Определение по дело №233/2018 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 1348
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20185610100233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Димитровград, 26.11.2019г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Районен съд-Димитровград, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

 

Секретар: Силвия Димова

Разгледа докладваното от съдията гр.д.№233 по описа за 2018г. на Районен съд-Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.64 ал.2 от ГПК.

            С Определение №755/20.09.2019г. по в.ч.гр.д.№617/2019г. по описа на ОС-Хасково, съдът е отменил Разпореждане от 29.07.2019г., постановено по гр.д.№233/2018г. по описа на РС-Димитровград, с което е била върната въззивна жалба вх.№8507/2019г. по същото дело, като просрочена. На РС-Димитровград е указано, че не е изпълнил задължението си да съдейства на страните по делото и не е спазил принципа на служебното начало по чл.7 ал.1 от ГПК. Във върната като просрочена въззивна жалба били наведени твърдения за приложение на чл.46 ал.4 от ГПК, като жалбоподателя посочила, че е пропуснала срока за обжалване на съдебното решение поради неефективно предаване на съобщението от лице, което се задължило да го предаде. Жалбоподателят не живеела вече със съпруга си, който не я уведомил своевременно за връченото му съобщение до нея. Действително във въззивната жалба не се съдържала изрична молба за възстановяване на срока, но това била единствената правна възможност за защита на страната, поради което РС-Димитровград трябвало да й даде указание дали прави искане за възстановяване на срок и евентуално да проведе производство по чл.64 ал.3 от ГПК, преди да се произнесе по допустимостта на подадената въззивна жалба.

            Предвид така дадените указания от ОС-Хасково, първоинстанционния съд предостави възможност на ответника Н.С.И. да уточни прави ли искане за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба и евентуално да проведе производство по чл.64 ал.3 от ГПК.

            В така предоставения й срок жалбоподателя депозира молба за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба. В същата поддържа, че действително е пропуснала срока за обжалване на съдебното решение, но това се дължало на обстоятелството ,че съобщението за изготвянето му било връчено на съпруга й в гр.София, с когото тя вече не живеела. Последният я уведомил за това едва на 24.07.2019г., като въззивната й жалба била депозирана в съда на 26.07.2019г.

            В проведеното по реда на чл.66 ал.1 от ГПК съдебно заседание Н.И. поддържа искането си за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба против постановеното по настоящото дело решение на съда.

            В отговор на молбата ищецът по делото А.Т., чрез своя пълномощник адв.И. поддържа, че оспорва искането за възстановяванена срока за обжалване на съдебното решение, като неоснователно и недоказано.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема че депозираната от страна на Н.И. молба за възстановяване на срока за обжалване на постановеното съдебно решение, е допустима и основателна. Въззивната жалба е била подадена от страна на ответника И. на 26.07.2019г., т.е. 6 дни след изтичане на срока за обжалване, съобразно полученото от съпруга й съобщение за изготвяне на съдебното решение. По делото освен този ответник, в качеството също на ответници са участвали още 15 лица, като всички те са депозирали въззивни жалби, последната от които е постъпила в съда на 29.07.2019г. Действително в настоящото производство не се събраха доказателства относно твърденията на молителя, че за съдебното решение е научила едва на 24.07.2019г., след като не е била уведомена своевременно за това от съпруга си. Следва да се има предвид обаче, че двамата са се разделили и не живеят заедно, което води до извод, че отношенията им към този момент не са добри и напълно логично е обяснението на ответника, че съпруга й е пропуснал да я уведоми за полученото на адреса на семейното им жилище в София съобщение за изготвяне на решението по настоящото дело.

            Предвид изложеното съдът счита, че молбата за възстановяване на срока за обжалване на постановеното съдебно решение по делото следва да бъде уважена. В този смисъл, след влизане в сила на настоящото определение, за ответника И. следва да започне да тече нов срок за обжалване на решението, като държавната такса за въззивна жалба до ОС-Хасково е била внесена по сметка на този съд с платежно нареждане от 07.10.2019г.

Водим от горното и на основание чл.66 ал.1 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВЪЗСТАНОВЯВА срока за обжалване на постановеното по гр.д.№233/2018г. по описа на РС-Димитровград Решение №247/12.06.2019г. по отношение на ответника Н.С.И. *** **

Определението не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл.66 ал.2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на молителя Н.С.И. с указание за възможността да обжалва постановеното по настоящото дело съдебно решение в указания в него срок, считано от датата на получаването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца и останалите ответници по делото за сведение.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: