№ 397
гр. Пловдив, 28.02.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия
Пасков адм. дело № 1229 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на дял трети, глава десета, раздел
първи от АПК във връзка с чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ц.Н.Б., ЕГН **********,***, чрез
адв. Ф., против Решение № 2153-15-139/15.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ –
Пловдив, с което е отхвърлена негова жалба с вх. № 1012-15-183/24.03.2022 г., в
частта й против Разпореждане № 151-00-5243-4/25.02.2022 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което изменя
Разпореждане № 151-00-5243-3/23.09.2021 г. в частта относно размера и периода
на отпуснатото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО и е
потвърдено същото изцяло.
Жалбоподателят счита, че издаденото решение е незаконосъобразно,
поради което настоява за отмяната му. На първо място се твърди, че е налице
грубо нарушение на принципа, закрепен в чл.8 ал.2 и чл.12 от АПК за равни процесуални
възможности и защита в административното производство, както и правото на достъп
до съдържанието на административната преписка по чл.34 т АПК. На второ място се
сочи, че решението е постановено и при материална незаконосъобразност, като
неправилно се тълкува и прилага разпоредбата на чл.54бал.3 от КСО, както
самостоятелно, така и в контекста на приложимия в случая Регламент /ЕО/
883/2004 г. На следващо място се сочи, че след като в случая КИ на Ирландия, на
основание чл.65 т.6 от Регламент /ЕО/ 883/2004 г. вече е извършила финансов
трансфер за първоначално отпуснатото ПОБ за жалбоподателя, не е много ясно
каква цел се преследва с последващо издадено разпореждане за редуциране на
размера и срока на получено вече ПОБ. Твърди се също така, че решението следва
да бъде отменено на основание чл.146 т.3 от АПК, като подробни доводи се излагат
в представената по делото писмена защита- Иска се отмяна на решението и се
претендират разноски по делото.
Ответникът – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. М., оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по
същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, XIII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в
предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че със заявление вх. № 4124 от
02.06.2021 г. Ц.Б. е поискал отпускане на ПОБ. В заявлението е посочено, че е
упражнявал трудова дейност в Ирландия от 04.12.2019 г. до 22.05.2021 г. и
правоотношението му с работодател "Keelings" е прекратено, считано от
22.05.2021 г. (л.96).
С писмо изх. № У-151-00-5244-1/09.06.2021 г. (л.94),
адресирано до Ц.Б., е поискано, в 15-дневен срок от съобщението да представи
заявление за искане СЕД UOO2 и СЕД U004 от Ирландия; декларация за определяне пребиваване на лицето
и документи от Ирландия, удостоверяващи осигурителен стаж.
В указания срок Б. подава Заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 и СЕД U004 вх.
№ 1029-15-29575/15.06.2021 г. (л.88) в ТП на НОИ - Пловдив с приложени
документи относно упражняваната трудова дейност в Ирландия. В заявлението като
причина за прекратяване на трудовата си дейност Б. е посочил "Изтичане
срока на договора". Към заявлението е приложена Декларация относно
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член
65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (л.90) и копие на
документ от Ирландия.
По повод на постъпилите документи, чрез системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и
Европейския съюз /ЕЕ881 до компетентната институция на Ирландия са изпратени
СЕД U001 - Искане за осигурително досие (л.85) и СЕД U003 - Искане за
информация за заплатата (л.83).
Поради това, че липсва необходимата информация за отпускане
на ПОБ, с Разпореждане № 151-00-5243-1 от 29.06.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, производството по
отпускане на ПОБ е спряно на основание чл.54г ал.4 от КСО.
На 07.09.2021 г. в ТП на НОИ – Пловдив, от компетентната
институция на Ирландия е получен СЕД U017 – Осигурително досие – трансграничен работник вх. №
3209-15-1632/07.09.2021 г. (л.79), в който, в позиция „Основание за
прекратяване на заетост“ е посочено „Дата на изтичане на договора“.
Въз основа на постъпилите документи, с Разпореждане №
151-00-5243-2/10.09.2021 г. (л.77) на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, производството е възобновено на основание
чл.55 от АПК.
На
17.09.2021 г. в ТП на НОИ – Пловдив, от компетентната институция на Ирландия е
получен СЕД U004
– Информация за заплатата с вх. № 3209-15-1632#1/17.09.2021 г.
(л.74).
Въз основа на постъпилите документи и след преминаване на
автоматичната проверка на подадените за лицата данни в регистрите по чл.5 ал.4
от КСО, НАП, Агенцията по заетостта /АЗ/ и НОИ и преценка на наличните в
административната преписка документи, с Разпореждане № 151-00-5243-3/23.09.2021
г. (л.70) на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Пловдив, на основание чл.54ж
ал.1 във връзка с чл.54а
ал.1, чл.
54б ал.1 и чл.54в
ал.1 от КСО и чл.62
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на Ц.Б. е
отпуснато ПОБ, считано от 22.05.2021 г. до 21.11.2021 г. (6 месеца) в размер от
74. 29 лв. дневно.
Поради
засилване на контрола при отпускане на парични обезщетения за безработица при
прилагане на европейските регламенти за социална сигурност и ограничаване на
случаите на неправомерно получаване на ПОБ, е извършен последващ контрол на
отпуснати парични обезщетения за безработица на лица с удостоверена последна
заетост в Ирландия и е извършена ревизия на получените от компетентната й
институция структурирани електронни документи, удостоверяващи осигурителни
периоди, доходи от периодите на заетост и основание за прекратяване на
последната заетост, в т. ч. и на жалбоподателя.
Предвид получената, във връзка със сочения контрол,
информация от КИ на Ирландия, че същата не разполага с данни относно причината
за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското
законодателство, поради което причината за прекратяване на заетостта се
удостоверявда единствено по декларираните от лицата обстоятелства, с изх. №
1030-15-889/15.02.2022 г. (л.68) е изпратено писмо до „Keelings Retail UC“ – работодател в
Ирландия, с молба за предоставяне на информация относно причината за
прекратяване на правоотношението с Б.. В отговор на запитването е получено
писмо с вх. № 1030-15-889#1/16.02.2022 г. (л.64) от работодателя „Keelings Retail UC“,
с което е удостоверено, че Б. е прекратил договора си по собствено желание и си
е подал оставката.
Предвид констатираното несъответствие между основанията за
прекратяване на заетостта в получения СЕД U017 – Осигурително досие –
трансграничен работник, и писмото от работодателя „Keelings Retail UC“,
своевременно са изпратени СЕД U001- Искане на осигурителна информация и СЕД Н001 –
Уведомление/искане за предоставяне на информация до компетентната институция на
Ирландия чрез Системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация
между България и ЕС.
С вх. № 3209-15-1632#2/25.02.2022 г. в ТП на НОИ – Пловдив е получен СЕД Н002 –
Отговор на искането за информация (л.57), с който компетентната институция на
Ирландия уведомява ТП на НОИ – Пловдив, че основанието е актуализирано и
изпраща СЕД U002 – Осигурително
досие (л.55) с посочено
В тази връзка, от ръководител на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив е издадено Разпореждане № 151-00-5243-4 от 25.02.2022
г. (л.49), с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО
е изменено Разпореждане № 151-00-5243-3 от 23.09.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, в частта относно размера
и периода на отпуснатото ПОБ по чл.54а
от КСО на жалбоподателя, като е определен нов размер на ПОБ – 12 лв.
дневно, считано от 22.05.2021 г. и нов период на ПОБ – от 22.05.2021 г. до
21.09.2021 г. (4 месеца). Мотивирано е, че във връзка с получена информация от
КИ на Ирландия, че причината за прекратяване на правоотношението се
удостоверява само на база декларация от лицата, е изпратено искане до
работодателя „Keelings Retail“ UC. В отговор на същото „Keelings Retail“ UC
уведомява, че г-н Б. е прекратил трудовия договор по собствено желание, като е
подал оставка. За тези обстоятелства е уведомена и компетентната институция на
Ирландия, от която понастоящем са получени СЕД U002 и СЕД H002 за изменение на
първоначално издадения СЕД U017 от 07.09.2021 г., като с новите документи институцията на
държавата-членка удостоверява като причина за прекратяване на правоотношението
„напускане на служителя“ и това ново основание попада в хипотезата на чл.54б
ал.3 от КСО и налага промяна на периода и размера на паричното обезщетения за
безработица, определени с Разпореждане № 151-00-5243-1/23.09.2021 г.
Във връзка с определения нов размер и период на парично
обезщетение за безработица е издадено Разпореждане № 151-00-5243-5 от
04.03.2022 г. (л.47) на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ – Пловдив, на основание чл.114 ал.3 от КСО във връзка с чл.114 ал.2 т.3 от КСО за възстановяване на добросъвестно получените суми за ПОБ за периода от
22.05.2021 г. до 21.11.2021 г. в размер на 8 414 .83 лв. – главница.
Недоволна от така издаденото разпореждане, Б. го е оспорил в
срок пред решаващия административен орган, който със свое Решение № 2153-15-139/15.04.2022
г. е отхвърлил жалбата й и е потвърдил същото изцяло (л.27).
За да стори това, решаващият орган изцяло е възприел
установеното от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ -
Пловдив, като е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид
отношения. Мотивирано е, че в случая безспорно са налице нови документи и
доказателства, които имат значение за определяне на размера и периода на
паричното обезщетение, отпуснато с Разпореждане № 151-00-5243-3/23.09.2021 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив по
заявлението на Б..
Прието е, че при така удостоверената от работодателя причина
за прекратяване на заетостта и полученият СЕД U002 – Осигурително досие, след
уточняване, е потвърдена причина „Напускане на служителя“, жалбоподателят
категорично попада в хипотезата на чл.54б ал. 3 от КСО, регламентираща, че
лицата, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно
съгласие, получават минималния размер на ПОБ за срок от 4 месеца, който
минимален размер се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване и, който, съгласно чл.11 от ЗБДОО за 2021 г. е определен в
минимален дневен размер на ПОБ – 12.00 лв.
Посочено е, че при разглеждане на административни преписки с
трансграничен елемент, институциите за социална сигурност обменят информация с
институциите на други държави-членки за удостоверяване на данни и
обстоятелства, свързани с изплащане на обезщетения, в това число и ПОБ.
Информацията се обменя чрез Структурирани електронни документи (СЕД), като
обезщетенията се отпускат и изплащат единствено въз основа на официално
потвърдена такава от компетентната институция на съответната държава-членка.
Оспорваното от Ц.Б. Разпореждане № 151-00-5243-4 от 25.02.2022 г. е издадено
въз основа на потвърдени данни от компетентната институция на Ирландия чрез СЕД
U002 и СЕД Н002. които съставляват нови документи, имащи значение за определяне
на размера и периода на паричното обезщетение за безработица.
С тези съображения е обоснован крайният извод за
законосъобразност на Разпореждане № 151-00-5243-4 от 25.02.2022 г., издадено на
основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, съответно, с оспореното в настоящото
производството решение, същото е потвърдено.
При така установеното от
фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.54ж ал.1
от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният орган
не е установил категорично фактите, поради което и е формирал неправилни изводи
относно приложението на материалния закон. Неправилно решаващият орган е приел,
че оспореното пред него разпореждане е законосъобразно.
Горният извод се налага по следните съображения:
За да измени размера на обезщетението, административният
орган се е позовал само и единствено на писмо от 16.02.2022 г., получено по
електронна поща от М. У., - служител за
контакт на „Кийлингс Ритейл“ УК, в което се заявява, че три лица, между които и
Ц.Н.Б., са подали оставка и са се завърнали в колеж. Като не е изследвал
въпросът за връзката на М. У. с ирландското дружество, като „служител за контакт“,
както и въпросът с неговата представителна власт, административният орган безрезервно,
сляпо, е приел този отговор и е изменил размера и периода на ПОБ, предвид
факта, че това е основният аргумент на административния орган за издаването му
– първото основание.
Прави
впечатление изключително лаконичната информация, представена в едно изречение
по отношение на три лица, за които се твърди, че са се завърнали в колеж, при
положение, че по делото не се установяват данни в тази насока, нито пък
жалбоподателят твърди подобно обстоятелство – той е декларирал, че е бил на
работа в Ирландия за периода 04.12.2019 г. – 21.05.2021 г.
Като е
сторил това, административният орган е нарушил принципа, заложен в разпоредбата
на чл.35 от АПК, който принцип е изрично установен като задължение на органа и,
който го задължава да постанови акта си, след като изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на
заинтересованите. Това, на първо място.
На второ място, от страна на административния орган се
твърди, че е получен СЕД Н002 - Отговор на искането за информация, с който
компетентната институция на Ирландия уведомява, че изпраща нов СЕД U002 -
Осигурително досие с посочена причина "Напускане на служителя", (второто
основание на ответната администрация за определяне на нов размер и срок на
процесното парично обезщетение за безработица). Съдът обаче констатира, че приложеният
на л.57 от делото екземпляр на сочения СЕД без дата, без входящ номер, без
никакви данни, отразени в него, без никаква идентификация от кого се изпраща,
както и по някакъв начин е свързан с дата 24.02.2022 г., както и с работодател
"Keeling Softfruits" UC, доколкото в графите липсват данни за такъв,
и доколкото е посочен идентификационен номер на институцията- IE&SWS010 и наименование на
институцията – EU
Records Section; Department of Social protection (Секция за
досиета на ЕС; Отдел Социална защита) и доколкото в графа: „Следната информация- стр.3 от формуляра
е посочено „Thank you for additional information - U002 issued today“
(Благодарим ви за допълнителната информация - U002 е издаден днес).
Следователно, соченият от ответника СЕД Н002, получен в ТП на
НОИ – Пловдив с вх. № 3209-15-1632#2/25.02.2022 г., не може да обоснове извод в
желаната от него насока.
В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че
компетентната институция на Ирландия - Секция за досиета на ЕС; Отдел Социална
защита, издала СЕД U7
– Осигурително досие – трансграничен работник с вх. № 3209-15-1632/07.09.2021
г.( л.79); СЕД U004 – Информация за
заплата с вх. № 3209-15-16321/17.09.2021 г. (л.74); СЕД Н002 – Отговор на исканата
информация (л.57); СЕД U002 – Осигурително досие с вх. № 3209-15-1632#2/25.02.2022 г.
(л.55), не е отнела или обявила за невалиден по смисъл на чл.5 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност, издадения от нея U017 от
07.09.2021 г.
Буди недоумение също и фактът, как административният орган категорично
приема посоченият за работодател в приложените по административната преписка
формуляри – официални документи от компетентната институция на Ирландия – ТВС (каквото
и да означава това; да не говорим, че органът дори не е установил името от
формуляра), а в същото време, за да издаде разпореждането си, се позовава на
информация, подадена от лице без представителна власт – служителят за контакт с
„Киилинг Ритейл“ УК.
Горното
обосновава крайният извод на настоящия състав на съда, че от страна на административния
орган не се представят категорични и безспорни доказателства, които да обосноват
безпротиворечивия извод, че Ц.Б. е прекратил трудовото си правоотношение по
свое желание. Нито административният акт, нито съдебното решение могат да
почиват на предположение. Същите следва да се основават единствено на несъмнено
установени факти и обстоятелства, каквито в случая не се констатират.
Следва също така да се отбележи, че от представената по
делото преписка не се установява на жалбоподателя Б. да е предоставена
възможността по чл.34 от АПК да участва в административното производство, като
изрази становище и възражение по основателността на направените от
административния орган констатации. Допуснатото от административния орган
нарушение на чл.34 от АПК лишава жалбоподателя от защита пред една инстанция и
го поставя в невъзможност да упражни процесуалните си права и да посочи факти и
обстоятелства, които опровергават констатациите на административния орган.
Изложеното налага крайният извод на този състав на съда, че оспореното
Решение № 2153-15-139/15.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5378-6/25.02.2022 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което се изменя
Разпореждане № 151-00-5243-3 от 23.09.2021 г., в частта, относно размера и
периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл.54а от КСО е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и да бъде отменено
потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5378-6/25.02.2022 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Пловдив.
С оглед изложеното съдът намира жалбата за основателна.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че отмяната на оспорения акт, не означава, че
длъжностното лице по чл.54ж ал.1 от КСО е лишен от възможността отново да
инициира производство по ал.2 на същия текст, при наличие на фактически и
правни основания, съответни на приложените по преписката доказателства
съобразно разпоредбата на чл.170 ал.1 отАПК и при съблюдаване на дадените с
настоящото решения указания по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се дължат на
жалбоподателя, на основание чл.120 ал.2 от КСО. Същите се констатираха в размер
на 400.00 (четиристотин) лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен
съд, ХІIІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ц.Н.Б., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-139/15.04.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-5243-4/25.02.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което
изменя Разпореждане № 151-00-5243-3/23.09.2021 г. в частта относно размера и
периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт да заплати на Ц.Н.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 400 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: