Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15511 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза по
извършване на делбата на допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: 1. първи етаж от жилищна сграда с
идентификатор №****************по КК и КР на гр. Варна, с административен
адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда №
4, разположена в поземлен имот с
идентификатор №************** предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите
части на сградата и с прилежаща изба № 6, ниво:1, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: няма, под обекта:
№**************, над обекта: №************** 2. Гараж с идентификатор №**************по
КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1,
с площ от 34 кв.м.; 3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************,
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*,
ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор №**************
предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с
площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: няма: над обекта: №**************,
като върху всички имоти има учредено пожизнено право на ползване върху ½
ид.ч. от същите в полза на Е.К.С., ЕГН **********, при квоти: ½ ид.ч. за
В. Г.С., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Ч.Г.С.,
ЕГН **********.
В
първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба
е приета за съвместно разглеждане претенция от В. Г.С. за възлагане на първи етаж от жилищна сграда с
идентификатор № №**************, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, при твърдения,
че същата не притежава друго жилище.
Приети за съвместно разглеждане са и претенции по
сметките на основание чл.346 от ГПК, както следва:
1.Претенция, заявена от В. Г.С. срещу Ч.Г.С. по чл.30, ал.3
от ЗС за заплащане на следните суми: сумата
от 29747,50 лева, представляваща 1/2 от стойността на извършени в имота,
представляващ първи етаж от жилищна сграда с идентификатор № №**************, подобрения
във входно антре, всекидневна, кухненска ниша към всекидневната, северозападна
стая, южно входно антре към вътрешния двор, прилежащо избено помещение и общо
стълбище на източния вход на сградата, подробно описани в молбата, извършени в
периода 2009-2018г.; сумата от 16225 лева,
представляваща 1/2 от стойността на извършени в имота, представляващ сутеренен
етаж от жилищна сграда с идентификатор № №**************, подобрения във връзка
с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект с подробно
описани в молбата СМР, подмяна на дограма /прозорци с комарници/ в обекта,
монтиране на входна врата, подмяна на врата на банята и реставриране на три
броя интериорни врати, демонтаж на старо и монтиране на ново ел. табло,
изграждане на ламперия, извършени в периода 2010-2018г.; сумата от 9575 лева, представляваща 1/2 от стойността на извършени в
имота, представляващ гараж с идентификатор № 10135.1506.528.4.2, подобрения,
изразяващи се в пристрояване на нов гараж към съществуващия, изкъртване на стара
и полагане на нова външна мазилка, шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило,
монтиране на нова желязна гаражна врата от две част, грундиране, боядисване,
изграждане на отводнителна система за отводняване на двора през гаража, дренаж,
полагане на хидроизолация с мрежа и лепило, извършени през 2009г, 2015г, 2018г
и 2018г.; сумата от 6825 лева, представляваща
1/4 от стойността на извършени през 2009г. и 2018г. подобрения на покрива на процесната
жилищна сграда, изразяващи се в демонтаж на стара и монтаж на нова поцинкована
ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи греди, улуци,, полагане на хидроизолация на цялата
калканна стена, укрепване, изолиране с фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците
на къщата, измазване и хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация
на площадката на покрива и монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин
с пет отвора; сумата от 2712,50 лева,
представляваща 1/4 от стойността на извършени през 2009г. подобрения на фасадата
на процесната жилищна сграда, изразяващи се в частично събаряне до тухла на
старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с цимент и лепило.
2. Претенции, заявени от Ч.Г.С. срещу В. Г.С. срещу по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата
от 4500 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата ½
ид.ч. от процесните имоти, от които 2400 лева за обект с идентификатор №**************,
600 лева за обект с идентификатор 10135.1506.528.4.2. и 1500 лева за обект с
идентификатор №**************, за периода от 10.01.2019г. до 01.07.2019г., вкл.
3. Претенция, заявена от Ч.Г.С. срещу В. Г.С. срещу по чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата
от 3000 лева, представляваща припадащата му се част от получавания от
ответницата наем за обект с идентификатор №**************, за периода от 01.07.2014г.
до 01.07.2019г., вкл.
Приета за разглеждане е и искане от Ч.Г.С. за постановяване
на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК, с което иска В. Г.С. да бъде осъдена
да му заплаща за лишаване от ползването на неговата ½ ид.ч. от
процесните имоти за периода от 02.07.2019г. до окончателното извършване на
делбата, на суми, както следва: по 400 лева на месец за обект с идентификатор №**************,
по 100 лева на месец за обект с идентификатор 10135.1506.528.4.2 и по 250 лева
на месец за обект с идентификатор №**************,
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е допусната делба на недвижими имоти,
както следва: 1. първи етаж от
жилищна сграда с идентификатор №****************по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен
обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и с прилежаща изба № 6, ниво:1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: №**************, над обекта: №************** 2.
Гараж с идентификатор №**************по КК и КР на гр. Варна, с административен
адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда №
4, разположена в поземлен имот с
идентификатор №************** предназначение на обекта: хангар, депо,
гараж, брой етажи:1, с площ от 34 кв.м.;
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************, по КК и КР
на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот
с идентификатор №**************
предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с
площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: няма: над обекта: №**************,
като върху всички имоти има учредено пожизнено право на ползване върху ½
ид.ч. от същите в полза на Е.К.С., ЕГН **********, при квоти: ½ ид.ч. за
В. Г.С., ЕГН ********** и ½ ид.ч. за Ч.Г.С., ЕГН **********.
Представени от съделителката С. са множество фактури
за разлинчи СМР и материали, в които тя е посочена като получател, част от
които са придружени с касови бонове за заплащане на сумите. Представени са и
договори за изработка и монтаж на дограма от 2010, 2013г., 2014г. и 2018г.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетел на страната на ищцата – Е.С.
(майка на страните), Драгомир Дракулов и Георги Марценков (син на ищцата) и
двама свидетели на страната на ответника – Сияна С. (съпруга на ответника), Екатерина
Маринова и Свилен Кръстев.
Съгласно показанията на първата група
свидетели ищцата В. С. и нейната майка – св. Е.С. са живели и живеят към
момента на първия етаж от процесната жилищна сграда. Сутеренният етаж е
използван в известен период от В. С. за лаборатория, предвид че същата е
зъботехник, след което му е направен основен ремонт и се ползва като жилище,
което се отдава под наем от Е.С., която има пожизнено право на ползване, за да
може да се подкрепя финансово. Ответникът е живял в имота за известно време със
съпругата си, но се е изнесъл преди около 25 години. От този момент той почти
не е идвал в имота, въпреки, че имал ключ, не проявявал интерес към него, имал
свои помещения, които не използвал и стоели непокътнати с багажа му в тях. Св.
Марценков бил виждал ответника да влиза няколко пъти в имота преди 2013г., а
после през 2017 и 2018г., като отивал до
стаичката си и мазата към нея. Когато започнало ново строителство в квартала
част от двора се откъснала и къщата започнала да се пука. Това наложило
последващите многобройни бъдещи ремонти с цел запазване на къщата. Ремонтите
били извършени в периода 2008-2018г. по поръчка на В. С. и били изцяло
финансирани от нея. Синът й – св. Марценков й помагал. Св. Дракулов лично е
участвал срещу заплащане в ремонтите със
своята строителна фирма. Ремонтите се извършили всяка година, предимно лятото. Цялата
къща била ремонтирана с изключение на помещенията на ответника. През 2009-2010г.
бил направен цялостен ремонт на покрива. Били изцяло сменени мазилките отвътре
и отвън, цялата ел. инсталация била сменена, както и част от ВиК инсталацията, навсякъде
била сменена дограмата с луксозна такава с комарници, външните стени били
изолирани, сложени били климатици, на първия етаж и инсталация с парно
отопление. В едната стая бил поставен изцяло нов паркет, а в другите било изциклено
и лакирано дюшемето. Четирикрилата врата на всекидневната на първия етаж била
ремонтирана. В спалнята бил направен
таван на две нива с лунички. На сутеренния етаж бил направен основен ремонт –
сменена била входната врата, подменена била банята, стените били освежени и
боядисани, в едната стая бил поставен ламинат, в другата теракот. На двора било
извършено укрепване, били дренажи. Гаражът бил за две коли.
Съгласно показанията на втората група
свидетели, ответникът и съпругата му са напуснали процесния имот, защото са
имали трудности там, не било удобно за гледане на малко дете и родителите на
страните не се съгласили да се извърши лек ремонт като се направи баня до
техните помещения. Освен това не се разбирали, св. С. твърди, че са направили
всичко възможно да ги изгонят от жилището. След това те заживели под наем, а впоследствие
си купили и свое жилище. Когато се изнесли останал техен багаж в къщата, който
не могли да си вземат. Ответникът нямал ключ от имота и не бил допускан в него.
На няколко пъти ходили със съпругата му, но никой не отварял. Веднъж през 2018г.
ответникът срещнал св. Маринова близо до къщата на родителите си и я помолил да
го изчака докато си вземе някакъв багаж, но не успял – свидетелката го видяла,
че звъни на звънците, но никой не отваря, а като дошъл казал, че пак са сменили
ключа. През м. юли 2019г. ответникът отново отишъл до къщата да си вземе багаж
заедно със св. Кръстев, но не успял да влезе, тъй като била заключена външната
врата към двора и ответникът пробвал, но не можал да я отключи. Позвънели на
звънеца, но никой не отворил.
От заключенията на назначената по делото съдебно-технически
експертизи и допълнителни такава, които съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвени, се установяват следните обстоятелства: Първият етаж на жилищната
сграда е със самостоятелно външно стълбище. За сутеренния етаж входът е
непосредствено от двора. Сутеренът се ползва като жилище. Посочените
обстоятелства обуславят възможността за формирането на два дяла за жилищната
сграда. Гаражът е неподеляем, поради наличие на един вход и невъзможност за
създаване на втори такъв. Същият е самостоятелен обект. С оглед изискването на Наредба № РД-02-20-2 от
20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система
на урбанизираните територии на МРРБ, че необходимият брой места за паркиране за
жилища е 1 бр. за жилище, вещото лице сочи, че необходимо условие при формиране
на дялове е жилищният етаж да има гараж или паркомясто, предвид което счита, че
има само една възможност за подялба на имота, както следва: Дял I: първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №****************по
КК и КР на гр. Варна и гараж за две коли с идентификатор
№ 10135.1506.528.4.2 и Дял II: сутеренен
етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************,
по КК и КР на гр. Варна.
Пазарната стойност на първия етаж от
жилищната сграда с идентификатор №****************е 174632 лева. Пазарната
стойност на сутерена в жилищната сграда с идентификатор № №************** е
65309 лева. Пазарната стойност на гаража с с идентификатор № 10135.1506.528.4.2 е 19963 лева. В случай, че от пазарната стойност
се приспада правото на ползване същата следва да бъде променена на 136911 лева
за първия етаж, 51202 лева за сутеренния етаж и 15651 лева за гаража.
Установените от вещото лице на място в имота
подобрения, увеличаващи стойността му, са както следва: На първи етаж: във входно
антре на стойност 9090 лева, във всекидневната – 6827 лева; в кухненска ниша
към всекидневната – 322 лева; в спалня с еркер – 14754 лева; в северозападна
стая – 16568 лева, в южно входно антре към вътрешния двор – 178 лева, в
прилежащото избено помещение – 2046 лева, или общо 49785 лева; в сутеренния
етаж са на стойност 24541 лева, а в гаража са на стойност 2182 лева. По
покрива, ремонт на външна мазила и стълбище за втори етаж – вход изток, не са
установени подобрения, които да увеличават стойността на имота. Размерът на
увеличената стойност на имотите в цялост е 91800 лева с ДДС.
Средният пазарен наем за периода от
10.01.2019г. до 01.07.2019г. на първия жилищен етаж от процесната сграда с
приспадане право на ползване е 3283 лева, а без приспадане е 3683 лева; на
сутеренния етаж с приспадане право на ползване е 1233 лева, а без приспадане е
1376 лева, на гаража при отчитане на „синя
зона“ с приспадане право на ползване наемът е 562 лева, а без приспадане – 630 лева.
Актуалният пазарен месечен наем без приспадане право на ползване е за първия
етаж е 645 лева, а с приспадане – 575 лева, за сутерена – 240 лева без
приспадане право на ползване, а с приспадане – 215 лева, и за гаража е 110 лева
без приспадане право на ползване, а с приспадане – 98 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата
Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява
по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК,
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК,
или чрез
изнасяне на имота на публична
продан – чл. 348 ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя
на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е
налице възможност за обособяване
на реални дялове
за всички съделители съобразно квотата им от допуснатите
до делба имоти, както и становището
на съделителите досежно
начина на нейното
извършване.
Предвид, че обект на делба са три имота, а съделителите са два, то е
възможно всеки от тях да получи реален дял.
От В. С. е направено искане за поставяне в дял на основание чл.349,
ал.2 от ГПК единият от процесните имоти – жилището на първия етаж с идентификатор №****************при твърдения,
че е живяла в имота и няма друго жилище. Съдът намира, че не са налице основанията
за възлагане в дял по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като тази разпоредба
касае хипотеза, в която имотът е неподеляемо жилище, което е предмет на делба
между сънаследници. В настоящия случай придобивното основание на съделителите
не е наследяване, предвид което чл.349, ал.2 от ГПК се явява неприложим.
Съдът намира, че делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по
смисъла на чл.253 от ГПК. Налице са основанията за прилагане на този способ,
доколкото са налице достатъчно имоти всеки от съделителите да получи реален
дял, а извършването на жребий в настоящия случай се явява неудобно. Този извод
се налага от установените по делото обстоятелства, че съделителката В. С. живее
в един от трите имота, предмет на делбата – жилището на първия етаж заедно с
майка си, която има и пожизнено право на ползване върху ½ от имота,
както и е направила множество подобрения в същия имот. В този смисъл
най-подходящо е да се запази настоящото положение, като съделителката получи в
дял именно жилището на първия етаж. Такова е и становището на двете страни по
делото, които считат, че първия етаж следва да бъде поставен в дела на В. С., а
сутеренния етаж в дела на Ч.С.. Спорен между тях е въпросът в кой от двата дяла
следва да попадне третия имот, предмет на делбата, а именно гаража. Съдът не
споделя извода на вещото лице, че единствен вариант на формиране на дяловете е
Дял I:
жилище на първия етаж и гараж и Дял II: сутерен, поради необходимостта от съобразяване на Наредба
№ РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии на МРРБ. На
първо място, въпросът дали следва да се съобрази посочената Наредба е правен.
Второ, в настоящия процес предмет на делбата са три самостоятелни обекта, от
които следва да се формират два дяла, максимално близки до дела на всеки
съделител в съсобствеността. Няма правило, съгласно което в делбата гаражът
следва жилището, поради необходимост от осигуряване на паркомясто за същото.
Въпросната Наредба касае планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи (КТС) в урбанизираните територии и няма
отношение към настоящия казус. В този смисъл съдът намира, че трябва да
съобрази именно правилото за образуване на дяловете, които максимално отговарят
на квотите на съделителите, при съобразяване на стойността на трите имота. Съгласно
заключението на вещото лице пазарната стойност на жилището на първия етаж е 174632
лева без приспадане на право на ползване/136 911 лева с приспадане на право на
ползване, тази на обекта на сутеренния етаж е 65309 лева без приспадане на
право на ползване/51202 лева с приспадане на право на ползване, а тази на
гаража е 19963 лева без приспадане на право на ползване/15651 лева с приспадане
на право на ползване. Ако се гаражът се включи към дял със сутеренния етаж
стойността на дела ще бъде 85272 лева без приспадане на право на ползване/66853
лева с приспадане право на ползване. Дори и в този случай между двата дяла е налице
съществено неравенство, а в случая на
дялове формирани при поставяне на първия етаж и гараж в един дял се получава
разлика над 100000 лева.
По изложените съображения съдът намира, че следва в дял на В. С. да бъде
поставено жилището на първия етаж, а в дял на Ч.С. да бъде поставен
самостоятелния обект в сутерена и гаража.
По отношение на пазарната стойност на имотите с оглед съществуващото
право на ползване съдът намира, че същата следва да се определи при
съобразяване на това право, а именно чрез приспадане на стойността му, но само
досежно на ½ ид.ч. част от него, каквато е призната на Е.С.. Вещото лице
при изслушването си в съдебно заседание е разяснило, че в посочените в
заключението суми е взета стойност на право на ползване в цялост. В този смисъл
следва да се приеме пазарна стойност на жилището на първия етаж в размер на 155772
лева, тази на самостоятелния обект в сутерена е 58255 лева, а тази на гаража е 17807
лева. Така дял първи се явява на стойност 155772 лева, а дял втори се явява на
стойност 76062 лева. Предвид изложеното В. С. следва да заплати на Ч.С. сумата
от 39855 лева за уравняване на дяловете.
По претенциите по сметки, заявени от В. С. срещу Ч.С.
Квалификацията на иска за заплащане на подобрения, изразяващи се в извършване
на СМР по чл.30, ал.3 от ЗС е с оглед наведените от ищеца по този иск твърдения
за извършени подобрения в съсобствения имот със съгласието на другия
съсобственик – в този смисъл Решение № 339 от 10.10.2011г. по
гр.д. № 1072/2010г. по описа на ВКС, I г.о.
В тежест на ищеца по тази претенция е да докаже, че е извършил въпросните
подобрения в твърдения от него период със съгласието на другия съсобственик,
размера на разходите, които е направил за извършване на подобренията и
увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.
В настоящия случай съдът намира за установено от
показанията на свидетелите, писмените доказателства, както и от заключението на
СТЕ, че част от твърдените от В. С. подобрения в имотите действително са
извършени от нея в периода 2008-2018г., а именно тези на първия етаж и в сутерена.
И тримата свидетели описват подробно множеството ремонтни дейности извършени в
жилището на първия етаж, както и в сутерена, именно в периода, който се сочи от
ищцата. Вещото лице е посочило в СТЕ кои от твърдените подобрения е открило, че
са налични в имотите, като е остойностило същите. Съдът намира, че по отношение
на гаража не се установиха твърдените от ищцата подобрения. Единствено Св.
Дракулов е споменал, че е правен ремонт на гаража и дренаж, но по никакъв начин
не става ясно кога са извършвани ремонтните дейности и в какво са се изразявали.
По отношение на твърдените подобрения в общите части на
къщата – покрив, външна мазилка на къщата и общо стълбище, също не става ясно
от свидетелските показания кога точно и в какво са се изразявали тези дейности.
Св. Марценков най-общо е казал, че е извършен ремонт на покрива през 2009-2010г.
и че е направена външна мазилка, а св. Дракулов, че е участвал в ремонт на
покрива. Отделно то горното, от СТЕ се установи, че тези твърдените СМР по общите
части не са увеличили стойността на процесните имоти, следователно не
съставляват подобрения. Разноските за извършването на тези дейности биха се
дължали на ищцата в случай, че са представлявали необходими такива, т.е.
направени са за запазване на имотите. От събрания по делото доказателствен
материал обаче не може да се извлече такъв извод. Единствено св. Дракулов най-общо
е посочил, че извършените по къщата ремонти са били необходими за опазването й,
но без да конкретизира кое обстоятелство е наложило извършването на всяка от
тези дейности и в кой момент.
По гореизложените съображения съдът намира, че следва
да приеме за извършени и подлежащи на заплащане само твърдените подобрения по
жилещото на първия етаж от сградата и самостоятелния обект в сутерена.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи,
че подобренията в съсобствения имот са извършени от В. С. със съгласието на Ч.С.,
но не се установи и някакво противопоставяне от негова страна. От свидетелските
показания не става ясно за ремонтните дейности по процесните имоти да е искано
съгласието на Ч.С. или по някакъв начин той да е изразявал такова. Въпреки това
не е установено и по какъвто и да е начин ответникът да се е противопоставил на
извършването на ремонтите. В такъв случай съдът намира, че отношенията между
съсобствениците следва да бъдат уредени по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие – чл.60 и сл. от ЗЗД (в този смисъл също Решение № 339 от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. по описа на
ВКС, I
г.о.). В настоящия случай е налице
хипотезата на чл.60 във вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като съсобственикът е
действал и в свой интерес, предвид което другият съсобственик отговаря само до
разбера на обогатяването си. Предвид изложеното на съсобственика В. С. се дължи
по-малката сума между извършените разходи и увеличената стойност на имота. В
таблиците към заключението на СТЕ е посочена подробно както себестойността на
всяко СМР, така и увеличената стойност на
имота вследствие на извършването му. Видно от същите, увеличената стойност на
имота, представляващ жилище на първия етаж, вследствие на извършените в същия
от В. С. подобрения е 49785 лева, а себестойността на подобренията е 36327
лева. Следователно дължима от ответника се явява половината от стойността на
подобренията като разход, а именно сума в размер на 18163,50 лева. Увеличената
стойност на имота, представляващ самостоятелен обект в сутерена е 23245 лева, а
стойността на самите подобрения е 12281 лева. Следователно ответникът дължи на ищеца
½ от разходите за подобрения, а именно сума в размер на 6140,50 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът за заплащане стойността
на подобренията на първия етаж е
основателен за сумата от 18163,50 лева, а за сутерена – за сумата от 6140,50
лева, като сумите са дължими на основание чл.60, ал.1 вр. с чл.61, ал.2 от ЗЗД
и следва да бъдат присъдени, независимо, че не се доказа претенцията по чл.30,
ал.3 от ЗС. Когато се касае за претенция за подобрения квалификацията се
извлича от твърденията на ищеца, но доколкото се установява, че подобренията
действително са направени, същите са дължими, при съобразяване на конкретното
основание за дължимост и съответно сумата, която се следва в случай, че има
разлика между разходите за подобренията и увеличената стойност на имота.
В останалата част исковете за подобрения са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По претенциите по сметки, заявени от Ч.С. срещу В. С.
Претенцията по сметки по чл.31,
ал.2 от ЗС
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда, че когато
общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника и
писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другия
съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно волеизявление,
отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се заплаща обезщетение. Доказателствената
тежест за доказване на посочените обстоятелства е върху ищеца по този иск.
В настоящия случай ответникът Ч.С. е отправил покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти с
отговора на исковата молба, депозиран на 08.01.2019г. Трайната практика на ВКС
приема, че поканата може да е обективирана в исковата молба/отговора на исковата
молба.
Съдът намира, че от свидетелските показания не можа да
се установи еднозначно дали ответникът е имал достъп до имота през годините или
не. Така или иначе релевантен е само периодът след 2019г., за който е направено
искането за обезщетение за лишаване от ползването. Св. Е.С. и Св. Марценков твърдят,
че след смъртта на бащата на страните Ч.С. е поискал ключ и майка му му е дала
такъв. Това обстоятелство се потвърждава и от св. Сияна С., но същата сочи, че ключовете,
които съпругът й е получил са били стари и с тях не можел да отключи нищо. Посочила
е, че последно е опитал с тези ключове през юли 2019г., но не ставали. Тези
показания са в съответствие и с показанията на св. Кръстев, който сочи, че през
м. юли, 2019г. е бил заедно с Ч. пред къщата, който се опитал да отключи
външната врата към двора, но не успял. На позвъняването никой не отворил. Предвид
изложеното съдът намира, че се установява обстоятелството, че Ч.С. е получил
ключ, с който обаче не е могъл да отвори входната врата.
Следва да се отбележи, че съдебната практика приема,
че фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава
правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня
на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от
вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на
цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва
задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия
съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик
да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание
за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи
от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува
вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността
реално да упражнява това свое право – в този смисъл Решение № 269 от 18.10.2013г. по
гр.д. № 1282/2012г. по описа на ВКС, IV г.о.).
В настоящия случай след запознаване с отговора на исковата молба ищецът не е
направил изявление, с което да предложи
на ответника да ползва лично идеалната си част като му осигури реално
възможността да упражни правото си. Такова изявление е направено едва в първото
по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата по повод искането за
привременни мерки.
Предвид изложеното съдът намира, че действително
ищецът по този иск е бил лишен от възможността да ползва процесните имоти.
Въпреки това са налице предпоставките за получаване на обезщетение само по
отношение на първия етаж и гаража. Това е така, защото обезщетението по чл.31,
ал.2 от ЗС се дължи само, когато другият съсобственик еднолично ползва имота. В
Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС
лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС е посочено изрично какво означава едноличното ползване, като хипотезата в
която имотът е отдаден под наем, т.е. предоставен е за ползване възмездно, не е
налице еднолично ползване. Отделно от това, се установи, че на практика сутеренът
се отдава под наем от св. С., която има право на ползване, а не от ищцата. В
този смисъл съдът намира, че обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС не се дължи за
сутерена.
По отношение размера на обезщетението съдът намира, че
следва да съобрази заключението на вещото лице за средния пазарен наем на имота
без приспадане на правото на ползване, а именно 3683 лева за първия етаж и 630 лева
за гаража. В този смисъл В. С. дължи на Ч.С. обезщетение за лишаване от
ползването на неговата ½ ид.ч. за процесния период в размер на 1841,50
лева за първия етаж и 315 лева за гаража. За тези суми исковете са основателни,
като за разликата до първоначалния размер и за сутерен следва да бъдат
отхвърлени.
По иска по чл.30, ал.3 от ЗС
Получаването на наем от общата вещ се явява
ползва, в която всеки от съсобствениците следва да участва.
Предпоставка за уважаване на иска е установяване
на обстоятелствата, че единият съсобственик е отдал под наем цялата вещ за процесния
период, както и размера на получения наем. Доказателствената тежест е за ищеца
по иска.
В настоящия случай ищецът по този иск не ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си нито досежно отдаването на сутерена под
наем, нито досежно периода и размера на наем. От показанията на свидетелите на
другата страна Ел. С. и Марценков се установява, че действително този имот,
след като е отремонтиран, е отдаден под наем, но не се установява точния
период. Отделно от това, съгласно
показанията на тези свидетели имотът се отдава под наем от Е.С., която има
право на ползване, а не от В. С.. По гореизложените съображения съдът намира,
че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По привременните мерки по чл.344, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в
решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването.
Легитимирано лице по смисъла на
чл.344, ал.2 ГПК е всеки съделител, който не
ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Искането може да бъде
както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение, като
съдът е обвързан от искането на съделителя. Характерът на искането касае
постановяване на привременна мярка в процеса, т.е. произнасянето на съда
представлява съдебна администрация. Съдебният акт, който се постановява, има
характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не
се разрешава окончателно материално-правен спор между страните, а действието на
определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при
промяна на обстоятелствата.
В настоящия случай заявеното
искане е за заплащане на обезщетение. За уважаване на заявеното искане следва
да бъде доказано обстоятелството, че единият съсобственик еднолично ползва
целия имот и лишава другия от ползването на техните идеални части. Тук следва
да се съобрази изричното изявление в първото по делото заседание на втора фаза
на делбата, че Ч.С. може да ползва имотите съобразно правата си, като ще му
бъде предоставен допълнителен ключ, ако е необходимо. Ч.С. не е ангажирал доказателства във връзка с
претенцията си за привременни мерки, а именно че след изявлението, че ще му
бъде предоставен допълнителен ключ, той все още е лишен от правото си да ползва
имотите. Предвид изложеното съдът намира, че искането за привременна мярка
следва да бъде отхвърлено.
По разноските
Съобразно квотите на
съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена
по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по
4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, на основание чл. 355
от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК, а именно: за двамата съделители по 4636,68
лева.
По претенциите по сметки и
съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78 от ГПК В. С. следва да заплати
държавна такса в размер на 1631,24 лева
съобразно с отхвърлената част от претенциите й за подобрения и 99,91 лева
съобразно уважената част от исковете на Ч.С. за лишаване от ползване, а Ч.С. следва
да заплати 972,16 лева държавна такса съобразно с уважената част от исковете на
В. С. за подобрения, 82,34 лева съобразно с отхвърлената част от исковете му за
лишаване от ползване и 120 лева за отхвърления иск за част от наемите.
Следователно по претенциите по сметки В. С. следва да заплати по сметка на ВРС
държавни такси в общ размер от 1731,15 лева, а Ч.С. следва да заплати държавни
такси по исковете по сметки в общ размер от 1174,50 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В. Г.С., ЕГН ********** следния недвижим
имот: първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №****************по
КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и с прилежаща изба № 6, ниво:1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: №**************, над обекта:***************
като върху имота има учредено пожизнено право на ползване върху ½ ид.ч. от
същите в полза на Е.К.С., ЕГН **********, на
основание чл. 353 ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Ч.Г.С., ЕГН ********** следните недвижими имоти: Гараж
с идентификатор №**************по КК и КР на гр. Варна, с административен
адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда №
4, разположена в поземлен имот с
идентификатор №************** предназначение на обекта: хангар, депо,
гараж, брой етажи:1, с площ от 34 кв.м.;
3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************, по КК
и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0,
представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот
с идентификатор №**************
предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с
площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: няма: над обекта: №**************,
като върху имотите има учредено пожизнено право на ползване върху ½
ид.ч. от същите в полза на Е.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 353 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 39855 лева за
уравняване на дяловете, на основание чл.353 от ГПК.
ОСЪЖДА Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на В. Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 18163,50 лева, представляваща 1/2 от стойността на извършени в имота,
представляващ първи етаж от жилищна сграда с идентификатор № №**************, подобрения
във входно антре 3,20/1,80 м. – подмяна на входна врата със свод,
прозорец с комарник, обръщане на прозореца и вратата отвън и отвътре, укрепване
на колона – трегер, подсилване на конструкцията на таванската плоча с метална
конструкция и метални греди с обшивка и боядисване, прокарване на нова ел.
инсталация, ново ел. табло за етажа, изкъртване на вароциментна мазилка по
стени и таван, нова мазилка по стени и таван, обръщане на врати и прозорци
отвън и отвътре, шпакловка по стени и
таван, полагане на фибран, шкурене на стени, боядисване на стени и таван,
изхвърляне на отпадъци, направа на праг с ламинат пред западна стая, изграждане
на подпрозоречен перваз с плочки, във всекидневна 3,90 м/4.10 м –
подмяна дървена дограма с PVC с комарници бял
“Salamander
Steamline”, обръщане на прозорци отвън и
отвътре, изработка и поставяне на подпрозоречен перваз от изкуствен камък, изкъртване
на вароциментова замазка по стени и
таван, полагане на нова мазилка по стени и таван, шпакловка по стени и таван
шкурене и боядисване по стени и таван, ръчно товарене и извозване на стротелни
отпадъци на депо, поставяне на ламинат с ъгли и тапи, первази, прокарване на нова
ел. инсталация, реставриране на две еднокрилни дървени врати и каси – шкурене,
китосване, боядисване, хиперинверторна климатична инсталация “Mitsubishi”-2011, осветителни тела – 2011г., прокарване на инсталация
за парно на твърдо гориво с печка с водна риза, в кухненска ниша към
всекидневната 1,20 м/1,40 м – подмяна фаянсови плочи на стени и мивка,
подмяна ел. инсталация – 2011г., подмяна ВиК инсталация – 2011г., в спалня с
екрер 3,90м /5,80 м– изкъртване на вароциментова замазка по стени и таван, нова мазилка по стени и
таван, полагане на мрежа, шпакловка, шкурене, окачен таван на две нива – гипсокартон
с топлоизолация, изолация на двете външни стени, ръчно товарене и извозване на стротелни
отпадъци на депо, нова ел. инсталация, ключове, таван на две нива с вградени
осветление-луички, контакти и осветителни тела, изграждане на отделна
инсталация за климатика, реставриране на стъклена четирикрилна дървена врата –
шкурене, китосване, боядисване, хиперинверторна климатична инсталация “Mitsubishi”, циклене дюшеме и лакиране, первази, тапи, ъгли, подмяна
дървена дограма с PVC с комарници бял “Salamander
Steamline”, обръщане отвън и отвътре, избработка
и поставяне на подпрозоречни первази от бял естествен мрамор „Перла“, в северозападна
стая 3,80/4,00 м – подмяна дървена дограма с PVC с комарници бял “Salamander Steamline, обръщане отвън и отвътре, избработка и поставяне на
подпрозоречни первази от бял естествен мрамор „Перла“, изкъртване на
вароциментова замазка по стени и таван, нова
мазилка по стени и таван, обръщане на врати и прозорци, шпакловка по стени и
таван, полагане на фибран, шкурене на стени, боядисване на стени и таван,
изхвърляне на отпадъци, циклене дющеме и лакиране, первази, тапи и ъгли, прокарване
на нова ел. инсталация в противовлажни и егорими гофри, зареждане на ключове,
контакти и осветителни тела, реновиране на еднокрила дървена врата и каса –
шкурене, китосване, боядисване, монтиране на хиперинверторна климатична
инсталация, прокарване на инсталация за парно на твърдо гориво с монтиране на
два броя алуминиеви радиатори – 2016г., в южно входно антре към вътрешния
двор 2,50 м/1,30 м – изкъртване на
вароциментова замазка по стени и таван, нова
мазилка по стени и таван, шпакловка по стени и таван, боядисване на стени и
таван, полагане на хидроизолационни тапети и в прилежащо избено помещение
– подмяна на канализационни тръби за сградата, изкъртване на мазилка в участъци
на вкопани в стената тръби, демонтаж на стари водопроводни тръби, демонтаж на
водопроводни кранове, демонтаж на бойлери -стари, полагане на нова водопроводна
тръба ППР и 2 бр. кранове, бойлери-нови, изкоп на канални тръби, полагане на
нови канализационни тръби-PVC Ф 200 и
засипване, обратно засипване с пясък, изграждане на събирателна и ревизионна
шахти, изграждане на нова ел. инсталация по стени, подмяна стар дървен прозорец
с нов дървен с решетка, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 18163,50 лева до предявения размер от 29747,50
лева, на основание чл.60
във вр. с чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ч.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на В. Г.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 6140,50
лева, представляваща 1/2 от стойността на извършени в имота, представляващ сутеренен
етаж от жилищна сграда с идентификатор № №**************, подобрения във връзка
с преустройството на част от избения етаж в самостоятелен обект – ВиК инсталация,
ел. инсталация, полагане на теракот в коридора, ламинат в спалнята, теракот във
входно антре/кухнята/, теракот в банята, фаянс в банята, изкъртване стара
мазилка по стени, нова мазилка, полагане изолация от стириопор, гипсокартон с
вата, шпакловка, шкурене и боядисване по стени, подмяна на дограма /прозорци с
комарници/ в обекта, нова входна врата - масив, подмяна врата на банята, термопанел,реставриране
на три броя интериорни врати, демонтаж на старо и монтиране на ново ел. табло, ламперия
около всикчи стени в северозападната стая, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 6140,50 лева до предявения
размер от 16225 лева, на основание чл.60 във вр. с чл. 61, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В. Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** искове за заплащане на
следните суми: сумата от 9575 лева,
представляваща 1/2 от стойността на извършени в имота, представляващ гараж с
идентификатор № 10135.1506.528.4.2, подобрения, изразяващи се в пристрояване на
нов гараж към съществуващия, изкъртване на стара и полагане на нова външна мазилка,
шпакловка, хидроизолация, мрежа и лепило, монтиране на нова желязна гаражна
врата от две част, грундиране, боядисване, изграждане на отводнителна система
за отводняване на двора през гаража, дренаж, полагане на хидроизолация с мрежа
и лепило; сумата от 6825 лева, представляваща
1/4 от стойността на извършени подобрения на покрива на процесната жилищна
сграда, изразяващи се в демонтаж на стара и монтаж на нова поцинкована
ламарина, подмяна на керемиди, подмяна на носещи греди, улуци,, полагане на хидроизолация на цялата
калканна стена, укрепване, изолиране с фибран, хидроизолиране и измазване на отдушниците
на къщата, измазване и хидроизолация на всички капаци, замазка и хидроизолация
на площадката на покрива и монтиране на гранитогрес, фугиране, ремонт на комин
с пет отвора; сумата от 2712,50 лева,
представляваща 1/4 от стойността на извършени подобрения на фасадата на
процесната жилищна сграда, изразяващи се в частично събаряне до тухла на
старата мазилка и полагане на нова пръскана мазилка с цимент и лепило, на
основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА В. Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от сумата от 1841,50 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда с идентификатор
№****************по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В.,
ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена
в поземлен имот с идентификатор №**************
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123
кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и с прилежаща изба №
6, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: №**************, над обекта:***************
за периода от 10.01.2019г. до
01.07.2019г., вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1841,50 лева
до предявения размер от 2400 лева, на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА В. Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от сумата от 315 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
неговата ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ Гараж с идентификатор
№**************по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В.,
ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена
в поземлен имот с идентификатор №**************
предназначение на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1, с площ от 34 кв.м., за периода от
10.01.2019г. до 01.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 315
лева до предявения размер от 600 лева, на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу В. Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за заплащане на сумата
от 1500 лева представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата ½
ид.ч. от недвижим имот, представляващ, Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № №**************, по КК и КР на гр. Варна, с административен
адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0, представляващ самостоятелен обект в
сграда № 4, разположена в поземлен имот с
идентификатор №************** предназначение на обекта: друг
самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м., ниво: 1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: №**************, за периода
от 10.01.2019г. до 01.07.2019г., вкл., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ч.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу В. Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща припадащата
му се част от получавания от ответницата наем за обект представляващ, Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № №**************, по КК и КР на гр. Варна, с
административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, ет.0, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение на
обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м.,
ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под
обекта: няма: над обекта: №**************,
за периода от 01.07.2014г. до 01.07.2019г., вкл., на основание чл.30, ал.3 от
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от Ч.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу В. Г.С., ЕГН **********
с адрес: *** искане за
заплащане на сумата от 400 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване неговата ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда с идентификатор №****************по
КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м., ведно с
½ ид.ч. от общите части на сградата и с прилежаща изба № 6, ниво:1, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: №**************, считано от 02.07.2019г. до
окончателното извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от Ч.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу В. Г.С., ЕГН **********
с адрес: *** искане за
заплащане на сумата от 100 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване неговата ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ Гараж с идентификатор №**************по КК и КР
на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор №************** предназначение
на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1,
с площ от 34 кв.м, считано от 02.07.2019г. до окончателното извършване
на делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
заявеното от Ч.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу В. Г.С., ЕГН **********
с адрес: *** искане за
заплащане на сумата от 250 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване неговата ½ ид.ч.
от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № №**************,
по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *, ет.*,
ет.0, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор №**************
предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с
площ от 65 кв.м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма,
под обекта: няма: над обекта: №**************,
считано от 02.07.2019г. до окончателното извършване на делбата, на основание
чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 4636,68 лева върху стойността на дела, както и държавна такса
по иска по сметки в размер на 1731,15
лева.
ОСЪЖДА Ч.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 4636,68 лева върху стойността на дела, както и държавна такса
по иска по сметки в размер на 1174,50
лева.
Решението в подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: