РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13796
гр. София, 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р. П. М.
като разгледа докладваното от Р. П. М.Наказателно дело частен характер №
20221110215428 по описа за 2022 година
След като се запознах с материалите по делото, повдигнатото от Г. Ц. Т.
с частната тъжба обвинение срещу М. Г. Н.-А. по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, намирам, че са налице предпоставките на чл.
250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК за прекратяване на
наказателното производство по следните съображения:
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не
правомощията си по чл. 250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва
несъмнено да се убеди дали в тъжбата се твърди, че подсъдимият/та е
извършил/а твърдяното престъпление или престъпления от частен характер.
Тук е мястото да се отбележи, че с промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г.
не е отпаднала възможността на съдията докладчик да прекрати
наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не съставлява
престъпление. Този извод следва от обстоятелството, че разпоредбата на чл.
250, ал. 1 дава възможност на докладчика да прекрати производството в
случаите на чл. 24, ал. 5 от НПК, като нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК
сочи, че производството се прекратява, в случай, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Ето защо се изисква оценъчна дейност на съдията
докладчик да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се
подведат под определен фактически състав на престъпление по НК. А след
това, в случай че формира такъв положителен извод, съдията-докладчик
следва да премине към анализиране на въпроса дали конкретният възведен в
обвинението фактически състав демонстрира такова ниво на обществена
опасност, което да е годно да накърни защитаваните с криминализацията на
престъплението обществени отношения. Естеството на предмета на
проверката по чл. 250 от НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка
на твърденията на частния тъжител по същество (а не на доказателствения
материал, който е приложен към тъжбата), доколкото предпоставя съотнасяне
на фактите към материалния закон. Единствено така може да се постигне
предназначението на този вид съдебни правомощия – да се провежда
1
съдебно следствие само по обвинения за извършени престъпления, които
са посочени в НК.
Законодателната идея е ясна и е насочена към оптимизиране на
правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху
дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани,
обективно могат да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия/ата.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че
трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу
което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението.
Съдебният орган, на който е възложена проверката на редовността на
тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в тъжбата сочат на
извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не може
да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е
единственият субект, който може да определи квалификацията на деянието,
вменено на подсъдимия с тъжбата, и съответно следва да бъде преценено
дали изобщо, с оглед правната квалификация, това деяние представлява
престъпление от частен характер.
В контекста на посочените принципни правни положения, настоящият
съдебен състав намира, че описаното в тъжбата деяние/деяния не може да
бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на М. Г. Н.-А..
Твърдените от частния тъжител Г. Ц. Т. , деяния се описват, че са
извършени от подсъдимата Н.-А. в жалба на последната с вх. №
Ж0155/2022 г., подадена от нея до Етичната комисия към Камарата на
частните съдебни изпълнители.
Съдът намира, че описаните деяния, осъществени чрез подаване на
жалба на подсъдимата до Етичната комисия към Камарата на частните
съдебни изпълнители, са несъставомерни от обективна страна. Многократно
както българският Върховен касационен съд, така и ЕСПЧ, са имали
възможността да посочат, че чрез подаване на жалба до правораздавателен
орган, включително и до особена юрисдикция или до друг орган, в чиято
компетентност е произнасяне по съответна жалба, според настоящият съдебен
състав, не може да бъде осъществено престъплението клевета, както от
обективна страна, така и от субективна.
По смисъла на българския наказателен закон клеветата е накърняване
на обществените отношения, гарантиращи спазването на конституционната
забрана за накърняване на достойнството на човешката личност, която стои в
основата на самоосъзнаването на личността като пълноценна и свободна. За
да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът съзнателно да
съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от
момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца
позорна информация за пострадалия.
При подаването на жалба до полиция, прокуратура, съд, особена
2
юрисдикция и т.н. се търси защита на субективни права и правни интереси,
както е в случая по повод на жалбата на подсъдимата, или евентуално се
съобщава на властите за осъществено престъпно посегателство, както по
отношение на личността, срещу която е насочена жалбата, така и по
отношение на всяко друго лице.
С такова действие не може да се приеме, че може да бъде осъществено
престъплението клевета, защото пред държавните органи не могат да се
разпространяват твърдения, увреждащи честта и доброто име на конкретно
лице.
На следващо място, следва да се има предвид и че подаването на
сигнал/молба/жалба от подсъдимата до Етичната комисия касае евентуална
преценка на този орган за твърдяна проява на неетично според твърденията и
отношение съобразно правомощията в кмпетентност на тази Етична комисия.
Т.е. налице е специален законов ред за оказване на защита на евентуално
накърнени субективни материални права и правни интереси, свързани със
служебната тика на частните съдебни изпълнители за подсъдимата по повод
на нейната жалба, като само поради факта на подадената от нея жалба, не
следва същата да се подлага на наказателно преследване, т.е. наказателната
репресия на държавата чрез провеждане на наказателен процес за изначално
несъставомерно деяние или деяние не би се оказала законосъобразна,
целесъобразна и/или ефективна. Би се стигнало до положение,
жалбоподателката Н.-А. да се преследва по наказателен ред само по повод на
нейната жалба и описаните от нея твърдения, касаещи искане за оказване на
защита от специален орган, какъвто е Етичната комисия към КЧСКИ, за
твърдяна проява на неетични отношения спрямо жалбоподателя – т.е. целта
на жалбата й до компетентния орган не е оклеветяване, а искане за оказване
от този орган, след установяване на твърденията и при извършена проверка,
спрямо нея на правна закрила за евентуално накърнените й права и интереси,
при което съдът в контекста на изложеното извежда липсата, не само на
обективна, но и не субективна страна на твърдяното като извършено деяние/
деяния.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано
деяние, което да покрива признаците на престъплението клевета, поради
което тъжбата не отговаря на изискванията на закона в нея да е описано
извършено престъпление от частен характер, извършено чрез подаване на
жалба до Етичната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители
делото също следва да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК.
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.
2, вр. чл. 81 от НПК, съдът
3
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 15428/2022 г. по описа на 109-
ти състав на СРС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да обжалвано в 15-дневен срок от
получаването на съобщението пред Софийски Градски съд.
Препис от същото да се изпрати на страните и техните процесуални
представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4