Определение по дело №64337/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6138
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110164337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6138
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. И.А
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20211110164337 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 48238/2021 г. по описа на СРС, 82 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.04.2022 г. от 09:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„Кредит инс“ АД е предявило срещу АНТ. ЛЮДМ. Ц. иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на следните суми: 2500 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от
19.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 324 лева – договорна лихва за
периода 23.07.2020 г. – 23.04.2021 г. и 277,75 лева – лихва за забава за периода 24.07.2020 г.
– 17.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 10057 от 31.08.2021 г. по
ч. гр. д. № 48238/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г. по реда на ЗПФУР за сумата 3000 лева. Ответникът
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на ищеца, като
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. След обработване на
данните ответникът е потвърдил получения от него договор за кредит от разстояние и след
избиране на изпратения от „Кредит инс“ АД линк за потвърждение, заемната сума му била
изпратена чрез системата е-pay, като АНТ. ЛЮДМ. Ц. я получил още същия ден. Ответникът
избрал да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита, поради което му била начислена
1
такса „Гарант“ за услугата. Ищецът твърди, че съгласно сключения договор общият размер
на задължението бил 5592 лева, платимо ведно със законната лихва върху главницата на
дванадесет месечни вноски за периода 23.02.2020 г. - 23.01.2021 г. Сочи, че по кредита с
падеж 23.02.2020 г. от страна на ответника три пъти е осъществено плащане само на
дължимите лихви и такса „Гарант“ по месечната вноска, поради което крайният срок на
издължаване на кредита бил удължен с три месеца и новият падеж на вноските бил
23.05.2020 г., а крайният срок за погасяването на кредита бил удължен до 23.04.2021 г.
Допълва, че по кредита с падеж 23.07.2020 г. ответникът извършил частично плащане в
размер на 81,48 лева, а към 17.08.2021 г. кредитополучателят не бил погасил нито една от
вноските по кредита, падежите на които били настъпили съответно на 23.07.2020 г.,
23.08.2020 г., 23.09.2020 г., 23.10.2020 г., 23.11.2020 г., 23.12.2020 г., 23.01.2021 г.,
23.02.2021 г., 23.03.2021 г., 23.04.2021 г. Навежда доводи, че многократно са отправяни
покани до ответника да заплати задълженията си, но същият и към настоящия момент не го
е сторил. С оглед на изложеното „Кредит инс“ АД обуслява правния си интерес от
предявяване на настоящия иск, с който желае да се признае за установено, че АНТ. ЛЮДМ.
Ц. му дължи сума в размер на 2500 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва
19.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 324 лева –
договорна лихва за периода 23.07.2020 г. – 23.04.2021 г. и сума в размер на 277,75 лева –
лихва за забава за периода 24.07.2020 г. – 17.08.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между него и
ищеца като твърди, че никога не е подписвал твърдения от ищеца договор, както и че
никога не се е регистрирал в сайта му и не е приемал общи условия, изготвени от него.
Оспорва да е получавал електронни или хартиени съобщения от ищеца, представляващи
предложение за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че е завишен
годишният процент на разходите в размер на 49,70 % и като такъв го определя като
незаконосъобразен. Оспорва разпоредбите на чл. 8.1, чл. 8.2. 8.3 от ОУ като
незаконосъобразни и противоречащи на добрите нрави и морала. Счита, че дори и да са
извършвани от него плащания в полза на ищеца, то не можело да се приеме, че основанието
за тях e процесният договор за кредит. Счита за неоснователен предявения иск за лихви
поради обстоятелството, че не било налице валидно облигационно правоотношение, както и
поради нищожността на лихвата с оглед надвишаването на размера на законната лихва с
повече от три пъти. Ответникът твърди, че процесният договор е недействителен по смисъла
на ЗПК и поради обстоятелството, че не отговаря на законовите изисквания за
действителност на договорите за потребителски кредит и съдържа неравноправни клаузи.
Излага, че противоречи на задължителните изисквания за действителност с материалния
закон /ЗПК/, не отговаря на изискванията за форма и шрифт, не съдържа погасителен план
съгласно изискванията на ЗПК, не съдържа задължителен лихвен процент на ден, което от
своя страна води до пълната му недействителност. Евентуално заявява, че ако се приеме за
действителен от съда, следва да се дължи само чистата стойност на заема без допълнителни
тежести като лихви, неустойки, такси и др. Допълва, че процесният договор за кредит бил
нищожен поради противоречие с добрите нрави и с него се целяло заобикаляне на закона, а
задължаването на ответника да заплаща такса за банкова гаранция представлява скрита
лихва. Оспорва да е бил уведомяван за предсрочната изискуемост на кредита, както и че
ищецът е провеждал телефонни разговори с него. Счита, че ищецът е действал
недобросъвестно при сключване на договора и не би го сключил без клаузата, задължаваща
ответника да заплати обезпечението със свързано лице на „Кредит инс“ АД - „Бикнел корп“
ООД, което водело до нищожност на клаузата и недействителност на целия договор.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.

2
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение с
ответника с посоченото в исковата молба съдържание, предоставяне на сумата по кредита,
изискуемост на претендираното вземане и неговия размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на уговорка за заплащане на договорна лихва в уговорения размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране
на погасителната давност, предвид заявеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на процесните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3