Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Велико Търново, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в
публично заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при
участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 128/2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 197, ал. 2 вр. чл.
208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на „РОБСОВ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.П.
против Решение по
жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 25/24.02.2021г.
на директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение и потвърдено
като законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210004-022-0007486/08.02.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново.
Жалбоподателят оспорва
решението, с което е потвърдено постановлението за налагане на обезпечителни
мерки с доводи за свръхобезпеченост на установяваните задължения спрямо
стойността на предходно наложените вече обезпечителни мерки и обстоятелството,
че било налице договорно основание за получаване на запорираната сума е за
оказване на помощ за преодоляване на икономическите последици от COVID 19. Решаващият орган бил изложил
общи мотиви, които не са свързани с конкретния случай и на практика това
означавало липса на мотиви. Предвид гореизложеното моли решението на директора
на ТД на НАП велико Търново, както и ПНОМ да бъдат отменени поради липса на
изискванията на чл. 121 от ДОПК.
Ответникът – Директор на ТД на НАП Велико
Търново, чрез ***Н.Н., оспорва жалбата. Намира решенето издадено е от
компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на материалния
и процесуалния закон. Отпуснатите средства по договора, не представлявали
средства от държавния бюджет за възложени от държавата услуги и не попадат в
изключението на чл. 99 по Закон за бюджета за 2021 година В тази връзка неоснователно е и твърдението в
жалбата че средствата представляват помощи отпуснати за справяне с последиците
от пандемията Ковид-2019. Счита, че наложената обезпечителна мярка съответства
на обезпечителната нужда, макар да се наложени възбрани върху недвижими имоти и
запори върху МПС и други видове вещи на дружеството избраното обезпечение се
явява по ефективна мярка чрез която най-лесно биха се удовлетворили интересите
на държавата. Счита също, че не е надвишен съществено размерът на задължението,
поради което не е налице свръх обезпечение и не е нарушен принципа на
съразмерност на чл. 6 от АПК. Моли да се остави жалбата без уважение и да се
потвърди процесното решение като законосъобразно. Претендира разноски, за което
представя списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено следното:
С процесното Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210004-022-0007486/08.02.2021г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново е наложено обезпечение – запор
върху вземане за 1469.06лв. с изпращане на запорно съобщение до Агенцията по
заетостта.
За събиране на
публични задължения на дружеството-жалбоподател е образувано изпълнително дело
№ *********/2021
С предходни постановление
за налагане на обезпечителни мерки на дружеството жалбоподател за обезпечаване
на публично вземане в предполагаем размер 170 656.80лв., са наложени:
1) Възбрана върху недвижими
имоти и запор върху МПС с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. №
С200004-023-0002052/26.06.2020г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново.
2) запор върху движими вещи
с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С200004-023-0002054/26.06.2020г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.
С Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, изх. № С210004-139-0000260/02.02.2021г. на
старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново е продължено действието
на горепосочените обезпечителни мерки във връзка с РА
Р-0400042000365-091-001/07.01.2021г. в размер на 158 195.03лв в това число
главница 121 125.32лв. и лихви 37 069.71лв.
На 03.02.2021г. в
изпълнение на Решение на Министерски съвет № 592/21.08.2018г. от Агенцията по
заетостта е регистрирано уведомление със системен № 3302766/03.02.2021г., с
което НАП е уведомена за предстоящо плащане по договор № ОЗ-ХУ-04-12-480#10 от
31.01.2019г., на дата 11.03.2021г. в размер на 1469.06лв.
Издадено е запорно
съобщение изх. № Р210004-119-0001275/-8.02.2021г. до Агенцията по заетостта гр.
София, за вземане в размер на 1469.06лв., което е връчено на 09.02.2021г.,
видно от потвърждение, получено по електронен път и приложено към преписката.
С Решение по искане за
спиране на изпълнението на ревизионен акт № 20/01.03.2021г. на директора на
Д“ОДОП“ Велико Търново е спряно изпълнението на РА Р-0400042000365-091-001/07.01.2021г.
с мотиви, че общата стойност на наложените обезпечителни мерки посредством
ППДНПОМ изх. № С210004-139-0000260/02.02.2021г. е в размер на 173 603.16лв.
Така посочената в постановлението балансова стойност е достатъчна да обезпечи
събирането на обжалваните задължения по РА, а именно установени задължения за
внасяне общо в размер на 121 125.32лв. и лихви в размер на
37 069.71лв. Към датата на подаването на искането за спиране задълженията
възлизат на 159 742.84лв.
С Решение № 25/24.02.2021.
Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, в производство по чл.
197, ал.1 ДОПК, се е произнесъл по жалбата срещу постановлението за
налагане на обезпечителни мерки като го е потвърдил. Намерил е за правилна
преценката на публичния изпълнител, че предвид големия размер на установеното
задължение на жалбоподателя, както и поради липсата на предприети действия от
страна на длъжника за плащане събирането на публичното вземане ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни по смисъла на чл.
195, ал.2 от ДОПК, което е наложило обезпечаване на задълженията. Счел е,
че при издаване на обжалваното постановление са спазени всички процесуално и
материално правни изисквания. На следващо място, плащанията по договор не са
целево предоставяни средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери по смисъла на чл. 99 от Закона
за държавния бюджет за 2021г.
Срещу така постановеното
решение „РОБСОВ“ ЕООД подава жалбата, потвърденото с което постановление за
налагане на обезпечителни мерки е предмет на настоящото съдебно производство.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК на жалбоподателя е указано да
ангажира доказателства относно твърдението си, че наложените вече възбрани
върху недвижими имоти, запори върху МПС и други движими вещи на дружеството са
на обща стойност, която надвишава задълженията на дружеството – 159 264.62лв.,
обезпечени с тях.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК на ответника е указано, че върху
него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на
фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
Не
се оспорва по делото размерът на публичните задължения така както са изброени в
постановлението за налагане на обезпечителни мерки.
Като
писмени доказатества по делото са приети административна преписка вх. №
996/10.03.2021 г. от ТД на НАП Велико Търново; Решение по искане за спиране на
изпълнението на РА № 20/01.03.2021 година на директора на Д „ОДОП“-Велико
Търново, Придружително писмо изх. № 271/02.03.2021 година на директора на
Д„ОДОП“-Велико Търново до „Робсов“ ЕООД, договор № ОЗ-ХУ-04-12-480#10
за осигуряване на заетост по проект обучение и заетост от 31.01.2019 година,
сключен между агенция по заетостта и дружеството-жалбоподател.
При така установените
факти, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна
страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7
- дневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на
публичния изпълнител по административен ред. Горното налага извода за нейната
допустимост.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
След служебно извършена
проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено след проведено
задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител, в
писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Спазени
са процесуалните разпоредби по издаването им и не са допуснати съществени
нарушения, обосноваващи основание за незаконосъобразност и обявяване на
нищожност. Същите обаче са материално незаконосъобразни. Мотивите за това са
следните:
В случая контролът на съда
върху наложените обезпечителни мерки в производство по чл.
197, ал.3 от ДОПК обхваща спазването на изискванията за законосъобразност
при налагането им, като изрично в три хипотези съдът ги отменя: 1)когато
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция
или държавни ценни книжа; 2) ако не съществува изпълнително основание; или 3) ако
не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5. Поради това съдът извършва проверка на спазването
на изискванията на Глава двадесет и четвърта Обезпечения на ДОПК съобразно
фактите по делото. При тази проверка за материална законосъобразност на
наложеното обезпечение се установи следното:
Налице са подлежащи на
обезпечение публични вземания в размер на 121 125.32лв. и лихви в размер
на 37 069.71лв., а общата стойност на наложените обезпечителни мерки
посредством постановлението за продължаване действието на наложени вече
обезпечителни мерки изх. № С210004-139-0000260/02.02.2021г. е в размер на
173 603.16лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
195, ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на установените
вземанията на държавата или общините. В случая наред със запора на банкови
сметки в размер на установените вземания е наложено обезпечение и под формата
на възбрани върху имущества, запор върху МПС и движими вещи на стойност, които
не са оспорени от ответника. Същата надхвърля размера на посочените в
постановлението установени задължения в размер на 159 264.62лв., в това
число лихви 38 146.42лв. и главница 121 118.20лв.
Публичният изпълнител е
наложил обезпечителни мерки върху тези имущества без обаче да отчете по какъвто
и да било начин тежестта им в общото обезпечение и до каква степен те могат да
удовлетворят предполагаемото вземане. Тоест стойността на обезпечените
задължения би следвало да се отчете по някакъв мотивиран начин от публичния
изпълнител в стойността на общото обезпечение, при налагането на допълнително
такова върху вземането в размер на 1469.06лв. към Агенцията по заетостта. В
случая това не е сторено и при съпоставяне на стойностите обезпечение –
задължение изводът е за несъразмерност, надхвърляне на обезпечителната нужда,
на което се позовава и жалбоподателят. При този анализ на наложеното
обезпечение съдът намери, че не се доказа от ответника при налагане на запора
да е спазено изискването на чл.
195, ал.7 от ДОПК – обезпечението да съответства точно на вземанията. Обезпечителната
мярка по запора, се явява несъразмерна, което е основно изискване за
законосъобразност на налагане на обезпечения по ДОПК.
Обезпечителната
мярка, представлява едновременно защитата и санкцията, в които се състои
обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на
обезпечителната нужда. Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили
нормативен израз в нормата на чл.
195, ал. 7 от ДОПК, която изисква обезпечението да съответства на
вземанията на държавата и общините. Това означава определяне на обезпечителна
мярка, която държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния
взискател, така и за интересите на длъжника, без прекомерното му обременяване.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност,
залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ДР
на ДОПК. Съобразно легалното определение на принципа на съразмерност
съдържанието му се свежда до упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на чл.
6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, несъразмерими с преследваната
цел.
В настоящия случай
налагането на допълнителна обезпечителна мярка - запор върху вземане от трето лице, засяга
правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото за целта и очевидно не е съразмерно със задължението, което се
обезпечава с налагането на тази обезпечителна мярка. Посоченото обстоятелство
представлява нарушение на материалния закон, което обуславя незаконосъобразност
на обжалваното обезпечение.
Предвид гореизложеното не следва да бъда обсъждано второто възражение
на жалбоподателя, че плащането от Агенцията по заетостта към него представлява
помощ за преодоляване на икономическите последици от пандемията на COVID-19.
Изложеното обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което съгласно чл.
197, ал. 3 предл. последно ДОПК наложената обезпечителна мярка с
постановление изх. С210004-022-0007486/08.02.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Велико Търново следва
да се отмени.
Водим от горното и на основание
чл. 197, ал. 4 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „РОБСОВ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.П.,
Решение №
25/24.02.2021г. на директор на ТД на НАП В. Търново и потвърденото с него като
законосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210004-022-0007486/08.02.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.