№ 23091
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110104771 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 28172/28.01.2025 г. на
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Е. П. и В. Й. П. в качеството им на собственици в
режим на СИО на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. .............. правещо ги клиенти на
топлинна енергия, доставяна до същия, с която ИМ са предявени кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за установено, че ответниците дължат
на ищеца, при условията на солидарна отговорност, за заплащане сумите, както следва:
общо 980,46 лв., от която сума 822,94лв., цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., доставяна до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. .............. с аб. №
52854, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното плащане; 111,48 лв. - представляваща мораторна лихва върху
главницата за потребената ТЕ, дължима за забавата в периода от 15.09.2022 г. до 10.05.2024
г.; 37,60 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление по чл.410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 8,44 лв. представляваща
мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода на забава от 16.07.2021 г. до
10.05.2024 г.
Първоначално с възражението срещу ЗИ, подадено в срока по чл.414 от ГПК,
длъжниците са възразили срещу задълженията си, като са изтъкнали конкретни
съображения. Съдът е дал указания за иск към заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, който
е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково
производството.
В срока за отговор на искова молба, с вх. № 106822/26.03.2025 г. ответниците В. и Д.
П.и са оспорили исковете на ищеца, като неоснователни, необосновани и недоказани, като
основно възразяват срещу дължимостта на т.нар. „сградна инсталация“ като твърдят, че
повече от 15 години, поради възникнала авария в СЕС, в имота им са демонтирани
радиаторите и са затапени тръбите, като липсвало каквото и да било топлоотдаване.
Въпреки тези си възражения, ответниците твърдят и пълно погасяване на задълженията им,
като представят доказателства за плащането им – разписка от 25.03.2025 г. за заплатена сума
от 1020,00 лв.
1
Ищецът е признал, че с получената сума от 1020,00 лв., са му частично заплатени
вземанията по ИМ, като е посочил непогасения остатък по основание и размер.
С второ плащане от 08.05.2025 г., след запознаване със становището на ищеца,
ответниците са доплатили още 160,52 лв., като считат, че с това са погасили изцяло
дължимите от тях към ищеца суми.
С ново становище от 22.05.2025 г., ищецът признава за изцяло погасени вземанията си
за главниците за ТЕ и ДР, законните лихви върху тях до датата на плащане, мораторните
лихви върху двете главници, за претендирания в ИМ период на забава, както и сторените до
момента съдебни разноски – за заплатена държавна такса в исковото и заповедното
производство. Моли съдът да осъди ответниците да му заплатят и дължимо се
юрисконсултско възнаграждение за двете фази на производството, в определен от съда
минимален размер.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответниците,
посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не съществува
правен спор, който да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Няма ли правен спор,
няма нужда и правен интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че ищецът не е заявил изрично, че оттегля или
се отказва от предявените искове, съдът намира, че доколкото заявените от него искови
претенции са изцяло удовлетворени, което недвусмислено се признава от „Топлофикация
София“ ЕАД, то за последното дружество не съществува правен интерес от водене на
настоящото съдебно производство, в който смисъл е и изявлението на ищеца в
горепосочената молба от 22.05.2025 г., с която заявява, че претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер за заповедното и исковото
производство.
Съдът е длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно
производство, поради което, в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск –
правен интерес от заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че
предявените искове се явяват процесуално недопустими.
Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови претенции са изцяло
удовлетворени от ответниците в хода на процеса, за „Топлофикация София“ ЕАД е отпаднал
правният интерес от предявените искове, поради което образуваното въз основа на тях
съдебно производство като процесуално недопустимо следва да се прекрати. От друга
страна, възраженията, които ответниците са изтъкнали по основателността на исковете, не са
„облечени“ във форма на насрещни искове, поради което съдът не дължи продължаване на
съдопроизводствените действия, за да могат тези възражения да получат своя процесуален
отговор, с произнасяне на решение по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответниците в хода на процеса – едва на 25.03.2025 г., т. е. след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК /на 06.06.2024 г./ и след връчване на препис от исковата молба
по настоящото исково производство, с извънпроцесуалното си поведение те безспорно са
дали повод за завеждане на делото срещу тях, поради което и следва да понесат сторените от
ищеца разноски по него.
Ищецът е претендирал такива само за юрисконсултско възнаграждение за двете фази в
минимален размер, което съдът намира, че следва да бъде присъдено съответно в размер от
100,00 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр.
2
5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното
производство по ч.гр.д. № 32901/2024 г. по описа на СРС. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, а освен това извършените от името на „Топлофикация
София“ ЕАД процесуални действия се изчерпват единствено с подаване на заявление по
чл.410 от ГПК, на исковата молба и две уточнителни молби-становища във вр. с плащането,
предприето от ответниците.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустимо
настоящото производство следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците Д. Е. П., с ЕГН ********** и В. Й. П., с
ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и дължимото му
се юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 150,00 лв. /50 лв. за ч.гр.д. №
32901/2024 г. и 100 лв. за гр.д. № 4771/2025 г., и двете по описа на СРС/ представляващо
част от сторените от ищеца съдебни разноски за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4771/2025 г. по описа на СРС, II ГО,
164-ти състав, като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му.
ОСЪЖДА, на осн. чл.81 вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Д. Е. П., с ЕГН ********** и
В. Й. П., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б сумата от общо 150,00 лв., представляваща сторените от ищеца разноски по делото, за
дължимото му се юрисконсултско възнаграждение в двете фази на производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3