№ 10346
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110162956 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ТС е предявил искова молба срещу Р. Б., роден на **********г.,
гражданин на И, притежаваща личен *** паспорт № ***, изд. на 08.06.2001г. и
М. Й., родена на **********г., гражданка на И, притежаваща личен ***
паспорт № ***, изд. на 29.08.2006г., за разделно заплащане при равни квоти по
1/2 на сумите, както следва: сума в общ размер на 5661.86лв., от които
4583,33лв, - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021г.-м.04.2023г.,ведно със законната лихва от
датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите, и 989Л4лв.~ законна лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г. в
размер на 70.80лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и
18.59лв. - мораторна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 08.10.2024г., като
претендираме и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за
един юрисконсулт, при следните квоти:
- Р. Б., роден на **********г., гражданин на И, с квота 1/2, а именно за
1
сумата в общ размер на 2830.93лв., от които 2291.67лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м,05.2021г.-м.04.2023г.,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 494.57лв.-
законна лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.09.2021г. - м.О4.2023г. в размер на 35.40лв,-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна лихва за периода
от 15.11.2021г. до 08.10.2024г., като претендираме и направените по делото
съдебни разноски.
- М. Й., родена на **********г., гражданка на И, с квота 1/2, а именно за
сумата в общ размер на 2830.93лв., от които 2291.67лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2021г.-м.04.2023г.,ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 494.57лв.-
законна лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г. в размер на 35.40лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск
до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна лихва за периода
от 15.11.2021г. до 08.10.2024г., като претендираме и направените по делото
съдебни разноски и възнаграждение за един юрисконсулт.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез особения си представител са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с която оспорват исковете.
Излагат се доводи, че не е налице конкретизация относно главните и
акцесорни искове. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.
Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
2
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в приложимите редакции за процесния период)
и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия, е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия за битови нужди. Следователно, за да възникне задължение за
ответниците да заплащат процесните суми, ищецът следва да установи по
безспорен начин, че те са били собственици или ползватели на
топлоснабдения имот на адреса гр. ***, апартамент, през целия период на
претенцията – от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.
В настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест, до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал
достатъчно безспорни доказателства, от които да се установява, че през целия
процесен период ответниците Р. Б. и М. Й. са били собственици или
ползватели на процесния топлоснабден имот през претендирания период.
Макар в исковата молба да се твърди, че ответниците са собственици и да са
приложени документи като "Записка за вписване на договор за делба" и
"Пълномощно от Р. Б. и М. Й.", съдът намира, че представените доказателства
не установяват по категоричен и недвусмислен начин правото на собственост
или друго валидно правно основание за ползване на имота от страна на
ответниците за целия исков период от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. Липсват
представени актуални документи за собственост (напр. нотариален акт на
името на ответниците, удостоверение за наследници, обвързващо ги с
предходни собственици по представените документи, или други относими
доказателства), които да доказват правото им на собственост или ползване
именно за претендирания период.
Съдът приема, че само въз основа на твърдението, че дадено лице е клиент,
без да се докаже неговото качество на собственик или ползвател на
топлоснабдения имот за конкретния период, не може да се ангажира
3
отговорността му за заплащане на консумирана топлинна енергия.
По отношението на твърдението на ищеца, че собствеността на
ответниците се установява от Решение по гр.д.№ 5921/2023г. по описа на СРС,
с което ответниците са осъдени да заплатят на ТС стойност на топлинна
енергия за същия имот, но за различен предходен период, съдът намира
същото за неоснователно.
Следва да се отбележи, че силата на пресъдено нещо на посоченото
решение не се разпростира върху установяването на правото на собственост за
настоящия процесен период. Силата на пресъдено нещо обхваща разрешения
спор с неговите обективни и субективни предели – страните, конкретното
правоотношение и периода, за който се отнася задължението.
Обстоятелството, че ответниците евентуално са били признати за собственици
или ползватели в рамките на друго дело, касаещо задължения за минал
период, не освобождава ищеца от задължението да докаже това им качество и
за настоящия, по-късен период (м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г.). Правото на
собственост е прехвърлимо и е възможно в периода между приключването на
предходното дело и процесния период по настоящото дело да са настъпили
промени в собствеността на имота. Поради това, за всеки нов период на
задължение, ищецът носи тежестта да докаже основанието за възникването
му, включително и пасивното легитимиране на ответниците като собственици
или ползватели.
Предвид липсата на категорични доказателства за качеството на
ответниците на собственици или ползватели на топлоснабдения имот за
процесния период, съдът намира, че не е установено наличието на валидно
правоотношение между страните, по силата на което ответниците да дължат
заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и дялово
разпределение. Поради това предявените главни искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Други доказателства във връзка с установяване наличието на
правоотношение между страните за доставката на топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. ***, приземие, за процесния период не са ангажирани, поради
което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
4
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните
вземания за лихва за забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС, ЕИК ***, срещу Р. Б., роден на
**********г., гражданин на И, с адрес гр. ***, апартамент, искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумите, както следва: сумата в общ размер на 2830.93лв., от които 2291.67лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м,05.2021г.-м.04.2023г.,ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и
494.57лв.- законна лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г. в размер на
35.40лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна
лихва за периода от 15.11.2021г. до 08.10.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС, ЕИК ***, срещу М. Й., родена на
**********г., гражданка на И, с адрес гр. ***, апартамент, искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумите, както следва: сумата в общ размер на 2830.93лв., от които 2291.67лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м,05.2021г.-м.04.2023г.,ведно със законната лихва от датата на
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и
494.57лв.- законна лихва за забава от 15.09.2022г. до 08.10.2024г., както и сума
за дялово разпределение за периода м.09.2021г. - м.04.2023г. в размер на
5
35.40лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна
лихва за периода от 15.11.2021г. до 08.10.2024г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6