№ 5984
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20241100112546 по описа за 2024 година
прецени:
Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.2 ал. 1 т.
3 ЗОДОВ, предявен от Р. В. Н. срещу Прокуратурата на Р. България за
заплащане на обезщетение в размер 35000 лева за неимуществени вреди
вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното
производство е било частично прекратено.
Ищцата Р. В. Н. излага, че на 03.12.2018 г. била привлечена като
обвиняема по досъдебно производство № 29/2017 г. на ТМУ "Аерогара
София"за престъпление по чл. 242 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и 4 НК,
извършено в качеството на помагач, с предмет на престъплението три обекта
високорисково наркотично вещество на обща стойност 793012,50 лева. С
постановление на разследващия орган от 16.04.2019 г. по ДП № 46/2019 г. на
ТО "МРР Югозападна", ГД "МРР" Агенция "Митници" на ищцата било
предявено обвинение в помагачество към престъпление по чл. 242 ал. 4 вр. ал.
2 пр. 1 НК. Разследването било предявено на ищцата на 06.06.2019 г. и на
07.06.2019 г. било изпратено на СГП с мнение за предаване на съд на ищцата.
Досъдебното производство било върнато с постановление на прокурор в СГП
от 16.12.2017 г. С постановление от 26.05.2020 г. прокурор в СГП прекратил
частично досъдебното производство в частта му срещу ищцата Н. за
престъпление по чл. 242 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 4 НК. Ищцата твърди, че по време
на досъдебното производство и понастоящем търпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения,
притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и
несигурност, продължително безсъние, непрекъснат страх от изхода на делото
и неудобства. Воденото срещу нея наказателно производство и причинило
1
стрес, който влошил силно нейното емоционално и психично състояние.
Доброто име на ищцата в обществото било опетнено и очернено, засегнати
били нейните чест и достойнство,, отношението към нея се променило, била
избягвана и изпаднала в социална изолация.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено
искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на
ищцата Р. В. Н. сумата от 35000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратура на Р. България чрез СГП в отговора на
исковата молба оспорва иска по основание и размер, с довод за недоказаност.
Излага, че на ищцата била взета мярка за неотклонение парична гаранция от
500 лева, а досъдебното производство по делото приключило в разумен срок.
Прави възражения и за прекомерност на иска и несъобразяването му с
икономическия стандарт в страната.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства, прие за установено следното:
В Териториално митническо управление "Аерогара София" е било
образувано досъдебно производство по реда на чл. 212 ал. 2 НПК с
извършване на претърсване и изземване на 30.08.2017 г. на Аерогара София на
лицата А.Х.Б. и СД.И.. При претърсването от А.Х.Б. били намерени и иззети
обекти, за които се установило в хода на разследването, че съдържат кокаин.
Ищцата Р. В. Н., която е работила в служба "Сигурност" на Летище София, е
била разпитана като свидетел на следващия ден 31.08.2017 г. от разследващ
митнически инспектор (ДП том I л. 42-44) и на същата дата доброволно е
предала мобилен телефон (ДП том I л. 48). След провеждане на следствени
действия било установено, че ищцата била съпричастна към преминаването на
наркотичното вещество през митническа проверка. На това основание, с
постановление от 03.12.2018 г. (ДП том л. 106-108) ищцата Р. В. Н. била
привлечена като обвиняем за това, че в съучастие като помагач със С.Я.Н.
(подбудител и помагач) и А.Х.Б. (извършител) умишлено улеснила действията
на А.Х.Б. за пренасяне през границата на страната - летище София чрез укрити
в чекирания на нейно име багаж на 3 бр. обекти, съдържащи кокаин с общо
нето тегло 2992,50 грама - престъпление по чл. 242 ал. 2 предл. 1 вр. чл. 20 ал.
3 и 4 НК. Спрямо ищцата била взета мярка за неотклонение парична гаранция
от 500 лева, която била внесена на 17.12.2018 г. (ДП том V л. 110).
Постановлението било предявено на ищцата на 14.12.2018 г. с участието на
упълномощен от нея защитник адвокат Лъчезар Таков. Ищцата е отказала да
дава обяснения по обвинението. Ищцата Н. била повторно привлечена като
обвиняема с постановление от 16.04.2019 г. за престъпление по чл. 242 ал. 4
вр. ал. 2 пр. 1 и чл. 20 ал. 4 НК. Постановлението е било предявено на ищцата
на 10.05.2019 г. с участието на нейния защитник (ДП том VI л. 37-39). Ищцата
отново е отказала да дава обяснения. Разследването е било предявено на
ищцата на 06.06.2019 г. с участието на нейния защитник. Разследването е
приключено от разследващия орган и изпратено на СГП с мнение за
предаване на съд на трите обвиняеми лица, включително ищцата Р. В. Н.. С
постановление от 16.12.2019 г. прокурорът върнал досъдебното производство
2
за допълнително разследване с даване на указание. С постановление от
26.05.2020 г. на прокурор в СГП, наказателното производство е било частично
прекратено в частта му срещу ищцата Р. В. Н..
По делото са разпитани като свидетели К.Й.Г.-К. и П.В.Д.. Според
показанията на свидетелката Г.а, обвинението породило значителни
притеснения у ищцата, която станала необщителна, съсипана, спряла да се
храни. Според показанията на свидетеля Д., вследствие обвинението ищцата
станала затворена, потисната, непрекъснато плачела, изпитвала чувство за
несигурност, търпяла отчуждение от колегите си. Според свидетеля, ищцата
била отстранена от длъжност от административното ръководство на летище
София па време на разследването, а след неговото приключване се завърнала
на същата длъжност.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-психологична
експертиза, наказателното преследване срещу ищцата предизвикало у нея
отрицателни промени в психоемоционалното състояние, с тревожно-
депресивни изяви, свързани с мисли с негативни и песимистични очаквания,
социално оттегляне, липса на доверие в хората. Според вещото лице,
състоянието на ищцата няма болестен характер и е в нормата на психично
функциониране, без да е достигнало степен на клинична динамика и
психопатология.
Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят
основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно
цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и
действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато
основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като
обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на
съответните органи и лица да са били изначално порочни, а в конкретния
случай тези действия са били процесуално издържани и прецизни. За
възникване на отговорността на държавата, следва привличането на лицето
като обвиняем да е било последвано от оправдаването на лицето или (както в
конкретния случай) прекратяването на наказателното производство.
С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно
преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите
права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по
своя характер е вредоносно. То поставя обвиненото лице в положение да
търпи действия на държавната принуда – както чрез процесуални действия на
разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни
действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за
виновен. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е
обстоятелство, което се отразява на неговата личност, на емоционално-
психическото му състояние и неговото поведение. Следва да се има предвид и
тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем:
3
помагачество в квалифицирана контрабанда на наркотично вещество в
особено големи размери при особено тежък случай, което е престъпление по
чл. 242 ал. 4 вр. ал. 2 пр. 1 и чл. 20 ал. 4 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от 15 до 20 години. Обвинението се отразило отрицателно върху психичното
състояние и поведението на ищцата, създало в нея чувство на изолираност от
колегите си, страх и несигурност в бъдещето, превърнало я в необщителен и
затворен човек. Това дава основание на съда да приеме, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е 10000 лева. Искът с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е основателен до този размер.
Върху сумата от 10000 лева ответникът дължи законна лихва от дата
26.05.2020 г. - датата на прекратяването на наказателното производство до
окончателното изплащане на сумата.
Искът е неоснователен в частта му над сумата от 10000 лева до
предявения размер от 35000 лева. Ищцата е била привлечена като обвиняема
на 03.12.2018 г., а обвинението и било предявено на 14.12.2018 г., 1 година и 3
месеца след образуването на наказателното производство. До тази дата
единствените следствени действия с нея са били разпитът и като свидетел.
Ищцата не е била задържана, а спрямо нея е взета мярка за неотклонение
парична гаранция и не са предприемани други мерки за процесуална принуда.
Досъдебното производство е продължило до 26.05.2020 г., когато
наказателното производство било частично прекратено спрямо нея. С оглед
характера и тежестта на престъплението, което е предмет на досъдебното
производство, срокът на разследване е в рамките на разумния срок.
Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в общ размер 300
лева, според уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратура на Република България гр. София, ЕИК *********,
адрес: гр. София бул. "Витоша” № 2 да заплати на Р. В. Н. ЕГН **********,
адрес: гр. София жк "******** сумата от 10000 (десет хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди вследствие привличането на Р. В. Н.
като обвиняема за престъпление по чл. 242 ал. 4 вр. ал. 2 пр. 1 и чл. 20 ал. 4
НК по ДП № 46/2019 г. на ТО МРР-ЮЗ, стар ДП №$29/2017 г. на ТМУ
"Аерогара София", пр.пр. № 19770/2017 г. на СГП, по което наказателното
производство спрямо нея е било прекратено с постановление от 26.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ в частта
му над тази сума до предявения размер от 35000 лева.
Осъжда ответника Прокуратура на Република България да заплати на
ищцата Р. В. Н. разноски в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5