Р Е Ш Е Н И Е
№261291/18.11.2020г.
гр.Варна 18.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадедесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№15136/2018г.
и за да се
произнесе взе придвид следното:
В исковата молба ищецът М.К. твърди, че е наследник на баща си И. М. К., поч. на 11.10.2015г., който
от своя страна заедно със сестра си Н.М.И. са наследници на И. К. Б., поч. на 17.11.1963г., заедно с лицата С. З. Б. поч. на 24.02.1975г., Д. И. Б., поч. на 15.12.1974г., М. И.К., поч. на 20.07.1988г., П.Л.К., поч. на 02.08.2011г. Сочи, че горепосочените
лица са притежавали недвижими имоти находящи се в
гр.Варна, **, в УПИ X-14, кв. 156А по плана на 11 м.р. на гр.Варна, които ищеца и ответницата са
придобили в наследство при равни дялове. Твърди, че въз основа на влязло в
законна сила решение от 22.12.2006г. по гр.д.№ 223/1966г. на Варненски народен
съд, в дял на М. И.К.,*** е поставен в дял - втори етаж от сграда на ул.**, състоящ се от две стаи, хол, коридор за балкона и избено помещение № 10,
както и половината от дворното място и от общите части на сградата и половината
от помещение №9 в избата, а на Д. И. Б. и С. З. П., б.ж. на гр.Варна е поставен в дял първи етаж от сграда на ул.**, състоящ се от стая, кухня, хол, избено помещение №8, половината от избено
помещение №9 и ½ от дворното място и от общите части на сградата.
Твърди, че с нот. акт №163, нот.
дело 7657/1975г. М. И.К. е дарил на децата си И. М. К. и Н.М. Ц./И./ собствения си
недвижим имот, находящ се в жилищна сграда на ул.**, а именно първи етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от стая, хол,
дневна с ниша, клозет-баня, изба и ½ ид.ч. от
избен коридор и подобрения, заедно с ½ ид.ч.
от дворно място, цялото от 400кв.м. Сочи, че през 1975г. е издаден позволителен
билет на М.И.К. за направата на гаража, представляващ самостоятелна стая с кухненски
бокс със застроена площ 21кв.м., която е изградена от И.М.К. със собствени средства, усилия и труд. Твърди се, че от построяването и
през 1975г. до смъртта си през 2015г., той е установил фактическа власт, като е
владял със знанието и без противопоставянето на съсобственика Н.М.И., поради
което е придобил правото на собственост на основание давностно
владение, а през 1992г. е издадено разрешително за строеж №38 на наследниците
на И. К. Б. за основен ремонт
на съществуващи второстепенни постройки и гараж с обща площ 72кв.м., в парцел
14, квартал 156А находящ се на ул.**, които И. М. К. и изградил със собствени усилия, средства и труд.
Твърди, че тези обекти са описани като първи етаж със самостоятелен вход с
застроена площ 78кв.м., гараж с застроена площ 54 кв.м., тоалет със застроена
площ 3 кв.м., работилница за инструменти със застроена площ 9 кв.м. със
самостоятелен вход–складово помещение със застроена площ 8,40 кв.м. Твърди се,
че посочените обекти са владяни от И. М. К. от 1992г. до смъртта му на 11.10.2015г. със знанието и
без противопоставянето на другия съсобственик Н.М.И., поради което той е
придобил правото на собственост върху тях на основание давностно
владение. През 1999г. И. М.К. е изготвил архитектурни проекти и изградил със собствени средства,
усилия и труд настройка над второстепенните постройки и гараж с обща площ 72
кв.м., находящи се в гр.Варна на ул.**. Твърди, че този обект представлява втори етаж със самостоятелен вход със
застроена площ 78кв.м. и входно антре-предверие със
застроена площ 8,70кв.м. в т.ч. светли площи на помещението на етажа-коридор
със застроена площ 8,25кв.м., кухненски бокс със застроена площ 5,25кв.м., баня
с тоалет със застроена площ 3,80кв.м., всекидневна със застроена площ 24кв.м. и
втора част пред спалнята със застроена площ 12,40кв.м., спалня със застроена
площ 12,40кв.м. и тераса със застроена площ 19,20кв.м., като от 1999г. до
2015г. същият е установил фактическа власт и е владял горепосочените помещения
със знанието и без противопоставянето на останалия съсобственик Н.М.И., поради
което е придобил правото на собственост върху обектите на основание давностно владение. Твърди, че след смъртта на баща му И. М.К., ответницата го е лишила от правото да ползва описаните по горе недвижим
имоти, освен помещенията които се намират на втория етаж, като е изпратил до
ответницата покана за заплащане на обезщетение
в размер на 400лв. на месец за ползването от което е лишен.
Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено по
отношение на Н.М.И., че М.И.К. е собственик на втори етаж със самостоятелен
вход със застроена площ 78кв.м. и входно антре-предверие
със застроена площ 8,70кв.м. в т.ч. светли площи на помещението на
етажа-коридор със застроена площ 8,25кв.м., кухненски бокс със застроена площ
5,25кв.м., баня с тоалет със застроена площ 3,80кв.м., всекидневна със
застроена площ 24кв.м. и втора част пред спалнята със застроена площ
12,40кв.м., спалня със застроена площ 12,40кв.м. и тераса със застроена площ
19,20кв.м., находящи се в гр.Варна, ул.** на основание наследяване на правото на собственост след смъртта на
наследодателя И. М. К. придобито от него в резултат на давностно
владение осъществено в периода от 1975г. до 2015г.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответницата е подала писмен
отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за допустим и
основателен, но твърди, че през 1975г. баща й, е направил дарение на нея и на брат и, като им е дарил първия етаж от
съществуващата жилищна сграда. Твърди, че впоследствие след като брат й, е
сключил граждански брак, баща им е изградил изцяло със собствени сили и
средства гараж, преустроен като самостоятелна стая с кухненски бокс с площ от
21 кв.м., като е било постигнато споразумение, ответницата и нейното семейство
да ползват първия жилищен етаж на съществуващата сграда, майка и и баща и да
ползват втория етаж, а сутерена да се ползва от брат и и неговото семейство.
Твърди, че баща й, е изградил гараж, представляващ самостоятелна стая с
кухненски бокс и с вход към вътрешно стълбище към сутерена, като входа на това
помещение е от към улица “Веслец“, брат й е ползвал сутеренния етаж с нейно
съгласие и на родителите им. Не оспорва,
че изградената от баща й самостоятелна стая с кухненски бокс-гараж с вход откъм
улица “Веслец“ с номер 45 А се е ползвало от починалия и брат и неговото
семейство, а ответницата и нейното семейство е ползвала и владее до настоящия
момент първия жилищен етаж /над сутерена/ на процесната
сграда. Твърди, че баща й е изградил в дворното място гараж откъм улица Антон
Страшимиров с площ около 25-30кв.м. с канал за обслужване на автомобила, а зад
гаража са били ремонтирани съществуващи помощни постройки, като са били
обособени две стаи с кухня, баня и тоалет. Сочи, че през 1992г. е било издадено
разрешение за строеж №38 за основен ремонт на съществуващи второстепенни
постройки и гараж с обща площ от 72кв.м., като съществуващите сгради до 1992г.
са били съборени и се е построил гараж с други размери и площ, като от стария
гараж е останал само канала. Твърди, че ремонтираните съществуващи постройки
понастоящем са изцяло в построена нова сграда с площ над 100кв.м. и два етажа,
гараж на първия и жилищна сграда на втория. Твърди, че цялата сграда е
изградена със средства на ответницата, нейния брат и майка им. Твърди, че
ползването на гаража като място за ремонт на автомобили е било предоставено на
брат й със знанието и съгласието на майка им, като никой не е възпрепятствал
ищеца да ползва полагаемата му се идеална част от собствеността на починалия му
баща.
Съдът съобразявайки
направените уточнения на исковата молба и в първо съдебно заседание приема, че предявеният
иск намира правното си основание
в чл.124 от ГПК.
След запознаване с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие от решение от 22.12.1966 на ВРС по
гр.д.223/1966г. с което в дял и собственост на М.К. е поставен втори етаж от
сграда намираща се в гр.Варна, ул.“** състоящ се
от две стаи, хол, коридор за балкона и избено помещение №10 заедно с половината
от дворното място и общите части от сградата, като решението е придружено със
скица л.16 от делото .Съгласно представеното удостоверение за наследници
придобилият втория етаж М.И.К. е починал на 20.07.1988г., като е оставил
наследници съпругата си П.К. п.2.08.2011г.,
дъщеря си ответницата Н.И., сина си И. М.К.
п.11.10.2015г. и ищеца М.И.К.-внук. Преживялата съпруга П. К. е починала на 2.08.2011г., като единствените живи наследници към момента
са страните по делото.
Страните са представили в с.з. споразумение в т.3 от което се съдържа
признание на иска от страна на ответницата, като това изявление е достатъчно
основание искът да се разгледа като доказан и да се уважи без да се изследва по
същество спора по аргумент от чл.237, ал.2 от ГПК.
Ищцовата страна е направила
искане за присъждане на разноски в размер на 1 000лв. адвокатско
възнаграждение, което предвид представените доказателства и изхода от спора
следва да и бъде присъдено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца М.И. К. ЕГН********** *** и ответницата Н.М.И. ЕГН********** ***, че ищецът по
силата на наследяване от И. М.К. придобил по силата на давностно владение във
времето от 1975г. до 2015г. е придобил в собственост недвижим имот
представляващ втори етаж от сграда със самостоятелен вход с площ от 86кв.м. с
идентификатор 10135.1.304.1 попадащ в УПИ Х-14, кв.156А, по плана на 11м.р.на
гр.Варна, адм.адрес гр.Варна, ул**, на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.И. ЕГН********** *** да заплати на М.И. К. ЕГН********** *** сумата от 1 000лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: