Решение по дело №854/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на П. М. П. [ЕГН] от [населено място] пазар, [улица], ****, чрез адв. А. А. от АК – Шумен, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***** против Решение № 11/ 08.03.2024 г., постановено по НАХД № 362/ 2023 г. по описа на РС – Провадия, с което е потвърдено НП № 23-0001716/ 20.06.2023 г. на директора на РД „АА“ [населено място], с което за нарушение на чл. 36, § 2, т. ii, от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г. и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП на касатора е наложено адм. наказание: „глоба“ в размер на 1 500 лв., и за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено адм. наказание: „глоба“ в размер на 200 лв.

В жалбата са наведено като касационно основание за оспорване – съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като липсва конкретика в индивидуализация на нарушението. Това е довело до неправилно ангажиране на адм.-наказателната отговорност по второто нарушение на касатора. В АУАН и НП са описани две отделни адм. нарушения в т. 1, като не става ясно обаче какво точно нарушение е извършил касатора по регламента, защото не е описан монтирания тахограф в процесното МПС. Това е съществено процесуално нарушение, което нарушава правата на касатора и възможността на съда да осъществи съдебен контрол. На следващо място неправилно е приложена санкционната норма на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.1101999 г. на МТ, защото не представянето на попълнен пътен лист по образец при проверката на 10.04.2023 г. касаторът е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП за извършване на нарушението на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ, защото с непредставянето на попълнен пътен лист при проверката е осъществен състав на нарушение по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, а не на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.

Ответникът по касационната жалба – началникът на О. О. “АА“ – Варна, правоприемник на РД „АА“, след структурни преобразувания в ИА“АА“, чрез процесуален представител, с депозирал писмени бележки с. д. № 7508/27.05.2024 г., в които оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил Наказателно постановление № 23-0001716/ 20.06.2023 г. на директора на РД „АА“ [населено място], с което за нарушение на чл. 36, § 2, т. ii, от Регламент (ЕС) № 165/ 2014 г. и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП на касатора е наложено адм. наказание: „глоба“ в размер на 1 500 лв., и за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено адм. наказание: „глоба“ в размер на 200 лв.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 10.04.2023г. около 07,37 часа по автомагистрала „Хемус“, на 1 километър след пътен възел „Ветрино/Провадия“, в посока [населено място], въззивника управлявал МПС [Марка] с ДК № [рег. номер] от кат. N3, извършващ обществен превоз на товари-мазилка, видно от товарителница с №448317/10.04.2023г. по маршрут [населено място] пазар - [населено място], видно от пътен лист №693966/10.04.2023г., като при проверката на превозното средство било установено, че при извършване на превоз попадащ в обхвата на Регл.(ЕО) 561 /2006г. с МПС с ДК № [рег. номер], оборудвано с дигитален тахограф [Марка], тип: 1381.**********, № 3750812, водачът не представя за времето от 09:24 ч. (UTC) на 20.03.2023г. до 05:31 ч. (UTC) на 21.03.2023г. тахографски листи, ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или разпечатка или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача с № OOOOOOOOOAVVMO 00 валидна до 15.02.2027г. няма регистрирани данни за гореспоменатия период, както и, че водачът извършва обществен превоз на товари, като представя пътен лист с № 693966/10.04.2023г. на който не са попълнени следните позиции: фирма - адрес, телефон и факс, разрешил излизането - подпис, време на излизане от гаража - дата, час и минути, вид обществен превоз и документи за превоза. Поради това против въззивника П. е бил съставен акт за нарушение по чл. 36,§. 2, т. /ii/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивника П. не направил и не депозирал възражения. Въз основа на акта за установяване на адм. нарушение било издадено и оспореното пред настоящата инстанция НП № 23-0001716/ 20.06.2023г., с което АНО възприел посочените в него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл. 36,§.2, т./ii/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. За него на въззивника П. са били наложени съответно наказание, на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП-„Глоба“ в размер на 1500 лева и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП-„Глоба“ в размер на 200 лева. В НП били изложени мотиви за това, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.

От правна страна въззивният съд е счел, жалбата е подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане. НП № 23-0001716/ 20.06.2023г. е издадено от компетентен орган- директора на РД „АА”-Варна, съгласно Заповед № РД-08- 30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии, в 6-месечния преклузивен срок. НП е издадено от компетентен орган. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално-правна норма, като и в акта, така и в НП изрично е посочено, че е нарушена разпоредба на Регламент /ЕС/ № 165 /2014г. на Европейския парламент и Съвета и тази по смисъла на чл. 89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Наказанието за извършените нарушения е индивидуализирано. Нито при предявяване на акта, нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани писмени възражения, в които да са наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. При издаване на НП АНО е изложил мотиви, защо не приема случаят за маловажен, като в ЗАНН не се съдържа изискване за вида на тези мотиви.

Съдът е намерил, че правилно АНО е приел, че въззивника П. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г. Съгласно този текст когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние на представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. От доказателствата по делото, а именно от показанията на свид. И. е видно, че при проверка на дигиталния тахограф е било установено, че водачът не представя за времето от 09, 24 часа на 20.03.2023г. до 05,31 часа на 21.03.2023г. тахографски листи, всеки наличен запис или разпечатка или удостоверение за дейности по образец, като представената дигитална карта на водача за посочения период нямала регистрирани данни. По делото няма спор, че въззивникът П. при извършената му проверка не е представил исканите документи, от които да е видно какви действия е извършвал в периода от 09,24 часа на 20.03.2023г. до 05,31 часа на 21.03.2023г, съдържащ се в периода на предходните 28 дни. В този смисъл правилно е било прието, че след като въззивникът не е представил изисканите му документи, то той е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г.

Съдът не е намерил несъответствие между приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такова. Напротив, извършеното нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент / ЕС/ 165/2014г. се санкционира именно на основание чл.93 „в” ал.17 т.1 от ЗАвП. По отношение на нарушението по чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, съдът намира, че наказанието също е правилно наложено. Съгласно чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, по време на работа водачът задължително представя при поискване на контролните органи попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз. Задължението по материално-правната норма - чл.89, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. има два аспекта, които са кумулативно изискуеми – да се представи пътен лист и този пътен лист да е попълнен по образеца, посочен в Приложение №11 от Наредбата. В случаят е представен пътен лист за товарен автомобил извършващ обществен превоз, съгласно Наредба № 11 за международни превози. Съгласно §1 14 от ДР на ЗАП "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Видно от представеният Пътен лист е бил извършван превоз на територията на страната с маршрут [населено място] пазар-[населено място]. Условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Р. България и в частност документите за извършване на обществен превоз на товари са уредени в Наредба № 33/1999г. на МТ, която се явява приложима в настоящия случай. Правилно е прието, че представянето на пътен лист, в който не е по образец Приложение 11 от Наредба №33 от 03.11.1999г. е нарушение на изискванията на наредбата – чл.89, т.2, респективно правилно е приложен законът, като е наложено наказание на основание чл.105, ал.1 от ЗАП. Видно от доказателствата по делото, процесният пътен лист е с липсващи: дата, час и минути, вид обществен превоз и документи за превоза.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Подадената касационна жалба е идентична с тази пред въззивния съд, като последният е отговорил подробно и обстойно на поставените въпроси, наведени и пред настоящата съдебна инстанция.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора административни нарушения. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства. Настоящият състав на съда напълно споделя посоченото от въззивната инстанция, че хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, § 1, т. (ii) от Регламент № 165/2014 изисква физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозна дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката от контролните органи водачът не е представил тахографски листи за процесния период, а именно времето от 09, 24 часа на 20.03.2023г. до 05,31 часа на 21.03.2023г. тахографски листи, всеки наличен запис или разпечатка или удостоверение за дейности по образец, като представената дигитална карта на водача за посочения период нямала регистрирани данни. При тези данни деянието се явява съставомерно. Обосновано и в съответствие със закона е била ангажирана административно-наказателната отговорност на П. за нарушение по чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр, във връзка с чл. 36, § 1, т. (ii) от Регламент № 165/2014. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, за което на нарушителя е наложено наказание, определено съгласно приложимата санкционна норма в абсолютен размер.

По отношение на установеното нарушение на чл. 89, т. 2 от НОППТТРБ, съгласно който по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи: попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз, съдът намира, че нарушението е доказано, като е наложена санкция по относимата към това нарушение норма. В случая при проверката водачът не представил пътен лист, попълнен с необходимите реквизити, като не е направил е възражение в законово установения срок, с което се е съгласил с констатациите при проверката и съставения АУАН. Наказаното лице е било наясно с обстоятелствата при които е ангажирана адм.-наказателната му отговорност. Както е приел и въззивния съд нарушението е формално и не е необходимо настъпването на вреди, за да е съставомерно. Последното е валидно и за осъщественото от касатора нарушение по т. 1 от процесното НП. Касаторът П. не е представил изискуемите от него документи, както към момента на проверката, така и в последствие.

Поради тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора е основателно възражението за присъждане на разноски на процесуалния представител на АНО в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/ 08.03.2024 г., постановено по НАХД № 20233130200362/ 2023 г. по описа на РС – Провадия.

ОСЪЖДА П. М. П. [ЕГН] от [населено място] пазар, [улица], ***** да заплати на ИА „АА“ направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.