РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2473/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.12.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Даниела Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2878 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
ТД на НАП-Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт Зафирова, против Решение № 1494 от 17.09.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №4842
по описа на същия съд за 2021г., с което е отменено Наказателно постановление №579107-F608800 от 26.05.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,
с което на М.К.М. е наложена глоба в размер на 500лв.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Твърди се, че в случая е наложена глоба
в размер на 500лв. за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 125,
ал.3 от ЗДДС. Сочи се, че от постъпилата в ТД на НАП Пловдив СД по ЗДДС с вх. №
16004579303 от 12.02.2021г., с което са постъпили процесните отчетни регистри,
същите са подадени от М.М. с ИН по ЗДДС BG**********
, в качеството му на физическо лице, регистрирано по ЗДДС, а не като
представляващ на което и да е предприятие /дружество или ЕТ/, от посочените в
съдебното решение на ПРС. От направена справка в ИМ на НАП за регистрация по
ЗДДС се установява, че и към момента регистрирано по ЗДДС лице и съответно ЗЛ е
именно М.К.М..
Към касационната жалба е представена СД за
м.12/2020г. и разпечатка за статуса на лице за регистрация по ЗДДС.
Претендира се отмяна на
решението на районния съд, респективно потвърждаването на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Намира решението на ПРС за обосновано
и иска да се остави без уважение касационната жалба. Оспорва размера на
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Не се претендират се разноски.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява основателна:
Първоинстанционният съд е отменил Наказателно
постановление №579107-F608800 от 26.05.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,
с което на М.К.М. е наложена глоба в размер на 500лв. Приел е, че АУАН и
НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, т.5 от ЗАНН. Не са
описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна
страна на вменения административен състав.
Приема, че в случая липсва несъмнена
индивидуализация на данъчния субект, във връзка с чиято дейност не е изпълнено
задължението за подаване на отчетни регистри. При това положение само може да
се предполага във връзка с дейността на кое предприятие от изброените: „ММ КОМЕРСИАЛ 67“ ООД, „Ваяна 77“ ЕООД,
„Печена капия“ ЕООД, „М. и ко“ ЕООД, ЕТ „М.-комерс- М.М.“, е издадено НП.
Касационният съд не споделя изводите на
ПРС, поради следните съображения:
От
приетите в касационното производство писмени доказателства Справка-декларация
за данък върху добавената стойност от М.К.М. за данъчен период 12/2020г и справка
от ИМ на НАП за регистрация по ЗДДС става ясно, че и към настоящия момент М.К.М. е регистрирано по ЗДДС лице.
В хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция М.К.М. не представя доказателства, че е
дерегистрирано лице по ЗДДС.
В
АУАН и в НП ясно и точно е описана фактическата обстановка относно извършеното
нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал.3 от ЗДДС. Посочено е
ЕГН на задълженото лице **********, а не ЕИК по БУЛСТАТ на някое от изброените от районния съд търговски
дружества. СД по ЗДДС от 12.02.2021г. е подадена от М.М. с ИН по ЗДДС BG**********, в качеството му на
физическо лице, регистрирано по ЗДДС. След като е регистрирано лице по ЗДДС, то
следва и задължението му по чл.125, ал.5 от ЗДДС, според която
разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават
до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят.
При това положение напълно ясно и точно е
посочен субектът, извършил нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.
125, ал.3 от ЗДДС.
Ясно и точно е словесното описание на
нарушението и в АУАН и в НП: не е спазен установения от закона срок за подаване
на отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за
данъчен период от 01.12.2020г.-31.12.2020г. до 14.01.2021г. включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС са подадени по електронен път
в ТД на НАП-Пловдив на 12.02.2021г. и са заведени с вх. № 160045793030/12.02.2021г.
В конкретния случай както в акта, така
и в постановлението нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано чрез
словесното описание на признаците от неговия състав по начин, че да няма
съмнение какъв е той. Поради това не може да се приеме, че правото на защита на
административнонаказаното лице е нарушено, тъй като посредством текстовото
описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се
изразява нарушението.
Ето
защо, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил незаконосъобразно
съдебно решение, което следва да бъде отменено, а процесното НП - потвърдено.
Процесуалният
представител на касационния жалбоподател своевременно е претендирал
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което се дължи
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г/. Съгласно чл. 63, ал.5 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006
г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на по 100лв. /сто лева/
за всяка съдебна инстанция или общо 200лв. /двеста лева/, която сума се дължи
от ответника в полза на касационния
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
1494 от 17.09.2021г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №4842 по описа на същия съд за 2021г. и вместо
него постанови:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление Наказателно постановление №579107-F608800 от 26.05.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на М.К.М. е наложена глоба в размер
на 500лв.
ОСЪЖДА М.К.М.
с ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата в
размер на 200лв. /двеста лева/
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.