РЕШЕНИЕ
Номер260345 08.10.2020 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На десети август 2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 4379 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000325/02.07.2020г. на *** на ***, в
частта, с което на М.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.177, ал.3, т.1,
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба на 1000 /хиляда/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000325/02.07.2020г. на *** на *** Пловдив,
в частта, с което на М.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП, е наложена “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000325/02.07.2020г. на *** на ***, с
което на М.И.М., ЕГН **********,***, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание “Глоба” в
размери от по 2000 лв. за извършени административни нарушения съответно по чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ и
чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Жалбоподателят
М.И.М. обжалва Наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно – за
намаляване на санкцията. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна – РД „АА” - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на постановлението като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против М.И.М.,
за това, че на 17.06.2020г. около 16:10 часа на Главен път І-8, до разклона за
с.Костиево, по посока гр.Пловдив, като водач на товарен автомобил „Мерцедес 2648“, с рег.№ *** от категория N3,
собственост на фирма „Ван Милениум“ ЕООД, извършва превоз на товари срещу
заплащане на територията на Република България (фракция 0/63 бетон), видно от
пътен лист № 593153/17.06.2020г. и кантарна бележка № 27346/17.06.2020г. с
лиценз на Общността за превоз на товари № *********, извършвайки следните
нарушения:
1.
Управлява автомобил, чиято маса
надвишава максимално допустимата такава, определена в чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от
Наредба № 11 на МРРБ – 25 тона. В момента на проверката автомобилът тежи
30 020кг., като теглото надвишава максимално допустимото с 20%.
2.
При проверката водачът не
представя товарителница. Товарният автомобил е с три си.
Изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на
чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не са установени налични предпоставки за
това.
С това
виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от
Наредба № 11 на МРРБ и чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН № 273252 от 17.06.2020г., съставен
от Г.Д.Д. – инспектор към РД “АА” гр.Пловдив, като отразената в същото
фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Обстоятелствата,
при които са осъществени съставите на изследваните нарушения съдът ги намира за
безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван
самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на
актосъставителя, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като
всички те са обективни, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се. В тази връзка
съдът намира, че несъмнено от страна на жалбоподателя са осъществени нарушенията,
като същите са били правилно и законосъобразно възведени по посочените правни
квалификации.
Досежно деянието по т.2 от наказателното постановление наказващият орган правилно и законосъобразно е определил и наложил като вид и размер наказанието за посоченото нарушение съобразно нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, а именно глоба от 2000лв., като посочения размер е строго фиксиран от законодателя. Не в такава светлина обаче се възприема размерът на наложеното наказание глоба за нарушението, визирано в т.1 от НП, който е бил определен на 2000лв., при законоустановени съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП параметри от 500лв. до 3000лв. Наказващият орган не е изложил никакви съображения, защо е определил размера на наказанието над средния такъв, кои са фактическите положения, които са били приети като отегчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай се касае за лице, което не е с висока степен на обществена опасност, доколкото липсват доказателства за последното, същият е с добри характеристични данни – осъществява обществено полезна дейност, в относително млада възраст е, не се касае за рецидивна деятелност, а за първо нарушение, които обстоятелства съвкупно водят до извода за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и налагане на наказание, ориентирано повече към минималния размер. В тази връзка съдът намира, че най-адекватното наказание, отговарящо на степента на обществена опасност, както на дееца, така и на деянието е глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и със същото биха се изпълнили в по-пълна степен поправително-превъзпитателния ефект и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Съдът намира, че не следва това наказание да бъде определяно в минимален размер, тъй като следва да се държи сметка за тежестта на извършеното деяние с оглед обстоятелството, че се касае за 20%-но надвишаване на стойностите на максимално допустимата маса, което неминуемо рефлектира върху състоянието и качеството на пътната настилка и създава опасности за движението по пътищата.
При служебна проверка, съдът констатира, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето и издаването съответно на АУАН
и НП, които
да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, и същите съдържат предвидените в закона реквизити, издадени са от
компетентни лица и в законоустановените срокове.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното НП № 36-0000325/02.07.2020г.
на *** на ***, в частта, с което на М.И.М., ЕГН **********,***, на основание
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба № 11 на
МРРБ, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като бъде НАМАЛЕН размерът на наложената глоба
на 1000 /хиляда/ лв., а в частта с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
е наложена “Глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено
административно нарушение по чл.89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ,
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ