Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……….2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова
като разгледа докладваното от съдия Чолакова
административно дело № 3870 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,ал.1
и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А. – ВАК срещу ревизионен акт /РА/ №
*********/03.07.2014 год. издаден от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена потвърден с Решение № 615/19.11.2014 г. на
директора на Дирекция ОДОП гр. Варна, с която са установени задължения за публични държавни
вземания за данък по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за занъчен период 2007 г. главница в
размер на 19 906,73 лв. и лихва в размер на 13 788,89 лв. РА е оспорен с доводи за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че на
допуснати нарушения на принципите за обективност и безпристрастност и счита, че
е налице превратно упражняване на власт. Сочи се на неправилно определеляне на
баланса на касовата наличност, тъй като не е изчислен на годишна база. Сочи се
на допуснати процесуални нарушения при определянето на данъчнато основа по
чл.122,ал.2 от ДОПК. Счита, че неправилно е определен началния баланс за 2007
г., тъй като крайното салдо е установено въз основа на ревизионен акт, който не
е влязъл в сила към момента на постановяване на оспорения РА. Счита , че
необосновано не са признати приходи от дарения на сватба в размер на
28 000 ,00 лева. Не е изследван
фактът къде е живяла до 31.05.2007 г. , което е относимо за правилното
определяне на разходната част на баланса. В съдебно заседание се представлява
от адв. А. , който поддържа жалбата и претендира сторените разноски.
Ответникът по жалбата – директорът
на Дирекция ОДОП – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваният РА да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в полза на дирекция ОДОП – гр. Варна на основание чл.161, ал.1
от ДОПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по
административен ред, в частта на РА, потвърдени с Решението на директора на Дирекция ОДОП – гр.Варна при
ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
По валидността на РА :
Със Заповед за възлагане на
ревизия № 1202533/13.07.2012 г. издадена от началник сектор в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Варна е започнало ревизионното производство срещу А.Ж.К.
Заповедта е издадена от оправомощено лице, съгласно Заповед № Д-931/04.07.2011
г. издадена от директора на ТД на НАП-Варна. ЗВР е последователно изменяна. Ревизионният
доклад № 1304688/26.11.2013 г. е издаден
в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК, от лицата, на които е възложено провеждането на
ревизията. Оспореният ревизионен акт е издаден от органа възложил ревизията и
от ръководителя на ревизията. Обжалван е
по административен ред, като с Решение № 615/19.11.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП-гр.Варна е потвърден
в частта на установените задължения за публични държавни вземания за данък по
чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2007 г. главница в размер на
19 906,73 лв. и лихва в размер на 13 788,89 лв..
При извършване на служебната
проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионното
производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от
него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Издаден е в
изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му. При извършването на ревизията не са били
допуснати съществени нарушения на
процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалвания РА, издаден
от орган по приходите при ТД на НАП- гр.Варна не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:
І. Относно извършените процесуални действия и основанията за определяне на
задълженията за публични държавни вземания по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК.
В хода на ревизионното
производство са извършени процесуални действия, които са подробно описани в
констативната част на ревизионния доклад /РД/ № 1304688/26.11.2013 г. /стр.560-614
от адм. преписка/ неразделна част от РА и не е необходимо да бъдат преповтаряни
в настоящето решение.
Ревизията е възложена на местно физическо
лице, със семейно положение- омъжена от 12.05.2007 г. за Д. Е. К.. През ревизирания период е декларирала
получени доходи за периода от 06.03.2008 г. до 05.04.2010 г. обезщетение за
болничен и майчинство, през 2010 г. доходи от наем и за периода от 01.06.2007
г. до 15.04.2010 г. е регистрирана като самоосигуряващо се лице – собственик на
„А. 2007“ ЕООД.
На А.Ж.К. е извършена предходна
ревизия за установяване на задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за
периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006 г., приключила с издаване на РА №
*********/23.01.2013 г. Установеното с РА крайно салдо към 31.12.2006 г. е в
размер на 0,00 лв., поради което същото е прието за начално салдо към
01.01.2017 г. Ревизионен акт №
*********/23.01.2013г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП–Варна,
потвърден с Решение № 194/22.10.2013г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“–Варна при ЦУ на НАП е отменен , в частта, с която на А.Ж.К., ЕГН **********,***,
са установени задължения за данък върху доходите за 2005г. в размер на
1 225,50лв. и за 2006г. за разликата над 6 253,96лв. до 6 501,49лв. и
съответните лихви, с
решение Решение №
1588/30.6.2014г.,
постановено по адм. дело № 4432/2013 г. по описа на Административен съд-Варна. Решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила в цялост на
8.10.2014г.
В хода на ревизионно
производство, са установени обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, налице е несъответсвие
между стойността на имуществото на задълженото лице и направените разходи и
декларираните и/или получени доходи за ревизираните периоди- 2007 г., поради което ревизията е преминала по особения
ред на чл. 122 от ДОПК. Изготвено и връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 от
ДОП ., че данъчната основа за облагане с данък върху доходите на ФЛ ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК . Изискани са докумени във връзка с
установените несъответствия за 2007 г. – отрицателно салдо между имущественото
състояние и извършените разходи и получените от лицето доходи в размер на 77 544,38
лв., приети и като суми с недоказан произход.
След обобщаване, анализ и
проверка на събрана в хода на ревизията информация е изготвен баланс на
касовата наличност за 2007 г. Балансът е отразен в табличен вид на стр.2, 3,4 и
5 от ревизионния акт / л.655-650 от адм. преписка/. В приходната част са включени възнагражденията
от работодател и изтеглени средства от банкова сметка. ***е покупки на МПС,
месечен разход за издръжка на лице, като от 30.06.2007 г. е изчислен на 1,2,
пътувания в чужбина, внесени суми в
банки и др.
Данъчна основа на задълженията е
определена по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК , като сумата от доходите от
трудовите възнаграждения в размер на 8308,61 лв. е увеличена със сумата от
77 544,38 лв., представляващо установеното несъответствие между
направените от лицето разходи за периода и доказаниет приходи. Данъчната основа
на общия годишен доход за 2007 г. е определена в размер на 85 852,99 лв.
Установено е годишно данъчно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на
19 920,71 лв. и данък за довнасяне в размер на 19 906,73 лв. На
основание чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ е установена лихва за периода от
01.05.2008 г. до 03.07.2014 г. в размер на 13 788,89 лв.
По делото е установено, че на
съпруга на жалбоподателката Д. Е. К. е издаден Ревизионен акт № *********/03.07.2014 година на орган
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 621/20.10.2014
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, която на жалбоподателката са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г.
в размер на 49118.33 лв. главница и лихва в размер на 34023.04 лв. ,
за 2008 г. 14227.34 лв.
главница и лихва от 14227.34 лв. По жалба на Д. Е. К. ( съпруг на
жалбоподателката) срещу РА е образувано адм. 3613/2014 г. по описа на
съда. Д. Е. К..
Производството по настоящето дело е спряно с определение № 1457/21.04.2015 г.
на основание чл.229,ал.1,т.4 от ДОПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК до
окончателното произнасяне по адм. дело № 3613/2014 г. по описа на
Административен съд-Варна. С решение № 2488/20.12.2018г. постановено по адм. дело № 3613/2014 г. по описа на Административен
съд-Варна, съдът е отменил РА №*********/03.07.2014г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Варна,
потвърден с Решение №621/20.10..2014 г. на директор на Дирекция „ОДОП” –
Варна, с който на Д. Е. К. са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ
за 2007 г. в размер
49118.33
лв.-главница и лихва в размер на
34023.04 лв. към 03.07.2014 г., в частта над 42510.50 лв. главница и законна лихва над 31557.83 лв. към същия период и е отхвърлил жалбата в
останалата й част. С решение № 10910/12.07.2019 г. постановено по адм. дело №
2989/2019 г., Върховният административен съд е отменил решение № 2488
от 20.12.2018 г. по адм. дело № 3613/2014 г. по описа на Административния съд –
Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на Д. К. срещу РА № ********* от
03.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден
с решение № 621 от 20.10.2014 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с
който на жалбоподателката са определени
задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 42 510.50 лв. главница и
лихва 31 557.83 лв.
, изменил е ревизионен акт №
********* от 03.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с решение № 621 от 20.10.2014 г. на директор на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, в частта с която на Д. К. са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 42 510.50 лв. главница и лихва 31 557.83 лв. и е оставил в сила решението в
останалата обжалвана част. За да отмени изцяло РА в частта на установените задължения за 2007 г. Върховният
административен съд е приел, че към
31.12.2018 г. е изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свид. Ж.З.Б.- баща на жалбоподателката. Свидетелят
е заявил, че е дарил парична сума от 5000,00 лева за закупуване на лек
автомобил през 2007 г. Потвърдил е, че на сватбата на дъщеря му гостите са
дарили значитална сума пари, към 100 000 лева. Потвърдил е, че дъщеря му и
съпругът й са посетили Франция по време на сватбеното си пътешествие , като
пътуването е било сватбен подарък от родителите на съпруга й.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.2 ал.1 от ДОПК органите по
приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си,
установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ДОПК казва, че органите по приходите и публичните
изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в
производствата по този кодекс. В настоящият случай при извършване на ревизията, органите по приходите са действали в рамките на своите
правомощия и при
спазването на правилата за извършване на ревизии.
При извършването на ревизията, изготвянето на ревизионния доклад и ревизионния акт, не са допуснати нарушения на принципите на
служебното начало, на добросъвестност и право на защита, установени съответно в
чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От посочените основни начала на данъчно-осигурителния
процес органите по приходите следва да се ръководят в действията си на всеки
етап от регламентираната с ДОПК процедура по установяване публичните вземания и
нарушението им действително би довело до незаконосъобразност на извършените
действия и издадените актове. В настоящия случай обаче от събраните по делото
доказателства не се установява да са допуснати такива нарушения. Обратно - при
извършване на ревизията са спазени всички законови изисквания, като
констатациите на проверяващите органи са извършени изцяло на база служебно
събраните от тях по съответния ред в хода на ревизията доказателства. В хода на ревизията са събрани
всички относими доказателства и от трети лица, приобщени по съответния ред от ревизиращия екип,
съгласно изискванията на ДОПК. Дадена е възможност на жалбоподателката да представи
доказателства.
Видно от доказателствата по
делото са връчени ИПДПОЗЛ, с които са изискани всички документи във връка с приходите и разходите му
за ревизирания период. ЗВР, ИПДПОЗЛ, РД и РА са връчени на жалбоподателката е
имала възможност да представи възражения
и доказателства в хода на ревизията и при административното обжалване.
Безспорно е и обстоятелство, че жалбоподателката е била уведомена за
установените обстоятелства по чл.122 от ДОПК, с връчването на уведомление по
чл.124 от ДОПК. Имала е възможност да представи и декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК. Отделно от това органът по приходите е изискал доказателства от
всички трети лица, които имат отношение
към извършваната ревизия. С оглед на горното съдът намира , че в хода на ревизията не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Въз основа на установените факти в хода на ревизионното
производство правилно органът по приходите
е приел, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК . За да стигне до тези изводи органът по
приходите е приел,
че са налице данни за
укрити приходи и доходи и, че е налице несъответствие между получените доходи и
реализираните разходи. С оглед на което, органът по приходите е
определил данъчната основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за д.п. 2007 година.
В тежест на жалбоподателката е да
оспори установените в хода на ревизията факти, тъй като в случая с оглед
установените основания по чл.122,ал.1 от ДОПК , фактическите констатации на РА
се считат за верни до доказване на противното.
По наведените от жалбоподателката доводи:
Относно началното салдо към 01.01.2007 г.
Основни спорни моменти са относно размера на началното салдо към 01.01.2007
г., произхода на внесената по банковата сметка сума от 28 000,00 лв.,
произхода на средствата за закупуване на МПС и разходите за екскурзия до
Франция. Спори се и относно определянето на данъчната основа за периода на
месечна и дневна база:
Жалбоподателката оспорва
определения от приходната администрация начален баланс на касовата наличност за
2007 г. в размер на 0,00 лева. Посочената наличност е установена въз основа на
резултата от предходна ревизия, която е приключила с издаването на РА № *********/23.01.2013
г. от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №
194/22.10.2013 г. на директора на Дирекция ОДОП-Варна. РА е изменен с решение №
1588/30.06.2014 г. постановено по адм. дело № 4432/2013 г. влязло в законна
сила. Установено е, че през 2006 г. за
жалбоподателката има несъответствие между сторените разходи и декларираните /доказани
доходи в размер на 28 708,19 лв., т.е. към края на периода наличните
парични средства са в размер на 0,00 лв. С арг. на чл.297 от ГПК приложим на
основание пар.2 от ДР на ДОПК при настоящето произнасяне съдът следва да зачете
задължителната сила на решението. Поради това формира и извод, че правилно с
процесния РА е определен размер на началното салдо към 01.01.2007 г. в размер
на 0,00 лева.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че в приходната част на касовия баланс за
2007 г. не са отразени суми получени по повод сключения брак с Д. К. от гостите на сватбеното тържество. Както в хода на ревизията така и при
административното обжалване не са представени документи потвърждаващи
обясненията на жалбоподателката. Посоченото от жалбоподателката косвено доказателство, че на 17.05.2007 г. /пет дни
след сватбата - на 12.05.2007 г./ по сметка на А.К. е внесена сумата от 28000
лв. не удостоверява, че сумата постъпила по банковата сметка й е именно от сватбата, поради което правилно същата не е приета като приход в касовия баланс на
жалбоподателката в размер на 28000 лв. Размерът на получените парични
средства от гостите на сватбата не се установява и чрез разпита на свид. Ж.З.Б..
Свидетелят е заявил, че не е възприел лично какъв е размерът на сумата от
дарените средства, а с оглед родството му със жалбоподателката е житейски
обосновано да твърди изгодни за нея факти.
Не се установява, че закупуването
на МПС през 2007 г. е било с дарени средства от бащата на жалбоподателката,
нито , че разходите за екскурзията до Франция са платени от родителите на
съпруга й. За установяването на тези факти не се ангажираха доказателства,
поради което и съгласно презумпцията на чл.124,ал.2 от ДОПК, отразените в РА
факти се считат за верни.
Неправилно е определен паричния
поток на жалбоподателката за 2007 г.
поради което органът по приходите е направил необосновани фактически и правни
изводи относно данъчната основа на общия годишен доход за 2007 г. и размера на данъчните задължения по чл.48
от ЗДДФЛ. За да е налице основа за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК,
установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база.
Незаконосъобразно е третирането на превишението на извършените разходи над
получените доходи/ приходи за отделни
месеци, дни или периоди в рамките на
една данъчна година. Органът по приходите е игнорирал разпоредбите на ЗДДФЛ,
които предвиждат облагането на доходите да се извършва на годишна база. Следва да се посочи, че волята на
законодателя е достатъчно ясна. Данъчното законодателство не следва да бъде
тълкувано разширително и не е възможно да се прилага по аналогия, досежно
определянето на размера на данъчната основа и размера на дължимия данък. Това е
съобразно въведеният с разпоредбата на чл. 60 от Конституцията на Република
България, принцип за законоустановеност на данъците. В този смисъл се е
произнесъл и Върховния административен
съд на Република България, който в Тълкувателно Решение № 3 от 06.06.2008 г. ,
постановено по тълк. дело № 2/2008 год. изрично посочва, че „данъчни задължения
не могат да се извличат по тълкувателен път, данъчните закони не могат да се
тълкуват стеснително, разширително или да се прилагат по аналогия“. Нещо
повече, в свое Решение № 3 от 9 февруари 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.
Конституционният съд на Република България приема, че „принципът за
законоустановеност на данъчните задължения се отнася до всички елементи,
определящи размера на данъка – данъчния субект, данъчната основа и данъчна ставка.
Независимо,
че облагането се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, изчисляването на данъка е
следвало да се извърши от органа по приходите в съответствие с материалния
закон, което в конкретния случай не е сторено. Видно от съставения баланс на лицето за 2007 г. в
края на годината е налице превишение на
разходите над приходите, но в размер на 78 372,68 лв. / приходи
11 514,29 лв. – разходи 89 886,97 лв./. Това превишение е в по-голям
размер от установеното в РА- 77 544,38 лв. , поради което не може да
обоснове изменение на РА.
Жалбоподателката не е провела успешно доказване и не е оборил
верността на установените с РА факти. Съдът счита, че следва да бъде разгледано направеното
възражение от процесуалния представител на жалбоподателката за изтичане на 10-годишния давностен срок за
погасяване на установените с обжалвания РА публични вземания за 2007 г.
съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 ДОПК. Съдът намира за основателно възражението за погасяване на данъчните
задължения за 2007 г. на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. Според посочената
правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно
ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. От
01.01.2008 г. е започнала да тече погасителна давност, като към 31.12.2018 г. е
изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Поради това РА в частта, относно определеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. , заедно с лихвите следва да бъде отменен.
На основание чл.161,ал.1,предл.1
от ДОПК на жалбоподателката следва да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При материален интерес
от 33 695,62 лв. претендираното адвокатско възнаграждение от 2300,00 лв. е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Минималния размер
на възнаграждението съгл. чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания
материален интерес е в размер на 1540,86 лв. и възнаграждението за адвокат
следва да се присъди в този размер на основание чл.161,ал.2 от ДОПК. На
жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 1590,86 лв., от
които разноски за платена държавна такса от 50,00 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1540,86 лв.
Така мотивиран и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Втори състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А. – ВАК
РА № *********/03.07.2014 год. издаден от органи по приходите на ТД на
НАП-Варна, в частта
потвърдена потвърден с Решение № 615/19.11.2014 г. на
директора на дирекция ОДОП гр. Варна, с която са установени задължения за публични държавни
вземания за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за занъчен период 2007 г. главница в
размер на 19 906,73 лв. и лихва в размер на 13 788,89 лв.
ОСЪЖДА Дирекция ОДОП-Варна да плати в полза на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес *** сторените по делото разноски в размер на 1540,86 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен
съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на съобщението, че същото е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: