О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1166
гр.Бургас, 24.04.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и четвърти
април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №937 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №5567/17.03.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар
Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №689 от 24.02.2020г., постановено
по гр.д. №9690/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул. „Пиротска“ №171а, да заплати на К.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата от
1930.21 лева /хиляда деветстотин и тридесет лева и двадесет и една стотинки/
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 274.85 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143, на положения от него за периода от 14.11.2016г. до 13.11.2019г., 1922
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.11.2019г. до окончателното плащане.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул. „Пиротска“ №171а, да заплати на К.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата от 420 лева /четиристотин и двадесет лева/ съдебно-деловодни
разноски.
Осъдена е Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул. „Пиротска“№171а да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 77.21 лева /седемдесет и седем лева и
двадесет и една стотинки/ и 190 лева /сто и деветдесет лева/ разноски за
експертиза.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
На първо място се оспорва като
неправилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. за
процесния исков период.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът.
Сочи се, че приложението на общите
правила по ЗДСл
(и съответно КТ
и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл.187,
ал.9 от ЗМВР 2014г., който
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им
не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава
се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая
чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи –
положен по график в рамките на месечната
норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно –
икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с
манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е
бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се
отхвърли изцяло. Евентуално се
иска от съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските в редакцията ѝ за периода от 01.01.2018 г.
до 17.07.2018 г. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са
ангажирани доказателства.
Направено е искане за спиране на
производството по настоящото дело, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
произнасяне с решение на ГО на ВКС по Тълкувателно дело №1/2020г.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от К.Г.Г., чрез адвокат С.К. - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е
правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените
пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното от въззивника искане с
правно основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, настоящият състав намира за
неоснователно. Съображенията за това са следните:
Действително пред ВКС е висящо
тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК по преюдициалния за делото правен въпрос
дали за държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ
досежно нощния труд или разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа
на него наредби.
Въпреки това, не са налице
предпоставките за спиране на производството по настоящото дело, тъй като с
разрешението, дадено в т.1 от ТР №8/2013 по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС,
което е задължително за долустоящите съдилища, се прие, че при образувано
тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос
производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
Ето защо искането е неоснователнао и като
такова следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №937 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д.№937/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на
22.06.2020г. от 09,30 ч., за която дата и час да се уведомят страните, след
отпадане на извънредното положение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от
главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова за спиране
на производството по делото до постановяване на решение по ТР №1/2020г. по
описа на ВКС.
С оглед своевременното им призоваване, в
случай на необходимост, страните да бъдат призовани включително на посочените
от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.