Р Е Ш
Е Н И Е
№ 295
гр.Горна Оряховица, 12.07.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря М.. и в присъствието на прокурора
…………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№758/2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.146 ал.1 от СК.
Ищцата П.Г.Я. – майка и законна
представителка на Е.Г.Г.с ЕГН**********(чрез адв.П.З. от ВТАК и адв.П.Г.А.от
ВТАК), твърди в исковата си молба, че с Г.А.Г. са родители на Е.Г.Г.с ЕГН**********.
Съдът е одобрил спогодба от 17.06.2013г. по гр.дело №465/2013г. на ГОРС,
като Г.А.Г. се задължил да заплаща за малолетното си дете Е. Г. Г.,
чрез неговата майка и законен представителка П.Г.Я., месечна издръжка в размер
на 77.50лв., koято издръжка отвеникът продължавал да изплаща с много големи
закъснения и то по принудителен начин. Е.Г.Г.е ученичка в VI клас на СУ„М.Р.”
гр.Л.. Ноторен факт били нуждите на
всяко дете на тази възраст от подходяща храна, облекло, учебни пособия, спортна
екипировка, компютър, мобилен телефон и всички нормални за разбиранията на
съвременния живот удобства, които не били предмети на някакъв излишен лукс.
Всички тези нужди се задоволявали от майката
с подкрепата на нейните близки от разширеното и семейство. Майката П.Г.Я.
работи като шивачка и получава трудово възнаграждение около средното за региона
ни и за професията и. Твърди, че Г.А.Г. работи и има редовни месечни доходи,
като нямал задължение да заплаща
издръжка за други деца. Съобразно реалностите, възрастта и нуждите на детето Е.Г.Г.към
момента, следвало да бъде увеличен и размерът на месечната издръжка. Моли съда
да осъди Г.А.Г. да заплаща за детето Е.Г.Г.с ЕГН**********, чрез нейната майка
и закона представителка П.Г.Я., вместо определената месечна издръжка от
77.50лв. занапред месечна издръжка в размер на по 150.00лв, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 24.04.2017г. до настъпване на законови
основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Г.А.Г. с редовно връчено
съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител
адв.Й. Ал.И. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, оспорва предявения иск. Счита,
че в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът Г.Г. е в добро здравословно състояние и реализира доходи, което би обосновало
осъждането му за издръжка над минималния размер, която същият би могъл да
заплаща на детето си Е.Г.Г.без особени затруднения. Твърди, че от момента на
одобрената спогодбата по гр.дело №465/2013г.
на ГОРС не се била изменила съществено икономическата обстановка в страната и
това не налагало увеличаване на издръжката на 150.00лв. Родителите са длъжни да
се грижат за собствените си деца и да им осигуряват издръжката, от която те се
нуждаят(в размера на тази издръжка се включвали екзистенциалните нужди на
детето - тези за осигуряване на храна, дрехи, обувки, възможности за посещаване
на училище). Счита, че следва да бъде увеличен размерът на издръжлата за детето
до регламентирания минимален размер.
Съдът прецени доводите на страните
и представените доказателства по реда на ГПК и приема за установено следното:
Не се спори, че П.Г.Я. и Г.А.Г. са живели на
съпружески начала, но нямат сключен граждански брак. От съвместното им съжителство
имат родени две деца: .А.Г.Г.(починал на 16.12.2011г.) и Е.Г.Г.с ЕГН**********,
видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт за раждане №....на Община В..Тьрново.
Първоначално родителите и децата са
живели в семейното им жилище в гр.Л.
ул.....до м.февруари.2012г. След смъртта на А. Г.Г. майката и
детето Е.Г.Г.се изнасят от жилището и
заживяват на квартира. При една от срещите между бащата и детето Е.Г.Г.възникнал
инцидент, при който било упражнено физическо насилие от страна на бащата над майката в
присъствието на детето и по тази причина спрямо детето била предприета мярка за
закрила. Издадено било направление Е.Г.Г.и майка и П.Г.Я. да ползват психологическа подкрепа в
Сдружение „Център Мария” гр.Г.Оряховица.
На производство в ГОРС е било образувано гр.дело№465/2013г. по
предявен иск по реда на чл.127 ал.2 от СК от страна на П.Г.Я. против Г.А.Г.. С
Определение от 17.06.2013г. съдът е одобрил спогодба по гр.дело№465/2013г. на
ГОРС, като е: -предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето Е.Г.Г.– на майката П.Г.Я. и е
определил местоживеенето на малолетното дете да бъде на адреса на майката
- гр.Л. ул....; -определил режим на
лични отношения на бащата Г.А.Г. с детето Е.Г.Г.,, както следва: всяка последна
събота от месеца от 10h00min. до 11h00min. по местоживеене на детето, в
присъствието на майката; - бащата Г.А.Г. се задължил да заплаща за малолетното си дете Е.Г.Г.,,
чрез неговата майка и законен представителка П.Г.Я., месечна издръжка в размер
на 77.50лв., считано от 22.03.2013г. до настъпване на законни основания за
нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателно изплащане на вземането, а също така да заплати и издръжка за минало време в
размер на 930.00лв.
П.Г.Я. работи в „Аполон-95”ООД
гр.Г.Оряховица от пет години на длъжност „гладачка”, а понастоящем - „шивачка” – редовна смяна трудово
възнаграждение около 600-700.00лв.(служебна бележка от 24.04.2017г.)
Семейството се подпомага се от Д”СП гр.Г.Оряховица, съгласно чл.7 от ЗСПД в
размер на 37.00лв. Г.А.Г. е безработен, регистриран в Дирекция „Бюро по труда”
гр.Г.Оряховица от два месеца, с право на парично обезщетение.
От приложения по делото на
основание чл.15 ал.6 от ЗЗДетето социален доклад относно положението на детето Е.Г.Г.,,
се установява, че Е.Г.Г.и майка и П.Г.Я. са живели на квартира до 2014г., като
от 2013г. заедно с тях съжителства и Р.И., като тримата след 2014г. обитават
жилище в гр.Л. ул...., собственост на Р.И..
От 2013г. Г.А.Г. осъществявал ново
фактическо съжителство на семейни начала с Д.Х.Н.,от което на 12.06.2014г. е
родено детето Мартин, припознато от Г.А.Г.. Понастоящем Д.Х.Н.и детето М.
пребивавали трайно извън Р.България. Е.Г.Г.е на тринадесет години, посещава
редовно учебни занятия в СУ„М.Райкович” гр.Л., където е ученичка в шести клас.
Детето ползва целодневно обучение, подготвя се на занималия, като в къщи
майката и оказвала помощ при затруднение и проследява самоподготовката. Според
проведените проучвания жилището в гр.Л. ул...., което обитават детето, майката
и съжитестващият с тях Р.И. е двустаен апартамент(кухня, спалня, хол и
санитарни помещения), където се
предлагат добри хигиенно-битови условия. След раздялата на родителите,
грижи за детето са полагани приоритетно от майката и настоящият и съжител, като
между тях била създадена и се поддържала силна емоционална привързаност. За
Елица към момента била осигурена стабилна и сигурна семейна среда по отношение
на спокойна и щадяща атмосфера, първостепенна грижа за нуждите и и гарантиране
на безопасността и правилното и развитие. Проучването установило прекъсната
емоционална връзка родител(баща)-дете. Бащата не инициирал контакт с детето Е.Г.Г.,,
не вземал никакво участие в живота на детето, не му се обаждал по повод личен
или национален празник, не предоставя и средства за издръжката му. Самото дете
също не желаело да общува с него, то се
страхува от него. Контактите между родителите на детето също били напълно
прекратени.
От страна на ищцата са ангажирани
гласни доказателства. Св.Николина Д.Недялкова заявява, че познава страните от 2004г., като живее на
адреса гр.Л. на ул.....вх.В, където са
живели родителите и детето преди тяхната раздяла. Твърди, че понастоящем П.Г.Я. живеела на семейни начала с Росен Христов,
който и помагал. Майката се грижила за детето Елица. Бащата Г.А.Г. не се
интересувал от дъщеря си Елица. За известно време живеел с друга жена на
демейни начала, от която имал дете. Заявява, че бащата не плащал никаква
издръжла за дъщеря си Е.Г.Г.,. Съдът кредитира свидетелските показания, които се и
потвърждават и от останалия доказателствен материал(социален доклад).
При
така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката
е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за
определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер
на издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за
даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се
постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е
насочен срещу имуществената сфера на ответника.
Г.А.Г. е баща на детето Е.Г.Г.и с оглед разпоредбата на
чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали е трудоспособна
и дали може да се издържа от имуществото
си.
Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка
следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се
съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват
основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на
безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е
в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за
плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./.
При определяне размера на
издръжката, освен, че следва да се съобразят
доходите на страните и нуждите на детето/чл.142 ал.1 от СК/, също следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето (Решение №280/28.09.2011г.
по гр.дело №1654/22010г. - IIIг.о. ВКС; Решение №341/01.11.2011г. по гр.дело №147/2011г.
IIIг.о. ВКС – двете по реда на чл.290 от ГПК). При иск за изменение на
определена от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (Решение №154/16.07.2013г. по гр.дело №1435/2012г. - IIIг.о.
ВКС – по реда на чл.290 от ГПК). В случая, предходната издръжка на детето е била
определена преди четири години, като неминуемо са настъпили изменения в нуждите
на детето, както с оглед на възрастта му, така и с оглед на икономическата
обстановка в страната. Към датата на приключване на устните състезания Е.Г.Г.е на възраст от 13г.4м, като тази възраст
предполага както средства за облекло и обувки, хранителни продукти, ученически
пособия и т.н. Явно е, че размерът на определената досега месечна издръжка от
по 77.50лв. е недостатъчен и не може да покрие ежедневните нужди на детето. Само това е достатъчно
основание за изменение на определената по-рано издръжка. Заедно с това, нуждите
на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и
обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или
който иска да поддържа. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че
полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетното
дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Според общата
разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2016г. размерът на минималната работна заплата е 420.00лв.
- ПМС№375/28.12.2015г. Считано от 01.01.2017г. размерът на минималната работна заплата е 460.00лв., съгласно
ПМС№22/26.01.2017г. С Решение №6122/16.05.2017г.
по адм. дело№1566/2017г. Io. ВАС отмени ПMС№22/26.01.2017г.(обн. ДВ
бр.11/2017г.) за определяне на нов размер на минималната работна заплата за
страната за 2017г. на 460.00лв.(Решението на ВАС не е влязло в законна сила). Задължението
за издръжка е безусловно и следва ответникът, в изпълнение на задълженията си
да издържа роденото си дете, да реализира доход за заплащане на издръжка в
размер на 120.00лв. месечно, а майката да поеме останалата част от издръжката,
ведно с непосредствените грижи за детето, тъй като също следва в изпълнение на
задължението си да се грижи за детето да реализира доход за издръжката му.
Исканията обаче за завишаване размера на издръжката до претендирания размер от
150.00лв. са неоснователни и необосновани в частта за нуждата от присъждане
на подобен завишен размер издръжка, а също с оглед възможностите на бащата(не
се установи да работи, респ. да осигурява месечни доходи) и задълженията и към
новосъздаденото семейство. Затова искът в в останалата част от 120.00лв. до
пълния предявен размер – 150.00лв.
следва да бъда отхвърлен.
С
оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и неотложни нужди и
във връзка с характера на вноските по
издръжка – периодични плащания, според
чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая настоящата инстанция следва да уважи
претенцията за присъждане на законна лихва върху за всяка просрочена вноска от
датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
По
изложените съображения, съдът следва да измени размера на размера на издръжката
по одобрената спогодба с Определение от 17.06.2013г. по гр.дело№465/2013г. на ГОРС, вместо който да осъди Г.А.Г. да заплаща за Е.Г.Г.с
ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка П.Г.Я., вместо
досега плащаната месечна издръжка от по
77.50лв., занапред месечна издръжка в размер на по 120.00лв., считано от датата
на завеждане на исковата молба – 24.04.2017г. до настъпване на законови
основания за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
В
останалата част до пълния предявен размер от по 150.00лв., искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 150.00лв.,
представляваща направените по делото
разноски(адвокатско възнаграждение).
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Г.А.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС
сумата 61.20лв., съставляваща ДТ върху
присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК; сумата 300.00лв., представляваща
възнаграждение за особен представител; сумата
5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на
изпълнителен лист.
На
основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим
от изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката по
одобрената спогодба с Определение от 17.06.2013г. по гр.дело№465/2013г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Г. Ал. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплаща за Е.Г. Г. с ЕГН**********,
чрез нейната майка и законна представителка П.Г.Я.с ЕГН********** – двете с
адрес: ***, вместо досега плащаната месечна издръжка от по 77.50лв., занапред месечна издръжка в размер на по 120.00лв./сто и двадесет
лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 24.04.2017г. до
настъпване на законови основания за прекратяването или изменението на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
и изплащане. Отхвърля
иска в останалата част от 120.00лв. до пълния предявен размер – 150.00лв.
ОСЪЖДА
Г. А. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на П. Г.
Я. с ЕГН**********,***, сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Г. А. Г.
с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
61.20лв./шестдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща ДТ върху присъдената издръжка по Тарифа за дтссгпк;
сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща възнаграждение за особен
представител; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен
лист.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 26.07.2017г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: