1,
б.в в относимата редакция наказание да се оказва несъразмерно тежко.
Кумулативната санкция е запълнена с лишаване на М. от право да
управлява МПС за срок от три години. По мнение на въззивния състав
наказанието е занижено, предвид обоснованата по-горе констатация за
известна по-висока степен на опасност на дееца като водач на МПС, както и
при значимостта на инкриминираното нарушение и допуснато
несъставомерно такова на 24.08.2022 година, но с въззивната жалба на
повереника не се прави искане за увеличаване на това наказание, поради което
настоящата инстанция не би могла да влоши положението на подсъдимия.
С проверяваната присъда правилно е приложен институтът на условното
осъждане, т.к. в данните за личността на подсъдимия се откриват достатъчно
ресурси същият да се поправи и превъзпита в условията на обществото.
Подсъдимият М. е млад човек, с добри личностни характеристики, до момента
на деянието е спазвал законите в страната и е имал морално поведение.
Казаното илюстрира наличието на собствени мотивационни механизми за
преодоляване на недостатъците в правосъзнанието и изграждане на утвърден
13
и занапред отстояван стандарт на законосъобразно поведение. Действието на
изпитателния срок обаче би следвало да е по-продължително от три години,
предвид проявената известна негативна нагласа към правилата за пътна
безопасност. Размерът на изпитателния срок следва да се увеличи на четири
години, в които освен че поведението на подсъдимия ще бъде под риска по
чл.68 от НК, ще се даде и достатъчно време за устойчиво преизграждане на
дефицитите в правосъзнанието.
С изменението на присъдата в очертаните предели въззивният състав
приема, че освен целите на личната превенция, ще се постигнат и целите на
генералната превенция с предупреждението към неустойчивите членове на
обществото за неотвратимостта на наказанието.
Преминавайки към заключение, при служебната проверка на присъдата
и по въззивното оплакване на адв.Ж., настоящият въззивен състав не
констатира нарушение по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК, т.к. мотивите на
първоинстанционния съд отговарят на стандарта по чл.305, ал.3 от НПК. Не се
установява нарушение при приложението на чл.59, ал.4 от НК, на чл.189, ал.3
от НПК и при произнасянето по веществените доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд-Варна
РЕШИ:
Изменя присъда рег.№2/22.01.2025 година, постановена по НОХД
№236/2024 година по описа на Окръжен съд – Разград, като увеличава
наложеното на подсъдимия А. И. М. наказание лишаване от свобода на три
години и увеличава размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на
четири години.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето
му.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15