№ 205
гр. Стара Загора, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201691 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-000796
/02.04.2021 г. на началник група при ОД на МВР град Стара
Загора сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени.
Мотивира се с обстоятелството, че не е управлявал МПС и не
следва да носи АНО.
Жалбоподателят лично в с.з. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че жалбоподателят М.И. на 14.03.2021 г.
около 19.05 часа като водач на МПС – „ БМВ 530 „ с Рег. №
СТ 6425 ВТ собственост на ЯЗ в град Стара Загора по бул. „
Цар Симеон Велики ” в посока изток до кръстовището с ул. „
Х.Д. Асенов“ не носи СУМПС и контролен талон към него.В
сектор „ Пътна Полиция“ отказва да бъде тестван за
2
наркотични вещества с Дръг тест 5000 с фабричен № 0096.
Издаден талон за медицинско изследване и не е дал кръв за
изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Т.Т. / актосъставител/,св. Д.П., П.С., талон
за медицинско изследване № 0060247,Протокол №
*********-330000 за техническа изправност на Дръг тест ,
които от части кореспондират с показанията на св. ГК.
В с.з. св. К твърди, че той е управлявал автомобила,
паркирал е и се е качил до апартамента на майка си и след
като е слязал е видял жалбоподателя М. И. на шофьорското
място и полицейските служители пред автомобила.
В тази част съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля по следните съображения :
От показанията на свидетелите Д. П. и П.С. / полицейски
служители / се установява, че непосредствено след спиране
на автомобила „ БМВ 530 „ с Рег. № СТ 6425 ВТ са спрели с
патрулния автомобил и са установили самоличността на
3
водача – жалбоподателя М. И., който е бил и на шофьорското
място.
И двамата свидетели / П. и С. / с тези установени от тях
факти опровергават показанията на св. К, че той е паркирал,
качил се е в апартамента на майка си и едва след това в
негово отсъствие са пристигнали полицейските служители.
Нещо повече. Св. Д.П. установява, че на предна дясна
седалка до водача е имало и друго лице / св. К/, което
обстоятелство отново опровергава показанията на последния.
Показанията на св. С., че не може да си спомни дали в
автомобила е пътувало друго лице в никакъв случай не
създават противоречия. Напротив. Показанията на
свидетелите П. и С. взаимно се допълват и из цяло съвпадат в
частта кога са спрели полицейския автомобил до автомобила
на жалбоподателя, кой е управлявал автомобила и как са
установили самоличността му.Изминалият значителен
период от време / от установяване на нарушението до
разпита в с.з. / , както и ежедневната полицейска практика с
различни ситуации логично водят до невъзможността св. П.
С. да си спомня с подробности някои факти.В основните
факти обаче показанията на свидетелите П. и С. не съдържат
никакво противоречие и из цяло кореспондират по между си.
4
Показанията на свидетелите П. и С. са в пълно
съответствие както с показанията на св. Т., така и с
писмените доказателства / талон за медицинско изследване/ –
относно отказа на водача на МПС М. И. да бъде тестван за
наркотични вещества.
С показанията си св. Д. П. установява и извън
процесуално изявление на жалбоподателя М. И. / че вече е
осъждан, че предния ден е употребил марихуана и ако
направи тест за наркотици може да влезе в затвора/, което
обстоятелство е и сериозен мотив както за отказа
жалбоподателят да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества така и мотив да се прехвърля вината за управление
на МПС върху св. Каравастев, а последният да е поема тъй
като двамата са били в приятелски отношения.
От друга страна полицейските служители П. и С. нямат
никакъв мотив да вменяват деяние на конкретното лице –
жалбоподателя И..
Следователно показанията на свидетелите Т., П., С. из
цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво
5
противоречие, кореспондират и с писмените доказателства,
което ги прави последователни и убедителни, поради което
съдът ги кредитира с доверие.
От друга страна показанията на св. Каравастев се явяват
непоследователни, нелогични и опровергани от останалия
доказателствен материал, което ги прави изолирани и
неубедителни, поради което съдът не ги кредитира с доверие.
По изложените съображения въз основа на посечения
доказателствен материал и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП
съдът приема посочената в наказателното постановление и
потвърдена в с.з. фактическа обстановка за доказана по
несъмнен и безспорен начин, от която следва единствено
възможния извод относно главния факт в процеса –
жалбоподателят И. е управлявал МПС и е извършител на
претендираните административни нарушения.
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДП и е
наложил административно наказание Глоба в размер на 2 000
лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както
и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП
6
е наложил административно наказание Глоба в размер на 10
лева.
По чл. 174, ал. 3 ЗДП
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДП и е
наложил административно наказание Глоба в размер на 2 000
лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, както
и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП
е наложил административно наказание Глоба в размер на 10
лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят И. при управление на МПС е
отказал да бъде изпробван с техническо средство без да има
основание за това, от което следват изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез бездействие
е осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната
норма на чл. 174, ал. 3 ЗДП.
7
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДП е нарушен редът на държавно управление
относно безопасността на движение при управление на
МПС.
Деянието с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС, че има покана от
контролен орган за изпробване с техническо средство за
употреба на наркотично вещество и надлежно издадено
предписание за медицинско изследване чрез талон /
,предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението не е изпълнил
задълженията си за активно действие, които произтичат
от чл. 174, ал. 3 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят И. с деянието си е
извършила формално административно нарушение по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл. 174, ал. 3 ЗДП.
Задължението от страна на водача на МПС да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
8
и упойващи вещества е безусловно. Никакви обстоятелства в
това число и обективни пречки не го освобождават от това
задължение.
Видно от протокол № *********-330000 техническото
средство Дръг тест 5 000 с № 0096 е технически изправно и
жалбоподателят не е имал право да откаже на това основание.
Двете кумулативни санкции са от категорията на
абсолютно определените и не подлежат на
индивидуализация, поради което същите се явяват
законосъобразни.
По чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят И. при управление на МПС не е
носил СУМПС и контролен талон, от което следват изводи в
9
няколко насоки :
Жалбоподателят И. като водач на МПС чрез бездействие
е осъществил деяние.
Задължението за активно действие произтича от правната
норма на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 100,
ал. 1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление
относно безопасността на движение при управление на
МПС.
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 1 т. 1 е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС, че следва да носи
и представя СУМПС / ,предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им / въпреки,
че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението не е изпълнил задълженията си за активно
действие, които произтичат от чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП .
Следователно жалбоподателят И. с деянието си е
извършила формално административно нарушение по
смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
10
Предвидената санкция в чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е от
категорията на абсолютно определените и не подлежи на
индивидуализация, поради което същата се явява
законосъобразна.
На основание чл. 18 ЗАНН административно –
наказващият орган правилно и законосъобразно е постановил
да се изтърпят отделно наложените административни
наказания.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
квалифицирал деянията като административни нарушения.
Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното
постановление е посочена заповедта и номера, с която
11
издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните
работи да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН /
посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за
състава на административните нарушения, прецизирано е
времето в т.ч. дата и час, мястото на извършените нарушения
и обстоятелствата при които са извършени / , правилно е
приложен материалният закон, няма основания за изменение
в частта на наложеното наказание или правна квалификация
на деянието, поради което жалбата се явява неоснователна, а
наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна
12
сложност на делото и проведените две с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-
000796 /02.04.2021 г. на Началник група при ОД на МВР
град Стара Загора сектор Пътна Полиция,с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева и
24 месеца лишаване от право да управлява МПС и ГЛОБА в
размер 10 лева на М. ПЛ. ИЛЧ., от град Стара Загора, ул. „
*** ” № 152 , етаж 3, ап. 8, ЕГН – **********.
ОСЪЖДА М. ПЛ. ИЛЧ., от град Стара Загора, ул. „ *** ”
№ 152 , етаж 3, ап. 8, ЕГН – ********** да заплати на
ОДМВР град Стара Загора направените по делото разноски в
размер на 100 / СТО / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
13
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
14