Решение по дело №7345/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260129 / 17.9.2020г.    

         

гр. Перник, 17.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Антония Стоева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 07345 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец”№11, представлявано от управителя, срещу „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 12740,12 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, с абонатен номер 13582, за периода от 22.02.2016 г. – 16.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 1808,45 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 3301/27.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04853/2018 г. на Районен съд - Перник.

Ищецът твърди, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационна връзка, създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Твърди се, че съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребител на "ВиК" услуги абонатът е задължен да заплаща същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с Решение №ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Оспорва представените общи условия да са публикувани по законоустановения ред, наличието на облигационна връзка между страните, както и количеството на  доствена, отведена и пречистена вода, респ. нейната стойност. Тврди се, че цените, по които ищцовото дружество е извършило калкулациите, са незаконосъобразни. Прави се възражение за настъпила погасителна давност на част от предявените вземания с изтичане на тригодишен период от изискуемостта им.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 04853 по описа за 2019 г. на РС – Перник е видно, че по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, е издадена Заповед № 3301/27.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Специализирана болница за продължително лечение и Рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, за следните вземания: сумата 12740,12 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода в жилище на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, с абонатен номер 13582, за периода от 22.02.2016 г. – 16.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 1808,45 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г., както и за сторените разноски за производството.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник и публикациите им във в. „Новинар“ на 21.08.2014г. и в.„Съперник” на 02.09.2014г.

Представена е справка-извлечение за дължими суми, която съдържа информация за датата на издадените фактури, техните стойности и начислената лихва за забава /л.7-8/.

Видно от приложения на л. 52 от делото опис на фактури, че същият съдържа номерата и датите на издаданите в процесния период фактури, периодът на потребеление и начисленото количество вода по всяка фактура.

Прието е по делото е извлечение от карнетния картон за процесняи абонатен номер, съдържащ ежемесечно отчитаните показания на водомерите рза имота.

Представени са и всички фактури, издадени за процесния период /л.54 -94/, както и заверени преписи на фактурите, подписани от получателя „СБПЛР“ ЕООД  /л.98-153/.

По делото е приета Заповед № РД 89 от 01.06.2016 г. с която на основание Решение № Ц-15 от 31.05.2016 г. на КЕВР дса установени приложимите цени на на ВиК услугите, считано от 01.06.2016 г.

Приета е обява от  „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, с която уведомява своите абонати за приложимите цени на ВиК услугите, считано от 01.01.2018 г., на основание Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР и Заповед № РД 160 от 19.12.2017 г. за От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, том I, рег. № 1542, дело №  154 от 2015 г., е видно, че на 25.05.2015 г. е Г.И.Ц. е закупила недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „Благой Гебрев“ бл. 64, вх. А, ет. 8, ап. 22.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по проведена съдебно – счетоводна експертиза, според което стойността на ВиК услугите за имот на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица“ 102, е в размер на 12740,12 лв. за периода от 22.02.2016 г. – 16.08.2019 г., както и че лихвата за забава е в размер на 1808,45 лв. от деня, следващ падежа на месечното задължение, с ачален момент на забавата 29.04.2016 г., до 23.08.2019 г. Вещото лице е посочило, че стойността на ВиК услугите за процесния имот за периода 20.07.2016 г. – 16.08.2019 г.е в размер на 12238,14 лв., а законната лихва за забава върху тези главници, от настъпване на изискуемостта им за периода 30.09.2016 г. – 23.08.2019 г. е 1645,19 лв.

Настоящият състав кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво, намиращо опора в карнетните картони и счетоводните регситри на дружеството и не е оспорено от страните.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставени ВиК услуги и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Облигационно отношение за доставка на ВиК услуги възниква и по силата на сключен договор с ищцовото дружество с такъв предмет.

От представените по делото фактури, приложени на л. 98 до 153, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е начислявало цена за доставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица“ с получател „СБПЛР“ ЕООД- гр. Перник. Фактурите съдържат име и подпис за получателя, като по делото не е оспорено нито авторството, нито обстоятелството, че подписалите ги лица действат за ответното дружество. Доколкото ответникът е търговско дружество, съдът намира, че в случая е приложима презумпцията на чл. 301 ТЗ, по силата на която извършеното правно действие обвързва търговеца след като не се е противопоставил незабавно след узнаване на действието. С оглед изложеното, съдът приема, че подписаните за ответното дружество фактури, в които е посочен периодът, количеството и цената на доствени ВиК услуги за обект, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица“, се ползват с материална доказателствена сила за наличието на облигационно отношение между страните за доставка на ВиК услуги и дължимата цена. Размерът на задължението за главница за процесния период се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, неоспорено от ответника.

По горните съображения съдът прави извод, че в полза на ищцовото дружество е възниканло вземане спрямо ответника за сумата 12740,12 лв. – главница за доставена, отведена и пречистена вода в жилище на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, с абонатен номер 13582, за периода от 22.02.2016 г. – 16.08.2019 г.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от датата на фактуриране.

От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г. е в размер на сумата 1808,45 лв.

По възражението за погасяване на вземанията по давност:

Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за цена на потребени ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница) давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Перник, потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното, следва извод, че изискуемостта на вземането за главница по фактурата, издадена на 29.03.2016 г., е настъпила на 30.04.2016 г., по фактурата, издадена на 22.04.2016 г., е настъпила на 23.05.2016 г., по фактурата, издадена на 19.05.2016 г., е настъпила на 20.06.2016 г., по фактурата, издадена на 21.06.2016 г., е настъпила на 22.07.2016 г., а по фактурата, издадена на издадена на 22.07.2016 г. е настъпила на 23.08.2016 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на 23.08.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 26.08.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за вземането за ползвани ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г. в размер на 501,98 лв., поради което същите са погасени по давност.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г.  върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г. е погасено и не се дължи, като същото е в размер на 163,26 лв.

Съобразявайки горното, съдът достига до извод, че исковете следва да бъдат уважени за сумата 12238,14 лв., представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода от 20.07.2016 г. до 16.08.2019 г., и за сумата 1645,19 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 23.08.2016 г. до 28.08.2019 г. и да бъдат отхвърлени за сумата над 12238,14 лв. до пълния предявен размер 12740,12 лв., представляваща стойността на доставени ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г. и за сумата над 1645,19 лв. до пълния предявен размер 1808,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г.  върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г., като погасени по давност.

Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило разноски за платена държавна такса в размер на 291,67 лв., сумата 150,00 лв. – депозит за вещо лице, и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. обшо 741,67 лв., от които съобразно уважената част на исковете следва да му се присъди сумата 707,76 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 290,27 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 340,27 лв., от които, съобразно уважената част на исковете, следва да му бъде присъдена сумата 324,71 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете. В заповедното производство същият е представил доказателства за сторени разноски в размер на 200,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съобразно отхвърлената част на исковете следва да му бъде присъдена сумата  9,15 лв. В исковото производство ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” №11, сумата 12238,14 лв. /дванадесет хиляди двеста тридесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойността на доставени ВиК услуги за имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, с абонатен № 13582, за периода от 20.07.2016 г. до 16.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 1645,19 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ – представляваща обезщетение за забава върху месечните главници за периода от 23.08.2016 г. до 23.08.2019 г., за които суми е издадена Заповед № 3301/27.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04853/2018 г. на Районен съд - Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 12238,14 лв. до пълния предявен размер 12740,12 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г. и за сумата над 1645,19 лв. до пълния предявен размер 1808,45 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 29.04.2016 г. – 23.08.2019 г.  върху главниците за потребени ВиК услуги за периода 22.02.2016 г. – 20.07.2016 г., като погасени по давност.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, сумата 707,76 лв. /седемстотин и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за настоящото исково производство, и сумата 324,71 лв. /триста двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/ – разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Перник, ул. "Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на „Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. „Протожерица” № 102, сумата 9,15 лв. /девет лева и петнадесет стотинки/ - разноски за производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04853 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.