О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….…./…….10.2019
г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тридесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 887/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 16827/03.06.2019 г. на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул.
„Цариградско шосе”, № 115 срещу Г.Б.С., ЕГН **********,*** и Р.Б.Д., ЕГH **********,***.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим, поради което производството по
делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК –
„Производство по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна
двойна размяна на съдебни книжа, поради липса на депозирана допълнителна искова
молба.
Настоящият съдебен състав намира,
че производството следва да бъде прекратено в частта, в която е отправено
искане да бъде прието за установено съществуването на задължение на ответниците
в размер на 4000.00 лв., представляващи разноски в производството по издаване
на Заповед за изпълнение. В тази част искът е недопустим, предвид разясненията
дадени в т. 10„в“ от ТР № 4/2014 г., по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
според които, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето
на иска, като съгласно т. 12 съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не ги изменя.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине
към разглеждане на делото и
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която
като предмет на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е включена и сумата 4000.00
лв., представляваща разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с.
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран
за редовна, а предявения иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 05.11.2019 г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по
делото: Предявен е иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 535 и
сл. ТЗ, вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ. Ищецът моли да бъде прието за установено, че
ответниците, в качеството на авалисти,
му дължат солидарно сумата 200000.00 лв., представляваща част от неиздължена
главница, цялата в размер на 1000000.00 лв., по запис на заповед издаден на
05.04.2017 г., за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
17355/2017 г., на ВРС, XXXI с. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на процесната ценна книга
издателят „Бултрейд-2002“ ООД, се е задължил при предявяване в срок до
30.03.2019 г. да заплати на ищеца сумата 1000000.00 лв. Задължението по записа
на заповед било авалирано при условията, при които е прието от лицата И.Д., Р.С.
и двете ответници. Сочи, че записът бил предявен за лащане на издателя,
авалиста С. и авалиста Д. на 15.10.2018 г., а на ответниците С. и Д., съответно
на 26.10.2018 г. и 22.10.2018 г. Въпреки предявяването плащане не последвало. Изложеното
обосновало правния интерес на ищеца от предприемане на действия по принудителното събиране на част от вземането по реда на чл.
417 ГПК, спрямо ответниците по делото, в качеството
им на авалисти по ценната книга.
В срока
по чл. 367 ГПК, ответниците Г.С. и Р.Д. депозират идентични по съдържание
писмени отговори, в които оспорват иска по основателност. Ответниците не
оспорват, че са подписали процесната ценна книга, издадена на 05.04.2017 г.
Твърдят, че записът на заповед обезпечава каузална сделка, без същата да е била
посочена от ищеца, въпреки че му е известна. От посоченото се извежда,
недобросъвестност на ищеца, който прикривал реалната ситуация по каузалната
сделка. Сочат, че ценната книга е подписана по силата на Анекс А21-104/2017 г.
от 30.03.2017 г., към Договор за кредит № 104/2004 г. и за обезпечаване на
задълженията по него на „Бултрейд-2002“ ООД. Излага, че за задълженията по
договора за кредит и 28 бр. анекси към него, в т.ч. и цитирания по-горе, в
полза на ищеца била издадена Заповед № 2899/02.05.2018 г. по ч.гр.д. №
6035/2018 г. на ВРС, XL с., с която „Бултрейд-2002“ ООД, Р.С. и И.Д.,
били осъдени солидарно. В резултат от това, претенцията на ищеца, основана на
абстрактното правоотношение се явявала дублираща на вече присъденото, тъй като
би се стигнало до възможност ищеца да събере от всичките си длъжници сума
надвишаваща с 200000.00 лв., дължимото му.
Релевират възражения за нищожност на ценната книга, тъй като
в нея не бил посочен размерът на лихвата, което било в нарушение на чл. 459,
ал. 2 ТЗ, както и поради порок в посочения падеж, който не съответствал на
разпоредбата на чл. 486 ТЗ. Сочат още, че ценната книга не е била надлежно
предявена за плащане, тъй като в нея липсвали удостоверявания за предявяването
й на издателя и на авалистите, съобразно разписаното в чл. 538, ал. 2 ТЗ. По
същество отправят искане за отхвърляне на предявения иск.
В срока
по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва
депозираните отговори. От своя страна твърди, че записът на заповед е редовно
предявен, за което са налице доказателства. Не оспорва твърденията на
ответниците за връзка между издадената ценна книга и сключен договор за банков
кредит. Твърди, че ответниците не са осъдени по каузалното правоотношение,
доколкото не са страни по него, поради което и не е налице дублиране между
претенцията по каузалното правоотношение и тази по ценната книга. Затова и
изпълнение по менителничния ефект се търси само от лицата, спрямо които
издадените по каузалното правоотношение заповеди и решенията по проведените
искове по чл. 422 ГПК не разпростират силата си. Твърди, че в тежест на
ответниците е установяване на погасяването на задълженията по каузалното
правоотношение, а от своя страна твърди, че такова погасяване не е налице.
Последното обосновавало интереса на кредитора да търси дължимото и от
авалистите по менителничното правоотношение.
В срока
по чл. 373 ГПК, ответниците депозират допълнителни отговори, идентични по
съдържание, в които оспорват изложеното в допълнителната искова молба. Отправят
искане наличието на каузалното правоотношение да бъде прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване. Релевират възражение за липса на представителна
власт на адв. К. в представеното пълномощно да предяви от името на банката
процесната ценна книга. Отделно твърдят, че Договор за кредит № 104/2004 г. не
е сключен между „Бултрейд-2002“ ООД и ищеца, а с клон на чуждестранна банка,
който бил с прекратена регистрация.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, обстоятелствата,
че: - Запис на заповед от 05.04.2017
г. е подписан от ответниците и обезпечава
задълженията по Договор за кредит № 104/2004/21.04.2004 г. и 28 бр. Анекси,
сключени през периода 24.09.2004 г. – 30.01.2018 г.; - за задълженията по договора за кредит и анексите към него е
издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6035/2018 г., на ВРС, XL с., спрямо лицата „Бултрейд-2002“
ООД, кредитополучател и „Бултрейдинг БГ“ ЕООД, Р.С. и
И.Д., солидарни длъжници.
УКАЗВА на страните, че на
доказване подлежат следните обстоятелства:
Ищецът следва да установи:
наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява
поемател, а ответниците съответно – авалисти. В случай на доказване от
ответниците на твърдяната злоупотреба с права, ищецът следва да установи още
неизправността на длъжниците по каузалното правоотношение.
Ответниците следва да установят:
твърдяната злоупотреба с права от страна на ищеца, в случай на установяване на
злоупотребата с права, ответникът следва да установи още връзка между ефекта и
твърдяното каузално правоотношение, както и относителните си възражения
основани на каузалното правоотношение.
ДОПУСКА до събиране в с.з.
писмените доказателства, представени от страните.
ДА СЕ
ИЗИСКА ч.гр.д. № 6035/2018 г., на ВРС, XL с.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможност да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване
на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението
подлежи на обжалване само в частта за прекратяване на производството, с частна
жалба пред ВАпС, в 1-седмичен срок от съобщаването.
Препис
от определението да се връчи на страните, на ищеца, ведно с преписи от
допълнителните отговори на ответниците.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: