РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Бургас, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Търговско дело № 20212100900153 по описа за 2021 година
По делото е предявена претенция от „РОМЕКС КАР“ ЕООД-в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Благоевград, ул. Астра № 10, със съдебен адрес: Веселин Иванов
Георгиев-постоянен синдик, с адрес: гр. София, р-н Триадица, бул./ул.
Витоша № 26, ет. 2 срещу частен съдебен изпълнител И.Б. Б., рег. в КЧСИ
под № 800, с района на действие Окръжен съд-Бургас, с адрес на кантората:
гр. Бургас, ул. Иван Шишман № 4, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
“Хъшовска” № 5, ет. 3, Адвокатско дружество “Демерджиев, Петров и Баев”.
Ищецът излага следната фактология, а именно, че на 04.05.2012г. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от
правото на собственост на недвижим имот между „БЕЛОКАР“ ЕООД, с ЕИК
********* - купувач и него - продавач, по силата на който следвало в срок до
28.08.2014г. да бъде сключен окончателен договор, под формата на
нотариален акт, по силата на който „„РОМЕКС КАР“ ЕООД да продаде на
„БЕЛОКАР“ ЕООД 3/7 /три седми/ идеални части от собствения си недвижим
имот, а именно: ПРОИЗВОДСТВЕН ТЕРЕН от 28.894 дка, находящ се в
землището на гр. Бяла Слатина, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ЕКАТТЕ
1
07702, извън регулация и в строителните граници на града, в местността
„СКОТОВЪДЕН ДОЛ”, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №000573
/петстотин седемдесет и три/ по картата на възстановената собственост на
землището на гр. Бяла Слатина, ВЕДНО с намиращата се в него масивна
едноетажна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА - ГЛАВЕН КОРПУС, със
сглобяема стоманобетонова конструкция, стоманобетонови ферми и
покривни панели със застроена площ 9 262кв.м., за сумата от 1 075 500 евро
/един милион седемседет и пет хиляди и петстотин евро/.
Съгласно чл. 3, т.3 от предварителния договор продавачът се задължил
да продаде имота свободен от вещни тежести, възбрани и прочие, като
имотът щял да бъде освободен и владението предадено на купувача след
сключване на окончателния договор. Съгласно чл. 3, т. 6 от предварителния
договор при неизпълнение на задълженията на продавача към договорената за
нотариалното прехвърляне на имота за дата 28.08.2014г., той дължи на
купувача неустойка в размер на определената продажна цена по
предварителния договор в двоен размер, както и всички разходи, свързани с
виновното неизпълнение на договорените задължения от страна на продавача
в това число причинени вреди, пропуснати ползи и загуби за купувача, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.
На 11.04.2014г. по партидата на ищеца е вписана възбрана с дв. вх. peг.
№1471, дата от дв. вх. peг. 11.04.2014, Акт том 1, Акт №36, Година 2014
върху гореописания недвижим имот по искане на ЧСИ Ивелина Божилова,
peг. №800 КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Бургас. С уведомително
писмо от 28.07.2014г. ищецът уведомява „БЕЛОКАР“ ЕООД, че върху
недвижим имот, предмет на сключения между тях предварителен договор,
има вписана възбрана. С уведомление, получено на 30.07.2014г. „БЕЛОКАР“
ЕООД уведомява ищеца, че представляваното от него дружество има интерес
от сключване на окончателен договор и дава допълнителен срок, в който да се
предприеме необходимите действия по заличаване на възбраната.
С уведомление от 26.09.2014г., ищецът уведомява „БЕЛОКАР“ ЕООД, че
са представени пред ЧСИ Ивелина Божилова заверен препис от влязло в сила
Определение № 2165 от 21.07.2014г. по в.ч.гр.д. № 2183/2014г. по описа на
ОС - Пловдив, с което е обезсилен изпълнителния лист на „БАКБ“ АД и се
отменя разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 44 за изпълнение
2
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
06.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 20414/2013 по описа на PC - Пловдив и
че е поискано вдигането на запорите и възбраните по изпълнително дело №
136/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова и прекратяването му.
С молба вх. № 14989/09.09.2014г. ищецът представя по изпълнително дело
№ 136/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова заверен препис от влязло в
сила Определение № 2165 от 21.07.2014г. по в.ч.гр.д. № 2183/2014г. по описа
на ОС - Пловдив, с което е обезсилен изпълнителния лист на „БАКБ“ АД и се
отменя разпореждане за незабавно изпълнение на заповед № 44 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
06.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 20414/2013 по описа на PC - Пловдив. С
молбата е поискано на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК изпълнителното
дело да бъде прекратено.Въпреки това със съобщение с изх. №19423 от
18.09.2014г. ищецът е уведомен от ЧСИ, че изпълнителното дело ще бъде
прекратено след заплащане на такси в производството.
С Решение № 1/09.09.2015г. по арбитражно дело № 1/2015г. по описа на
Арбитър Пламен Богданов Богданов „РОМЕКС КАР“ ЕООД е осъдено да
заплати на „БЕЛОКАР“ ЕООД неустойка за неизпълнение на договорно
задължение на основание чл. 92 от ЗЗД в размер на сумата от 4 211 658 лв.
дължима съгласно чл. 3, т. 3.6 от предварителен договор за покупко-продажба
на 3/7 /три седми/ идеални части от правото на собственост от недвижим
имот от 04.05.2012г. Съгласно мотивите на арбитражното решение,
неустойката е дължима, тъй като предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот е развален с едностранно волеизявление на
„БЕЛОКАР“ ЕООД, поради неизпълнение на поетото задължение от страна
на „РОМЕКС КАР“ ЕООД да продаде процесния имот чист от вещни
тежести.
На 17.10.2016г. възбрана с дв. вх. peг. №1471, дата от дв. вх. peг.
11.04.2014, Акт том 1, Акт №36, Година 2014 върху недвижимия имот-
предмет на предварителния договор, по искане на ЧСИ Ивелина Божилова,
peг. № 800 КЧСИ е заличена с дата от дв. вх. peг 17.10.2016; Книга
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ; Тип Акт Заличаване на възбрана; Акт Том 1; Акт номер
85; Година 2016.
Ищецът счита, че с извършените по изпълнително дело № 136/2014г. по
3
описа на ЧСИ Ивелина Божилова, peг. № 800 КЧСИ, действия и бездействия,
ЧСИ Божилова и най- вече поради факта, че не е прекратила изпълнителното
производство и не е заличила наложената възбрана върху имот на „РОМЕКС
КАР“ ЕООД е нанесла имуществена вреда на „РОМЕКС КАР“ ЕООД в
размер на 4 211 658лв /четири милиона двеста и единадесет хиляди
шестстотин петдесет и осем лева/, която вреда е пряка и непосредствена
последица от увреждането и е осъществила фактическия състав на деликтната
отговорност по специалния чл. 74 от ЗЧСИ. Според ищеца, неправомерни
действия на ЧСИ са следните:
С молба вх. № 14989/09.09.2014г. „РОМЕКС КАР“ ЕООД представя по
изпълнително дело № 136/2014г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова заверен
препис от влязло в сила Определение № 2165 от 21.07.2014г. по в.ч.гр.д. №
2183/2014г. по описа на ОС - Пловдив, с което е обезсилен изпълнителния
лист на „БАКБ“ АД и се отменя разпореждане за незабавно изпълнение на
заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д. № 20414/2013 по описа
на PC - Пловдив. С тази молба е поискано от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1,
т. 4 от ГПК изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат вдигнати
наложените обезпечителни мерки - запори и възбрани. Въпреки това със
съобщение с изх. № 19423 от 18.09.2014г. „РОМЕКС КАР“ ЕООД е
уведомено от ЧСИ, че изпълнителното дело ще бъде прекратено след
заплащане на такси в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1,
т. 4 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато: с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е
издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се
прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство.
Ищецът счита, че с действията си ЧСИ Божилова е извършила нарушение
на процесуалния закон, като не е изпълнила вмененото и задължение с
императивна правна норма, да прекрати изпълнителното производство.
Освен, че не е прекратила изпълнителното производство, ЧСИ Б. е изпратила
съобщение с изх. №19423 от 18.09.2014г. ищеца да заплати такси по
производството, които не са дължими от него и съставляват авансови такси,
4
които подлежат на заплащане от взискателя по изпълнителното дело. С тези
си действия, ЧСИ И.Б., е нанесла на ищеца вреда в размер на 4 211 658 лева,
съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение на
основание чл. 92 от ЗЗД, която ищецът е осъден да заплати на „БЕЛОКАР“
ЕООД. Ищецът счита, че е налице причинната връзка между неправомерните
действия на ЧСИ и настъпилата вреда, тъй като вредата е пряка последица от
неправомерните действия на ЧСИ и не би настъпила без тях. В случай, че
ЧСИ бе извършилата вменените и задължения съгласно ЗЧСИ и ГПК и
изпълнителното производство бе прекратено, съответно възбраната върху
притежавания от „РОМЕКС КАР“ ЕООД недвижим имот бе вдиганата, то
нямаше да е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на
„РОМЕКС КАР“ ЕООД, предвидени в предварителния договор за покупко-
продажба на недвижим имот, а и оттам нямаше да има основание за завеждане
на арбитражно дело и „РОМЕКС КАР“ ЕООД да бъде осъдено да заплати
горепосочената неустойка.
Иска се осъждането на ответника да възмезди претърпяните имуществен
вреди, описани по-горе.
Ответникът излага следната фактология:, а именно, че действително по
описа на Ивелина Божилова - частен съдебен изпълнител с peг. № 800 на
КЧСИ и район на действие БОС, по молба на “БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА” АД, ЕИК *********, е образувано изп. дело №
20148000400136/2014г., срещу солидарни длъжници: "РОМЕКС ИНС" ООД,
ЕИК *********, Е.А.Б., ЕГН **********, П.Б., ЕГН ********** и "РОМЕКС
КАР" ЕООД, ЕИК *********. Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 23.01.2014г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение № 44 от 06.01.2014г. и определение № 799/20.01.2014г. по ч.гр.д.
№ 20414/2013 год. по описа на Районен съд Пловдив т. е на базата на годен
изпълнителен титул, по силата на който длъжниците са осъдени да заплатят
подробно описани в него суми. По изрична молба на взискателя, по
изпълнителното дело е направено пълно проучване на имуществото на
длъжниците, с оглед предприемане на изпълнителни действия по
обезпечаване на вземанията и са наложени обезпечителни мерки - възбрани
върху недвижими имоти подробно описани в молбата за образуване на
изпълнителното производство. На длъжниците са връчени покани за
5
доброволно изпълнение по реда на ГПК на 17.03.2014г., на осн. чл. 18, ал.6 от
ЗЧСИ, чрез ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 на КЧСИ, р-.н на действие
Окръжен съд -Пловдив /стр.350-358/. С поканите длъжниците са уведомени за
размера на задълженията по изп. дело, даден им е двуседмичен срок за
доброволно изпълнение, както и с поканата е насрочен и опис на недвижимия
имот, възбранен и ипотекиран в полза на взискателя за обезпечаване на
вземанията му. С постановление от 03.04.2014г. е наложена възбрана върху
следния имот на ищеца: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 000575 /нула, нула, нула,
пет, седем, пет/, с площ от 28 894 дка /двадесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и четири квадратни метра/, представляващ ПРОИЗВОДСТВЕН
ТЕРЕН, III /трета/ категория на земята, находящ се в местността
„СКОТОВЪДЕН ДОЛ", по плана за земеразделяне на гр. Бяла Слатина,
ВЕДНО с намиращата се в него масивна, едноетажна ПРОИЗВОДСТВЕНА
СГРАДА - ГЛАВЕН КОРПУС, със сглобяема стоманобетонна конструкция,
стоманобетонови ферми и покривни панели, със застроена площ от 9262
/девет хиляди двеста шестдесет и два/ кв.м. Възбраната е вписана в АВ - СВ
гр. БЯЛА СЛАТИНА с акт № 36, том 1, дв. вх. рег.№ 1471/11.04.2014г.
“РОМЕКС КАР” ЕООД е уведомено за наложената възбрана със съобщение
изх. № 07584/0/04/2014г., изпратено чрез писмо с обрана разписка на
седалището и адрес на управление на дружеството в гр. Пловдив, р-н
’’Северен”, ул. ’’Васил Левски” № 8 Б.
На 09.09.2014г. с вх.№ 14989/09.09.2014г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от името на длъжника "РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК
*********, адрес на управление: гр. Пловдив, р-н "Северен", ул. "Васил
Левски" № 8 Б, представител: П.Б., от адвокат, легитимирал се върху
документа като адв. Димитър Деков, без представителна власт по делото, с
приложено копие от ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2165 от 21.07.2014г. на Окръжен съд
-гр. ПЛОВДИВ, посочено като издадено по ч.гр.д.№ 2183/2014г., което копие
е заверено „вярно с оригинала“ от страна на посочения адвокат, с искане
изпълнителното дело да бъде прекратено и да бъдат вдигнати наложените
обезпечения по изпълнителното дело.
На постъпилата молба още в деня на получаването и е поставена
резолюция да се представи заверен препис от представеното определение. На
същия ден 09.09.2014 г. е изготвен и протокол от страна на ЧСИ Ивелина
Божилова, която след като и е докладвано делото и е извършила преглед на
6
същото е установила, че следва да бъде представен заверен препис на
горепосоченото определение и след представянето му делото същото следва
да бъде прекратено частично, тъй като по същото е присъединена като
взискател и държавата, в лицето на НАП, за установените й публични
вземания. В протокола е посочено, че следва да бъдат заплатени и дължимите
такси и разноски във връзка с вдигане на наложените обезпечителни мерки и
прекратяване на производството. Изготвено е и изпратено до взискателя
съобщение с изх. № 19420/18.09.2014г., с което е уведомен за постъпилата
молба по изпълнителното дело и дължимите такси, които следва да заплати.
Изпратено е и съобщение с изх. № 19426/18.09.2014г. до „РОМЕКС КАР”
ЕООД, относно постъпилата молба за прекратяване, в което изрично е
посочено, че следва да бъде представен заверен препис на влязло в сила
Определение № 2165 от 21.07.2014 г. постановено от Окръжен съд Пловдив,
по в.ч.гр.д. № 2183/2014 г. Изрично е посочено също така, че следва да се
представи и пълномощие, удостоверяващо представителната власт на лицето,
претендиращо да е представител на дружеството, страна в процеса - адв.
Димитър Деков, чрез който е подадена горепосочената молба за
прекратяване. Изискването за представяне на такова пълномощно или за
потвърждаване на извършените от посочения адвокат действия без
представителна власт от управителя на длъжника при липса на такова
пълномощно е било необходимо, защото по изпълнителното дело посоченият
длъжник не е представял пълномощно, с което да е предоставил правомощия
за представителство на който и да е адвокат, съответно и на лицето, подаващо
молбата - адв. Димитър Деков.
Изпратено е и съобщение с изх. № 19423/18.09.2014г. до „РОМЕКС КАР”
ЕООД, относно постъпилата молба за прекратяване, в което е посочено,
какви са таксите, които следва да бъдат заплатени от взискателя във връзка с
прекратяването на изпълнителното производство. Видно от текста на
съобщението е, че ЧСИ Ивелина Божилова категорично не е искала
заплащане на таксите от длъжника, а само и единствено го е уведомила за
тях, каквато е практиката на ЧСИ по всички дела. Това е сторено напълно
добросъвестно и без ЧСИ И.Б. да е имала в предвид плащането им от страна
на
Длъжника, тъй като от практиката по изпълнителните дела е известно, че
7
длъжниците бързат много повече за вдигане на наложените им обезпечителни
мерки в сравнение с взискателите и в случай, че желаят, по своя собствена
преценка и усмотрение, те биха могли да заплатят тези такси заплащайки
чужд дълг и впоследствие да претендират същите от взискателя.
Въпреки горепосочените две съобщения изпратени и получени от страна
на ищеца, не са последвали каквито и да е действия от „РОМЕКС КАР”
ЕООД, като не са подавани молби и не е осъществяван какъвто и да е контакт
с ЧСИ И.Б..
На 23.08.201бг. след като е разгледано изпълнителното дело е установено,
че в продължение на 2 /две/ години взискателят не е поискал и не са
извършвани изпълнителни действия и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело следва да се прекрати.
С оглед на така изложената фактология, ответникът твърди, че в
качеството си на ЧСИ, е действала изцяло законосъобразно и съответно не е
извършвала каквито и да е неправомерни действия или бездействия по
изпълнително дело № 136/2014 г. Наложената от ЧСИ И.Б. възбрана на
имота-предмет на предварителния договор, е била наложена по изпълнително
производство образувана въз основа на годно изпълнително основание, а
именно Изпълнителен лист от 23.01.2014г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 44 от 06.01.2014г. и Определение № 799/20.01.2014г. по ч.гр.д.
№ 20414/2013 год. по описа на Районен съд Пловдив. Възбраната не е била
вдигната вследствие подадената по изпълнителното дело на 09.09.2014 г.
молба с вх.№ 14989/09.09.2014г. от длъжника "РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК
********* поради това, че от една страна молбата е подадена от адв.
Димитър Деков - лице без представителна власт по изпълнителното
производство и с подадената молба не е представено пълномощно, а от друга
страна не е представен заверен от съда препис на Определение № 2165 от
21.07.2014 г. постановено от Окръжен съд Пловдив, по в.ч.гр.д. № 2183/2014
г. Видно от документите по приложеното към настоящия отговор
изпълнително производство е, че ЧСИ И.Б. е изпратила съобщение с изх. №
19426/18.09.2014г. до „РОМЕКС КАР” ЕООД, относно постъпилата молба за
прекратяване, в което изрично е посочено, че следва да бъде представен
заверен препис на влязло в сила Определение № 2165 от 21.07.2014 г.
постановено от Окръжен съд Пловдив, по в.ч.гр.д. № 2183/2014 г., както и
8
изрично е посочено също така, че следва да се представи и пълномощно
удостоверяващо представителната власт на адв. Димитър Деков т.е. ЧСИ
Ивелина Божилова изцяло правомерно и цел защита правата и интересите на
длъжника е извършила единственото възможно действие. Въпреки това
съобщение от страна на „РОМЕКС КАР” ЕООД не са предприети каквито и
да е действия за представяне на горепосочените документи, като такива не са
представени и от страна на взискателя по делото, което пък води до
невъзможността на ЧСИ Ивелина Божилова да вземе в предвид изразената
воля от лице, за което не са налице данни за наличие на представителна власт
по отношение на длъжника и прекрати изпълнителното дело и да вдигне
наложените обезпечителни мерки. Ако се налице вреди за ищеца, каквото ние
въобще оспорваме да има по ред съображения подробно изложени по-горе в
настоящия отговор, то същите могат да бъдат следствие единствено на
бездействието на самия длъжник, а не на такова на ЧСИ, защото същата не
само, че не е бездействала, а напротив - извършила е законосъобразно и
защитаващо правата и интересите на длъжника единствено възможно и
законосъобразно действие. Считаме, че непредставянето на изисканите от
ЧСИ И.Б. документи представляват бездействие на „РОМЕКС КАР” ЕООД,
което единствено и само то е довело до твърдените вреди, ако същите изобщо
са настъпили. Твърдим също така, че наложената възбрана по никакъв начин
не препятства сключването на окончателен договор между „РОМЕКС КАР”
ЕООД и „БЕЛОКАР“ ЕООД, ако такъв действително са искали да сключат
двете страни. Няма пречка нотариус да изповяда сделка за недвижим имот,
върху който има наложена възбрана. Не би било могло да се приеме и
наличието на тежест върху имота, тъй като както стана ясно от изложеното в
исковата молба купувача „БЕЛОКАР“ ЕООД е бил уведомен за наличието на
Определение № 2165 от 21.07.2014 г. постановено от Окръжен съд Пловдив,
по в.ч.гр.д. № 2183/2014 г. и ако продавачът му представи заверен препис от
същото, то купувачът би констатирал, че ще отпадне основанието за налагане
на възбраната и същата би могла спокойно да бъде вдигната и след
сключването на окончателния договор за покупко-продажба на недвижимия
имот.
Ответникът твърди, че посочените в исковата молба предварителен
договор от 04.05.2012г., кореспонденция между "РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК
********* и „БЕЛОКАР“ ЕООД и арбитражно решение № 1/09.09.2015 г. по
9
арбитражно дело № 1/2015 г. по описа на посочения като арбитър Пламен
Богданов Богданов са антидатирани и датите на същите не могат да бъдат му
бъдат противопоставени.
Твърди се, че представеното от страна на ищеца арбитражно решение №
1/09.09.2015 г. по арбитражно дело № 1/2015 г. по описа на твърдян арбитър
П.Б. Б. не обвързва ЧСИ И.Б., доколкото същата нито е уговаряла арбитражна
клауза, нито е участвала в твърдяното арбитражно производство, като
последното твърдим да е привидно (симулативно). В тази връзка ответникът
счита, че има правен интерес да прави възражения по действителността на
правоотношенията между страните по предварителния договор, а именно:
Твърди се, че предварителен договор от 04.05.2012 г. е нищожен, поради
привидност и симулативност. Това е така, тъй като волеизявленията на
страните по него категорично не са насочени към пораждане на правните
последици на твърдяната сделка. Страните по предварителния договор не са
желали по никакъв начин „БЕЛОКАР“ ЕООД да закупи от "РОМЕКС КАР"
ЕООД, ЕИК ********* посочения в исковата молба недвижим имот, находящ
се в гр. Бяла Слатина, като съображенията за това са следните:
1. По предварителния договор не е уговорено и съответно заплатено
капаро от страна на „БЕЛОКАР“ ЕООД, уговорка която изцяло противоречи
на всички обичайни търговски практики в страната. Обикновената търговска
практика е да се заплаща от купувача поне 10 % капаро от стойността на
имота при подписване на предварителния договор, което капаро да обезпечи
и обезщети сключването на сделката. Въпросната уговорка е направена само и
единствено поради факта, че договорът е привиден и не цели реалното
закупуване на недвижимия имот.
2. Уговорената в предварителния договор цена в размер на 1 075 500 евро е
много над реалната дена на този имот. Същия е бил закупен за двойно по -
ниска цена, а освен това посочената за намираща се в него сграда е строена
през 1971 г. т.е. на около 43 години, което я прави обезценена и в
невъзможност да се ползва.
3. Уговорена е клауза за неустойка при неизпълнение на задълженията на
продавача в размер на два пъти продажната цена, уговорка която противоречи
на всички обичайни търговски практики в страната. Обикновената търговска
практика е неустойката да е в размер на двойния размер на капарото, което
10
както вече бе казано обичано е в размер на 10 % от продажната цена.
4. Уговорена е клауза за арбитраж ad hoc - клауза, която почти не се среща
в търговската практика извън случаите на привидни и симулативни процеси.
5. Купувачът „БЕЛОКАР“ ЕООД договаря закупуването на недвижим
имот, който не е свързан с дейността му и то за сума, с която не разполага
нито през 2012 г., нито през някоя от следващите години 2013 г., 2014 г. или
2015 г.
6. Длъжникът по договора, ищец в настоящото производство, вместо да
заплати от името на трето лице - Взискателя по делото, такси в размер на
713.20 лева и да поиска вдигане на възбраната /за което действие е имал
предостатъчно време от датата на получаване на молбата от ЧСИ до датата
посочена от „БЕЛОКАР“ ЕООД като дата, на която се твърди, че договорът
ще бъде развален - 01.10.2014г./, избира да търпи вреди в собствената си
правна сфера в твърдян размер от 4 211 658 лева.
7. Твърденият Кредитор „БЕЛОКАР“ ЕООД след като е уведомен, че
изпълнителният лист е обезсилен с цитираното Определение и след като
изрично е заявил, че има интерес от придобиването на имота, вместо да
реализира желаната от него сделка при наличието на възбрана, която
очевидно вече е лишена от правното си основание и е въпрос на технологично
време да бъде заличена т.е. при липсата на обективни и правни пречки за
това, изявява воля, че ще счита договора за развален с изтичане на посочен от
него срок.
8. Налице е свързаност между едноличния собственик и управител на
продавача по предварителния договор "РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК
********* П.Б. и едноличния собственик на капитала и управител на
купувача по предварителния договор „БЕЛОКАР“ ЕООД Ярослав Игоревич
Лосев. Тази свързаност между лицата се изразява по много различни и
разнообразни начини и линии като например:
8.1. П.Б. и Ярослав Игоревич Лосев са били съдружници и управители в
дружеството „БЕЛОКАР“ ЕООД в периода от 2008 г. до 14.09.2011 г.;
8.2. Дружеството „Балканкар Мизия-БГ“ ЕООД до 17.09.2014 г. е било
притежавано от синът на П.Б., като Г.П.Б. е бил едноличен собственик на
капитала. На 17.09.2014 г. Г.П.Б. е продал притежаваните от него
11
дружествени дялове на дружеството „Нимиц 3“ ЕООД, чийто собственик на
капитала е „БЕЛОКАР“ ЕООД, а собственика на капитала на последното
съответно е Ярослав Игоревич Лосев. За периода от 05.03.2009 г. до
26.06.2015 г. управител на дружеството пък е бил П.Б.. Видно от изложеното
е, че между Ярослав Игоревич Лосев и П.Б. е имало отношения едноличен
собственик на капитала - управител за периода 17.09.2014 г. - 26.06.2015 г.,
като именно в този период се твърди и да е възникнала отговорността за
неустойка по процесния предварителен договор.
8.3. Дружествата контролирани от П.Б. и Ярослав Игоревич Лосев са
използвали в годините едни и същи счетоводители, адвокати и други
работници. В това число на няколко от дружествата контролирани както от
П.Б. и няколко от дружествата контролирани Ярослав Игоревич Лосев
годишните финансови отчети са изготвяни от едни и същи лица като М.М.,
К.Б. и др. Освен това адвокатите подавали отчетите в търговския регистър в
различните периоди от създаването на дружествата до голяма степен са били
едни и същи като адв. Елена Биширова и др.
8.4. Дружествата контролирани от П.Б. и Ярослав Игоревич Лосев са
използвали в годините едни и същи седалища и адреси на управление. Нещо
повече дружеството „Балканкар Електробуси“ ЕООД, чийто собственик на
капитала е дружеството „Нимиц 3“ ЕООД, което пък е с едноличен
собственик на капитала Ярослав Игоревич Лосев, от 26.05.2016 г. до
настоящия момент е със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, ул.
Сирена № 1, ет. 1, ап. 12. Посоченият адрес е на недвижим имот, който е бил
собственост на дъщерята на П.Б. - А.П.Б., като в момента последната има
запазено право на ползване върху имота.
Всички изложени дотук необичайни за търговския оборот уговорки ведно
с наличието на сериозна свързаност между страните, която говори за близки
отношения между представителите на продавача и купувача по
Предварителен договор от 04.05.2012 г. категорично говорят и доказват
наличието на привидност на посочената сделка и съответно нейната
нищожност. Това от своя страна води до липса на възникнали вреди у ищеца
по настоящото дело и съответно неоснователност на заявената претенция.
Твърди се също така, че предварителен договор от 04.05.2012 г. е
нищожен, и на основание невъзможен предмет. От изложеното в исковата
12
молба е посочено, че предмет на предварителния договор е продажбата на 3/7
идеални части от Поземлен имот № 000573, ведно с намиращата се в него
едноетажна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА - ГЛАВЕН КОРПУС, със
сглобяема стоманобетонова конструкция, стоманобетонови ферми и
покривни панели, със застроена площ от 9 262 кв.м., построена през 1971 г.
Твърди се, че посочената сграда не е била налична към твърдината дата на
сключване на предварителния договор и съответно към датата на твърдяното
негово разваляне.
При условията на евентуалност, ако не се уважат тези възраженията за
нищожност на Предварителен договор от 04.05.2012 г., ответникът заявява, че
прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
противоречие на същата с морала и накърняване добрите нрави. Счита се, че
същата противоречи на добрите нрави, включително към датата на сключване
на договора, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния случай процесната клауза за неустойка противоречи на
добрите нрави по следните съображения:
- същата надхвърля повече от 20 (двадесет) пъти обичайната неустойка и
то ако беше заплатен обичайния размер на капаро, каквото в случая не е
заплатено изобщо,
- същата надхвърля два пъти цената на недвижимия имот и
- не са налице вреди обосновани и претърпени от страна на дружеството
Купувач в резултат на неизпълнението на Продавача, които да обуславят
подобен размер на претендирана неустойка и изпълнение на нейните
законови функции. Горното показва и доказва, че в конкретния случай е
налице използване на института на неустойката не с цел обезпечаване,
обезщетяване или санкционно, а с цел възможност за неоснователно
обогатяване.
При условията на евентуалност, ако не се уважат възраженията за
нищожност на Предварителен договор от 04.05.2012 г. ответникът заявява, че
прави възражение, че нито продавача по горепосочения предварителен
договор от 04.05.2012 г. „РОМЕКС КАР” ЕООД, ЕИК *********, нито
купувача „БЕЛОКАР“ ЕООД са били в готовност за сключване на
окончателен договор. Твърди се, че продавачът „РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК
13
********* не е разполагал с всички необходими документи доказващи
правото му на собственост и други необходими за изповядване на
окончателен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, предмет на
предварителния договор, като скица и данъчна оценка на имота, както и че
продавачът е имал данъчни задължения към датата на която е следвало да
сключи окончателен договор и съответно не е имало възможност да
предостави декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Продавачът не е можел да
прехвърли собствеността и да предаде владението върху посочената по-горе
сграда, предмет на предварителния договор, защото същата не е
съществувала към момента към който е следвало да бъде сключен
окончателен договор. Купувачът „БЕЛОКАР“ ЕООД не е разполагал с
покупната дена за заплащането и към датата, към която е следвало да сключи
окончателния договор. Предвид това и двете страни са били в неизпълнение и
съответно нито една от тях не е могла да развали договора и съответно да
претендира неустойка за неизпълнение на другата страна.
Освен това с оглед липсата на готовност на продавача по предварителния
договор „РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК ********* за сключване на
окончателен договор се счита, че дори и да е бил правилно развален
предварителния договор, то няма причинна връзка между настъпилите за
продавача вреди и действията на ЧСИ И.Б. и наложената от последната
възбрана, доколкото дори и тя да не е била наложена, то вредите са щели да
настъпят. Обезщетение са дължи за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения и, че увреденият не би претърпял вредите, ако
не е било незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е., които са
адекватно следствие от увреждането.
При условията на евентуалност, се твърди, че същият не е развален
поради:
- липсата на качество на изправна по договора страна на „Белокар“ ЕООД
поради изтъкнатите по-горе съображения;
- неспазване на реда за разваляне договорите на чл. 87 от ЗЗД.
При условията на евентуалност се прави възражение за това, че „РОМЕКС
14
КАР" ЕООД, ЕИК ********* не е претърпяло каквито и да е вреди поради
факта, че не е изплатило каквато и да е част от процесната неустойка.
Оспорваме твърденията на ищеца, че „РОМЕКС КАР" ЕООД, ЕИК *********
е заплатило част от неустойката по процесния предварителен договор.
При условията на евентуалност се прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания от страна на
ищеца. Твърди се, че ако действително са произтекли вреди за ищеца, то
същите са възникнали към момента на разваляне на процесния предварителен
договор от 04.05.2012 г., което разваляне се твърди да се е случило още през
10.2014 г. В тази връзка и доколкото в случая е приложима общата пет-
годишна давност, то същата е изтекла през 10.2019 г., тоест почти година
преди завеждане на настоящата искова молба.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че по изпълнителното
дело е представен заверен препис от определение № 2165 от 21.07.2014г. по
в.ч.гр.д. № 2183/2014г. по описа на ОС - Пловдив, с което е обезсилен
изпълнителния лист на „БАКБ“ АД, както и пълномощно, с което „РОМЕКС
КАР“ ЕООД е упълномощило адв. Деков да представлява дружеството в
изпълнителното производство. Ищецът счита, че дори да се приеме, че по
изпълнителното дело е представен заверен препис на цитираното определение
от адв. Деков, то същото съгласно чл. 32 и сл. от ЗА се ползва със същата
юридическа сила. Твърдението, че процесуалният представител адв. Д. Деков
е нямал представителна власт, за да представи цитираното определени, както
и че не го е представил в заверен препис и поради тази причина той не е бил
зачетен от ЧСИ се счита, че представлява целенасоченото противоправно
поведение на съдебния изпълнител да не приложи процесуалния закон.
Съдебния акт е приложен в заверен препис от адв. Д. Деков и е ирелевантно
дали същия е имал пълномощно, тъй като ЧСИ е била уведомена за наличието
на Определение № 2165 от 21.07.2014 г. на ОС - гр. Пловдив, постановено по
ч.гр. д. № 2183/2014 г. т. е. формирала е знание, че всъщност изпълнителния
титул по делото е обезсилен, но въпреки това е поискала такси от длъжника с
нарочно съобщение с изх. № 19423/18.09.2014 г., в което дори се уведомява
длъжника „Ромекс Кар" ЕООД, че делото ще бъде прекратено след заплащане
на посочените такси, в тази връзка е ясно, че неправомерно е вменено на
длъжника за заплати тези такси, като в противен случай изп. дело няма да
бъде прекратено. Също така оспорва наличето на съобщение с изх. №
15
19426/18.09.2014 г., с което е указано на длъжника да представи заверен
препис на цитираното определение, както и пълномощно на адв. Д. Деков.
Счита се, че това съобщение е съставено нарочно за целите на настоящия
процес, тъй като не е с пореден номер на предходното (съобщение с изх. №
19423/18.09.2014 г.), както и номерацията на страницата е с друг почерк, а
друг е въпроса, че едното съобщение изхожда от ЧСИ И.Б., а последващото
от ПЧСИ Николай Русинов. Някак си странно две поредни съобщения по
повод представения препис да бъдат приподписани от веднъж ЧСИ и
съответно другото такова от ПЧСИ. Все в тази връзка смятаме, че има и
дописване върху обратната разписка, приложена на лист № 565 от изп. дело,
като видно е, че с различен почерк от в графа "свидетели при отказа да се
получи пощенска пратка за тях" са добавени изходящите номера - цитирани
по - горе. Все в тази връзка в последващите съобщения на ЧСИ - например на
стр. 574 от изп. дело никъде не се цитира процесуалния порок на
непредставянето на пълномощното на адв. Д. Деков, но единствено се
споменава непредставянето на Определение № 2165 от 21.07.2014 г. на ОС -
гр. Пловдив, постановено по ч.гр. д. № 2183/2014 г. и незаплащането на
неправомерно изисканите такси. Така отново при становището на ЧСИ по
повод заведена жалба с per. № 94-00-145/2016 г. по изп. дело № 136/2014 г.
никъде не се споменава за наличните „нередовности" - непредставянето на
заверен препис от определението, незаплащане на такси и непредставянето на
пълномощно на адв. Д. Деков. С оглед на изложеното смятаме, че изложената
фактология от ЧСИ е изцяло защитна, съответно целяща да маскира изцяло
неправомерното й поведение след узнаването за Определение № 2165 от
21.07.2014 г. на ОС - гр. Пловдив, постановено по ч.гр. д. № 2183/2014 г.,
имащо за последица абсолютното основание за прекратяване на
изпълнителното производство.
Изложените твърдения, че в производството е присъединен като взискател
НАП и че поради тази причина не е прекратено производството е защитна
теза, която се опровергава поради следните съображения:
1. На основание чл. 458 от ГПК държавата е присъединен взискател за
публични вземания на длъжника, но на осн. чл. 457, ал. 1 от ГПК,
присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното
производство, каквито има първоначалният взискател. Следва да бъде
16
отчетено, че след като основния взискател по изпълнително дело е с
обезсилен изпълнителен лист същият няма права, които да реализира в
изпълнителното производство, а и присъединеният взискател, в случаите
когато не е присъединен с изпълнителен лист, а с удостоверение няма как да
ползва правата на основания взискател.
2. Безспорно от материалите по изпълнителното дело, а и от вписаната
възбрана се установява, че същата е наложена за обезпечение на вземането на
„БАКБ“ АД. В случай, че ЧСИ И.Б. излага твърдения, че е продължила
производството за събиране на вземания на НАП, то в такъв случай, същата е
следвало да заличи наложената възбрана в полза на „БАКБ“ АД и да наложи
такива в полза на НАП. Същата не е сторила това, тъй като е изцяло наясно,
че няма как да води изпълнително производство с обезсилен изпълнителен
лист и въз основа удостоверение на НАП.
3. Твърдя, че „РОМЕКС КАР“ ЕООД не е имало публични задължения към
НАП към датата на представяне на молбата за прекратяване на
изпълнителното производство, като дори да е имало такива, то разпоредбите
на чл. 264, ал. 4 от ДОПК са повече от ясни т.е. това не е пречка за
изповядване на сделка.
4. В нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 4 от ГПК ЧСИ Б. не е прекратила
изпълнителното производство, а е продължила в рамките на повече от 2
години да поддържа неговата висящност и в крайна сметка, го е прекратила
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
5. Изпълнителното производство е прекратено едва след като е подадена
жалба в КЧСИ и е извършена проверка по изпълнителното дело и тогава са
вдигнати наложените обезпечения.
Ищецът счита, че са неоснователни са твърденията на ответника, че
предварителния договор между „РОМЕКС КАР“ ЕООД и „БЕЛОКАР“ ЕООД
е нищожен, както и Решение №1/09.09.2015г. по арбитражно дело №1/2015г.
по описа на Арбитър Пламен Богданов Богданов, като антидатирани и т.н.
Страните по предварителния договор са целяли настъпването на правните
последици от сключения договор противно на защитната теза на ответника.
Следва да бъде отчето, че на 05.02.2016г. в Търговски регистър за обявен
списък на приетите вземания в производството по несъстоятеност, като с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ е прието вземане на взискателя
17
„БЕЛОКАР“ ЕООД в размер на 3674813.07лв - неизплатена неустойка,
съгласно Решение №1/09.09.2015г. по арбитражно дело №1/2015г. по описа на
Арбитър П.Б. Б.. По т.д. №639/2014г. по описа на Окръжен съд - Пловдив,
XIII с-в е представено процесното арбитражно решение, което е влязло в
законна сила. Като в тази връзка синдика е приел вземането на „БЕЛОКАР“
ЕООД. Представени са и фактури, от които се установява, че остатъкът за
заплащане към „БЕЛОКАР“ ЕООД по неустойката, присъдена с
арбитражното решение е в размер на 3674813.07лв, като 536844.93лв са
погасени към „БЕЛОКАР“ ЕООД от РОМЕКС КАР ЕООД чрез прихващане.
Процесната сума е пряка вреда от извършените незаконосъобразни
изпълнителни действия от ЧСИ И.Б.. На 19.07.2016г. в Търговски регистър за
обявен списък на приетите вземания в производството по несъстоятеност,
като с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ е прието вземането на
взискателя „БЕЛОКАР“ ЕООД в размер на законната лихва върху главницата,
считано от откриване на производството по несъстоятелност до
окончателното изплащане на вземането. Едва на 17.10.2016г. Възбрана с дв.
вх. peг. №1471, дата от дв. вх. per. 11.04.2014, Акт том 1, Акт №36, Година
2014 върху собствения на РОМЕКС КАР ЕООД недвижим имот по искане на
ЧСИ И.Б., per. №800 КЧСИ е заличена с дата от дв. вх. per 17/10/2016; Книга
ОТБЕЛЯЗВАНИЯ; Тип Акт Заличаване на възбрана; Акт Том 1; Акт номер
85; Година 2016. С оглед гореизложеното, се установява, че за периода
11.04.2014г. до 17.10.2016г. върху недвижимия имот на „РОМЕКС КАР“
ЕООД е била наложена възбрана.
По направените възражения за нищожност на предварителния договор и
неговата клауза за неустойка, ищецът счита, че в предварителния договор е
уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Това, че не е
заплатено капаро или че не е извършено авансово плащане по договора по
никакъв начин не влияе върху неговата действителност. Изложените
съображения за привидност и нищожност не се подкрепят по никакъв начин,
а и не е налице твърдение договорът да е в нарушение на чл. 26 и сл. от ЗЗД.
Нещо повече, съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
клаузите на договора. Продажната цена на недвижимия имот е свободно
договорена между страните, като всяка една от тях преценя доколко сделката
е изгодна. Следва да бъде отчетено, че към настоящия момент сградата в
имота е разрушена, поради това, че след изпадането на „РОМЕКС КАР“
18
ЕООД в несъстоятелност. В производството по несъстоятелност на „РОМЕКС
КАР“ ЕООД е направена оценка на поземления имот, като независим
оценител е дал пазарна цена само на поземлния имот над 1 000 000лв. Така на
03.04.2020 г. от 11.00 часа е инициирана от синдика продажба на имота по
реда на ТЗ, при спазване на законовите изисквания, като продажбата е била
обявена и разгласена по съответния ред. Като се вземе предвид, че сградата в
имота към настоящия момент не е налична, то се установява, че договорената
между страните цена по предварителния договор е реална и съответства на
предмета на сделката. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да
определят клаузите на договора, като в тази връзка наличието на арбитражна
клауза, с посочен конкретен арбитър ad hoc, който при наличие на спор да
реши същия, по никакъв начин не влияе върху действителността на договора.
Все в тази връзка и твърдението за симулативност на арбитражното решение
следва да се спомене, че същото може да бъде само неправилно и
недопустимо, което обаче се установява по определен процесуален ред и в
определени процесуални срокове, като освен това същото, до неговата
евентуална отмяна, се ползва със сила на присъдено нещо.
Ищецът счита, че не може да бъде споделено твърдението, че купувачът не
разполагал със сумата за закупуването на недвижимия имот и че тъй като
закупувал недвижим имот, то същия бил извън предмета му на дейност. Всяко
едно търговско дружество може да закупи недвижим имот, без това да е
включено в предмета му на дейност, но това не прави сделката
недействителна.
Ищецът счита, че е предприел всички необходими действия за
прекратяване на изпълнителното производство. Изложените твърдения от
ответника, че едва ли не „РОМЕКС КАР" ЕООД поради собствено
бездействие е допуснало да му бъде причинна вреда не може да бъде
споделено. В конкретния случай изложените твърдения, че ако ЧСИ получи
незаплатени авансови такси от коя да е от страните в производството ще
заличи наложена възбрана е абсурдно. Възбраната върху имота не е заличена
при представен заверен препис от влязло в сила окончателно определение на
Окръжен съд - Пловдив, а и каква би била гаранция, че при заплащане на
такси в производството ще бъде заличена.
Ищецът счита, че изброените участия на лицата в търговски дружества и
19
това, че до 2011г. П.Б. е бил управител в „БЕЛОКАР“ ЕООД по никакъв
начин е води до недействителност на предварителния договор за продажба на
недвижимия имот.
По отношение на изложените твърдения от страна на ответника за
нищожност на договора поради невъзможен предмет:
Сградата в имота е разрушена след 2017г., като в тази връзка ще бъде
направено доказателствено искане за разпит на свиделите, които ще
установят до кога е била налична сградата в имота. В тази връзка следва да се
спомене, че в момента на налагане на възбраната ЧСИ е изискала актуална
скица на имота (вж.стр. 260 от изп. дело), като в същата е отразено
съществуването на сградите в имота, които надхвърлят 9000 кв.м РЗП. Също
така и наложената възбрана обхваща и тези сгради и е несъстоятелно да се
твърди, че същите не са съществували към момента на сключване на договора
и към момента на настъпване на вредата.
По отношение възражението за нищожност на клаузата за неустойка:
Дружеството „Ромекс Кар" ЕООД също се е позовавало на прекомерност и
съответно нищожност за клаузата на неустойка, но същата в арбитражното
производство е приета като валидна и съответно на основание именно тази
клауза дружеството е осъдено да заплати въпросните суми, като ако клаузата
като самостоятелен частно правен юридически факт е нищожна извън
арбитражното решение от дата 09.09.2015 г., то самото съдебно решение като
властнически акт на правораздавателен орган е правно явление от различен
порядък от клаузата за неустойка. Тъй като арбитърът е признал клаузата за
неустойка за действителна, правното й положение е стабилизирано, но само в
рамките на обективните и субективните предели на пресъденото нещо, от
което обаче представляваното от мен дружество е претърпяло вреди или с
признаването на клаузата за действителна, ведно със съответните последици е
настъпила вреда за представляваното от мен дружество. Също така в момента
на постановяване на арбитражното решение възбраната неправомерно
наложена от ЧСИ е била все още налична, като същата е заличена едва през
2016 г.
В допълнителния отговор, ответникът още веднъж заявява, че по
изпълнителното дело не е бил представен заверен препис от определение №
2165 от 21.07.2014г. по в.ч.гр.д. № 2183/2014г. по описа на ОС - Пловдив, с
20
което е обезсилен изпълнителния лист на „БАКБ“ АД, както и не е било
представено пълномощно за адв. Деков. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца, че е съставялал каквито и да е документи нарочно, за целите на
настоящото производство и едва ли не е манипулирал такива в
изпълнителното производство. Доколкото регистърът на изходящите
документи е електронен, то за всеки документ, който се изходира, следва да
бъде получен изходящ номер от системата на регистъра. Съвсем нормално е
по едно и също време няколко служителя да изходират документи и
съответно - да получават номера от системата. Така съвсем логично между
два изходирани документа от едно и също дело на една и съща дата е
възможно да има няколко други изходирани документа от други
изпълнителни дела, обработвани от други служители в кантората. Именно
поради тази причина, съобщенията не са с поредни изходящи номера. Това,
разбира се, може да се види от електронния регистър, извлечение от който се
представят с допълнителния отговор. Оспорва се твърдението, че двете
съобщения, за които се коментира в допълнителната искова молба, с
изходящи номера 19423 и 19426, са подписвани от различни хора. Твърди се,
че същите са подписани само от помощник ЧСИ Николай Русинов.
Независимо от това, следва да бъде отбелязано и че няма абсолютно никакво
значение дори и да бе вярно твърдението, че съобщенията са подписани
едното от ЧСИ, а другото от ПЧСИ. Оспорва се твърдението, че ищецът не е
имал публични задължения към НАП към датата на представяне на молбата
за прекратяване на изпълнителното производство. В тази връзка, видно от
материалите на представеното по делото изпълнително дело и изисканите
справки от НАП е, че ищецът е имал публични задължения, и то - в немалък
размер. Ответникът поддържа всичко изложено в подадения отговор на
исковата молба. Оспорва твърденията за пазарна цена на поземления имот,
предмет на процесния предварителен договор. От една страна, посочената
наречена „пазарна” цена от страна на независим оценител не касае
настоящото производство и по никакъв начин не може да бъде взета предвид
в същото и да се ползва като доказателствено средство. От друга страна,
видно от самите опити за продан на имота от страна на синдика на ищеца е,
че посочената цена от около 1 млн. лева очевидно не е пазарна, след като са
налице два опита за продан, които са завършили с неуспех, а при втория
предложената начална дена е в размер на 814 000 лв. При липсата на купувачи
21
на посочените продани дори при много по-ниска от посочената от ищеца
цена, би могло да се направи единственият логичен извод, а именно, че
заложената цена е завишена значително. Трябва също така да се има предвид,
че горепосочените цени са за целия поземлен имот, а предмет на
предварителния договор са едва 3/7 идеални части от него. Следва също така
да се отбележи, че дори и да е имало сграда към момента на действие на
предварителен договор, каквато твърдим, че не е имало, то тази сграда би
била неизползваема и в много тежко състояние и същата няма да увеличи
стойността на поземления имот, а напротив - тя ще намали неговата стойност,
доколкото сградата би била с голямо РЗП и разходите за нейното премахване
биха били значителни. Оспорва се твърдението, че процесното арбитражно
решение се ползва със сила на присъдено нещо спрямо ответника.
Категорично твърдим, че както арбитражното производство така и всяко
друго производство, в което не е участвала доверителната ни като страна,
няма сила на присъдено нещо спрямо нея. Оспорват се основанията на
представените по делото с допълнителната искова молба фактури издадени от
„Белокар“ ЕООД, както оспорваме и самите фактури като твърдим, че същите
са антидатирани. Оспорва се основанието на посочената в представения с
допълнителната искова молба споразумителен протокол фактура № 9126
издадена от ищеца, както оспорваме и самата фактура и твърдим, че същата е
антидатирана. Твърди се, че не са били налице насрещни ликвидни и
изискуеми вземания между „Белокар“ ЕООД и ищеца, поради което не е било
извършено прихващане.Оспорва се твърдението, че ЧСИ е изискал от ищеца
да заплати такси, във връзка с прекратяване на процесното изпълнително
производство. Оспорва се неясното твърдение, че „Белокар“ ЕООД е искало
кредитиране от банка, във връзка със закупуване на недвижимия имот-
предмет на предварителния договор. Оспорва се твърдението, че сградата по
предварителния договор, е разрушена след 2017 г. Това се е случило много
преди това, още към момента на действие на предварителния договор.
Оспорва се твърдението, че ищецът е имал готовност да продаде недвижимия
имот предмет на процесния предварителен договор.
Оспорва се твърдението, че давността за твърдяното вземане за вреди
започва да тече от момента на постановяване на представеното с исковата
молба арбитражно решение. Посоченото решение в никакъв случай не е
конститутивно такова, за да създава права или задължения поради което е
22
абсурдно да се счита, че задължението възниква въз основа на същото.
Ответникът иска отхвърляне на предявената претенция и присъждане на
направените по делото разноски.
По делото е конституирано като трето лица помагач „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, на страната на ответника,
което е взело становище по предявената претенция, като счита същата за
изцяло неоснователна.
По делото се установи следната фактология:
По делото е изискано и приложено арбитражно дело № 1/2015г. на
арбитър Пламен Богданов Богданов. Към него е приложен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.05.2012г., видно от
който между ищеца по настоящото дело „РОМЕКС КАР“ ЕООД, в качеството
му на продавач и „Белокар“ ЕООД, в качеството му на купувач е уговорена
продажбата на 3/7 идеални части от недвижим имот, а именно:
ПРОИЗВОДСТВЕН ТЕРЕН от 28.894 дка, находящ се в землището на гр.
Бяла Слатина, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ЕКАТТЕ 07702, извън
регулация и в строителните граници на града, в местността „СКОТОВЪДЕН
ДОЛ”, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 000573 /петстотин седемдесет и
три/ по картата на възстановената собственост на землището на гр. Бяла
Слатина, ВЕДНО с намиращата се в него масивна едноетажна
ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА - ГЛАВЕН КОРПУС, със сглобяема
стоманобетонова конструкция, стоманобетонови ферми и покривни панели
със застроена площ 9 262 кв. м., за сумата от 1 075 500 евро. Съгласно чл. 3,
т. 3 от предварителния договор продавачът се е задължил да продаде имота
свободен от вещни тежести. Съгласно чл. 3, т. 6 от предварителния договор
при неизпълнение на задълженията на продавача към договорената за
нотариалното прехвърляне на имота за дата 28.08.2014г., той дължи на
купувача неустойка в размер на определената продажна цена по
предварителния договор в двоен размер, както и всички разходи, свързани с
виновното неизпълнение на договорените задължения от страна на продавача
в това число причинени вреди, пропуснати ползи и загуби за купувача, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора. В така
цитирания договор е посочено, че страните ще решават всички спорове във
23
връзка с него пред арботраж, в лицето на посочения арбитър Пламен
Богданов Богданов.
По делото не се спори между страните, че след сключване на посочения
предварителен договор, на 11.04.2014г. по партидата на ищеца „РОМЕКС
КАР“ ЕООД е вписана възбрана с вх. peг. № 1471 от 11.04.2014, акт том 1, акт
№ 36, година 2014 върху гореописания недвижим имот от ЧСИ И.Б., по
искане на „Българо-Американска кредитна банка“ АД-взискател по
изпълнително дело № 20148000400136 по описа на посочения ЧСИ за 2014г.
Постановлението за налагане на възбрана е налично на лист 633 от делото,
като е видно, че обезпечението е наложено за вземане на посочената банка, за
което е издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение № 44
от 06.01.2014г. по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд-гр. Пловдив.
Постановлението за наложената възбрана е съобщено на ищеца „РОМЕКС
КАР“ ЕООД от ЧСИ с писмо с изх. № 07584 от 03.04.2014г., налично на лист
639 по делото. Не е видно, кога е получено, но от изложеното от ищеца в
исковата молба, същият към 28.07.2014г. е знаел, че такава възбрана е
наложена, защото с писмо е уведомил купувача по предварителния договор
„Белокар“ ЕООД, че такава има. Уведомлението е налично по делото на лист
20, както и отговора на „Белокар“ ЕООД на лист 19, с който е заявен интерес
за сключване на окончателната сделка, като се дава срок на продавача по
предварителния договор да заличи възбраната най-късно до 02.10.2014г., като
след този срок договорът ще се счита развален.
Видно от представеното по делото определение № 2165 от 21.07.2014г.,
постановено по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд-гр. Пловдив,
считано от датата на постановяването му е обезсилен изпълнителния лист,
издаден в полза на „Българо-Американска кредитна банка“ АД и въз основа
на който банката се явява взискател на „РОМЕКС КАР“ ЕООД по
изпълнително дело № 20148000400136 по описа на посочения ЧСИ за 2014г. и
по искането на който взсикател е наложена възбрана на имота, предмет на
предварителноя договор за покупко-продажба, сключен между ищеца и
„Белокар“ ЕООД.
С молба с вх. № 14989 от 09.09.2014г. ищецът уведомява ЧСИ Ивелина
Божилова по изпълнително дело № 20148000400136 по описа на посочения
ЧСИ за 2014г., че е постановено окончателно опредеделение № 2165 от
24
21.07.2014г., по ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд-гр. Пловдив, с
което е обезсилен изпълнителния лист и е поискано на основание чл. 433, ал.
1, т. 4 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното дело и всички наложени
запори и възбрани да бъдат дигнати. Приложено е определението на съда.
Видно от молбата, която се намира на лист 552 от делото, в същата е
посочено, че изхoжда от адвокат Димитър Деков. Приложеното определение
на съда е заверено с печат вярно с оргинала и подписано от адвокат Деков. На
входираната от ищеца „РОМЕКС КАР“ ЕООД молба за прекратяване на
изпълнителното дело и вдигане на запори и възбрани има резолюция от ЧСИ
от 09.09.2014г., че следва да се представи заверен препис от приложеното
определение. Наличен е протокол на ЧСИ от 09.09.2014г. на лист 753 от
делото, с който се констатира, че e постъпила молбата от „РОМЕКС КАР“
ЕООД, записано е, че опредеделение № 2165 от 21.07.2014г., постановено по
ч. гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд-гр. Пловдив е представено в копие.
Записано е, че изпълнителното дело следва да се прекрати частично-само по
отношение на „Българо-Американска кредитна банка“ АД, тъй като взискател
по делото е и държавата, като прекратяването по отношение на банката
следва да стане след представяне на заверен препис от определениетона съда
и плащане на дължимите такси и разноски. Също така е постановено да се
уведомят страните за дължимите такси и разноски. По делото е извършена
съдебно-графологичска експертиза от вещото лице Саханджиев, който е дал
заключение, че подписът на тази молба и на заверката на приложеното
определение на съда, не е на адв. Деков. За протокола на ЧСИ от 09.09.2014г.
е изпратено съобщение до страните, като това до ищеца е налично на лист 757
от делото и е с изх. № 19423 от 18.09.2014г., с което е уведомен, че
изпълнителното дело ще бъде прекраено след заплашане на посочените
дължими такси и разноски по изпълнителното дело. Изготвено е съобщение
до ищеца с изх. № 19426 от 18.09.2014г., в което е посочено, че се изисква
заверен препис от опредеделение № 2165 от 21.07.2014г., постановено по ч.
гр. дело № 20414/2013г. на Районен съд-гр. Пловдив и се иска представяне на
пълномощно за адв. Деков да представлява „РОМЕКС КАР“ ЕООД. На лист
760 от делото е налично известие за доставяне, с което са доставени до ищеца
двете въпросни съобщения. Тъй като въпросното известие е оспорено от
ответната страна, са извършени съдебно-графологически експертизи от
вещите лица Ризов и Саханджиев, като и двете са категорични, че за ищеца
25
известието за доставяне е получено от лицето М.М., като не е спорно, че
същата е счетоводител в ищцовото дружество. Според експертизата на
вещото лице Р. изписаното име на „М.М.“ като получател е написано с
почерк, различен от този, с който е изписано „ув-ие за дълж.такси отно. молба
за прекрат.изх. № 19423,19426“. Химикалната паста, с която е изписано името
на М.М. и е положен подпис от същата е със сходен химически състав на
багрилните компоненти и е различна от тази, с която написано „ув-ие за
дълж.такси отно. молба за прекрат. изх. № 19423,19426“. Вещото лице е
заявило, че номерирането на изпълнителното дело е извършено от лице с
един и същ почерк за страниците 562 и 564 и от различно за страница 563.
Вещото лице е заявило, че подписът на лицето М.М. е постановен преди
текста, а текстът „ув-ие за дълж.такси отно. молба за прекрат“ е изписан
преди текста „изх. № 19423,19426“. С допълнително заключени вещото лице
Р. е установил, че текстът „ув-ие за дълж.такси отно. молба за прекрат.изх. №
19423,19426“ е изписан от Ж. М. Г. Последното е потвърдено и от
експертизата на вещото лице Саханджиев.
По делото не е спорно, че възбраната, наложена от ответника ЧСИ
Божилова, е вдигната на 17.10.2016г.
С оглед така установената фактология, по правото съдът намира
следното:
По делото е предявен иск с с правно основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители, а именно за осъждане на ответника, в
качеството му на ЧСИ, да заплати на ищеца сума в размер на 4 211 658 лева,
съставляваща настъпила за него вреда от неправомерни действия на ЧСИ,
изразяващи се в незаконосъобрано непрекратяване на изпълнително дело и
незаличаване на възложената възбрана, заради което, ищецът е осъден да
заплати неустойка за неизпълнение на договорно задължение на основание
чл. 92 от ЗЗД от сключен предварителен договор за продажба на възбранение
имот.
За да се ангажира отговорността на ЧСИ на посоченото основание, по
делото следва да се установи, че с незаконосъобразното си действие или
бездействие ЧСИ, при изпълнение на дейността си, е причнил вреди, които са
пряка и непосредствена последица от поведението на ЧСИ, като преки са
само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
26
последица от вредоносния резултат.
Съдът намира, че по делото се не установиха предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника.
Както вече беше казано, незаконосъобразното действие и бездействие,
което се вменява във вина на ответника- ЧСИ Б., се изразява в непрекратяване
от нейна страна на изпълнително дело № 20148000400136 по описа на ЧСИ за
2014г. и незаличаване на вписана възбрана по отношение на
ПРОИЗВОДСТВЕН ТЕРЕН от 28.894 дка, находящ се в землището на гр.
Бяла Слатина, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ЕКАТТЕ 07702, извън
регулация и в строителните граници на града, в местността „СКОТОВЪДЕН
ДОЛ”, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 000573 /петстотин седемдесет и
три/ по картата на възстановената собственост на землището на гр. Бяла
Слатина, ВЕДНО с намиращата се в него масивна едноетажна
ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА - ГЛАВЕН КОРПУС, със сглобяема
стоманобетонова конструкция, стоманобетонови ферми и покривни панели
със застроена площ 9262кв.м. При проследяване на по-горе посочената
фактология по делото, е видно, че действително ищецът е поискал да бъде
прекратено посоченото изпълнително дело и да се заличи наложената
възбрана, тъй като с влязъл в сила акт на съда е обезсилен изпълнителния
лист в полза на „Българо-Американска кредитна банка“ АД, по силата на
който е образувано изпълнителното дело и е наложена възбраната. Безспорно
искането е направено на 09.09.2014г., а възбраната е заличена през 2016г., но
съдът намира, че това закъснение в действията на ЧСИ не представлява пряк
причинител на твърдяната вреда за ищеца. На първо място следва да се
отбележи, че действията на ЧСИ по изискване на доказателства за
упълномощаването на адв. Деков да представлява „РОМЕКС КАР“ ЕООД по
изпълнителното дело и да завери документа, приложен към молбата,
изхождаща от дружеството, не са незаконосъобразни. Действително няма
твърдения и няма доказателства в приложеното изпълнително дело, адв.
Деков да представлява „РОМЕКС КАР“ ЕООД. С оглед на което и
законосъобразно ЧСИ е изискал такова пълномощно, като при наличие на
такова е ясно, че адвокатът е имал възможност да завери като препис
представеното копие на определението на съда, с което се обезсилва
изпълнителния лист. Съдът намира, че ищецът е бил надлежно уведомен от
ЧСИ, че следва да удостовери надлежно подписване на молбата му с вх. №
27
14989 от 09.09.2014г. и представеното доказателство, със съобщението, което
е получено с известие за доставяне, находящо се на лист 760 от делото.
Изършените съдебно-графологични експертизи установиха, че съобщението е
получено от ищеца чрез работещо при него лице, което се е подписало от
името на дружеството. Пак от графологическите експертизи и от разпита на
св. Ж. Г., е видно, че описаните като изпратени документи с това известие за
доставяне са изписани именно от тази свидетелка, която работи като
деловодител в кантората на ЧСИ. При това положение, ищецът на
24.09.2014г. безспорно е разбрал, какво изисква от него ЧСИ, за да прекрати
изпълнителното дело по отношение на взискателя-банка и да заличи
възбраната. Това е видно и от приложената от самия ищец кореспонденция,
водена между него и „Белокар“ ЕООД и по-конкретно представеното на лист
18 от делото уведомление от 29.09.2014г. От съдържанието на това
уведомление е видно, че към въпросната дата, ищецът е наясно, че има
проблем със заличаването на възбраната. Въпреки това, ищецът, който има
интерес от прекратяване на изпълнителното дело и заличаване на възбраната,
не предприема никакви действия да разбере, защо ЧСИ се забява в своите
действия. Още повече, че видно от проведената кореспондеция между ищеца
и „Белокар“ ЕООД става ясно, че с оглед сключване на окончателния договор
между страните, „Белокар“ ЕООД е дал на „РОМЕКС КАР“ ЕООД срок до
02.10.2014г. за остраняване на проблемите с вписаната възбрана и
сключването на окончателен договор. Видно е, че след молбата на ищеца до
ЧСИ от 09.09.2014г. няма повече отправени искания до ЧСИ за исканото
прекратяване на производството и заличаване на забраната. Следва да бъде
отбелязано, че ЧСИ няма постановен отказ за прекратяване на
производството и вдигане на възбраната, което би било незаконосъобразно с
оглед наличие на данни, че е налице обезсилване на изпълнителния лист, по
който е образувано изпълнителното дело, но е незаконосъобразно
бездействието на ЧСИ, че не е поискал допълнителни доказателства, че
налице влязъл в сила акт на съда за това обезсилване, което можело да стане
и служебно, при което заличаването на възбраната е станало едва през 2016г.
Не е доказано твърдението на ищеца, че от страна на ЧСИ е поискано
плащане на дължимите по изпълнение такси и разноски. В съобщението до
ищеца няма вменено такова задължение за ищеца. Въпреки това
незаконосъобразно забавяне, съдът приема, че твърдяната вреда за ищеца
28
произтича не в пряка връзка от поведението на ЧСИ, а от прака такава от
поведението на самия ищец. Ищецът, в качеството на продавач по
предварителния договор, е следвало за да бъде изправна страна по същия да
предприеме всички действия, така че да може да сключи окончателния
договор в удължения му от купувача срок, така че да не може да му бъде
търсена договорна отговорност от последния. В това число именно ищецът е
имал интерес от предприемане на активни действия пред ЧСИ за заличаване
на възбраната, а такива не са установени да са предприето след
първоначалната молба от 09.09.2014г., която се оказа, че не е подписана от
ищеца, защото не изхожда от подписалия я адвокат, както и последният няма
доказателства да е представлявал ищеца към този момент, което означава, че
няма валидно направено искане от страна на ищеца за прекратяване на
изпълнителното дело и вдигане на възбраната. В тази връзка следва да се
отбележи, че и двете страни по сделката са били наясно, че е налице влязло в
сила определение за отмяна на изпълнителния лист въз основа на който е
образувано това принудително изпълнение и е наложена възбраната. При
заявено желание за сключване на сделката от двете страни и яснота, че няма
основание за наложената възбрана, е правно нелогично, да не се предприемат
активни действия за нейното заличаване, а изчакване да изтече срока за
заличаването и, с последица разваляне на договора и дължимост на неустойка
в сериозен размер. Още повече, че вписаната възбрана не пречи на
сключването на окончателния договор при яснота и за двете страни, че е само
формално съществуваща. Още веднъж съдът счита, че изложеното до тук
сочи на това, че вредата за ищеца е следствие от поведението на страните по
предварителяни договор и конкретно на „РОМЕКС КАР“ ЕООД и няма пряка
връзка с твърдяното поведение на ответника ЧСИ.
На следващо място съдът счита, че по делото не се доказа твърдяната вреда,
настъпила за ищеца. По делото е изискано и приложено арбитражно дело №
1/2015г. на арбитър Пламен Богданов Богданов, който е посочения арбитър
ad hoc от страните по предварителения договор, сключен между ищеца и
„Белокар“ ЕООД. От приложеното арботражно дело не става ясно, нито кога е
образувано същото, нито от кога е подадена исковата молба и отговор на
същия, но е видно, че е постановено решение № 1 от 09.09.2015г., с което
„РОМЕКС КАР“ ЕООД е осъден да заплати на „Белокар“ ЕООД договорна
неустойка съгласно чл. 3, т. 3.6 от сключения между страните договор в
29
размер на 4 211 658 лева. От съдържанието на решението е видно, че
арбитърът е приел, че е налице договорно неизпълнение на „РОМЕКС КАР“
ЕООД да прехвърли имота по предварителния договор без тежести, което е
довело да разваляня не договора от страна на „Белокар“ ЕООД и
възможността да търси нейстойка, като такава безспорно е договорена и
същата е в двоен размера на уговорената продажна цена. Към арбитражното
дело са налични фактура № ********** от 10.09.2015г. за сума в размер на 1
402 330,11 лева, фактура № ********** от 14.09.2015г. за сума в размер на 1
404 663,95 лева и фактура № ********** от 11.09.2015г. в размер на 1 404
663,94 лева. Видно от така издадените фактури, същите са съставени за
дължимата неустойка по договора между „РОМЕКС КАР“ ЕООД и „Белокар“
ЕООД и като стойност съответстват на общо присъдената с решението на
арбитъра неустойка в размер на 4 211 658 лева. В арбитражното дело е
наличен и споразумителен протокол от 14.09.2015г., сключен между
„РОМЕКС КАР“ ЕООД и „Белокар“ ЕООД, с който се признава дължимостта
„РОМЕКС КАР“ ЕООД на сумите по трите фактури. „Белокар“ ЕООД
признава дължимост на суми към „РОМЕКС КАР“ ЕООД в общ размер на
536 844,93 лева и страните са изразили съгласие за прихващане на взаимно
дължащите се суми до размера от 3 647 813,07 лева, която остава дължима от
„РОМЕКС КАР“ ЕООД. В съдебно заседание на 12.01.2021г. съдът е
задължил ищеца да представи описаните в споразумителния протокол
фактури, с които е направено прихващане на задълженията между „РОМЕКС
КАР“ ЕООД и „Белокар“ ЕООД, както и да представи документите, касаещи
възникване на задължението по тези фактури. Въпреки многократно даваната
възможност на ищеца да представи тези доказателства, същите до
приключване на съдебното дирене не бяха представени по делото.
Непредставянето на тези документи, с оглед разпоредбата на чл. 190, ал. 2 във
вр. чл. 161 от ГПК сочи на поведение на ищеца, че същият не може да
установи основание за прихващане и самото прихващане. Съдът приема, че
приложените по арбитражното дело фактури за дължимата неустойка, не
установяват, настъпилата имуществена вреда за ищеца, тъй като няма
доказателства ищецът да е заплатил на „Белокар“ ЕООД неустойката в размер
на 4 211 658 лева. Няма доказателства за наличен дълг на
„Белокар“ ЕООД към „РОМЕКС КАР“ ЕООД, за да бъде извършено
прихващането, направено споразумителен протокол от 14.09.2015г., като при
30
доказаност на последния факт, вредата за „РОМЕКС КАР“ ЕООД би била на
стойност от остатъка след прихващанетто, а не в размера, който се
претендира по делото и то отново при доказанот, че сумата е платена.
При така изложеното до тук съдът намира, че предявената претенция
като недоказана и неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед на становището на съда за неоснователност на предявения иск и
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени и
направените съдебно-деловодни разноски в размер на общо 64 380 лева за
които е представен списък на разноските.
При завеждане на делото, ищецът не е заплатил дължимата държавна
такса, с оглед на факта, че е обявен в несъстоятелност и с оглед разпоредбата
на чл. 649, ал. 6 от Търговския закона, която макар, че касае предявяване на
отменителните искове по ТЗ се тълкува разширително и се прилага за всички
искове, които могат да попълнят масата на несътоятелността. Съгласно
цитираната разпоредба, държавна такса не се дължи предварително за всички
инстанции, но се присъжда с решенията с оглед изхода по делото. В случая, с
оглед на неоснователността на предявения иск дължимата по делото
държавна такса следва да се плати от масата на несъстоятелността или от
ищеца и е в размер на 168 466,32 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „РОМЕКС КАР“ ЕООД-в несъстоятелност, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Благоевград,
ул. Астра № 10, със съдебен адрес: Веселин Георгиев-постоянен синдик, с
адрес: гр. София, р-н Триадица, бул./ул. Витоша № 26, ет. 2 срещу частен
съдебен изпълнител Ивелина Борисова Божилова, рег. в КЧСИ под № 800, с
района на действие Окръжен съд-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул.
Иван Шишман № 4, ет. 2 и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. “Хъшовска” № 5,
ет. 3, Адвокатско дружество “Демерджиев, Петров и Баев”, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 211 658 лева, представляваща
31
имуществена вреда за ищеца-възникване на задължение за неустойка по
договор № 183 за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
от 04.05.2012г., настъпила поради непрекратяване от страна на ответника, в
качеството му на ЧСИ на изпълнително дело № 20148000400136 по описа за
2014г. и вдигане на наложена възбрана по това дело.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ ЕООД-в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Благоевград, ул. Астра №
10, със съдебен адрес: Веселин Георгиев-постоянен синдик, с адрес: гр.
София, р-н Триадица, бул./ул. Витоша № 26, ет. 2, да заплати на Ивелина
Борисова Божилова, рег. в КЧСИ под № 800, с района на действие Окръжен
съд-Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Иван Шишман № 4, ет. 2 и
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. “Хъшовска” № 5, ет. 3, Адвокатско дружество
“Демерджиев, Петров и Баев”, сумата от 64 380 лева, представлява съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „РОМЕКС КАР“ ЕООД-в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Благоевград, ул. Астра №
10, със съдебен адрес: Веселин Георгиев-постоянен синдик, с адрес: гр.
София, р-н Триадица, бул./ул. Витоша № 26, ет. 2, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавана такса за производството в размер на
168 466,32 лева.
Решението е постановено при участието на трето лица помагач „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
32