Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното
от съдия Георгиев гр. д. № 12 636 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, че И.Л.Ч. дължи на И.С. 80 000,00 лева по запис на заповед,
издаден на 15.05.2013г, плюс законната лихва от 05.01.2016 г. до окончателното
изплащане. И.С. е със съдебен адрес – адвокат Й.,*** - а И.Ч. е с адрес ***, ж.
к. „********.
[2] ОСЪЖДА И.Ч.
да заплати на И.С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- 1 600,00 лева разноски по исковото производство;
- 2 949,52 лева разноски в заповедното производство.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
[4] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната
си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 600,00
лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[5] И.С. заявява в искова молба от 17.10.2016 г., че
на 15.05.2013 г. И.Ч. е подписал запис на заповед в полза на И.С. за
80 000,00 лева. Записът е бил платим на предявяване. На 12.12.2015 г. И.С.
е предявил записа за плащане от И.Ч.. Тъй като И.Ч. не е платил на падежа, И.С.
е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за
80 000,00 лева. На 10.03.2016 г. такава заповед му е била издадена заедно
с изпълнителен лист.
[6] И.Ч. е възразил срещу заповедта. Затова И.С.
моли съда да приеме за установено, че И.Ч. му дължи 80 000,00 лева по
записа на заповед, законната лихва от 05.01.2016 г. до окончателното изплащане
и разноски по заповедното производство (исковата молба, л. 2-4).
2. На ответника
[7] Ответникът И.Ч. е оспорил предявения иск. Той е
заявил, че действително е подписал процесния запис на заповед, но като
обезпечение на продажба на дружествени дялове от „Е. Х.“ АД (Е.), чийто
представител е бил И.С., на И.Ч. и К.Р.. Записът е обезпечавал заплащането на
цената по договора за продажба. Тъй като цената по договора е платена, то по
записа И.Ч. не дължи нищо. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 33-35).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[8] Не се спори, че на 15.05.2013 г. И.Ч. е издал запис на
заповед в полза на И.С. за 80 000,00 лева, платим на предявяване, без
протест (записа, л. 5). В същия ден Е., представляван от И.С., е продал на И.Ч.
и К.Р.50 дружествени дяла „Е.-Б.“ ЕООД (Е. Б.). Е. е продал 25 от тези дялове
на И.Ч. срещу цена от 160 000,00 лева в срокове и при условия, уговорени в
предварителен договор.
[9] Липсват доказателства: 1. записът на заповед да е бил издаден като
обезпечение на заплащането на цената от И.Ч. по договора за продажба на дружествени
дялове: 2. И.Ч. да е платил на Е. цената по договора за продажба на дружествени
дялове. Затова съдът приема, че записът на заповед не е бил издаден като
обезпечение на заплащането на цената от И.Ч. по договора за продажба на дружествени
дялове и, че И.Ч. не е платил на Е. цената по този договор.
[10] На 12.12.2015 г. И.С. е връчил на И.Ч. нотариална покана, с която е
предявил на последния записа на заповед (поканата, л. 6). Не се спори, че И.Ч.
не е плащал на И.С. по записа. Затова на 05.01.2016 г. И.С. е подал заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу И.Ч. (заявлението, л.
12-15). СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (л.
16-17). Не се спори, че в срока за това И.Ч. е възразил срещу заповедта за
изпълнение.
[11] И.С. е заплатил 1 600,00 лева държавна такса (л. 24). Други
разноски И.С. не е направил (фактурите на л. 72-73 са за плащане на адвокатско
възнаграждение на 23.12.2015г. – преди подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Затова съдът приема, че това възнаграждение е
било платено по заповедното производство). И.Ч. не е направил разноски по
делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[12] И.С. е предявил иск
по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по запис на заповед.
1. По иска по чл. 415 от ГПК
[13] Предпоставките
за уважаването на иска са: 1. И.Ч. да е издал запис на заповед в полза на И.С.;
2. този запис на заповед да е валиден; 3. ответникът да не е заплатил на И.С.
сумата по записа.
[14] Записът на
заповед е валиден - налице са всички реквизити, изискуеми по закон. Ответникът
не е платил по него, въпреки че той му е бил предявен за плащане.
[15] Налице са
всички предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът признава за
установено, че ответникът И.Ч. дължи на ищеца И.С. 80 000,00 лева по
записа на заповед от 15.05.2013 г.
2. По разноските
[16]
И.С. търси разноски. Той е направил такива за 1 600,00 лева.
[17]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда И.Ч. да заплати на
И.С. 1 600,00 лева разноски по исковото производство и 2 949,52 лева
разноски в заповедното производство.
Съдия: