Определение по дело №1822/2019 на Районен съд - Велико Търново

         О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е

                     №

       09.07.2019г., гр. В. Търново

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, осемнадесети състав, в закрито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо Колев

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1822/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Подадена е искова молба от Л.Н.А. от гр. В. Търново, уточнена с допълнителна молба от 28.06.2019г., против В.Й.А., Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес: гр. ***, „Банка ДСК” ЕАД и „Ипокредит” ООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че 1/2 ид. част жилище с идентификатор 10447.503.75.15.23, находящо се на горепосочения адрес не принадлежи на длъжника по изпълнението /първия ответник/. Иска се обосновава с твърдения, че ищецът е признат за собственик на 1/2 ид. част от спорния имот с влязло в сила Решение № 458/28.03.2019г. по гр.д. № 3902/2018г. на ВТРС, с което е обявен за окончателен сключения с първата ответница предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.10.2014г. Посочва се, че по молба на останалите ответници срещу първия ответник е образувано изпълнително производство № 58/2018г. на ЧСИ Ив. Цанкова, в хода на което процесния имот е описан, за да бъде изнесен на публична продан. Твърди се, че към момента изпълнителното дело е все още висящо и че по него са засегнати правата на ищцата, поради което тя иска да отрече възможността да се насочи принудително изпълнение върху принадлежащата й част от имота.

При съобразяване на изложените в исковата молба твърдения и отправеното до съда искане, настоящият състав на ВТРС намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 440 ал. 1 ГПК. Съдът счита същия за недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му по следните съображения:

Според чл. 440 ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. По своя характер този иск е отрицателен установителен и е предоставен като средство за защита срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Принадлежи на трети за изпълнението лица, когато то е насочено срещу тяхно имуществено право. За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, като съгласно посоченото в ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС той е налице, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху тази вещ не са предмет на иска по чл. 440 ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му.

В случая изложените с исковата молба и допълнителната такава обстоятелства за придобиване на собствеността върху 1/2 ид. част от процесния имот въз основа на сключен с длъжника по изпълнението предварителен договор, обявен за окончателен с влязло в сила на 16.04.2019г. съдебно решение и за наложени възбрани върху него, предшестващи вписването на исковата молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД не само не обосновават, но отричат наличието на правен интерес у ищцата от предявяване на иска. При тези твърдения на последната нямаме отричане правата на длъжника, тъй като тя се легитимира като носител на вещни права върху част от спорния имот на основание притежаваните от първата ответница собственически права. След като правата на ищцата произтичат от тези на длъжника, за първата липсва правен интерес от иска по чл. 440 ал. 1 ГПК, тъй като засягането им от предприетите изпълнителни действия е в резултат на вписаните възбрани в хода на изпълнителния процес. От твърденията на ищцата и изисканата от съда справка от Службата по вписванията при ВТРС, вкл. приложенията към нея е видно, че взискателите в изпълнителното производство и ответници по настоящия иск са вписали възбрани по партидата на имота на 16.10.2018г. и на 26.10.2018г. Обявяването на предварителния договор за окончателен с решение по гр.д. № 3902/2018г. на ВТРС е по исковата молба по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, която е вписана на 16.01.2019г. Към този момент спорния имот вече е бил възбранен в полза на последните трима ответници и по аргумент от чл. 452 ал. 2 ГПК разпореждането с него, извършено от длъжника в полза на ищеца е недействително спрямо тях и не може да им се противопостави съгласно чл. 453 т. 1 ГПК. С оглед на това действие на вписаните възбрани за взикателите несъществува законова пречка да продължат принудителното изпълнение върху възбранения имот, поради което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 ал. 1 ГПК. В този смисъл е и Решение № 65/01.08.2017г. по гр.д. № 4046/2016г. на I г.о. на ВКС.

Липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 440 ал. 1 ГПК обуславя неговата недопустимост, която има за последица връщане на исковата молба в съответствие с чл. 130 ГПК и прекратяване на производството по настоящото гражданско дело.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба подадена от Л.Н.А., ЕГН: ********** от гр. В. Търново против В.Й.А., Етажна собственост в сграда, находяща се на адрес: гр. ***, „Банка ДСК” ЕАД и „Ипокредит” ООД, по която е образувано гр.д. № 1822/2019г. на ВТРС, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1822/2019г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: