№ 25
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000652 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото e изходяща от ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело №
1211/2021 г. по описа на С. окръжен съд, решение № 153 от 14.06.2022 г., с
което ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдено да
заплати на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** като кредитор по Договор
за банков кредит № *******/25.05.2018 г. застрахователно обезщетение в
размер на 50 965, 97 лв., представляваща непогасената част от задължението
по Договор за банков кредит № *******/25.05.2018 г., за обезпечение на
което е сключен Договор за групова застраховка на получателите на ипотечни
кредити на „Ю.Б.”АД, между „Ю.Б.” АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД,
включващо остатък от главница в размер на 50 872,70 лв. и лихва в размер на
93,27 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, а на М. Т. К., ЕГН
**********, К. А. П., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН **********
направените по делото разноски в общ размер на 7 028 лв.
1
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и отхвърляне на иска.
Въззиваемите изразяват становище за неоснователността й.
Участващата като съищец ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. не е
изразила становище по жалбата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 28.06.2021 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от М. Т. К.,
ЕГН **********, К. А. П., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН **********
искова молба против ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С..
В обстоятелствената част на същата е споменато, че ищците са
наследници по закон на починалия на 08.04.2021 г. в с. Г.Б., община С.З. А.Т.
К.. Сочат и че за смъртта му въз основа на Съобщение за смърт №
***/08.04.2021 г. издадено от АИППМП „Х.**” ЕООД, гр.С.З., д-р Ж.Т. бил
съставен Акт за смърт № ****/ 08.04.2021 г.
Споменават също, че наследодателят им сключил на 25.05.2018 г.
договор за банков кредит НL 9154 с „Ю.Б.” АД за сумата от 61 840 лв.
От чл. 3а, ал.1, т. 3 на същия ставало ясно, че кредитополучателят
подписал съгласие за сключване на застраховка със застраховател посочен от
банката и ползващо се лице самата банка.
Задължение за сключване на застраховка било поето и в
материализираните в чл. 18, ал. 1 договорености.
Самото съгласие било подписано на 08.05.2018 г. С него А. К. във
връзка с договора за кредит се съгласил да бъде застрахован при условията на
Договор за групова застраховка на получателите на ипотечен кредит на
„Ю.Б.”АД, сключен между „Ю.Б.”АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, за негова
сметка и в полза на банката при покритие - пакет „Злополука и заболяване”.
Във връзка със същото на 30.05.2018 г., застрахователят и действалата
като застрахователен посредник банка предоставили на наследодателя на
ищците в качеството му на застраховано лице Сертификат № НL *****-
**********-1 по Договор за групова застраховка на получателите на ипотечен
кредит.
По – надолу в исковата молба се сочи, че на 08.04.2021 г.
2
наследодателят им бил поканен от свои колеги и приятели на събиране за
колене на прасе в с.Г.Б., общ.С.З.. Той заминал за селото рано сутринта след
закуска. Там около 11, 00 ч. изведнъж се свлякъл и паднал по гръб, след което
хората около него започнали да му дават първа помощ и извикали линейка.
Тя пристигнала в селото преди 12, 00 ч. Лекарят установил, че лицето е
безсъзнание и с витални показатели. В съставения фиш за спешна медицинска
помощ № *******, била записан работна диагноза „заварен екзистус
леталис“.
В периода от време между прилошаването и пристигането на линейката
първата ищца била уведомена по телефона за случилото се и веднага
тръгнала за селото. По пътя й се обадили, че пристигналата линейка прибрала
тялото. По тази причина тя тръгнала да се връща към С.З., където заедно със
сина си отишли до болницата - спешния център в гр.С.З..
С оглед шоковото си състояние тя не можела да прецени какви
действия да предприеме и потърсила приятели за съвет и помощ. Те веднага
се обадили на личния лекар на семейството д-р Ж.Т. в кв.Ж., за да издаде
Съобщение за смърт. След това обаждане съпругата лично провела разговор
по телефона с д-р Т., за да му продиктува личните данни на съпруга си, както
и да му посочи какво е записано в издадения от МЗ-ЦСМП гр.С.З. фиш за
спешна медицинска помощ № *******.
Д-р Т. съставил Съобщение за смърт с № ***/08.04.2021 г. и го
предоставил на посочените приятели, за да го донесат на ищцата.
По повод на същото се твърди, че ищците дни по-късно прочели, че в
него лекарят посочил, че смъртта е настъпила в дома им в С.З., а не в с. Г.Б..
Установили също, че тя според съобщението е следствие от заболяване, била
установена от издателя, а причина за същата била „остър трансмурален
инфаркт на миокарда на предната страна“. По този повод се твърди, че тези
обстоятелства не отговарят на истината, което сочело, че нямало как и
изводът на д-р Т. относно причината за смъртта да е верен. Наред с това в
исковата молба се твърди, че нито във фиша на ЦСМП, нито в съобщението
за смърт имало отбелязване, че при падането наследодателят им си удря
главата и е имал голяма кървяща рана, която също би могла да е причина за
смъртта му.
На база изложеното се правди извод, че не били спазени нормативните
3
изисквания за издаване на писмено съобщение за смърт съгласно ЗГР, ЗЗ,
Наредба 14 за медицинските критерии и реда за установяване на смърт,
Наредба №23 за съдебномедицинските,съдебнопсихиатричните и
съдебнопсихологичните експертизи.
След смъртта на наследодателя си ищците посетили офис на „Ю.Б.“ в
гр.С.З. и се запознали с подробности, свързани с изтегления от него ипотечен
кредит и застраховката. Във връзка с кредита им била предоставена
информация, че към датата на смъртта на А. К. оставащите вноски за
погасяване на кредита били 276 на обща стойност 50 696 лв. По повод
смъртта на кредитополучателя им казали, че задължението за уведомяване на
застрахователя не било на банката, а на наследниците.
Те уведомили застрахователя за смъртта на наследодателя им и
отправили искане за плащане по договор за групова застраховка на ипотечен
кредит, след настъпило застрахователно събитие - смърт. Той с писмо изх. №
01-21-1824 8 от 31.05.2021 г. им отговорил, че има обявени и премълчани
обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на застрахованото
лице и с оглед чл.363, ал.4 от КЗ не са налице основания за изплащане на
застрахователната сума по предявената застрахователна претенция. В
подкрепа на това се сочело, че то в предоставения от застрахователя
въпросник за здравословното му състояние не било отбелязало, наличието на
заболявания, които са му били известни. Сочело се и че съществуващото
заболяване на наследодателя им преди, сключване на застраховката било в
причинно-следствена връзка с причината за смъртта посочена в съобщението
за смърт. Самите заболявания не били конкретизирани, но се споменавало, че
наличието им следвало от разгледаната във връзка с искането медицинска
документация.
По повод на изложеното в това писмо на застрахователя от страна на
ищците е посочено, че А. К. на 04.05.2018 г. подписал декларация за
здравословно състояние от пет страници. Та била част от електронните
документи на застрахователя и по тази причина всеки отговор в декларацията
се отбелязвал от и на компютър от служител на ответника, а не от
декларатора. Това и странните отговори на някои от въпросите сочело, че
попълването било набързо и след това тя била разпечатана и предоставена на
наследодателя само за подпис без проверка на същите.
4
От ищците не се оспорва, че на 08.05.2018 г. наследодателят им е
подписал съгласие за застраховане, в който се съдържал и въпросник
съставен само от 6 точки. В т.2 и т.3 той дал отговор, че не е получавал
лечение за тежко хронично заболяване и приемане на медикаменти. В тази
връзка се споменава, че въпросите били зададени без да е посочено подробно,
изброено и уточнено за какви точно заболявалия се касае, за да знае
отговарящия какво го питат и как в тази връзка следва да отговори.
Споменава се също, че при подписване на съгласието не бил представен на
застрахованото лице информационен документ за застрахователен продукт
застраховка „Живот” при условие, че същия е се явява неизменна част от
документите за съгласието за застраховката.
Във връзка със заболяването на А. К. се твърди, че той имал поставена
диагноза „хипертонично сърце без (застойна сърдечна недостатъчност)”, за
което му било предписано медикаментозно лечение, редовни прегледи през 6
месеца и консултации при личния лекар. Периодичните му изследвания били
с много добри показатели, не е имал оплаквания, а лекарствата, които
приемал нормализирали кръвното му налягане. Твърди се също, че
починалият работил като заварчик в М.М.-И. и се пенсионирал в края на 2020
г. До пенсионирането си не е ползвал болнични и не е бил на болнично
лечение за това заболяване.
На база така изложеното от страна на ищците е изразено мнение, че не
следва да погасяват останалите задължения по договора за ипотечен кредит,
тъй като към него имало сключена валидна застраховка с покрит риск
„смърт” на кредитополучателя, която следвало да покрие остатъка по кредита,
като считат още, че претенцията на банката следва да бъде насочена към
застрахователя.
С оглед на това е отправено искане към съда да постанови осъждането
на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД да заплати на „Ю.Б.”АД сумата от 50 596 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по Договор за групова
застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.”АД, сключен
между Банката (кредитор) и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, във връзка с настъпило
застрахователно събитие „смърт” на А. Т. К. - кредитополучател по Договор
за банков кредит № *******/25.05.2018 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане на
5
сумата.
На 30.06.2021 г. съдът е разпоредил препис от тази искова молба да се
изпрати на ответника застраховател за отговор в двуседмичен срок.
Такъв е постъпил на в срок на 30.07.2021 г.
В него на първо се възразява, че от началното съдържание на исковата
молба би могло да се достигне до извод, че предмет на иска е оспорване на
процедурата по установяване смъртта на наследодателя на ищците и по точно
истинността на съобщението за смърт. На тази база е достигнато до
заключение, че ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД няма как да бъде ответник по такъв
иск, което правило насочената срещу него искова претенция недопустима и
налагало прекратяване на производството по делото.
Наред с това е изразено и становище във връзка с претенцията за
осъждането на дружеството да заплати претендираното застрахователно
обезщетение.
По повод на същото се споменава, че А.Т. К. е бил застраховано лице по
Договор за групова застраховка „Живот и Безработица“ на получателите на
ипотечни кредити на „Ю.ИЕ.Д.Б.” АД, сключен на 24.08.2009 г. Сочи се, че
той дал съгласие за застраховане на 08.05.2018 г., като на същата дата е
подписал въпросник и декларация за здравословно състояние. В тях на
писмено зададени от застрахователя въпроси отговорил, че е здрав, не приема
медикаменти под каквато и да е била форма, както и че през последните пет
години не е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за
заболяване, телесно нараняване и инвалидност.
Не се оспорва и че през м. април 2021 г. в дружеството било подадено
заявление за изплащане на застрахователна сума по повод настъпило с А.Т. К.
застрахователно събитие „смърт“. В него било посочено, че причина за
смъртта е остър трансмурален инфаркт на миокарда на предна част. Тя
съвпадала с информацията съдържаща се в представеното със заявлението
съобщение за смърт.
По повод разглеждането на застрахователната претенция се споменава,
че застрахователят изискал медицински документи и справки. Сред тях имало
такива от НЗОК, съдържаща данни за наличието на хронични заболявания с
дългогодишна давност на застрахованото лице, а именно „хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „есенциална хипертония“,
6
„исхемична кардиомиопатия“, „стенокардия“. Всички те били хронични и
според застрахователя представлявали рискови фактори, които били в пряка
причинно - следствена връзка с причината за настъпилата с него смърт и били
известни на застрахованото лице преди включването му в групата на
застрахованите лица.
Установеното в хода на разглеждане на застрахователната претенция
дало основание на ответника да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Причините за това от една страна били мотивирани с клаузата
на чл. 11, т. 6 от груповия застрахователен договор предвиждаща, че
застраховката не покрива смърт, когато тя е резултат от предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние. От друга
страна било прието и че наследодателят на ищците укрил информация в
писмено зададените му от застрахователя въпроси, което от своя страна било
самостоятелно основание за отказ от извършване на застрахователно плащане
с оглед разпоредбата на чл. 363, ал. 4, вр. с ал. 1 от КЗ. Във връзка с това е
посочено и че с оглед на факта, че животозастраховането е дейност по
поемане на рискове свързани с живота, здравето и телесната цялост на
застрахованите лица, от изключителна важност за застрахователя е вярното и
точно посочване от страна на кандидатите за застраховане на наличието на
заболявания и приемането на медикаменти под каквато и да е форма.
Във връзка с този отказ се сочи, че той бил постановен на база
предоставени му от самите ищци документи. В тази връзка се изразява
становище, че всички доводи, наведени в исковата молба относно начина на
констатиране на смъртта при наследодателя на ищците, били несъстоятелни и
целели единствено заобикаляне на правната действителност по случая.
Изразено е становище за несъстоятелност и на твърдението в исковата
молба, че застрахователят не бил предоставил на застрахованото лице
информационен документ за застрахователния продукт. В подкрепа на
същото сочи, че задължението за предоставяне на информация е
регламентирано в ЗИДКЗ обн. в ДВ, бр. 101 от 07.12.2018г., т.е. след
приемане за застраховане на А.Т. К., респ. даването на съгласие от негова
страна.
Наред с това се твърди, че искът е неоснователен, тъй като е подаден от
лица, които не притежават надлежна материално правна легитимация. По
7
този повод се прави позоваване на разпоредбата на чл. 456, ал. 1 от КЗ и се
сочи, че от ищците не са представени никакви доказателства, от които да е
видно, че са заплатили задължението на своя наследодател.
Според ответника задължението за изплащане на застрахователна сума
възниква при настъпило покрито по договора за застраховка застрахователно
събитие - смърт или трайна загуба на работоспособност, и то при условие че
са изпълнени всички законови изисквания и не са налице изключения от
застрахователно покритие, изчерпателно и точно, посочени в договора за
застраховка, а не от неплащане на задължения по договора за кредит.
В отговора ответното дружество е направило и възражение по чл. 369 от
ГПК, като счита, че спорът следва да бъде решен по общите
съдопроизводствени правила, защото се касаело за присъединяване на едно
лице към групов застрахователен договор, сключен между застраховател и
банка - кредитор, което придавало на правоотношението гражданскоправен
характер.
Съдът след постъпване на отговора е разпоредил изпращането му на
ищците с указания, че могат в двуседмичен срок да подадат допълнителна
искова молба, т.е. направеното възражение за разглеждане на спора по общия
ред не е било уважено.
В ДИМ е изразено е изразено становище за неоснователност на
възраженията за неуточнен предмет и правно основание на исковата молба и
че същата неправилно била насочена срещу ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД при
условие, че с нея се оспорвала процедурата по установяване на смъртта на
наследодателя на ищците.
Относно извършеното позоваване на чл. 456 от КЗ е посочено, че тя
уреждала хипотезата на пряк иск при вече извършено плащане на длъжника
към кредитора и била неприложима.В тази връзка е споменато, че ищците са
носители на право на иск срещу застрахователя в качеството си на
наследници на застрахования и като такива са встъпили в задължението на
застрахования кредитополучател по договора за кредит. Споменава се и че
наследодателят им е страна в застрахователното правоотношение и те, като
негови наследници могат да черпят права от застрахователния договор. В
подкрепа на това се прави позоваване на чл.382,ал.1 и ал.3 от КЗ, където било
уредено правото на длъжника, респ. неговите наследници и съдлъжници да
8
предявят иск при бездействието на кредитора.
По отношение възраженията свързани с липсата на предпоставки за
изплащане на застрахователното обезщетение е посочено, че в отказа на
ответника липсва посочване на точната диагноза на заболяването на А. К..
Това реално се правело със самия отговор, където се твърдяло наличието на
няколко сериозни заболявания, от които е страдал наследодателя на
ищците,правело се изброяване на същите. От страна на ищците се твърди, че
цитираните медицински наименования били синонимни и касаели едно и
също заболяване.
По отношение направеното позоваване на клаузата на чл. 11, т. 6 от
Договора за групова застраховка се сочи, че същата били неравноправни по
смисъла на чл. 143 и 145 от ЗЗП, каквито били и идентичните клаузи
съдържащи се в Общите условия по рискова застраховка „Живот” на ЗЕАД
„Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД.
В подкрепа на това е посочено, че преценката относно здравния статус е
обстоятелство от значение за риска на застрахования и следвало да се
основава на информация събрана и установена по реда на чл.362 от КЗ, но не
и чрез отрицателна информация към застрахования в смисъл
„Застрахователят не дължи застрахователна сума или процент от нея, когато
смъртта е в пряка или косвена връзка с някои от общите изключения ...”.
Посочено е също, че във формулировката, посочена в чл.9, ал.1 от Общите
условия по рискова застраховка „Живот”, а именно: „по тази застраховка не
се покриват следните рискове и последиците от тях...” и по точно риска
„предварително съществуващи заболявания или състояния” имало неяснота в
критерият при условие, че тя можела да бъде приложена към всяка причина
за настъпване на смърт.
Сочи се, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143,ал.2,т.б
от ЗЗП, защото позволявали търговеца да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не била предоставена на
потребителя.
Посочено е, че неравноправността им прави същите нищожни, което
води до извод, че не са налице основанията , на които ответника са позовава
за да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
В отговора на ДИМ е повторено възражението за неяснота за това какво
9
точно се претендира с исковата молба.
Оспорено е твърдението в ДИМ, че цитираните в отговора диагнози на
хронични заболявалия са СИНОНИМИ на едно и също заболяване. В тази
връзка е посочено, че всяко от тях видно от справката на НЗОК имало
самостоятелен код, т.е. били различни. В подкрепа на това се сочи, че
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ е с код по
МКБ 111.9, „есенциалната хипертония“ е с код по МКБ 110, „исхемична
кардиомиопатия“ е с код по МКБ 125.5, а „стенокардия“ е с код по МКБ 120.
По повод възраженията в ДИМ, че К. не бил запознат с Общите условия
по рискова застраховка „Живот“, както и тези за неравноправност на клаузи
от същите и от Договора за групова застраховка е споменато, че той не бил
сключвал застрахователен договор по Рискова застраховка „Живот. В тази
връзка се сочи, че този тип застраховка е един от застрахователните продукти,
предлагани от застрахователя и е различна и отделна от застраховката
„Живот“ на кредотополучатели. В тази връзка се споменава, че А.Т. К. бил
застраховано лице по Договор за групова застраховка „Живот и Безработица“
на получателите на ипотечни кредити на „Ю.ИЕ.Д.Б.” АД и притежавал
валиден застрахователен Сертификат № НL *****- **********-1, съдържащ
всички условия по застрахователното му покритие, който сертификат е бил
подписан собственоръчно от него.
В отговора на ДИМ отново е преповторено и възражението за липса на
материално правна легитимация у ищците. В тази връзка е посочено, че
изложените в ДИМ доводи за наличие на такава водели до извод за
непознаване на застрахователната материя. На тази база е преповторено
твърдението, че правната уредба, уреждаща исковете, свързани със
застраховката за обезпечаване на задължение се съдържа в чл. 456 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 382 от КЗ уреждала основните правни положения
относно застраховката, сключена от кредитор за обезпечение, като чл. 382,
ал.3 от КЗ бил свързана с исковете, които кредиторът предявява пред
застрахователя, а не пред съда в случай на смърт на длъжник - застраховано
лице.
След постъпване на отговора на ДИМ съдът с определение от 01.12.2021
г. е конституирал като съищец „Ю.Б.“ АД, чиито материални права се
упражнява от първоначалните ищци-процесуални субституиенти и е
10
разпредено изпращане на препис от ИМ, отговора, ДИМ и отговора на ДИМ
ведно с приложените към тях доказателства за становище.
Такова не е изразено, като представител на съищеца не е взел участие в
проведените открити съдебни заседания.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими по
спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване. Тук за
пълнота е нужно да се спомене, че преди обявяване на делото за решаване е
допуснато увеличение на иска до размера на 50 965, 97 лв.
В мотивите на самото решение първо е посочено, че ищците имат
правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск
срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза
на банката.
По същество на спора е прието, че те като наследници на починалия
кредитополучател по договора за кредит с „Ю.Б.” АД се легитимират като
кредитор по смисъла на чл. 134 от ЗЗД на банката/ползващо/ се лице по
застрахователния договор с оглед неизпълнение на извъндоговорно
задължение на банката да упражни своето право на иск спрямо застраховател
при реализиран риск - смърт на кредитополучателя, за да получи дължимото
застрахователно обезщетение, представляващо остатък на задължението по
договора.
След анализ на събрания доказателствен материал е прието, че
наследодателят на ищците невярно и неточно е посочил данните за
здравословното си състояние в декларацията към договора за групова
застраховка, като не е посочил заболяването, от което е страдал към
30.05.2018 г. Посочено е обаче, че по делото не е установена по категоричен
начин пряката връзка между заболяването на кредитополучателя А.Т. К.
/хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, на базата на хронична
хипертония/ и настъпилата смърт. В тази връзка е достигнато до заключение,
че в случая не са налице условията на чл. 363, ал. 4 КЗ и отговорността на
застрахователя следва да се ангажира.
Това съобразено с факта, че установения по делото размер на
непогасения остатък от кредита към момента на смъртта на
кредитополучателя съвпада с този посочен в исковата молба след
изменението й е дал основание на съда да постави осъждането на ответника
11
да заплати на банката исковата сума.
Недоволен от решението е останал ответника и е подал въззивна жалба
срещу същото.
В нея се сочи, че Сз ОС неправилно е извел процесуално правната
легитимация на ищците от разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД, а не с тази на чл.
456, ал.1 от КЗ, което е довело и до излагане на неправилни мотиви при
обследването на материалноправните предпоставки за основателността на
иска. Във връзка с това си становище жалбоподателят сочи, че от данните по
делото било безспорно, че ищците не са заплатили задължението на
наследодателя си, което изключвало извода, че те имат право на иск срещу
застрахователя. Посочено е, че единствено суброгацията давала право на иск
срещу застрахователя на всяко трето лице, различно от банката. Тя според чл.
74 от ЗЗД предполагала изпълнение и наличие на интерес от същото. В тази
връзка се твърди, че ищците като наследници на кредитополучателя имали
интерес от изпълнение на задължението, но такова липсвало.
По отношение на изводите, че ищците се явявали кредитори на банката
по смисъла на чл. 134 от ЗЗД и наличието на бездействие от нейна страна е
посочено, че застрахователят бил уведомен съгласно изискванията на т. 9 от
ОУ по застраховката, които са част от застрахователния сертификат.
В жалбата е оспорено и заключението, че причината за смъртта на
наследодателя на ищците не била доказана , което изключвало
приложимостта на чл. 364, ал.4 от КЗ. В тази връзка е посочено, че причината
за смъртта е изведена от ответника на база представените от самите ищци
документи, вкл. и съобщението за смърт, а и била посочена от тях в
подаденото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.
Споменато е и че по отношение на същите в хода на делото не били
представени доказателства, че посочената в тях причина била оспорена.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
12
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
От изложеното по- горе съдържание на исковата молба е видно, че с нея
ищците търсят защита на чужди права - такива на „Ю.Б.“ АД. Те са свързани
с твърдения за наличие на сключен между наследодателя на ищците и банката
договор за банков кредит и изразено във връзка със същия на съгласие за
застраховането му при условията на сключен между банката и ответното
дружество групов договор за застраховка на получателите на ипотечен
кредит, по който застраховащ и ползващо се лице е кредиторът на
наследодателя на ищците.
В тази връзка следва да се посочи, че в чл. 382, ал.1, изр. последно от
КЗ законодателят е предвидил, че по повод изплащането на обезщетение по
застраховка сключена в полза на кредитор, между застраховател и
застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, последният има
всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до
размера на непогасената част от задължението.
В чл. 382, ал.3, изр. последно от КЗ е предвидено, че по повод
изплащането на обезщетение по застраховка от споменатия в предходното
изречение тип, наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или
поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението.
В чл. 382, ал.3, изр.1 от КЗ пък е предвидено, че кредиторът е длъжен да
предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия
13
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор.
Изложеното води до извод, че ищците в качеството си на наследници на
кредитополучателя се явяват застраховани лица и имат право да претендират
изпълнение от страна на застрахователя на задължението му за плащане на
застрахователно обезщетение и да търсят същото по съдебен ред. Във връзка
с тази възможност и факта, че те според казаното по- горе не са носители на
правото да ПОЛУЧАТ дължимото обезщетение до размера на непогасената
част от задължението следва и извод, че по отношение на същата за тях
съществува възможност да предявят иск, с който да търсят получаване на това
обезщетение от кредитора - бенефициент по процесния договор, който се
явява и застраховащо лице. Той от своя страна при условията на чл. 26, ал. 4
от ГПК следва да бъде призоваван и да вземе участие по делото като съищец,
което е и сторено.
В случая позоваването от страна на ответника на чл. 456 от КЗ е
неоснователно по причина, че тя касае случаи, при които физическо лице за
обезпечаване на задълженията, на което е сключен договорът не е страна по
същия. В случая видно от изложеното по- горе сме изправени пред
специалната хипотеза на чл. 382, ал.1 и 3 от КЗ, при която длъжникът, респ.
наследниците му имат качеството на застраховани, т.е. са страни по
застрахователния договор.
Изложеното сочи, че така предявената искова претенция е допустима,
т.е. допустимо е и постановеното във връзка със същите решение.
Казаното изисква, ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК да
реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан
от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.
С исковата молба се претендира заплащане в полза на „Ю.Б.” АД на
сумата от 50 965, 97 лв. представляваща застрахователно обезщетение по
договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на
„Ю.Б.“ АД поради настъпил на 08.04.2021 г. застрахователен риск „смърт“ на
застрахования А.Т. К. покриващо остатъка от задължението му като
кредитополучател по договор за банков ипотечен кредит № ****** от
25.05.2018 г.
14
Правилното решаване на пренесения пред ПАС спор налага да се
посочат основните характеристики на договорите за застраховка „Живот“,
както и изискванията към застраховките за обезпечаване на заем или банков
кредит.
Съгласно чл. 438, ал.1 от КЗ договорите за застраховка „Живот“ се
сключват срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на
физическо лице. Застрахователното плащане по тези договори представлява
застрахователната сума или пропорционална част от нея съгласно условията
на договора, а застраховано лице е физическо лице, чийто живот, здраве или
телесна цялост е предмет на застрахователния договор. Предвидено е и че
застрахованото лице може да е различно от застраховащия.
Според чл. 448, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор.
В ал. 8 на чл. 448 от КЗ се сочи, че при предвиждане в договора, че
застрахователят може да откаже плащане или да извърши плащане в намален
размер, когато са налице болести, телесни увреждания или заболявания с
хроничен характер, които са оказали влияние на увреждането или
последиците от него, следващи застрахователното събитие, застрахователят
трябва да докаже основанието за отказа или намаленото плащане.
Съдържание на тази разпоредба според ПАС изисква да се даде отговор
дали е възможно предвиждането за отказ или намаляване на плащането при
наличие на болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен
характер, които са оказали влияние за настъпване на застрахователното
събитие да е включено в договора, без да е предшествано от спазване на
разпоредбите на чл. 362 - 366 от КЗ.
С тях от страна на законодателя са уредени въпросите относно
обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск. В тази
връзка следва да се посочи, че за сключване на договори от типа посочен в
чл. 438 от КЗ от значение е преценката на риска. Тя логично се извършва чрез
поставяне на въпроси от страна на застрахователя към застраховащия, които
са от съществено значение във връзка с предмета на застраховане по
конкретния тип договор. При договорите за застраховка „Живот“ тези
15
въпроси е логично да са свързани с здравословното и физическо състояние на
застрахования. Отговорите на същите ще дадат основание да се прецени е или
не е налице интерес от сключване на договор от процесния тип, а и за
определяне на правата и задълженията на страните по него.
В разпоредбите на чл. 362-366 от КЗ логично от страна на законодателя
са предвидени последици за задаващия въпросите и за отговарящия. За ПАС
предвижданията на чл. 362 и сл. КЗ е единствения начин за оценка на риска и
само при спазването им може да се говори и за възможност за включване в
договор от процесния тип на предвиждане като това посочено в чл. 448, ал.8
от КЗ.
Това води до извод, че включването му в договора от страна на
застрахователя, без да е предшествано от въпроси по чл. 362 от КЗ поставя
съответния потребител на застрахователи услуги в неравноправно положение
по смисъла на чл. 143, ал.3, т.6 от ЗЗП. Това е така по простата причина, че
така се създават условия за застрахователя да се освободи от задълженията
си, като в тази връзка не е предвидена възможност на другата страна да се
освободи от своите ако е знаела.
На база изложеното следва да се направи заключение, че при договори
за застраховка „Живот“ съдържащи предвиждане за възможност за отказ от
плащане или намаляване на същото от страна на застрахователя когато са
налице болести, телесни увреждания или заболявания с хроничен характер,
които са оказали влияние на увреждането или последиците от него,
задължително следва да е била спазена процедурата по чл. 362 от КЗ.
По отношение на застраховките за обезпечаване на заеми и банкови
кредити следва да се посочи, че те могат да бъдат сключвани от кредитор,
респ. от длъжник.
Първите според чл. 382, ал.1 от КЗ се сключват между застраховател и
застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, като ползващо се
лице е самия кредитор/застраховащ/. С оглед на същите при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо
главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие, а ако дължимото обезщетение или
16
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор
надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение
първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници.
Тези застрахователни договори според чл. 382, ал.2 от КЗ се сключват
само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника и при общи
условия съгласночл. 348 от КЗ. Съответно законодателят е предвидил, че при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия се
прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено
уведомен.
Според чл. 382, ал.5 от КЗ кредиторът е длъжен да предостави на
длъжника предварително цялата информация във връзка със сключването и
изпълнението на застрахователния договор, в това число:
1. общите условия по застраховката и информация за застрахователя,
предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката и
лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или
застрахователната сума,
2. въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362,
3. отговорите, дадени от кредитора.
С чл. 382, ал.6 от КЗ законодателят е задължил кредитора в срок до 15-о
число на месеца, следващ месеца на сключването на застрахователния
договор по ал. 1, да предостави на длъжника сертификат, съдържащ
информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната
сума, срока на застраховката и лица, които имат право да получат
застрахователното обезщетение или застрахователната сума.
От така изложеното следва извод, че сключването на договор от този
тип, респ. включването на длъжника към групата на застрахованите лица по
групова застраховка „Живот“ е факт при наличие на писмено съгласие по чл.
382, ал.2 от КЗ. Същото следва да бъде дадено след предоставяне на
длъжника на информацията по чл. 382, ал.5 от КЗ, т.е след запознаване от
негова страна с всичко посочено в т.1,2 и 3 на тази разпоредба. Тук според
ПАС с оглед вида на сключената застраховка за обезпечаване на кредита, т.е.
застраховка „Живот“ следва всички отправени от застрахователя до
застраховащия въпроси по чл. 362 от КЗ предварително да са сведени до
17
знанието на застрахованото лице, чието здравословно състояние е от
значение за оценка на риска и респ. на база предоставената от него
информация да са и отговорите на застраховащия. В съгласието по чл. 382,
ал.2 от КЗ пък следва да се съдържа изявление и за запознаване с
информацията по чл. 382, ал.5, т.1,2 и 3 от КЗ.
По конкретния казус е безспорно, че А.Т. К. е починал на 08.04.2021 г. и
е оставил за наследници лицата станали повод за започване на настоящето
дело .
Починалият в качеството си на кредитополучател приживе е сключил с
„Ю.Б.“ АД на 25.05.2018 г. договор за банков ипотечен кредит № ******* за
сумата от 61 840 лв., която е усвоена. По него кредитополучатели са още три
лица и всички те според чл. 1, ал. 3 от същия отговорят солидарно за връщане
на кредита и всички други задължения по договора.
На 30.05.2018 г. на К. е връчен Сертификат № *******-**********-1 по
договор за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на
банката.
В него в първата му част е материализирано уведомително изявление от
страна на „Ю.Б.“ АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.“ ЕАД, че кредитополучателя е приет
за застраховане за своя сметка в полза на банката възоснова на договора за
групова застраховка на получателите на ипотечни кредити сключен между
„Ю.Б.“ АД и ответното дружество. Посочено е, че началната дата на
застраховката е 30.05.2018 г., а крайна такава е 30.09.2027 г. и че
застрахователното покритие е пакет „Злополука и заболяване“.
Под това удостоверително изявление са материализирани Общите
условия на застрахователите за групова застраховка на получателите на
ипотечни кредити и са положени подписите на К. като застраховано лице и на
представител на банката като застрахователен посредник.
Преди подписване на договора за кредит и издаването и подписването
на сертификата от страна на А. К. на 08.05.2018 г. е подписано съгласие за
застраховане.
В него е материализирано негово изявление, че във връзка с договор за
кредит между него и банката е съгласен да бъде застрахован за негова сметка
при условията на действащия договор за групова застраховка на получателите
на ипотечни кредити сключен между „Ю.Б.“ АД и ответното дружество. В
18
писменото съгласие изходящо от длъжника се съдържа информация за
размера на кредита, срокът му, вида на застрахователното покритие/пакет
злополука и заболяване/, размера на застрахователната премия, ползващите се
лица и т.н.
В същото се сдържат отговори на 6 въпроса. В тях е посочено, че К. е
здрав и на 100 % работоспособен, че през последните 5 години не е получавал
лечение, преглед или консултация от лекар за тежко хронично или тежко
остро заболяване, телесно нараняване или инвалидност и че не приема
лекарства за тежко хронично или тежко остро заболяване под каквато и да е
била форма. Тук за пълнота следва да се посочи, че във връзка с даване
отговор на този въпрос е дадено пояснение на това, какво следва да се
разбира под хронично и под остро заболяване.
След отговора на въпросите е материализирано декларативно изявление
за истинността и изчерпателността на изложените в съгласието данни, което е
последвано от изречение, че за съзнателно и неточно обявени или
премълчани обстоятелства се прилага чл. 363 от КЗ. Накрая е
материализирано и декларативно изявление, че е получена преддоговорна
информация по застраховката, вкл. за застрахователя и застрахователния
посредник и че декларатора е запознат и приема Общите условия по тази
застраховка.
С исковата молба от страна на ищците процесуални субституиенти е
представен и писмен документ от 5 стр. от дата 04.05.2018 г. Той съдържа 12
въпроса с доста подвъпроси към тях и отговори под формата на ДА или НЕ. В
началото на документа е изписано логото на ответното дружество, а в края на
всяка страница са положени подписите на лице наименувало себе си Експерт
и на К.. Тук за яснота следва да се посочи, че на всеки един от въпросите е
отговорено отрицателно.
От изложеното следва и извод, че наследодателят на ищците е
застраховано лице по сключен между „Ю.Б.“ АД и ответното дружество
застрахователен договор за застрахователен пакет „Злополука и заболяване“.
Този извод се потвърждава и от съдържанието на изходящото от самия
ответник писмо изх. № 01-21-1824#8 от 31.05.2021 г./стр. 29 от делото на Сз
ОС/, с което е отказано искането за плащане във връзка с настъпило по
договора застрахователно събитие-смъртта на К.. В същото се говори за
19
сключен между банката и ответника застрахователен договор № РВ-
61******43-1, във връзка с който бил издаден сертификат № HL-*****-
61******43-1 по застрахователен пакет „Злополука и заболяване“ с покрити
рискове смърт вследствие на заболяване и трайна неработоспособност над 70
% в резултат на заболяване.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в отговора на исковата молба
се говори, че наследодателят на ищците е бил застраховано лице по сключен
на 24.08.2009 г. ДОГОВОР ЗА ГРУПОВА ЗАСТРАХОВКА „ЖИВОТ И
БЕРАБОТИЦА“ НА ПОЛУЧАТЕЛИТЕ НА ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИ НА
„Ю.ИЕ.Д.Б.“ АД. Същият е представен с този отговор и видно от
съдържанието му е сключен между ЗАД „Б.Ж.В.И.“ АД, ЗАД „Б.В.И.“ АД,
„Ю.ИЕ.Д.Б.“ АД и „А.Е.Д.И.Б.“ ООД, гр. С.. Този договор обаче не е с
номерацията , за която става реч в споменатия по- горе отказ -№ РВ-
61******43-1. Има разминаване в изписаното прано организационна форма на
застрахователя, а и във фирменото наименование на банката. Това навежда до
извод, че не това е сделката, по която наследодателят на ищците има качество
на застраховано лице и, за която му е издаден споменатия по- горе
застрахователен сертификат. В подкрепа на този извод на ПАС следва да се
посочи, че липсва идентичност досежно съдържание и номерация между
съдържащите с в договора от 2009 г. клаузи и тези записани в сертификата
като Общи условия на застрахователите по групова застраховка на
получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.“ АД. Наред с това по делото
липсват и доказателства, че наследодателят на ищците е бил предварително
писмено уведомен за договора от 2009 г. и неговото съдържание с оглед
изискванията на чл. 282, ал.4 от КЗ. Това води до извод, че в отношенията
между страните са приложими уговорките, за които той е бил писмено
уведомен. В случая единствените данни за такова писмено уведомление може
да се говори по отношение на условията материализирани в сертификата.
В писмото, с което е отказано плащане във връзка с настъпилото
застрахователно събитие се сочи, че смъртта на застрахования е от давностни
хронични заболявания, които са се проявили и са били диагностицирани и
лекувани преди началото на застрахователното покритие. Споменато е, че
съществуването им не е отбелязано от него при попълване на въпросника
предоставен от застрахователя и така той е декларирал неверни данни, които
са съществени за оценката на риска. На тази база е посочено, че на основание
20
чл. 363, ал. 4 от КЗ с оглед неточното обявяване и премълчаван на
обстоятелства във връзка със здравословно състояние са налице
предпоставки да не се уважи застрахователната претенция.
Също така е посочено, че според клаузите на чл. 11, т.6 от
застрахователния договор застраховката не покривала смърт или трайна
загуба на работоспособност, когато са резултат от предварително
съществуващо заболяване.
Тези основания за отказ се поддържат и в отговора по настоящето дело
,като в него е направена конкретизация на съществуващите заболявания-
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „есенциална
хипертония“, „исхемична кардиомиопатия“, „стенокардия“.
По повод на основаният за отказа на застрахователя за плащане е нужно
да се спомене, че в приложимите в отношенията му със застрахования
наследодател на ищците договорни клаузи действително има такива, че
застраховката не покрива смърт или трайна неработоспособност, когато са
резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние. Номера на тази клауза от изписаните в сертификата и
приложими Общи условия е чл. 8, т. 6, а не твърдения от ответника чл. 11, т.6
, но това е без значение за преценка на основателността й.
По - горе в мотивите на настоящето решение се посочи, че включване в
договор от процесния тип на предвиждане като това посочено в чл. 448, ал.8
от КЗ е възможно само на база проведена процедура по оценка на риска по
реда на чл. 362 и сл. от КЗ. Порецсната клауза обаче не е съобразена с това, а
дава възможност на застрахователя да се позове на изключен застрахователен
риск по своя преценка при смърт независимо от причината за същата. Това и
липсата на подобно възможност на застрахованото лице потребител води до
извод за нищожност на клаузата на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП поради
това , че е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 6 от ЗЗП.
От друга страна следва да се посочи, че в случая не може да се говори и
за основание за отказ и с оглед на хипотезата на чл. 363, ал. 4 от КЗ.
Това е така по причина, че с оглед изложеното по- горе за
представените доказателства във връзка с включването на наследодателя на
ищците в групата на застрахованите е видно, че до него въпроси от типа
посочен в чл. 362 от КЗ изходящи от ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ не са отправяни,
21
респ. не са му представяни от застраховащия с оглед изискванията на чл. 382,
ал.5, т.3 от КЗ. Това изключва и възможността материализираните в
съгласието от страна на длъжника декларативни изявления за здравословното
му състояние да се приравнят на отговори от типа на тези по чл. 362 и сл. от
КЗ. В подкрепа на този извод на ПАС следва да се посочи, че никъде в самото
съгласие няма предупреждение, че същото е такова по образец на
застрахователя и че декларативните изявления в него следва да се считат за
отговори на зададени въпроси по чл. 362 от КЗ за оценка на риска във връзка
със сключването на договор по чл. 382, ал.1 от КЗ. Изрична информация в
този смисъл липсва и в представения от самия ищец писмен документ от
04.05.2018 г., в която формално са материализирани отговори на въпроси във
връзка със здравословното му състояние.
Основание за отказ липсва дори и да се приеме, че въпросите и
отговорите на тях съдържащи се в съгласието от 08.05.2018 г. са във връзка с
проведена процедура по оценка на риска, за която подлежащото на
застраховане лице е уведомено. Това е така по причина, че видно от
съдържанието на тези въпроси от значение за оценка на риска е това дали
подлежащото на застраховане лице през последните пет години е получило
преглед, лечение или консултация за тежко хронично или тежко остро
заболяване, респ. дали приема медикаменти за тежко хронично или тежко
остро заболяване. В самият въпросник липсват данни за това, кои
заболявания според застрахователя са ТЕЖКИ хронични или ТЕЖКИ остри.
На тези въпроси е отговорено отрицателно, което за ПАС е и логично
при услови, че видно от заключението на приетата по делото експертиза
застрахованият е бил диспансеризиран за заболяване хипертонично сърце без
сърдена недостатъчност, на база хронична хипертония, т.е. от страна на
експерта липсва извод, че те са ТЕЖКИ по характер.
Всичко изложено до тук води до извод, че не са налице основания за
отказ на изплащане на застрахователна сума по начините посочени в чл. 382,
ал.1 от КЗ и изключва нуждата от извършване на преценка дали смъртта на
застрахованото лице е в причинно следствената връзка с заболяването, от
което се твърди да е страдал наследодателя на ищците към онзи момент.
От приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че към датата на
смъртта на наследодателя на ищците непогасената част от кредита е 50 965,
22
97 лв. и за тази сума с оглед чл. 382, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря пред
кредитора и следва да бъде осъден да му е плати.
В този смисъл е крайният извод в решението на Сз ОС, което налага то
да се потвърди, а на въззиваемите физически лица се присъдят направените
от тях разноски за адвокат в размер на 3 000 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1211/2021 г. по описа на
С. окръжен съд, решение № 153 от 14.06.2022 г., с което ЗЕАД ,,Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдено да заплати на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, гр. С., **** като кредитор по Договор за банков кредит №
*******/25.05.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 50 965, 97 лв.,
представляваща непогасената част от задължението по Договор за банков
кредит № *******/25.05.2018 г., за обезпечение на което е сключен Договор
за групова застраховка на получателите на ипотечни кредити на „Ю.Б.”АД,
между „Ю.Б.” АД и ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.” ЕАД, включващо остатък от
главница в размер на 50 872,70 лв. и лихва в размер на 93,27 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, а на М. Т. К., ЕГН **********, К. А. П.,
ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН ********** направените по делото разноски
в общ размер на 7 028 лв.
ОСЪЖДА ,,Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** да заплати
на М. Т. К., ЕГН **********, К. А. П., ЕГН ********** и Т. А. К., ЕГН
********** сумата от 3000 лв. направени от тях разноски за адвокат в
производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23
24