Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260269
гр. Бургас, 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 18.03.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря К. Сл., като разгледа НАХД № 449 по описа на РС - Бургас за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „….” ЕООД, ЕИК *********…., представлявано от Т.И., против Наказателно постановление № 538015-F567403/19.10.2020 г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“ – гр. Бургас в
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.,
поради нарушение на чл.
118, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се иска отмяната му.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от адв. Д. М. от БАК, която поддържа жалбата. Прави искане за
присъждане на разноски.
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 31.08.2020 г. св. Т.Л. – инспектор по
приходите в НАП, съставила акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 27.08.2020 г., в
21:40 часа, при извършена
проверка на търговски обект - магазин „…“, находящ се в гр. Созопол, ул.
….№ 16а, стопанисван от
„….” ЕООД, е установено, че на показанията на часовника – календар на фискалното
устройство
е допуснато отклонение от астрономическото време с 2 часа и 15 минути назад, и е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление. В него, при идентичност на фактическата
обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС във
вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
От представената по делото служебна
бележка /л. 11/ се установява, че към сверяване на
ФУ Датекс DP150 с № DT785865 може да се
пристъпи едва след приключване на деня и извеждане на дневен финансов отчет;
при условие, че има реализиран оборот за деня ФУ не позволявало сверяване на
датата и часа.
От представеното по делото възражение от
03.09.2020 г. /л. 29 /се установява, че на следващият ден часът на ФУ е бил коригиран.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие
на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 12 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която лицата по чл. 3 са задължени
да поддържат показанията на часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с
астрономическото време и да не допускат отклонения, по-големи от 2 часа.
На първо място, по делото не се доказа
по безспорен начин приетата от АНО фактическа обстановка досежно отклонението
от астрономическото време, а именно от 2 часа и 15 минути. Видно от събраните писмени
и гласни доказателства – показанията на св. Л. /л. 42/, протокола за извършена
проверка /л. 17/ и представения дневен отчет /л. 21/, към момента на проверката
часът е бил 21:40 ч. (по данни от мобилните телефони на св. Л. и нейния
колега), а изведеният дневен финансов отчет е показвал 19:29 часа, т.е. в
случая отклонението на часовника –
календар на фискалното устройство не е било 2 часа и 15 минути, а 2 часа и
11 минути.
На следващо място, съдът намира, че конкретното деяние разкрива
признаците на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по
чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му
в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.
9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.
28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай се установи, че става въпрос за
отклонение от 11 минути, което се явява несъществено и се характеризира като
типичен случай на маловажност на извършеното. Нарушението не е свързано с настъпването на общественоопасни последици, а и липсват данни жалбоподателят да е извършвал идентични нарушения. Същото очевидно не се дължи и на недобросъвестно поведение, а по скоро на грешка в техническата настройка на часа на фискалното устройство, което се
установява и от показанията на актосъставителя, посочвайки, че и самият
управител при проверката е заявил, че не е забелязал
тази разлика. В случая е било
напълно достатъчно нарушителят да се предупреди и да му се укаже да изправи
техническата грешка, която видно от писмото на жалбоподателя /л. 29/ е била отстранена
на следващия ден.
Ето защо, съдът
намира, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с общия случай на нарушения от същия вид. Административнонаказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и да не налага наказание на жалбоподателя. Поради това и съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие /л. 40/, съгласно който
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което следва в полза на
жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания размер от 300 лева, на
основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 538015-F567403/19.10.2020
г., издадено от началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя „…”
ЕООД, ЕИК ….,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., поради
нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 12 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати на „…” ЕООД, ЕИК …, представлявано от Т. И.,
съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.
ВЪЛКОВ
В.О.: К.СЛ.