Решение по дело №100/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин против решение № 69/18.02.2022 г., постановено по АНД № 1026/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-0001251/07.10.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по първоначалната жалба е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.303, ал.3 от КТ. Претендира се, че съставът на ВРС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, тъй като е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните в административнонаказателното производство доказателства, както и че неправилно е приел, че се касае за санкция поради неизпълнено предписание, докато в действителност става въпрос за установено в момента на проверката нарушение. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение, а отмененото с него НП да бъде потвърдено.

Ответникът по касация, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на ВРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка в търговски обект на ответника на 10.08.2021 г. около 17:00 ч. от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство, било установено, че в проверявания обект като сервитьор работи непълнолетното лице В. К. Г., която попълнила декларация, според която същата работи в кафене „Г. к.” в гр. Видин на длъжност сервитьор, с фиксирано работно време от 16:00 ч. до 20:00 ч. и дневно трудово възнаграждение в размер на 20,00 лева.

При извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда”-Видин на 18.08.2021 г. било установено, че лицето В. К. Г. работи в търговския обект като сервитьор без издадено предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, за работа на непълнолетно лице. Прието е, че дружеството-работодател по този начин не е изпълнило задължението си, установено в чл.303, ал.3 от КТ.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството, против констатациите в който не били направени възражения, след което касаторът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС била разпитана като свидетел актосъставителят Петър Цветанов П., който потвърдил установената в писмената документация фактология. Ангажираният от противната страна свидетел Радослав Атанасов Великов установил, че познава собствениците на търговския обект, с които се намира в приятелски отношения и че е присъствал в момента на проверката. Свидетелят посочва, че В. К. Г. не е работила като сервитьор в заведението, а се е намирала в него за да проучи условията на труд, тъй като е искала да започне работа в бъдеще.

При така установената фактическа обстановка районният съд кредитирал показанията на свидетеля на защитата, както и че АУАН е съставен преди да е изтекъл срокът на дадените предписания на работодателя, както и без да е извършена проверка за тяхното изпълнение. Приел още, че по делото не са събрани доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват, че лицето В. К. Г. е работила в заведението на ответника по касация като сервитьор.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на директора на ДИТ-Видин е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съставът на ВРС е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, но е извел погрешни правни изводи от събраните писмени и гласни доказателства.

Според касационната инстанция от доказателствата по преписката, както и от показанията на актосъставителя Петър Цветанов П. се установява по категоричен начин осъществяването на процесното нарушение от обективна страна. Неправилно ВРС е кредитирал показанията на свидетеля на работодателя, за когото се установява, че е в приятелски отношения с управителя на дружество „М* г* с*” ЕООД, М. Р. И., като в същото време не е дал вяра на показанията на актосъставителя, за когото не се установява никаква заинтересованост от изхода на производството и който е дал показания в качеството си на служител, който е осъществил проверката лично и има преки и непосредствени впечатления от отразените в АУАН и НП факти.

При формиране на мотивите си първоинстанционният съд е пропуснал да установи, че при издаване на процесното НП е допуснато съществено нарушение на относимия материален закон, което обуславя неговата отмяна. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон касационната инстанция следи служебно по силата на чл.218, ал.2 от АПК.

В АУАН и НП като нарушена правна разпоредба се посочва нормата на чл.303, ал.3 от КТ, съгласно която лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Безспорно е, че в настоящия случай ответникът по касация в качеството си на работодател е допуснал непълнолетното лице (към момента на проверката) В. К. Г. на работа без предварително разрешение на ДИТ-Видин. За така установеното нарушение на трудовото законодателство е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Първата разпоредба регламентира правомощията на наказващия орган. Според чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, за всяко отделно нарушение. Цитираната разпоредба е санкционна по своя характер и поради това следва да се тълкува ограничително. При положение, че в нея са посочени други текстове, а не чл.303, ал.3 от КТ, няма как за нарушение по този текст да бъде наложено предвиденото наказание по чл.414, ал.3 от КТ. Като е направил това касаторът е допуснал съществено нарушение на приложимия материален закон, довело до налагане на наказание за нарушение, за което то не е предвидено и което нарушение не може да бъде отстранено на съдебния етап от административнонаказателното производство. Описаното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното пред ВРС постановление.

При така установеното съдът намира, че решението на ВРС е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството и при липса на своевременно направено искане от ответната страна за разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/18.02.2022 г., постановено по АНД № 1026/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-0001251/07.10.2021 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                   2.