Р Е Ш Е Н И Е № 10

гр. Сливен, 22.01.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на тринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                      Радостина Желева                                             и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                       съдията           административно  дело № 491  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във вр.с чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на В.С.К., срещу Решение № 20-532/30.08.2019 г. на Генералния директор на Българско национално радио, като заявява, че същото представлява отказ за предоставяне на обществена информация по Заявление с вх. № 10-400/26.08.2019 г. В жалбата се твърди, че с посоченото заявление поискала предоставяне на информация по четири пункта, в отговор на което получила посоченото писмо. Счита, че не е получила отговор на поставените въпроси. Твърди, че исканата обществена информация следва да й бъде предоставена. Същата не представлявала класифицирана информация, а доколкото касаела лични данни, то можело същите да бъдат заличени. Моли съда да отмени постановения отказ за предоставяне на обществена информация.

В съдебно заседание оспорващата не се явява.

Ответникът по жалбата  в писмен отговор заявява, че несъмнено радиото е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Твърди, че по отношение на исканата информация не бил формулиран отказ, като можело да бъде предоставена информация само по част от исканията. Твърди, че исканата информация била публично достъпна, тъй като договорът за възлагане на управление, бил публикуван на официалната страница на Българското национално радио. Останалите въпроси били свързани с разходването на бюджета на Българското национално радио, която информация се съдържала на страницата на радиото, както и в Закона за държавния бюджет за 2019 г. Исканата информация била от личен, а не от обществен характер. Българското национално радио било определено като стратегически обект от значение за националната сигурност на България и в случая била направена преценка, че исканата информация не следва да се предоставя официално. Моли съда да отхвърли жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по заявление от В.С.К. ***.2019 г., с което поискала от Генералния директора на Българското национално радио да и представи информация относно: Какви суми с изплатило Българското национално радио на С. К. К.за периода от 28.06.2019 г. до 28.08,2019 г. включително и на какво основание? Копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С. К. К.с БНР като д. на програма „Р. С.", както и информация относно това кои длъжностни лица са изготвили и съгласували заповедта (ако такава информация не се съдържа в самата заповед). Колко процента от бюджета на БНР за 2019 г. ще бъде разходвана за издръжка на музикалните състави и какво е разпределението на тази сума по пера - заплати, други възнаграждения на музиканти, разходи за техника и други разходи? Колко процента от бюджета на БНР за 2019 г. ще бъде разходвана за създаване и и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения и какво е разпределението на тази сума по пера - възнаграждения на служители на БНР, възнаграждения на трети лица, разходи за техника и други разходи? Заявителя е посочил, че желае да получи информацията на електронната си поща.

С отговор изх.№ 20-532 от 30.08.2019 г. на това заявление Генералния директора на Българското национално радио е посочил, че Българското национално радио му е изплатило, в качеството му, за една част от посочения период, на директор на „Радио София" и за друга, в качеството му на Генерален директор на БНР, суми със следните правни основания: трудово възнаграждение за един работен ден за посочения период като директор на „Радио София"; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за полагаемите дни на основание чл. 224 от КТ като директор на „Радио София"; месечно възнаграждение за м. юли и за м. август 2019 г. за дейността му като генерален директор на БНР, като размерът на сумата бил нормативно определен; допълнително възнаграждение (допълнително материално стимулиране) по Договор за управление, сключен със Съвета за електронни медии; възнаграждение по договор за управление на проекта „Евранет +" за м. юни. По т.2 от заявлението посочил, че не може да предостави копие от исканата заповед, тъй като същата съдържала лични данни. По т.3 и т.4 от заявлението посочил, че са въпроси, на които не следва да отговаря с настоящото писмо, тъй като поисканата с тях информация била достъпна за всяко лице - бюджетът на БНР бил публичен и съответно е публикуван на интернет страницата на радиото www.bnr.bg.  

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 24, ал.1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от подаденото от жалбоподателя заявление същото е в предвидената от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ за съдържание. От административната преписка не е видно кога оспорения административен акт е съобщен на жалбоподателката, но жалбата е подадена в четиринадесет дневния срок от издаването на същия, поради което, съдът приема, че подадената на 11.09.2019 г. жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58, ал.1 от АПК, в рамките на предвидения преклузивен срок по чл. 149, ал.1 от АПК.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието “обществена информация” като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на  задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект.

Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. Дейността на БНР се финансира основно чрез субсидия от държавния бюджет (чл. 70, ал.2, т.3 ЗРТ, чл. 48, ред 1 от Закон за държавния бюджет на РБългария за 2019 г.) поради което следва да се приеме, че е задължено лице и на основание т.2 от ал.2 на чл. 3 ЗДОИ. Предвид изложеното съдът приема, че БНР е задължен субект по чл. 3, ал.2 ЗДОИ и като такъв дължи предоставяне на достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал.1 - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица.

Субектите по чл. 3, ал.2 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.)

При анализа на разпоредбите на ЗДОИ се налага извод, че задълженият субект по чл. 3 от с. з. дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за достъп до обществена информация. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от закона, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от същия, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. В случая задължения субект е предоставил частичен достъп до информацията по т.1 от заявлението на оспроващата, отказъл е предоставяне на исканата информация по т.2 от това заявление и е посочил, че търсената информация по т.3 и т.4 се намира на интернет страницата на радиото.

След проверка на представените по делото доказателства съдът установи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението обаче е постановено в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ.

Безспорно е, че съгласно законодателството на Република България (РБ), Генералния директора на Българското национално радио е личност, изпълняваща публична, висша публична длъжност. Той е такъв по силата на чл.6, т.35 от Закона за за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд на РБ (вж. решение № 4/26.03.2012 г. по к. д. № 14/2012 г.) е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни.

По посочените причини незаконосъобразен се явява доводът на ответника, че възнаграждението на Генералния директора на БНР не е обществена и не била свързана с изпълнението и управлението на дейността на БНР. Размерът на получаваните суми от Генералния директора на БНР е обективно съществуващ факт, който по силата на ЗПКОНПИ следва дори да бъде лично деклариран. При това, жалбоподателката иска данни за изплатени суми от Българското национално радио на С. К. К.за периода от 28.06.2019 г. до 28.08,2019 г., което безспорно се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни за БНР правила. В този смисъл исканият достъп до обществена информация не засяга лични данни, а такива, които по силата на друг нормативен акт, са обществена информация. Именно за това в случая се касае за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно спазват ли се от Генералния директора на БНР, съществуващите правила, относими към определяне на неговото възнаграждение, както и изплащането на допълнителни възнаграждения, който факт не се отрича. Следователно исканата информация е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на публичноправния субект във връзка с изпълнение на собствените му решения и други нормативни актове уреждащи дейността му. (В този смисъл Решение № 13183 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5315/2011 г., V о., Решение № 15495 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3678/2018 г., V о.,).

Незаконосъобразен е и отказът за предоставяне на  копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на С. К. К.с БНР като директор на програма „Радио София", както и информация относно това кои длъжностни лица са изготвили и съгласували заповедта (ако такава информация не се съдържа в самата заповед). Отказът в тази част е мотивиран с обстоятелството, че исканата информация съдържа лични данни. В същото време не е посочено до кого се отнасят тези лични данни, дали до издателя на заповедта, нейния адресат или само до длъжностните лица, които са изготвили и съгласували заповедта. По смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ "лични данни" са такива по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.). Според тази разпоредба „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Несъмнено имената на конкретно физическо лице, което е и длъжностно лице представляват лични данни. Дори обаче посочената заповед да съдържа лични данни на трети лица, извън лица заемащи  висша публична длъжност органът е следвало да съобрази изискването на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ – да поиска изричното писмено съгласие на третите лица за предоставяне на исканата обществена информация и само в случай на несъгласие от тяхна страна – да приложи чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, като заличи всички данни, отнасящи се до лицата, които биха могли да ги идентифицират. В случая не се твърди, а и не са ангажирани доказателства от задължения субект, че е поискал писменото съгласие на тези лица, но е получил несъгласие от тяхна страна, заради което да е пристъпил към заличаване на личните им данни. Това налага при новото произнасяне по заявлението органът да изложи мотиви и в тази насока, както и да представи доказателства за спазена процедура по чл. 31, ал. 2 и 4 от ЗДОИ. (Решение № 1055 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6502/2017 г., V о.,)

Следва да се има предвид, че Законът изрично предвижда, че информацията следва да бъде предоставена в случаите на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Съгласно § 1, т. 6 ДР ЗДОИ "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Ако не е налице надделяващ обществен интерес, административният орган следва да се аргументира, за да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 ДР ЗДОИ, като и в този случай търсената информация е дължима при спазване на правилото на чл. 31, ал. 4 вр. чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, постановяващ, че при неполучаване на съгласие от третото лице в указания срок или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. (Решение № 3248 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2017 г., V о.)

Ответникът по оспорването не е предоставил и исканата информация по т.3 и т.4 от заявлението. Същият е посочил, че тази информация се съдържа на интернет страницата на БНР. Действително на тази страница се съдържа информация за бюджета на БНБ за 2019 г., Отчет за програмната, технологичната и финансовата дейност на Българското национално радио за периода 1 декември 2018 г. – 31 май 2019 г., както и месечни и тримесечни отчети за изпълнение на бюджета на БНР (https://bnr.bg/aboutbnr/otcheti/list). В тях обаче не се съдържа търсената от оспорващата информация, а именно: Колко процента от бюджета на БНР за 2019 г. ще бъде разходвана за издръжка на музикалните състави и какво е разпределението на тази сума по пера - заплати, други възнаграждения на музиканти, разходи за техника и други разходи? Колко процента от бюджета на БНР за 2019 г. ще бъде разходвана за създаване и и изпълнение на български музикални и радиодраматични произведения и какво е разпределението на тази сума по пера - възнаграждения на служители на БНР, възнаграждения на трети лица, разходи за техника и други разходи?

Несъмнено тази информация е от значение за заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на публичноправния субект във връзка с изпълнение на собствената му програма и други нормативни актове уреждащи дейността му, каквито са чл.49 и чл.50 от Закона за радиото и телевизията. Като е отказал предоставяне на същата ответника по оспорването и издал незаконосъобразен административен акт. Доводи, че тази информация е класифицирана изобщо не се съдържат в обжалвания административен акт, поради което по-късното им изтъкване не може да отстрани неговата незаконосъобразност. Освен това изобщо не е посочено коя от исканата информация, представлява класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.

Поради изложените мотиви отказът за предоставяне на обществена информация на Генералния директора на Българското национално радио, следва да бъде отменен, и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново, мотивирано произнасяне по заявление вх. № 10-400/26.08.2019 г.  на В.С.К., за достъп до обществена информация, при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Искания за присъждане на разноски не са правени.

Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ отказ обективиран в Решение № 20-532/30.08.2019 г. на Генералния директор на Българско национално радио, за предоставяне на обществена информация, поискана със заявление вх. № 10-400/26.08.2019 г. по описа на БНР, подадено от В.С.К. ***.

ВРЪЩА административната преписка на Генералния директор на Българско национално радио за ново произнасяне по заявление вх. № 10-400/26.08.2019 г. по описа на БНР, подадено от В.С.К. ***, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона в съответствие с мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.40 ал.3 от ЗДОИ.

Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: