Р Е Ш Е Н И Е
№19
14.02.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Б.,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.П.
при секретаря Т.Б.като
разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 600 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Трета, раздел V (чл.59 и сл.) от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от
И.В.И. *** против Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г., издадено от
Началник на отдел ,,Контрол по РПМ‘‘ при Дирекция ,,Анализ на риска и
оперативен контрол‘‘ към Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, с което на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б.”а” ЗП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева.
В жалбата се
посочва, че издаденото НП е описано неясно и объркващо, като е описано, че широчината
на управляваното от него ППС е 3,25 м и същата надвишавала допустимата дължина
от 2,55 м, поради което, не разбирал дали при проверката била измерена
дължината или височината на управляваното от него ППС, като в същото време, в
АУАН е описано, че измерената височина на ППС противоречала на допустимата
широчина. Това водело до несъответствие между описаното нарушение в АУАН и НП,
респ. до съставомерен елемент за твърдяната нарушение, което накърнило правото
му на защита.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата
страна Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Г.Б., който счита,
че жалбата е неоснователна и НП като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
В подкрепа на това, в последно съдебно заседание, представя писмени бележки.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
***. около 15.20ч. Б.К.П. –
инспектор към Агенция „Пътна
инфраструктура” – гр.София бил на работа и
изпълнявал задълженията си по
контрол на републиканската пътна
мрежа в района на общ.Б.,
на път І-3, на изхода на с. Т. в посока гр. Б.- гр. П.. На П. му направило впечатление, че движещото
се по пътя в посока гр.София съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси
марка „Скания” модел „Р164ЛА4х2” с рег.№***и полуремарке с три оси с рег.№ ***,
управлявано от жалбоподателя – И.В.И., превозвало булдозер с размери
надвишаващи габаритите му. Затова с колегата му К.С.К. /служител в Агенция
,,Пътна инфраструктура‘‘/, спряли водача за проверка в хода на която, в
присъствието на водача, измерили с ролетка №1307/18 /5м./ широчината на ППС и
констатирали, че същата е 3.25 м. при допустима максимална 2.55м., съгласно
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и за
движението му по републиканската пътна мрежа нямал съответно разрешение -
разрешително или квитанция за платена пътна такса. П. съставил на водача И.В.И.
АУАН №*** от ***., в който били
отразени ясно и разбираемо обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически елементи и правната му квалификация, а именно: за това, че като
управлявал горецитираното ППС осъществявал движение без разрешение за дейности от специално
ползване на пътищата съгласно Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Деянието
на И. било квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за
пътищата /ЗП/.
Актът бил
връчен на жалбоподателят, който го подписал без да посочи каквито и да било
възражения и обяснения.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
Въз основа
на съставения АУАН, на ***г. Началник отдел на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция
„АРОК“ към Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ издал процесното НП № ***.
Горната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали:
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели
Б.К.П. – актосъставител и К.С.К. – очевидец и от приобщените към доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН №***/***г., пощенски плик с п.к.
от ***., писмо с изх. №***/***г. по описа на АПИ, разписка от ***.,
свидетелство за регистрация на МПС, Заповед №***/***., Заповед №***/***.,
декларация за съответствие и сертификат за техническо средство – ролетка 1307.
Съдът
извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите П. и К., и прецени,
че следва да бъдат кредитирани, доколкото същите последователно, логично и
обективно излагат своите непосредствени възприятия за инкриминираното
нарушение. В показанията си свидетелите посочват дата и мястото на нарушението,
начина на извършване на проверката, констатираното нарушение изразяващо се в управление
на ППС с широчина от 3,25м, при максимално допустима дължина от 2,55м /без да
има разрешително или квитанция за платена пътна такса / и характеристиките на
техническото средство. Показанията на тези свидетели кореспондират с писмените
доказателства по делото, от които се установяват подробните обстоятелства,
свързани с резултатите от измерването и точното време на извършването му (в 15:20 ч.
на ***.), компетентността на актосъставителя и наказващия орган, годността на
техническото средство – ролетка. Цялостният анализ на доказателствената
съвкупност доведе съда до изложените по-горе фактически констатации.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата
срещу НП №***/***г. е подадена от наказаното лице, т.е. от процесуално
легитимирано лице. Жалбата е подадена и до родово и местно компетентния според чл.59 ал. 1 от ЗАНН съд. По делото не се
представиха доказателства относно датата на връчване на наказателното
постановление, т.е. настоящият съдебен състав се явява възпрепятстван да
установи момента, от който започва да тече седемдневният срок за обжалване на
същото. Задължението да докаже надлежното връчване на наказателното
постановление лежи върху наказващия орган /аргумент от чл.84 ЗАНН във вр. с чл.
103, ал.1 НПК/. Невъзможността да се докаже надлежното връчване на
постановлението във всички случаи следва да се тълкува в полза на жалбоподателя
т.е. съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът служебно извърши проверка на съставения АУАН и
издаденото НП с оглед на компетентността на актосъставителя и на наказващия
орган, и приема, че Актът е съставен от компетентно длъжностно лице от АПИ
съгл. чл.56, ал.2, т.1, предл.2 от ЗП – „инспектор контрол РПМ” в АПИ, а НП е
издадено от надлежно упълномощено от УС на АПИ длъжностно лице съгл. чл.56,
ал.3, т.1, предл.2 от ЗП – Началник отдел на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция
„АРОК“ към Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘.
Съдът след извършена служебно проверка не установи
наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на НП. Актът е съставен при спазване на разпоредбите на чл.40, ал.1
и чл.43, ал.1 от ЗАНН, като при неговото съставяне е участвал свидетел-очевидец
на нарушението и затова не е налице необходимост Актът да се съставя в
присъствието на „двама други” свидетели (арг. чл.40, ал.3 от ЗАНН), и самият
жалбоподател, като АУАН е бил връчен на жалбоподателя веднага след съставянето
му.
Императивната разпоредбата на
чл.42 от
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, като съдържа
изискуемите реквизити, вкл. и относно посочването на обстоятелствата, при
извършване на нарушението и неговото описание, както и ясно и точно посочване
на нарушените законови разпоредби. Спазена е в тази връзка нормата на чл.57,
ал.1 от ЗАНН и няма нарушение на правото на защита на санкционирания жалбоподател. С
оглед на събраните доказателства по делото, съдът приема за безспорно и
категорично установено, че от обективна страна, на посочената дата и място - ***.
около 15.20ч.,
в района
на общ.Б., на път І-3, на изхода на с. Т. в посока гр. Б.-
гр. П. жалбоподателят И.В.И. *** съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
„Скания” модел „Р164ЛА4х2” с рег.№***и полуремарке с три оси с рег.№ *** с
широчина от 3,25м, при максимално допустима дължина от 2,55м /без да има
разрешително или квитанция за платена пътна такса /.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП
предвижда, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забранява – в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Иначе
казано, за движението на управляваното от жалбоподателя тежко съчленено ППС се
изисква разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП от управляващата пътя администрация,
каквото в случая водачът не е имал. Такова разрешение не е прилагано към
писмените доказателства по делото, нито е представяно в съдебно заседание. Законодателят
ясно и недвусмислено е разделил двете понятия – в ЗП и във въпросната Наредба
пътните превозни средства са разделени на две групи – извънгабаритни ППС или
състави от ППС, и тежки ППС или състави от ППС (вж. чл.2 и чл.3 от Наредба № 11
от 03.07.2001г. на МРРБ), и затова няма никакво основание да се изключва
отговорността на физическите лица, нарушили чл.26 от ЗП в случаите, когато е
налице движение без разрешение на съответната администрация на ППС (или състав от
ППС). Изложеното води до извода, че обективните признаци на административното
нарушение са реализирани изцяло, доколкото посочените обстоятелства са
категорично установени с помощта на надлежно и технически изправно и годно за
експлоатация средство за измерване.
От
субективна страна, е налице виновно поведение на жалбоподателя, тъй като същият
е знаел за законовото изискване да има предварително разрешение за движение на
превозното средство в случаите когато става въпрос за ППС с широчина над
максимално допустимата такава, и въпреки това е управлявал съчлененото ППС,
което формира у съда извод за наличието на пряк умисъл за извършване на
нарушението.
Законодателят
е преценил наличието на достатъчно висока степен на обществена опасност на
нарушенията от този род с оглед на предвидената санкция в ЗП; отделно от това,
движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни ППС създава сериозни
опасности за останалите участници в движението, както и за съответните пътища,
и затова е предвиден разрешителен режим за движението на такива превозни
средства /с широчина над максимално допустимата такава/, което според съда не
може да бъде квалифицирано като маловажно.
Съдът
приема, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя И.В.И. с налагането на административно наказание „глоба” съгл. санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като в нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП същият е
извършвал движение на пътно превозно средство без разрешение на администрацията,
управляваща пътя. Посочената санкционна разпоредба предвижда налагането
на наказание „глоба” в размер от 1 000 до 5 000 лева за физическите
лица, нарушили чл.26, ал.2 от ЗП. В разглежданата хипотеза е приложена точната
материално-правна разпоредба, съдът счита, че наложеното наказание се явява
напълно справедливо, доколкото същото е в минималния законов размер и по арг.
от чл.27, ал.5 от ЗАНН не може да бъде намалявана.
Съдът
обсъди и възраженията на жалбоподателя и ги прие за неоснователни и несъстоятелни.
Контролните органи от А ”ПИ” правилно и с подходящия технически уред, пригоден
за това, са измерили широчината на ППС в присъствие на водача на товарния
автомобил, като надлежно са го запознали с резултатите от измерването. Било му
разяснено в какво се изразява извършеното от него нарушение, че в
действителност за товарния автомобил не е било издадено предписаното в ЗП и
Наредбата разрешение за превозване на извънгабаритни товари. Съставомерните
данни на констатираното нарушение са посочени в АУАН и в НП като няма никакви
разминавания или различия относно тези обстоятелства в двата документа. Ето
защо съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати каквито и да са процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на жалбоподателя, които да обосновават отмяната на последното.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП
следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът :
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г., издадено от Началник на отдел
,,Контрол по РПМ‘‘ при Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол‘‘ към
Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.”а” ЗП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00 лева, като законосъобразно и правилно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :