Р Е Ш Е Н И Е
№
61
29.07.2009г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 09.07.2009г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М.
Секретар А.Д., като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №91 по описа за 2009г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от Кодекса на труда.
Искът е предявен от С. *** З. срещу “Ч.” ООД с.С., общ.А., обл.К., представлявано от Р.А.М.. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното предприятие като работник в строителството при ТЕЦ “М.” гр.Г. На 24.06.2008г. в работно време и на работното си място, ищецът стъпил върху кофражно платно и паднал на земята. В резултат на падането получил фрактура на дяната бедрена кост. Бил настанен в МБАЛ “Д-р Ч.” ЕООД гр.Р., където останал 11 дни за лечение. Последвал дълъг процес на възстановяване. Месеци след инцидента ищецът не можел да се движи самостоятелно, бил принуден да ползва чужда помощ. Инцидентът бил признат за трудова злополука от НОИ РУСО гр.К.съгласно чл.55, ал.1 от КСО.
Вследствие на травмата, ищецът претърпял много болки и страдания, а също и редица неудобства, за дълго време загубил възможността да се грижи за себе си и за семейството си. До настоящия момент продължавал да има затруднения при движението и изпитвал силни болки в увреденото място.
За престоя си в болницата, ищецът заплатил потребителска такса в размер на 44 лева, а за закупуване на помощни средства – патерици заплатил сумата от 118 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 25 000 лева, представляващи неимуществени вреди за претърпените болки и страдания за периода от настъпване на злополуката до деня на предявяване на иска, както и сумата от 162 лева за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за престоя в болница и за помощни средства. Моли да му бъде присъдена законната лихва върху претендираните суми за периода от датата за злополуката до деня на окончателното изплащане на сумите.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание не оспорва, че ищецът е работил в дружеството и е претърпял трудова злополука на 24.06.2008г. Оспорва предявените искове по размер, поради следните съображения. На първо място, ищецът при постъпване на работа не бил съобщил, че е имал три предходни счупвания на бедрената кост на десния крак и има поставена метална плака, а е представил медицинско свидетелство без каквито и да е данни за минали заболявания. Предишните счупвания на бедрената кост на ищеца, са го правили негоден за физическото натоварване, свързано с изпълняваната от него работа. Поради тази причина, ответникът счита, че е налице съпричиняване на трудовата злополука, тъй като при нея е счупена същата бедрена кост, на която ищецът е имал поставена метална плака.
Ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за всички видове инструктажи и до злополуката се е стигнало само, поради невниманието на работника и небрежното му отношение спрямо собственото му здраве.
След инцидента, работодателят е направил всичко необходимо за адекватното лечение на ищеца, като е осигурил и средства за остеосинтези в размер на 780 лева. След изписването от болницата на ищеца, управителят на ответното дружество лично е дал 1200 лева на ищеца, като компенсация за претърпените болки и страдания. По време на болничния престой, на няколко пъти са давани парични суми на ищеца за покриване на текущи разходи, които възлизат общо на 100 лева. При изписването му от болницата, ищецът бил транспортиран до дома му за сметка на работодателя, който бил платил и всички болнични разноски и помощните средства.
Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли иска за претендираните имуществени вреди, тъй като разходите за лечение и за помощни средства били заплатени от работодателя. Моли съда да определи по-нисък размер на обезщетение за неимуществени вреди, като съобрази и намали същия с платената от работодателя на ищеца сума от 1200 лева. Моли да бъдат присъдени разноските по делото, съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представеното копие от Трудов договор №210/15.04.2008г. и копие от трудовото досие на ищеца, се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от 15.04.2008г., на длъжност "работник в строителството".
От представените и приети като писмени доказателства копие от Разпореждане №38/04.07.2008г. на НОИ РУСО гр.Кърджали, копие от писмо с изх. №К-7767/30.07.2008г. на НОИ РУСО гр.К., копие от Декларация №1/24.06.2008г. по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се установява, че на 24.06.2008г. около 15,00 часа по време на работа ищецът стъпил на кофражно платно и паднал на земята, получил фрактура на дясната бедрена кост, което е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните пояснения, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 24.06.2008г., при трудова злополука ищецът получава счупване на дясната бедрена кост. В МБАЛ “Д-р Д.Ч.” ЕООД гр.Раднево му е направена операция и костта е фиксирана с метална плака. Вследствие на трудовата злополука ищецът е бил нетрудоспособен в продължение на 10-12 месеца, като до шестия месец от травмата се е нуждаел от чужда помощ. Към момента на експертизата, ищецът вече се е възстановил, движи се самостоятелно с известен дискомфорт в дясната колянна става. Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата от трудовата злополука вследствие на предишните счупвания на същата кост на ищеца, становището на вещото лице е, че ищецът е бил напълно възстановен от предишните фрактури, които е претърпял на същата кост, последната от които е била през 2005г. и предходните счупвания на бедрената кост не са предпоставка за травмата от трудовата злополука.
За установяване на твърденията и възраженията на страните съдът е допуснал събирането на гласни доказателства.
От показанията на свидетеля А.С. С. – роднина по сватовство на ищеца, се установява, че С.С.С. се е нуждаел от чужда помощ при престоя си в болницата и дълго време след това. Свидетелят твърди, че за помощни средства – колан и патерици са заплатени около 300лв., които пари са осигурени от С.. Работодателят е заплатил стойността на металната плака, но впоследствие си е удържал дадената сума от трудовото възнаграждение на С.. Свидетелят твърди, че ищецът още не се е възстановил, че изпитва затруднения и болки при ходене.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля А.С. Свидетелят не си спомня кога точно е станала злополуката, нито дори на кой крак е получил травма ищецът. Относно сумата, заплатена за помощни средства има представени от ищеца писмени доказателства, които не кореспондират със свидетелските показания, поради което съдът не кредитира с доверие свидетелските показания в тази им част. Относно твърдението на свидетеля, че сумата за металната плака, заплатена от ответното дружество, е удържана от трудовото възнаграждение на ищеца, съдът намира това твърдение за невярно, тъй като то не се подкрепя от останалите доказателства по делото /дори ищецът не твърди такова нещо и не претендира сумата от 780лв./, а освен това след трудовата злополука ищецът не е работил повече и не е получавал трудово възнаграждение, а само обезщетение за временна нетрудоспособност, което се изплаща директно от НОИ на работника, без да минава през работодателя.
От показанията на свидетеля Г.Г.Ч. се установява, че той лично е съдействал пред управителя на ответното дружество да бъде заплатена стойността на металната плака, вложена в крака на ищеца и той да бъде своевременно опериран. При престоя му в болницата ищецът е получил и сумата от 100лв. за разходи по болничното лечение. След изписването на ищеца от болницата, управителят на ответника, заедно със свидетеля са ходили в дома на ищеца в с.Б. и са му дали сумата от 1200лв. като компенсация за претърпените от него вреди. Свидетелят твърди, че никакви пари не са удържани от трудовото възнаграждение на ищеца, защото той лично е присъствал на изплащането на възнаграждението на работниците. Твърди, че заплатените суми за металната плака, за разходите по болничното лечение и сумата от 1200лв. са дадени от ответното дружество именно заради претърпяната трудова злополука от страна на ищеца и за тях той не се е подписвал на никакъв документ.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г.Ч., тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от другите доказателства по делото. Свидетелят е работил в ответното дружество до средата на октомври 2008г., поради което не може да се приеме, че е налице някаква пристрастност или заинтересованост от изхода на делото.
От показанията на свидетеля Н.Х.Б. се установява, че всички работници в ответното дружество са били надлежно инструктирани и са били спазвани всички изисквания за безопасност на труда. На работното място на ищеца не е имало никакви предпоставки за причиняване на трудовата злополука и няма никаква вина на работодателя за претърпяната травма. Свидетелят твърди, че е чувал управителят на фирмата да казва, че ще заплати лечението на ищеца, както и че св.Г.Ч. е посещавал ищеца в болницата. Потвърждава показанията на св.Ч., че присъства при изплащане на трудовите възнаграждения на работниците.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Н.Б., тъй като същите са логични, последователни и се подкрепят от другите доказателства по делото.
Съгласно показанията на свидетеля Е.Н.Е. – работник в ответното дружество, ищецът постоянно се е оплаквал от болки в крака и е ходел трудно още преди злополуката. Свидетелят твърди, че през обедните почивки е управлявал микробус, с който работниците са се придвижвали до мястото за обяд и е виждал ищеца да се качва трудно в микробуса. Свидетелските показания на св.Е.Е. се опровергават от показанията на св.И.Н.Х., който е работил заедно с ищеца и твърди, че никога не са ходили на обяд с микробус, а винаги са ходили с автобуси, които са управлявани от професионални шофьори, а не от работници на строителната площадка. Поради тази причина съдът не кредитира с доверие показанията на св.Е.Е.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200 от КТ са налице.
С чл.200 КТ се вменява имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука или професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена при или по повод изпълнението на възложената работа или каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя. Имуществената отговорност на работодателя представлява обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, вкл. пропусната полза и обезщетението й и/или пенсията по общественото осигуряване. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от степента на претърпените болки и страдания на пострадалия от трудовата злополука работник и времето, през което същият ги е търпял и те са отшумели или продължава да ги търпи, респ. от неговите наследници при смърт на работника. Отговорността по чл. 200 КТ е безвиновна отговорност. Съдът следва да установи настъпилата в резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност, претърпените от работника имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между увреждането и неработоспособността от една страна и между увреждането и претърпените вреди от друга страна.
Безспорно бе установено по делото трудовото правоотношение между страните, както и факта на претърпяната трудова злополука от страна на ищеца, довела до временна нетрудоспособност. Безспорно се установи, че ищецът е претърпял вреди вследствие на претърпяната трудова злополука.
По отношение на възраженията на ответника за съпричиняване на вредите, съдът намира същите за неоснователни. За разлика от общия режим на деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, при която всяко съпричиняване на вредоносния резултат води до намаляване на отговорността, при установената гаранционна отговорност на работодателя по чл.200 и сл. от КТ, намалението е допустимо единствено в случаите на проявена от работника груба небрежност. Последната се характеризира от обективна страна с такова поведение, при което не е положена грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация, а от субективна страна, работникът следва да е съзнавал евентуалното настъпване на вредоносния резултат, като самонадеяно се е надявал да го предотврати.
В конкретния случай, не са налице посочените елементи в поведението на ищеца, които да доведат до обоснован извод за съпричиняване на увреждането поради груба небрежност. Обстоятелството, че ищецът не е посочил предишните счупвания на бедрената си кост при постъпването си на работа, действително би имало значение за това, дали той би бил назначен на работа в ответното дружество, но не и за претърпяната травма от трудовата злополука. Експертното становище на вещото лице в този смисъл е, че ищецът напълно се е възстановил след предишните си травми и още повече, че вече счупената и зараснала кост става по-здрава, отколкото ако не беше чупена преди това. Поради тази причина предходните травми на ищеца не могат да се приемат за предпоставка за настоящата трудова злополука.
От друга страна действително към момента на трудовата злополука ищецът не е извършвал някаква специална дейност, а просто е вървял по строителната площадка и е проявил невнимание, заради което е паднал. Но това невнимание не може да бъде квалифицирано като груба небрежност нито от обективна, нито от субективна страна. Поради тази причина съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.201, ал.2 от КТ и работодателят следва да възстанови претърпените от работника вреди вследствие на травмата от трудовата злополука в пълен размер.
Относно предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди.
Ищецът претендира изплащането на вреди в размер на 162лв., представляващи заплатен престой в болницата в размер на 44лв. и закупени помощни средства – патерици на стойност 118лв. Представя и съдът е приел като писмени доказателства копие от фактура №1133/04.07.2008г. и 2 броя копия от фискален бон за установяване размера на заплатените суми. Размерът на направените от ищеца разходи за престой в болницата и за патерици не бе оспорен от ответника. Ответникът обаче твърди, че е дал на ищеца сумата от 100лв. за покриване на необходимите му нужди по време на болничното лечение и претендира да бъде намалено обезщетението за имуществени вреди със сумата от 100лв. Съдът приема за установено, че действително ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 162лв., от които 44лв. – такса за престой в болницата и 118лв. – помощни средства. Съдът приема и, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата от 100лв., съгласно показанията на св.Чаушев, анализирани по-горе, поради което следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца претърпените от него имуществени вреди, намалени с вече заплатената сума и следва да уважи иска за обезщетение за имуществени вреди до размера на 62лв., като в останалата му част – до размера от 162лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди.
Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Установено бе от заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и от свидетелските показания, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ за период от 6 месеца след злополуката, а пълния период на възстановяване е 10-12 месеца. Към настоящия момент ищецът все още изпитва дискомфорт и болки в колянната става. По време на болничното лечение и през възстановителния период ищецът е изпитвал значителни болки и страдания, но съдът намира, че предявеният иск в размер на 25 000лв. се явява прекомерен по размер. С оглед степента на търпените болки и страдания съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на 7 000 лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По делото бе безспорно установено, че работодателят е изплатил на ищеца сумата от 1200лв. /показанията на св.Ч. не бяха опровергани по никакъв начин/, поради което определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намалено със сумата от 1200лв. и ответникът бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 5 800лв.
Следва да се присъди и заплащане на мораторна лихва за периода от датата на увреждането, с правно основание чл.86 от ЗЗД. Върху определената сума като обезщетение се дължи и лихва от деня на увреждането. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, каквото по същество представлява процесното обезщетение, длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД - длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът не претендира разноски, а и не ангажира доказателства за направени такива, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Ответникът претендира да му се присъдят направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Направените от ответника разноски възлизат на 1950лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и договор за правна помощ, което не се явява прекомерно с оглед разпоредбата на §2 от ДР във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради тази причина и предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника съответната част от направените разноски, а именно – 1495лв.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 234,48лв. и съответната част от направените разноски за вещо лице – в размер на 40,09лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Ч." ООД, със седалище и адрес на управление с.С., община А., обл.К., ЕИК ********, представлявано от управителя Р.А.М., ЕГН **********, да заплати на С.С.С., ЕГН ********** *** З., на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 5 800 лв. (пет хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от С.С.С. вследствие на заболяванията, причинени от трудова злополука, претърпяна на 24.06.2008г., ведно със законната лихва, считано от деня на трудовата злополука – 24.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 25 000 лв. отхвърля иска, като неоснователен; сумата от 62 лв./шестдесет и два лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за престой в болнично заведение и закупени помощни средства, ведно със законната лихва, считано от деня на трудовата злополука – 24.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 162лв. отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Ч." ООД, със седалище и адрес на управление с.С., община А., обл.К., ЕИК *********, представлявано от управителя Р.А.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Г. сумата от 234,48 лв./двеста тридесет и четири лева и 48 стотинки/ - държавна такса съобразно уважената част от иска, както и сумата от 40,09 лв./четиридесет лева и 09 стотинки/ - разноски за съдебно-медицинската експертиза.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** *** Загора да заплати на "Ч." ООД, със седалище и адрес на управление с.С., община А., обл.К., ЕИК *********, представлявано от управителя Р.А.М., ЕГН ********** сумата от 1495лв. /хиляда четиристотин деветдесет и пет лева/, представляваща съответната част от направените от последния разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: