Р Е Ш Е Н И Е№ 653
гр.Русе, 04.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
граждански състав, в публичното съдебно заседание на 02-ри юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 139 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцовото дружество „Еос Матрикс” ЕООД -гр.София
твърди, че се е снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 7019/2019г. по описа на РРС за сумите от 1114,45 лв.- главница, 1029,60
лв.-договорна лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г. и 2355,95
лв.-мораторна лихва за периода 26.11.2016г.-25.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Сочи, че вземанията произтичат от Договор
за потребителски кредит от 21.01.2011 г. и Анекс №1/06.03.2012г. към него,
сключени между „Юробанк България” АД и ответника. Заявява и че всички права по
договора са прехвърлени от „Юробанк
България” АД на „Еос Матрикс” ЕООД на 18.01.2016 г. чрез договор за продажба и
прехвърляне на вземане /цесия/, за което длъжника бил уведомен. Твърди, че към ведно със
уведомлението за извършената цесия, длъжникът бил уведомен и за настъпила на
основание чл.15, ал.5 от Договора предсрочна изискуемост на вземането. Във визирания в закона срок ответника подал възражение и съответно ищцовата страна в
1-месечен срок е предявила настоящия иск. Иска съда да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължат присъдените суми по ч.гр.дело № 7019/2019г.
по описа на РРС. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен
установителен иск по чл.422 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по
чл.131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника Г.Й.Г., с който искът се оспорва като неоснователен
и недоказан. Твърди се, че била изтекла
погасителна давност по отношение на исковите претенции, позовавайки се
на ТР №3/18.05.2012г., т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Развива общи съждения
относно правото на прехвърляне на вземане и обявяване на предсрочна
изискуемост, от който може да се допусне, че оспорва уведомяването за
извършената цесия и настъпилата изискуемост на вземането.
От
фактическа страна:
Видно е от приложеното ч. гр. дело №
7019/2019г. по описа на РРС., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3366/28.11.2019г. срещу Г.Й.Г. за заплащане на кредитора “Еос
Матрикс” ЕООД- гр. София сумите 1114,45 лв.,частично от общо дължима главница
от 7738,52 лв., 1029,60 лв.-договорна
лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г. и 2355,95 лв.-мораторна лихва за
периода 26.11.2016г.-25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане по Договор за потребителски
кредит от 21.01.2011 г. и Анекс №1/06.03.2012г. към него, сключен между “Юробанк
И Еф Джи България“АД /със сегашно наименование “Юробанк България“ АД/ и Г.Й.Г. -кредитополучател. Своевременно е направено възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения
едномесечен срок.
От представените писмени
доказателства се установява, че “Юробанк
България“ АД и ответника са сключили Договор за потребителски кредит №FL566523/21.01.2011г.,
съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 7740,00
лв. Съгласно чл.3 от договора, главницата по кредита се олихвява през първите девет
месеца от срока за издължаването му с фиксирана годишна лихва в размер на 5 %. ,
а впоследствие до крайния срок на погасяване на кредита, ответника се задължил
да заплаща на банката годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен
процент на Банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване
на лихвата и договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Към момента на
сключване на договора, БЛП на “Юробанк България“ АД за потребителски кредити е
в размер на 12.750 %, годишният процент
на разходите (ГПР) по кредита е 13.21 %, а общата дължима сума е 14133,43
лв. Крайният срок за издължаване на
дълга е 21.01.2021г. /чл.5/, като кредитополучателите се задължили да върнат
кредита на равни месечни (анюитетни) вноски, включващи главница и лихва,
посочени като брой и размер в Погасителен план до 21-во число на месеца - чл.7. Договорът е подписан от договарящите страни и
не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че Г. е усвоил отпуснатия кредит.
На 06.03.2012г. между страните е
сключен Анекс № 1 към процесния Договор, по силата на който страните са се
съгласили, че всички плащания във връзка с кредита се отнасят служебно от банката
на датата на Анекса чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит, като се съгласяват, че нейният
размер съгласно уговорките ще възлиза на 8137,47лв. Кредитополучателят се е задължил да
погаси задължението си на 120 месечни вноски, с краен срок за погасяване - 21.01.2021
г. След сключването на Анекса, кредитополучателят е погасил само част от
месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Поради
неизпълнение на договора /неплащане на няколко погасителни вноски/ кредитът е
станал предсрочно изискуем- чл.15, ал.5.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 18.01.2016г. “Юробанк България“ АД е прехвърлило на
ищцовото дружество възмездно вземанията по Договор за потребителски кредит
№FL566523/21.01.2011г. и Анекс №1 От Приложение към Потвърждение за извършена
цесия, което е неразделна част от цесионния договор от 18.01.2016г., се
установява, че по силата на договора за цесия вземането на “Юробанк България“
АД от ответника в размер на 11124,07 лв. е прехвърлено на “Еос Матрикс” ЕООД,
като в качеството си на цесионер, ищецът има всички права на кредитор. На
базата на изрично пълномощно от “ „Юробанк България” АД /л.116/, ищецът е
изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за цесията до
ответника. Изпратено е и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост/л.120,
л.121/. Документите са връчени лично на ответника Г. на 18.09.2019 г., на адреса, заявен в договора
за кредит. Фактът на уведомяването се установява от неоспорената от
ответника обратна разписка/л.122/, видно
от която на Г. са връчени именно уведомления за цесия и за предсрочна
изискуемост.
На длъжника е даден 15-дневен срок да
погаси вземанията си към новия кредитор,
по посочена банкова сметка.
***ите счетоводната експертиза, се
установява, че след усвояване на сумата по кредита ответника е извършил плащане
на част от месечните вноски по погасителен план, но след 21.11.2013г. е преустановил
плащанията за погасяване на задължението си по договора. Останали са непогасени
следните суми: 7738,52 лв.- главница, 1038,06 лв.- договорна лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г.
В експертизата е посочено, че дължимата
се от ответника мораторна лихва за процесния период 26.11.2016г.-25.11.2019г,
възлиза на сумата от 2353,99 лв.
От
правна страна:
По делото безспорно се установява, че ищецът в
настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 7019/2019 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Г.Й.Г. за заплащане на сумите: 1114,45 лв.- главница, 1029,60
лв.-договорна лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г. и 2355,95
лв.-мораторна лихва за периода 26.11.2016г.-25.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане по Договор
за потребителски кредит от 21.01.2011 г. и Анекс №1/06.03.2012г. към него,
сключени между „Юробанк България” АД и ответника. В срока, визиран в чл.414 ГПК, длъжника
е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед.В
указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията
си, предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор относно
възникналите взаимоотношения между ответника Г. и “Юробанк И Еф Джи
България“АД/със сегашно наименование “Юробанк България“ АД/, във връзка с
договора за кредит от 21.01.2011 г и Анекс към него, по който дружеството се
явява изправна страна. Кредитополучателят не спори, че е усвоил заемната сума,
като този факт се установява от приетата експертиза и от приложено банково
бордеро-л.21. От ангажираните в
производството доказателства става ясно, че действително до 21.11.2013 г., ответника е извършвал плащания
към банката. Внесените суми обаче не покриват целия дълг.
В процесния случай, правата на ищеца
произтичат от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.01.2016г. С този контракт “Юробанк България“ АД е прехвърлило вземанията си
към ответника на ”Еос Матрикс” ЕООД. Установи се и че процесния договор за
кредит от 21.01.2011г. е предмет на цесията и че цесията е била съобщена надлежно на длъжника. Съобщаването
на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на сделката, която
поражда действия между страните.Правата по цесията преминават върху цесионера
със сключването на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на
вземането. Всичко това налага безспорен извод, че ищеца е материалноправно
легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договорите за кредит, респ.
установяване на вземанията си.Дружеството е било оправомощено от
стария кредитор да извести ответника за прехвърления дълг.Ищецът е упражнил
това свое право и на 13.09.2019г. е изпратил такова уведомление на адреса на
ответника, заявен по договора за кредит. Документите са били връчени на лично на ответника
Г. на 18.09.2019 г. и при това положение следва да се приеме, че
цесията е била надлежно съобщена на длъжника. Следва да се отбележи и че е налице потвърждение на извършената
цесия, както и уведомление за
извършената цесия, изхождащо от цесионера, адресирано до ответника, като
съгласно съдебната практика уведомление за извършена цесия, приложено към
исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността
цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о.
на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В
случая към исковата е приложено
уведомление, което е редовно връчено на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът
приема, че цесията е редовно съобщена на ответника поради което и възраженията
в отговора на ИМ в тази насока са неоснователни.
Съдът счита за неоснователно
направеното от ответника възражение за погасяване по давност на задълженията. С
цитиранато в отговора на исковата молба ТР №3/18.05.2012г., т.д.№3/2011г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено съдържанието на понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на вземанията за главница по
договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни
вноски представляват периодични плащания има трайна практика на ВКС,
обективирана в Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; Решение
№261 от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., Решение
№38/26.03.2019г. по т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В тези решения ВКС
приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. В Решение
№38/26.03.2019г. съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране
съответства изцяло и на дадените с ТР №3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да
са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността
е характерна за престациите и на двете страни по договора. Като излага мотиви,
че по отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката-кредитор за предоставяне
на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо
се, както и че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части /чл.66 ЗЗД/, съставът на ВКС отговаря, че приложима по
отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски.
Съгласно задължителните разяснения в
т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата
на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпване на предвидените в договора
обстоятелства, но след като кредитора е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната му изискуемост.
Следователно правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно
действие. Такова уведомление безспорно е изпратено на длъжника и е получено от
него на 18.09.2019г./преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК на
26.11.2019г./
При установения факт, че ответника е
преустановил плащанията по кредита след 21.11.2013г. и уведомяването му за
настъпилата предсрочна изискуемост на 18.09.2019г.,то като начало на давността,
с оглед правилото на чл. 114 ЗЗД, следва да се приеме датата на надлежното
уведомяване на длъжника – 18.09.2019г., като спрямо нея депозираното на 26.11.2019
г. заявление по чл.410 ГПК, съответно исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, е в рамките на предвидения в чл.110 ЗЗД/респ.чл.111, б“В“,
относно лихвите/ давностен срок.
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа страна съдът намира, че иска по чл.422 ГПК за признаване за
установено, че ответника дължи сумите от 1114,45 лв.- главница и 1029,60
лв.-договорна лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г.е основателен и следва
да се уважи изцяло. Относно претенцията за сумата от 2355,95 лв.-мораторна
лихва, то искът следва да се уважи само до размера от 2353,99 лв./посочен в експертизата/, а над него да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид
уважаването на исковете, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящето производство разноски в размер на 454,23 лв.-заплатена
държавна такса за производството по делото и възнаграждение на в.л., както е
посочено в списъка по чл.80 ГПК. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати
на ищеца сумата от 90,00 лв. -заплатена държавна такса по ч.гр.дело № 7019/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Г., ЕГН ********** *** че дължи на
„Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р. И. М.-Т., сумата от 1114,45 лв., представляваща част
от неплатена главница по
Договор за потребителски кредит №FL566523/21.01.2011г. и Анекс №1/06.03.2012г.
към него , със
законната лихва върху нея, считано от 26.11.2019
г. до окончателното плащане, сумата от 1029,60
лв.-договорна лихва за периода 21.07.2017г.-18.09.2019г. и сумата от 2353,99 лв.– мораторна лихва за периода
26.11.2016г.-25.11.2019г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3366/28.11.2019 г. по
ч.гр.дело № 7019/2019 г. по описа на РРС и ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване дължимост на сумата за мораторна лихва над 2353,99 лв. до 2355,95 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова
долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. сумата от 454,23 лв. -разноски по
настоящето производство и сумата от 90,00 лв. -
разноски по ч.гр.дело № 7019/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: