Р
Е Ш Е Н И Е
№ 189/ 08.07.2020 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Добрички административен съд, в публично заседание на тридесети
юни, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора
при Окръжна прокуратура - Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от
съдия Каменска касационно дело с административно –наказателен характер № 135 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Д.М.М. ***, срещу Решение № 346/16.09.2019 г., постановено по нахд № 834/2019
г. на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0851-000269/11.03.2019
г., издадено от началник група на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич, с което на основание чл.177, ал.3, т.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон
– касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е констатирал допуснатите при издаването на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на наказателното
постановление (НП) процесуални нарушения. В съдебно
заседание касаторът се явява лично и заявява, че поддържа жалбата си. Прави
искане решението на районния съд да бъде отменено, а вместо него да се
постанови решение за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление.
Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич,
не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът при Окръжна прокуратура Добрич счита, че
касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че административнонаказателната отговорност на касатора е
неправилно ангажирана, тъй като забранителният знак „В4“ бил поставен на шест
метра след кръстовището между главния път Варна-Добрич и отбивката за с.Стефаново.
Пледира решението на районния съд и наказателното постановление да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление на
Д.М.М., на основание чл.177, ал.3, т.2
от ЗДвП, е наложено административното наказание „глоба“ в размер на 500 лева за
това, че на 05.12.2018 г., около 09,58 часа, в с.Стефаново на ул. „***“ № 64,
управлява товарен автомобил ВОЛВО ***, с рег.№ ТХ ***с прикачено полуремарке с
рег. № ТХ ***като не спазва пътен знак „В-18“ (забранено е влизането на ППС с
размери, маса и натоварване над означените). В мотивите на наказателното
постановление е посочено, че водачът на товарния автомобил, като е навлязъл
след знака, забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос
над означените, е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. Каква е масата на управлявания от
касатора товарен автомобил, не се сочи.
За да потвърди наказателното постановление съдът е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП,
които да ограничават правото на защита на нарушителя, както и че от събраните
по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с
деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е неправилно. Фактическата обстановка, описана в АУАН и в
НП не съответства на доказателствата по делото и на приетата за установена от
въззивния съд фактическа обстановка.
По делото се
установява по категоричен начин, вкл. и от материалите по проект за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.Стефаново, общ.
Добричка“, че поставеният на пътя към с. Стефаново знак, за който се твърди, че
не е спазен, е пътен знак „В4“ с поставена под него цифра „5“, който въвежда
забрана за влизането на товарни автомобили над 5 тона. А на касатора е наложено
административното наказание глоба по реда на чл.177, ал.3, т.2 във вр. с чл.6,
т.1 от ЗДвП, затова, че не е спазил знак В18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с
товар, по-голяма от означената“. Няма данни, че
непосредствено пред процесния участък от пътя е имало поставен пътен знак „В18“
и не е изяснено защо наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е
съобразил поведението си точно с този знак.
Това несъответствие въззивният съд определя
като грешка, която не е основание за отмяна на НП, но тези изводи не се
споделят от настоящата инстанция.
Действително и двата знака (В4 и В18) са от една и съща
група и имат забранителен характер, но се разграничават и визуално по своите
символи, и по обхвата на действие, изисквайки различно по вид поведение от
участниците в движението по пътя. Пътен знак „В4“ забранява влизането на
товарни автомобили, докато пътен знак „В18“ забранява влизането на ППС с маса,
с товар, по – голяма от означената, т.е. той има по-широко приложно поле и
обхваща по-голям кръг от задължени лица, тъй като забраната в него се отнася за
всички ППС с маса, с товар, по-голяма от означената, а не само за товарните
автомобили, както е при знак „В4“.
Разпоредбата на чл.48, ал.1 от ППЗДвП и идентичната й
разпоредба на чл.66, ал.2 от Наредба № 18/23.07.2001г. за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци допускат възможността под символа в пътен знак „В4“ с
число да се укаже масата в тонове. В този случай забраната се отнася само за
превозни средства или състав от ППС, чиято маса с товар надвишава указаното
число, какъвто е и настоящият случай. Това обаче не означава, че може да се
постави знак за равенство между двата знака „В4“ и „В18“, които си остават
самостоятелни и независими един от друг пътни знаци със специфични
характеристики и правно действие. Затова, като е вменил на касатора нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП поради неспазване на пътен знак „В18“, а не на пътен знак „В4“,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до
необоснованост на фактическите му констатации и недоказаност на обвинението,
което е абсолютно основание за отмяна на процесното НП.
Като е приел обратното и е потвърдил обжалваното НП, без да
вземе предвид несъответствието между посочения от наказващия орган и
действително поставения на място пътен знак, районният съд е постановил един
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен като бъде
постановено решение за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, във вр.
чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 346/16.09.2019 г., постановено по нахд № 834/2019
г. по описа на Районен съд – Добрич, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0851-000269/11.03.2019
г., издадено от началник група на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Добрич, с което на основание чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП на Д.М.М., ЕГН **********
с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева
за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: