Решение по дело №92/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 260037
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20203500900092
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   /19.07.2021г.                                                                  гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                     първи състав

 

На осемнадесети юни                                                                            2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                  

                                                               

Секретар: Анатолия Атанасова

            като разгледа докладваното от съдията  т.д.№92 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Постъпила е искова молба по чл.432, ал.1от КЗ от Х.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** Сава Раковски № 55, вх. В, ет. 2, ап. 5, действащ чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. ***” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - изпълнителни директори за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 240.58 лв. (двеста и четиридесет лева и 58 ст.), представляващи обезщетение за имущест-вени вреди, причинени в резултат на ПТП на 05.06.2020 г., около 10:40 часа, в гр. Търговище, на ул. Поп Сава Катрафилов между мотопед марка „Ямаха“, модел „Джог 3“, с per. № Т 0349 Т, управлявано от Х.Й.М. и МПС марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”, с per. № Т 8998 АК, управлявано от Ф. Дуад И., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество.

Сумите се претендират ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Молят съда да осъди „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на Х.Й.М. направените от него разноски по настоящото дело, като с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ТПК, посочват следната банкова сметка - ***: ***, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „Димов и Х.“.

 

Възраженията на застрахователя са: Оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесният лек автомобил „Тойота Ленд Крузър", с per. № Т8998АК . Оспорват механизма на ПТП, като считат, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Твърдят, че настъпилите увреждания на ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Тойота Ленд Крузър", с per. № Т8998АК. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорват твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди - по вид и степен. Оспорват иска за имуществени вреди. Претендираната с исковата молба сума в размер на 30 00 лева за неимуществени вреди е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедли-востта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват претенцията за забава. При липсата на акт по чл. 300 ГПК твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване.

 

                        В съдебна заседание за ищеца се явява адв. Г.Х., който поддържа исковата молба изцяло, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

                        В представената писмена защита счита, че ищецът е доказал по несъмнен начин твърдените от него факти, на които е основана претенцията му за имуществени и неимуществени вреди при условията на пълно и главно доказване. От своя страна ответникът е направил възражения, без същите да са правно аргументирани и без да сочи конкретни доказателства за твърденията си.

                        Претендира разноски съобразно представения в открито съдебно заседа-ние от 18.06.2021 г., от процесуалния представител на ищеца списък с разнос-ките по реда на чл. 80 ГПК - ведно с доказателства за уговорен и заплатен адвокатски хонорар и регистрация на Адвокатско дружество „Димов и Х.“ по ДДС. Претендирано е в полза на ищеца да бъдат присъдени, съобразно уважената част от предявените искове, сторените от него разноски по делото в общ размер на 3 685 лв., представляващи: държавна такса - 1 250 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; депозит за СМЕ - 150 лева; депозит за САТЕ- 200 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; адвокатски хонорар с ДДС - 2 080 лв. по следната банкова сметка - ***: ***, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „Димов и Х.“.

 

                        В съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от адв. М.Г., с което моли съд да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, необосновани и недоказани, аргументи за което са изложили в отговора и допълнителния отговор на исковата молба. Претендира направените разноски в размер на 1800.00 лева за адвокатско възнаграждение съобразно приложените договори за правна помощ, ведно с 20 % дължим данък - ДДС, съгласно закона ЗДДС съответно разпоредбата на параграф 2а от Наредба № 1, от 9 юли 2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, 350 лева депозити за експертизи, 30 лева депозит за свидетел. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

 

 

                                   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Претенциите за обезщетение са обосновани с обстоятелството, че на 05.06.2020 г., около 10:40 часа, в гр. Търговище, на ул. Поп Сава Катрафилов между мотопед марка „Ямаха“, модел „Джог 3“, с per. № Т 0349 Т, управлявано от Х.Й.М. и МПС марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”, с per. № Т 8998 АК, управлявано от Ф. Дуад И., е настъпило ПТП при което ищецът е пострадал, което е причинено от автомобила, управляван от Ф. Дуад И.. За въпросния автомобил собственика е сключил задължителната застраховка “гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество, застрахователна полица № BG/02/120000500017,  валидна от 17.02.2020 г. до 16.02.2021 г., сключена между него и собственика на МПС марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”, с per. № Т 8998 АК, т.е. застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на застрахова-телната полица.

Нанесените неимуществени вреди ищецът оценява на на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди и 240.58 лв. (двеста и четиридесет лева и 58 ст.), представляващи обезщетение за имуществени вреди. Сумите се претендират ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончаелното изплащане на задължението.

 

С Решение №59/15.02.2021 г., постановено по АНХД № 956/2020 г. Търговищкият районен съд е признал Ф. Дуад И. за виновен в това, че на 05.06.2020 година в гр. Търговище, при управление на МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”, с per. № Т 8998 АК, нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 95, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца Х.Й.М., изразяваща се в счупване на втора метакарпална кост на дясната длан, причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на десен горен крайник (дясна ръка), с което е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го освобождава от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Съгласно чл.300 от ГПК във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК,  влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид което, в настоящото производство е доказана вината и противоправността на извърше-ното от водача на л.а. марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”-Ф. Дуад И. деяние.

Ето защо възражението на застрахователя по съществото на иска, че оспорва механизма на ПТП, като счита, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите, са неоснователни.

Ответното дружество твърди, че налице е съпричиняване от страна на пострадалия, който е управлявал процесния мотор „Ямаха" с превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, без достатъчно странично отстояние, без да притежава необходимата правоспо-собност за управление на мотор от този тип (кат. „А"), и без протектори, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП. По този начин пострадалият се е поставил в опасност, без да положи необходимата грижа за безопасността си, и значително е допринесъл за настъпване на вредите.

С оглед на твърдението, че е налице е съпричиняване от страна на пострадалия, по делото бе назначена и изслушана САТЕ.

Видно от заключението, не са налице сочените от ответника нарушения от страна на пострадалия. Съгласно посочения в САТЕ механизъм на ПТП, лекият автомобил е бил спрян за престой, в момента, в който ищецът се придвижва успоредно на него. В съдебно заседание, проведено на 18.06.2021 г., той уточнява, че лекият автомобил е бил паркиран в най-дясната лента, докато мотоциклетистът се е движил в съседната лента, в същата посока, т. е., мотористът се е движил в дясната част на своята лента, съгласно изискването на ЗДвП.

Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при обективното съпричиняване по чл.51, ал.2  от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездей-ствието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за нас-тъпване на вредите.

Водачът на МПС, застраховано при ответното дружество, е отворил предната лява врата на автомобила, за да слезе от превозното средство, спряно за престой, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, с което нарушил чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението“. Разпитан в съдебно заседание като свидетел заявява:Погледнах в огледалата  за задно виждане, преди да  почна  да отварям вратата. Изобщо не забелязах, дори  незнам дали  от кръговото дойде, там има една уличка, нямам спомен  изобщо. Не видях моториста преди да се блъсне във вратата  на колата ми.“

В настоящия случай се установява, че пострадалият  се е движел в своята мента за движение, с разрешена скорост, с поставена предпазна каска. Разстоянието на разминаване със спряното МПС е без значение, тъй като  единствената причината за настъпването на инцидента е внезапното отваряне на вратата от страна на водача на лекия автомобил, а не поведението на ищеца, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, тъй като, ако водачът на лекия автомобил изобщо не беше отварял вратата си, мотоциклетистът щеше да се размине с него без да настъпи съприкосновение. Цитираният от вещото лице, приет в теория на автоекспертизата, термин „динамичен коридор”, който представлява минимално допустимото странично разстояние, което водачите е необходимо да спазват при движение на МПС до паркирали МПС-та в случая е без значение за наличието или не на съпричиняване от страна на пострадалия.

От представената по делото медицинска документация, както и приетата по делото СМЕ, се установи, че в резултат на ПТП ищецът е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на втора метакарпална кост на дясната длан, причинило на пострадалия трайно затрудняване движението на десен горен крайник (дясна ръка). Преживяното ПТП рефлектирало както върху физическото, така и върху психическото здраве на ищеца. Вследствие на изживения шок, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връщал към спомена за случилото се. Вследствие на процесния пътен инцидент, Х.М. е извършил имуществени разходи в размер на 240,58 лв. (двеста и четиридесет лева и петдесет и осем стотинки) за лечение.

В съдебно заседание в.л.д-р Г. пояснява, че счупването на  главната  кост оздравява за  два, три месеца, но при него, поради съпътстващо заболяване  е приел да се удължи  срокът  с един, два месеца - от три  съм го определил на  четири, пет месеца.  При  лошо време пострадалият   ще  има болки. Много дълго време ще има болки, както   в областта на големите  разкъсно-контузни  рани  по ръката и по крака, така и  в областта на счупената кост. За какъв период от време  никой не може да каже. 

Претърпените от ищеца увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

 

За претърпените болки, страдания и битови неудобства свидетелства и неговият син-свид. Румен Х.М.: по време на престоя в лечебното заведение и след изписването е полагал грижи за баща си. При продължаването на лечението в домашно-амбулаторни условия, ищецът е имал перманентни нужди от грижа за задоволяване на ежедневните му битови и хигиенни нужди, тъй като близо два месеца е бил на легло. Вследствие на счупването, пострадалият и до ден днешен изпитва проблеми с хватателната способност. Видно от свидетелските показания, при влошаване на времето, пострадалият не се чувства добре, а през лятото не си позволява да носи летни дрехи, тъй като се срамува от получените след ПТП-то загрозяващи белези, които са със значителни размери от близо 20 см. Свидетелят допълва, че претърпяното ПТП е рефлектирало върху психическото състояние на пострадалия, който вече не е така весел и има проблеми със съня, като сънува кошмари през нощта, често се връща към спомена за инцидента, особено когато минава през мястото на произшествието.

 

                        При тези обстоятелства, предявеният иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането е доказан по основание, като стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и други негативни изживявания, предвид вида, естеството, характера и степента им, описани от вещото лице и свидетеля, съобразено и с икономическата обстановка в страната, следва да се определи в размер на 30 000 лв., съобразно изискванията на чл.52 от ЗЗД, като не са налице предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението. Имуществените вреди също следва да бъдат уважени в пълен размер, като се имат пред вид представените доказателства, отразяващи разходите, които според вещото лице са били необходими и целесъобразни за лечебния и възстановителен процес на ищеца.  Претенциите за обезвреда следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-15.12.2020 год.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати ищеца направените по делото разноски в общ размер на 3 685 лв./три хиляди шестотин осемдесет и пет лв./, представляващи: държавна такса - 1 250 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; депозит за СМЕ - 150 лева; депозит за САТЕ- 200 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; адвокатски хонорар с ДДС - 2 080 лв.

С оглед уважаването на исковете в пълен размер, на ответника не се дължат разноски.

                        Въз основа на изложените съображения, съдът

 

           Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - изпълнителни директори, действащи чрез адв. М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** Сава Раковски № 55, вх. В, ет. 2, ап. 5, действащ чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни изживявания, както и сумата 240.58 лв. (двеста и четиридесет лева и 58 ст.), представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 05.06.2020 г., около 10:40 часа, в гр. Търговище, на ул. Поп Сава Катрафилов между мотопед марка „Ямаха“, модел „Джог 3“, с per. № Т 0349 Т, управлявано от Х.Й.М. и МПС марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер”, с per. № Т 8998 АК, управлявано от Ф. Дуад И., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество по ЗП № BG/02/120000500017, валидна от 17.02.2020 г. до 16.02.2021 г., на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2020 год., на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД  до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - изпълнителни директори, действащи чрез адв. М.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Х.Й.М., ЕГН **********, с адрес: *** Сава Раковски № 55, вх. В, ет. 2, ап. 5, действащ чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г.Б.Х. разноски по делото в общ размер на 3 685 лв./три хиляди шестотин осемдесет и пет лв./, представляващи: държавна такса - 1 250 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; депозит за СМЕ - 150 лева; депозит за САТЕ- 200 лв.; държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5 лв.; адвокатски хонорар с ДДС - 2 080 лв. по следната банкова сметка - ***: ***, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „Димов и Х.“, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

СЪДИЯ: